Горящо момиче

| от | |

books-text

Сузана Гецова

Лунните лъчи пробиваха през прозорците на спалнята на Александра. Тя бе застанала пред огледалото, оглеждайки тялото си. Сатененият й, бял халат се бе изхлузил от раменете й, а къдравата й червена коса игриво танцуваше водена от вятъра. Черните й очи блестяха в огледалото, а устните й розовееха.  Цветът на кожата й, формата на тялото й и всичко, което притежаваше я правеха неустоима. Това го знаеше й Кейлъб, който се беше запътил към нея, без тя да го очаква, разбира се. Обичаше да я изненадва, защото тя винаги се радваше да го види, а когато беше щастлива сексът, който правеха нямаше равен. Без емоции, без чувства. Просто приятелски секс между двама добри приятели. Беше облечен в синият си екип, синьо-зелените му очи изкряха, а на устите му играеше дяволите усмивка, породена от мислите му по Александра. Връщаше се от тренировка, а залата му беше близо до нейното жилище, а той живееше далеч, далеч от нея. Но нещо го привлече на там, някакво желание. Почука на вратата й и зачака. Добре, че нямаше шпионка, защото нямаше да му отвори. Напоследък се държеше пренебрежително с  нея, а тя бе емоционална и това я нараняваше.  Чакането му свърши, защото резето се дръпна и вратата се отвори.

– Кой е? – никой не се показа, само един мелодичен, меден глас, който го караше да полудее, проговори.

– Здравей, красавице. – заговори той внимателно.

Александра настръхна. Той….защо беше дошъл? Да не беше отваряла….Нещастник.

– Какво искаш, Кейлъб? – тя се показа, а той онемя.

Харесваше й да предизвиква тази реакция у него, но в момента искаше да му изкорми и двете глави и да ги даде на кучето си да ги изяде!

– Може ли да вляза или имаш компания? – попита.

– Не и на двата ти въпроса! – отговори твърдо тя и се усмихна студено.

– Хайде де, Алекс… – прехапа устната си и я премери с очи крещящи „Искам теб, леглото, веднага!“

– Хубаво.  – остави вратата отворена и тръгна към спалнята си. – Какво искаш?

– Теб. – директно си каза.

– Днес не ми е до това.

– Дали? – той я огледа от горе до долу, я тя се загърна с късият си халат.

– Да. – легна на леглото, а краката й докоснаха пода.

Кейлъб дойде над нея и я погледна със закачлив поглед. Вдиша аромата й и докосна косата й, после бузата, устните и надолу. Тя нищо не направи, просто затвори очи й се остави на него.

– Извинявай, малката. Знаеш, че не съм искал да те нараня. – допря устни до шията й и заби зъбите си там.

Тя не издържа и го издърпа на горе като го целуна с огромна страст.  Прехапа долната му устна и я стисна за миг много силно, той изпъшка и се отдръпна, но в следващата секунда отново я целуваше жадно навсякъде, а ръцете му шареха по тялото й. Искаше я, искаше я много! Щеше да я получи! Тази нощ не правеха просто секс, тази нощ бе различна. Това, което изпитаха и двамата беше чувствено и страхотно, но решиха да не говорят за това, нито да споделят колко невероятно са се почувствали. Просто заспаха прегърнати и уморени…

Алекс притвори очи и видя как телефона й всеки момент щеше да падне на пода от вибриране. Разсъни се и погледна към екрана. Точно това обаждане чакаше.  Веднага се изправи и отиде в другата стая, за да говори.

– Пале, готова ли си? – заговори твърд мъжки глас.

– Дай ми 10 минути! – каза тя.

– 6! – затвори

Александра влетя в спалнята, но веднага запрестъпва на пръсти когато видя Кейлъб да мърда в леглото. Ако го събудеше сега щеше да й задава много въпроси, а тя нямаше време. Облече черен клин, черна тениска, върза косата си, сложи си коженото яке и се погледна в огледалото. Изглеждаше супер, само дето се чувстваше лека.  Отвори един таен шкаф в дрешника си и извади от там два глока 17 и кутийка със сребърни патрони, нейно производство, прибра и два кинжала. Сега вече всичко беше идеално! Погледна за последно към спящият мъж в леглото и тръгна към дестинацията си. Нощта беше студена и неприветлива, във въздуха имаше странен мирис, на зло. Днес щеше да се лее кръв и по дяволите, Александра беше дяволски готова! Спря своя любим Mitsubishi Lancer Evoметалик пред една масивна порта и се усмихна на камерата, след което беше допусната по – нататък, само за да види още една такава порта, отново усмивка и отново и най – накрая вкара возилото си в един двор, над който се извисяваше огромно имение. Сградата беше отблъскваща, неприветлива, черна и страшна. Перфектното  място за заснемане на филм на ужасите. Излезе от колата си с присвити очи към една статуя на нещо грозно, което според някои прилича на дракон. Извади глока си и се насочи със ситни стъпки към камъка. Колкото повече се доближаваше, толкова по – сгъстен ставаше въздуха. Усети страх, вдиша по – дълбоко, непозната миризма. Това що се криеше там имаше основание да се страхува. Залепи гърба си на твърдия камък и се усмихна задоволно. Обичаше мирисът на страх у жертвите си. Караше я да изпитва сила. Искаше кръв и щеше да я получи, а ако беше някой от враговете й още по – добре. С бързината на светлината тя надникна зад статуята и остана вцепенена за момент. Пред нея стоеше малко лабрадорче, с големи, изплашени, кафяви очи. Запристъпва назад, скимтейки. Лицето на Александра веднага омекна и тя се пресегна към кучето. Грабна го в обятията си и започна да го гали.

– Да не си се изгубил, приятел? – говореше му като на бебе, а между временно влезе в имението.

От вън може й да изглежда ужасяваща, къща на духове, но вътре къщата беше невероятно красива. Всичко беше цветня, светля и обзаведеня с нови мебели и джаджи. Красотата на красотите.  От ляво се чуха мъжки гласове, Александра пуска кучето, а то се сви до нея. Тя тръгна към стаята, от която ехтеше музика и се надвикваха гласове. Вратата се отвори още преди да я е докоснала и всичко затихна. Остана само Били Хлапето и Лекъс да разкъсват малко неубодната тишина.

– Закъсня. – каза един страшно висок, едър тип, със сурови черти, очите му я пронизваха и не трепваха.

– Намерих си компания. – посочи към кучето, но продължи да гледа изпитателният му поглед.

– Трябва да се научиш да идваш навреме, пале! – гласът му беше твърд и дълбок. Усмихна се и това смекчи малко грубото му лице, беше облече в черни, кожени дрехи като нея. Косата му беше късо постригана и това го караше да изглежда по – млад. Другите трима мъже около него също бяха с черни дрехи и с оръжия по себе си. Единият, който беше в ляво от суровият мъж имаше дълга, руса коса и самодоволна усмивка, ирисите му бяха сини, а лицето му меко и спокойно. Светлият цвят на кожата идеално се връзваше със всичко в него. Личеше си, че е секс бог. Беше си свалил якето и мускулите му ясно се очертаваха в черната, прилепнала тениска. Красота. Името му беше Алексей. Произхождаше от стар руски род и възрастта определено не му личеше.  В дясно, подпрени до прозореца стояха двама почти еднакви мъжки екземпляра с единствената  външна разлика, че единият беше чернокос, а другия червенокос с гребен. Това бяха близнаците Венджънс и Пийс. Пълна противоположност на имената си. Венджънс беше добър и мъдър, предпочиташе словесната битка пред кървата, успяваше да запази самоконтрол и спокойствие. Сините му очи винаги грееха, а около тях се образуваха бръчици от смях. Имаше репутация на възпитан мъж от висшето общество, но беше много земен. Богът на аргументите! От друга страна брат му Пийс имаше проблеми с….с абсолютно всичко. Беше избухлив, ревнив, винаги ядосан. Очите му също бяха сини, но прическата му на разярен петел даваше да се разбере, че никак не е мирен. Едър, висок и много мусколест, богът на бойното поле.  Мисията му беше да изтребе всичкото зло на земята и Александра напълно го подкрепяше в това начинание. Обичаше тези момчета и ги приемаше за свои братя, макар мястото й да не беше сред тях. Тя също беше много добра в стрелбата и с кинжала, роден боец. Може би затова и разрешиха да се бие редом с тях.  Очите й отново попаднаха на мъжът по средата. Това беше техният водач. И разбира се, извисяваше се над всички. Притежаваше бърз ум, стратегически знания и отлично познаваше всяко едно бойно изкуство. Лидер за подражание! Никой не знаеше името му, но всички го наричаха Кинг, което беше уместно след като беше с кралска кръв.

– Хайде дами, не обичам да бездействам. – проговори Пийс.

– Първо палето трябва да се научи да не закъснява. – Очите на Кинг все още бяха вторачени в Александра.

– Хайде да ме учиш после,а? – никой не противоречеше на Кинг освен нея и това тайно я караше да се чувства специална, защото той не й правеше нищо, което пък от една страна беше странно имайки в предвид суровата му външност и уважението, което всеки трябваше да изпитва към него. Е, за нейн късмет той само сви устните си в линия и грабна оръжието си от бюрото.

– Близнаците поемате към центъра, Алексей И палето ще идете в този клуб- подаде на Алексей някаква визитка. – Аз имам малко неотложна работа. – каза това и изчезна.

–  Баркод? Що за клуб е това? – Алексей присви очи към картичката и я прибра в джоба на якето си. – Хайде, Алекс! Ще идем с моята кола.

–  Какво й е на моята? – тръгна след него и погали кучето за чао.

–  Пълен трошляк. – усмихна й се и влезе в своят черен бмв джип и пусна Скрилекс.

–  Ти си трошляк! – отвърна на мазната му усмивка и увеличи уредбата. Обожаваше Скрилекс.

Тръгнаха към клуба като през цялото време мълчаха. Тя харесваше Алексей, той беше секси и забавен, но го възприемаше като приятел и толкова. В съзнанието й се появи спомен от първият път, в който го видя.

Александра не чувстваше тялото си, всъщност не чувстваше нищо освен как се рее из пространството като безжизнено същество. Мъртва ли беше? В Рая ли се намираше?

Иска ти се! – каза някой.

Кой беше това? Ангели или други духове?

Не, глупачке! Това е подсъзнанието ти! –  отговори гласът.

Но, но как така? Имаше чувството, че е отделна личност. А, може би просто полудяваше и беше вкарана в лудница, а ефекта от хапчетата, с които вероятно я тъпчеха беше на лице.  Мамка му! Само ако не беше убивала онзи тип….Но как иначе щеше да се измъкне, той искаше да я изнасили. Да отнеме невинността й, а тя нямаше да го позволи. Спомни си, че точно преди да го простреля нещо в нея прищракна. Сякаш знаеше точно какво прави. Взе пистолета, натисна спусака и го уцели точно в сърцето. Перфектен изтрел, без да се замисля. По – принцип един неопитен стрелец и страхлив човек като нея ще трепери и дори няма да успее да нацели мишената. Но с нея беше различно, сякаш беше правила това и преди, в един друг живот, по – хубав от този, който сега водеше. А, дали не беше в затвора и я бяха пребили жестоко и сега лежеше в болничното крило упоена, за да не я боли? Мамка му, предпочиташе да е мъртва….Дано да е мъртва!

- Отвори очи, хайде! Знам че си жива, чувам как сърцето ти бие. – заговори мъжки, дълбок глас.

Точно като по команда, Алекс отвори очи и по дяволите! Добре, че не беше мъртва! Пред нея беше най – сексапилният мъж, който бе виждала. Висок, мусколест, със сини ириси. Най – красивите очи, които бе виждала! Гледаше я разтревожено. Гадже ли й беше?

Хаха, не малката! – засмя се той.

По дяволите! Последното изречение го беше казала на глас, нали? Сега й се прийска да е мъртва отново…

– Как си? – попита мъжът.

–  Добре. – това нейният глас ли беше? Чувстваше го толкова непознат.

–  Можеш ли да си движиш крайниците? – в гласът му се появи нотка на загриженост, това някак си я успокои.

–  Не знам. Къде съм? Кой си ти? – сега беше нейн ред да пита.

–  В болница си, аз съм….е, не съм враг.

–  Какво искаш от мен? – изведнъж подсъзнанието й се сля с нея и всичко й дойде на място. – Алексей?

–  От къде знаеш името ми? – игледа я много учудено.

–  Не знам. – Александра присви очи.

–  Трябва да вървим, после ще си изясним всичко. – той я вдигна, а тя се допря до гърдите му, беше толкова топъл. Чувстваше се лека като перце.

Тръгнаха на някъде, а тя затвори очи и се заслуша в сърцето му. Туптеше по – бързо от обикновенно. Зачуди се дали не му тежи,вдигна главата си към шията му, за да диша по – добре и усети как той настръхна след като неволно допря устни до гладката му кожа.

–  Тежка ли съм? – попита тя.

Чу гърлен смях и после той  спря и я погледна.

– По – лека си от перце! – продължи да върви.

Вдиша аромата му, ухаеше толкова приятно. Искаше да остане в прегръдките му завинаги. Но изведнъж се озова на кожена седалка. Бяха в кола, висока кола, джип може би. Тя се огледа, прозорците бяха черни, но успя да различи, че навън е вечер и се намираха в непозната болница. В нейният град имаше само една долнопробна болница и това определено не беше тя.

–   В кой град сме?

–   Ню Йорк.  Затегни колана! – каза това и потеглиха с бясна скорост.

Уредбата се включи и от нея прозвуча Vindata – All I Really Need. За Първи път чуваше тази песен, но й хареса. Още повече й хареса мъжът, който беше до нея. Излъчваше мъжественост, сексапил и дали заради хапчетата или не, но Александра усещаше някаква връзка между тях.

След толкова години тя осъзна, че се е заблуждавала. Алексей не изпитваше дори и най – малката симпатия към нея. Не я гледаше като жена, а като дете, като по – малката му сестричка и никога не би я обладал както правеше с другите жени.

– Пристигнахме! – Алексей изключи двигателя и излезе навън.

– Хубава дупка! – отбеляза Алекс като погледна към клуба. – Хайде да убиваме!

– Имай търпение, пале! – каза Алексей.

Тя го изгледа с присвити очи. Боже, как мразеше да й казва пале. Разбираемо бе, че Кинг и другите я наричаха така. Все пак тя не ги сънуваше голи, върху нея. Но Алексей….Защо винаги избираше толкова кофти мъже? Кейлъб също не искаше да се обвързва с нея. Да и тя нямаше голям мерак, но всяко момиче иска връзка, иска някой да се грижи за нея, да я глези, да се тревожи и да я обича. Може би грешката беше в нея…От всички тези размисли гневът й се върна. Тези дни беше постоянно напрегната и изнервена, сякаш нещо щеше да се случи всеки момент. Но разбир се, тя не знаеше какво ще е , защото в света, в който живееше всичко бе възможно да се случи. Кинг и близнаците бяха вампири, Алексей беше получовек като нея. Разбира се, не пиеха кръв и не излизаха само нощем, за разлика от вампирите, но все още се чудеше как майка й е спала с вампир. Е, не беше толкова трудно за разбиране. Баща й е бил най – сексапилният вампир, съдейки по думите на две негови „приятелки“. Пет години, а тя още не можеше напълно да приеме истината за съществуването на този свят. Още по – малко на това, с което всяка вечер се спречваха. Демони. Ходещи мъртавци, зомбита, изроди, бездушни. Както и да ги наречете ще се прави. Тези твари убиват невинни хора и вампири. Кинг и останалите момчета са един вид полицията на расата си. Александра прие да се бие с тях единствено, за да отмъсти за смъртта на родителите си. Според вампирската история, баща й – Димитрий Петрович е бил не само хубав мъж, но и смъртоносен боец. Една вечер когато не бил на смяна тези подли копелета са му устроили капан. Отвлекли са го и са го накълцали на малки парченца, а после са го пратили разчленен на майка й. Това било огромен шок за нея и крехката жена просто умряла, за да бъде с любимият си. Но никой не помислил за Александра. Тя останала сираче и животът я сблъскал с доста неприятни неща. Но това вече е минало, след като я отведоха от онази болница я научиха да се бие и да бъде редом до тях. Единствената жена – войн в братсвтото от както е било съзнадено. Според Кинг  тя е специална и играе важна роля в историята на света.

Но това все пак не я караше да се чувства никак специална. Влязоха в клуба, където имаше силна, гадна музика и много голи, потни тела. Миришеше отвратително, на кашиш или крек. Очите на Алексей веднага сканираха мястото и тръгна към някаква врата. Алекс го последва. Озоваха се в огромно помещение, осветено в червено. Нямаше никого или поне така им се стори.

– Алексей, какво правим тук? – попита шепнешком  тя.

– Имам предчувствие. – каза.

– Алексей, тук няма никой, тръгваме! – Александра тъкмо докосна дръжката на вратата когато някой я сграбчи и я повали на земята.

Беше демон, високо, слабо на вид тяло, с огромна сила и червени очи. Вероятно беше нов, защото истинските демони нямаха формата на човек. Беше я възседнала и искаше да я удоши. Тя преплете краката си около кръста му и го обърна, след това извади кинжал от якето си и го заби в сърцето му. Избухна в пламаци и не остана нищо от него. Въздъхна и погледна нагоре. Алексей се усмихваше леко, но изведнъж нещо го завлече. Не приличаше никак на новак. Съществото бе цялото червено с рога, точно като дявола, червените му очи светеха безмилостно. Издаваше ужасяващи звуци. Александра затича към него, но други двама я сграбчиха и я повалиха. Тя започна да се бори, но те бяха по – силни от нея. Удариха я няколко пъти докато не се разкърви и не започна да изпада в безсъзнание. Всичко й се завъртя и тя чуваше само как Алексей вика името й. Няма да го наранят! Няма да им позволи да го наранят! Изведнъж всичкият гняв, който имаше в себе си избухна и тя придоби нови сили. Отвори очи и видя как демоните бягат от нея. Усещаше горещина, цялата гореще. Тя беше в пламъци, но те не я нараняваха. Огънят идваше от нея. Вдиша дълбоко и освободи целият гняв, който притежаваше. Всичко избухна, чу как сеществата крещят и умират едно по – едно. Когато всичко свърши тя падна на земята изтощена. Не знаеше какво бе станало, но това определено им помогна да се измъкнат.  Преди да загуби съзнание усети косата на Алексей да я гъделичка, а аромата му я успокои. Тя заспа и чу  единствено….

– Моето горящо момиче.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Три източни красавици в името на Слънчевата жена

| от Спонсорирано съдържание |

Някак не е честно най-разпространяваният женски образ да е този на Фаталната жена. Дяволската, тъмна половина на магичното човешко същество, наречено Жена, е толкова използван и предъвкван от литературата, киното и модата характер, че от него вече отдавна нагарча. Да не говорим, че жените с поглед на освирепяла котка, седуктивно порлуотворени устни и вамп излъчване в цветния свят, в който живеем, са си направо остаряло, булевардно клише.

Интересната женска половина днес е друга – тази на слънчевите момичета. На усмихнатите, живеещи в радостта съвременни делнични красавици, за които удоволствието от живота изобщо не се припокрива с някаква мисия фатално да прелъстяват. Злодействането не е тяхна философия, защото личната им свобода им е присъща по природа и предпочитат да я посветят на добрите неща в живота – слънцето, смеха, телесните и душевни удоволствия, красивите вещи и средата, която предпочита да бъде насищана с бохемски дух и закачлива доза безразсъдство.

Единствената световна марка, която се осмелява да излезе от стандартния печеливш по определение образ на жената вамп и да го замени с този на слънчевите момичета, е Folli Follie – брандът, който стои зад вече безброй колекции дамски часовници, бижута и аксесоари. И естествено този сезон той търси своите обърнати към светлината, бляскави посланици там, където слънцето изгрява най-рано – на Изток. Затова и красавиците, които представят философията и новата колекция с марката Folli Follie са три зашеметяващи източни красавици – хонгконгската актриса и модел Дженифър Це Тинг-Тинг, южнокорейката манекенка и любимка на младите Миа Канг и китайският супермодел Аугуст Занг.

В България познаваме лицата им от билбордовете на бранда, виждали сме ги на рекламните страници в списанията, но все още нямаме представа кои всъщност са тези момичета. Смятам да поправя тази несправедливост по две причини – първо, защото наистина се радвам, че някой се осмелява да заложи на позитивното и светлото, за сметка на тъмното и депресивното в рекламните си кампании и второ, защото ако си мислите че Folli Follie просто са предпочели да окачат бижутата и аксесоарите си по изящните ръце на три деликатни, източни хубавици, дълбоко се лъжете. Става дума за три изключителни момичета, които тепърва има какво да покажат на света.

Започвам с謝婷婷

Така се изписва името на Дженифър Це Тинг-Тинг, дългокосата тридесет и четиригодишна азиатка, която можете да видите заедно с останалите две момичета тазгодишния рекламен клип на Foli Follie. Тя е родена на седми септември и като типична Дева умее да подрежда живота си по точно определен план, който следва неотлъчно. В семейството си има „светъл пример“, на който дължи началната си скорост за кариера на актриса и модел – по-голямата й сестра Никол. В източния свят миловидната Дженифър бързо завладява публиката, при това съвсем не с кинообрази на кротки момичета.

За първи път е забелязана в ролята й на любимата на джет куон до боеца Брус Лий Ааиф във филма за него „Моят брат Брус Лий“ Bruce Lee, My Brother (2010). Да разкажеш история, свързана с най-емблематичния образ на източните бойни изкуства е предизвикателство, в което Дженифър участва с истински талант. Две години по-късно се появява още един филм с нейно забележително участие, който я заковава като любимка на публиката – Naked Soldier (2012). Там тя вече е истински екшън герой – играе дъщеря на полицай, която е отвлечена и тренирана като супер комбат войник. Подобни сюжети за любими на азиатската публика, която моментално издига младата актриса на пиедестал и днес тя е нещо като Анджелина Джоли в азиатския свят.

Следват още филми, в които красавицата играе най-различни роли, а критиката ласкаво я обсипва със заслужени суперлативи. Междувременно кариерата й на модел продължава да се развива във възможно най-добра светлина. Ангажиментите й са свързани с представяния на най-големите световни брандове за мода и козметика, а работата й като посланик на Foli Follie лепва на имиджа й като фина кожена ръкавица.

Самата тя е известна с афинитета си към артистичните аксесоари, които носят радост и изненадват с въображение. Светът на символите и знаците, на скритите послания и дискретната красота за нея е естествена среда на виреене. Сигурно това я подтиква да стигне в личностното си развитие още по-далеч – днес тя е дипломиран бакалавър по психология от Университета в Бритиш Колумбия. Оттук нататък никой не знае каква ще е следващата стъпка на тази амбициозна млада дама, но със сигурност тя ще е в полза на красотата – като стилен аксесоар върху перфектното й тяло или като душевен порив, превъплътен в образа на някоя киногероиня.

Съдбата на другата хубавица, представяща този сезон слънчевата философия на Folli Follie Миа Канг, прилича на интернационална история за любовта, която побеждава всичко. Едната ДНК половина на това порцеланово момиче е южнокорейска, а другата – британска. Вероятно тази любовна комбинация е определяща за уникалното й източно излъчване, примесено с толкова кралски аристократизъм. Самата Миа започва да се занимава с моделство много рано – тя е една тринадесетгодишна, когато за първи път стъпва на подиума. От този момент нататък обаче би било грешка да говорим за нея като за изцяло корейска ценност, защото животът й се крепи в дзен равновесие между безкрайните пространства с граници Лондон и Токио, Хамбург и Сеул, Лос Анжелес и Милано, Дубай, Сингапур и Маями.

Днес манекенката живее и работи предимно в хонг Конг и Ню Йорк, където представя както колекции както на модни марки, така продукти, стоки и услуги на големи търговски корпорации. Амбициите й се простират и по-далеч – целта й е да представлява Хонг Конг и неговия моден свят в световен мащаб. Вероятността мечтата й да се сбъдне е огромна, тъй като самата Миа определено е взела най-доброто и от двете основни линии в рода си – нежното отношение към всеки детайл така присъщо на Изтока, и целеустремеността, чувството за хумор и космополитността на британската култура. С този бекграунд светът вече изглежда кротко полегнал и помъркващ в краката й…

Амбицията да откриеш светлата, блестяща страна на жената, като а потърсиш първо в Изтока би изглеждала само като недостижимо намерение, ако към тази красива двойка посланички на Folli Follie не се беше присъединила и китайската зашеметителна красавица Аугуст Занг. Нейната история прилича на някоя от онези притчи за изгубили пътя си талантливи хора, в чийто живот се случва нещо мъничко и уж незначително, което ги промена завинаги. Като дете танцувала балет и била сигурна, че вижда бъдещето си на сцената под звуците на Сен санс. С танца обаче се разделили, защото теглото й така не успяло да влезе в кокалестите норми за балерина. Така Аугуст се отдала на манекенството.

През 2011-та година младото момиче е отново на път да се откаже от мечтите си – този път от тези да бъде световен модел. Кастингите й не вървят добре – никой не отрича красотата и качествата й, но и няма кой знае какви суперлативи и обещаващи прогнози за напред. Дори явяването й в X Factor остава незабелязано и животът й в перспектива започва да изглежда като това на „хубавичкото и чисто момиченце, което живее в съседната врата“, както казва самата Аугуст. И точно тогава един от най-добрите световни коафьори и стилисти Ким Робинсън, ей така, в приятески разговор зад сцената, й препоръчва да направи съвсем малка промяна със себе си – просто да си отреже косата.

За азиатската жена косата не е просто красив аксесоар – тя е средство за съблазняване, женска сила, затова и на Аугуст идеята й се вижда почти невъзможна. Въпреки това седмица по-късно нежните й рамена са открити, а високо й метър и седемдесет и осем сантиметра тяло изведнъж изгрява под подкъсената й в права черта прическа. И успехът пламва като искра. Почти веднага след това китайката подписва договор с марката за грижа за кожата и козметика Vichy, която е един от многобройните световни брандове в портфолиото на конгломерата L’Oreal.

Работните й ангажименти в Хонг Конг, Париж и Лондон заваляват един през друг, а в момента е модел към една от най-известните агенции за модели Wilhelmina Models of New York City. Представяла е на подиума колекции на Vivienne Westwood, Jarret, Novis, Oscar Carvallo Избрана е за едно от лицата в кампанията Pop Up Your Lips на Yves Saint Lauren. Като посланик на Folli Follie Аугуст Занг е дръзкото, свободолюбиво и свежо момиче, на чието тяло бижутата и аксесоарите стоят със самочувствие. Точно те довършват елегантно образа на едно дълго незабелязвано съкровище, чиято неповторима красота трябва да бъде споделена и оценена.

Да извади на показ и подчертае уникалната красота на всяка жена е мисията на марката Folli Follie. Историите на нейните три източни посланички – Дженифър, Мия и Аугуст – наистина я изпълват със смисъл

 
 

Turkish Airlines спечели награда за своя рекламна кампания

| от CHR Aero |

Turkish Airlines бе наградена с Gold Epica награда за своята кампания “Batman v. Superman”.

В блокбъстъра “Batman v. Superman” авиокомпанията прави поява със свой Boeing 777.

Идеята на рекламата е, че Turkish Airlines изпълнява полет между двата измислени града във филма- Готъм Сити и Метрополис.

Освен участие в самия филм, авиокомпанията предостави различни възможности на своите пътници да се запознаят с него, както и да надникнат в света на супергероите.

Авиокомпанията беше наградена в категория „Product & Brand Integration”, като тази кампания доведе до над 30 милиона гледания на рекламата в YouTube, както и над 125 милиона „media impressions”.

Epica Awards е основана през 1987 като това е единствената награда, която се определя от журналисти свързани с маркетинг и комуникационни заглавия.

 
 

Рецепта за никулденски шаран

| от Chronicle.bg, по Webcafe.bg |

Днес празнуваме Никулден, празникът на свети Никола Мирликийски, покровител на моряците, рибарите и банкерите. По традиция на този ден се яде риба, имен ден празнуват Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко.

Свети Николай е един от светците на ранната християнска църква, живял през трети век в Патара, днешна Мала Азия. Той е почитан и от православни, и от католици. Мощите му се пазят в италианския град Бари.

През целия си живот Свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Яденето на риба на празника е свързано с Коледните пости, които забраняват ядене на месо, но разрешават рибата на празници и в някои по-леки дни от поста, както и заради връзката на свети Никола с морето и рибарите.

Според традицията се яде шаран във вид на рибник, но много хора предпочитат други риби, които да сложат на трапезата на празника.

По-случай празника ви предлагаме рецепта за приготвянето на шаран.

Необходими продукти:

1 шаран
200 гр. домати

За плънката:

2 глави лук
1 морков
1 целина
2 скилидки чесън
1/2 чаша ориз
150 грама стафиди, орехи
Девесил, розмарин, мащерка
Сол, черен пипер

Шаранът се почиства, измива и осолява.

Лукът и морковите се нарязват на ситно и се запържват до златисто, прибавя се почистеният ориз и подправките. Сместа се задушава с малко гореща вода. Шаранът се пълни с нея и се прихваща с клечки за зъби или се зашива с конец по стар тертип. Около рибата в тавата се поставят нарязаните на кубчета или смлени домати, овкусени със сол.

Поставете няколко резена лимон върху пълнения шаран и запечатайте с фолио. Пече се 2 часа във фурна на температура от 180 градуса.

Приятен апетит.