Горящо момиче

| от | |

books-text

Сузана Гецова

Лунните лъчи пробиваха през прозорците на спалнята на Александра. Тя бе застанала пред огледалото, оглеждайки тялото си. Сатененият й, бял халат се бе изхлузил от раменете й, а къдравата й червена коса игриво танцуваше водена от вятъра. Черните й очи блестяха в огледалото, а устните й розовееха.  Цветът на кожата й, формата на тялото й и всичко, което притежаваше я правеха неустоима. Това го знаеше й Кейлъб, който се беше запътил към нея, без тя да го очаква, разбира се. Обичаше да я изненадва, защото тя винаги се радваше да го види, а когато беше щастлива сексът, който правеха нямаше равен. Без емоции, без чувства. Просто приятелски секс между двама добри приятели. Беше облечен в синият си екип, синьо-зелените му очи изкряха, а на устите му играеше дяволите усмивка, породена от мислите му по Александра. Връщаше се от тренировка, а залата му беше близо до нейното жилище, а той живееше далеч, далеч от нея. Но нещо го привлече на там, някакво желание. Почука на вратата й и зачака. Добре, че нямаше шпионка, защото нямаше да му отвори. Напоследък се държеше пренебрежително с  нея, а тя бе емоционална и това я нараняваше.  Чакането му свърши, защото резето се дръпна и вратата се отвори.

– Кой е? – никой не се показа, само един мелодичен, меден глас, който го караше да полудее, проговори.

– Здравей, красавице. – заговори той внимателно.

Александра настръхна. Той….защо беше дошъл? Да не беше отваряла….Нещастник.

– Какво искаш, Кейлъб? – тя се показа, а той онемя.

Харесваше й да предизвиква тази реакция у него, но в момента искаше да му изкорми и двете глави и да ги даде на кучето си да ги изяде!

– Може ли да вляза или имаш компания? – попита.

– Не и на двата ти въпроса! – отговори твърдо тя и се усмихна студено.

– Хайде де, Алекс… – прехапа устната си и я премери с очи крещящи „Искам теб, леглото, веднага!“

– Хубаво.  – остави вратата отворена и тръгна към спалнята си. – Какво искаш?

– Теб. – директно си каза.

– Днес не ми е до това.

– Дали? – той я огледа от горе до долу, я тя се загърна с късият си халат.

– Да. – легна на леглото, а краката й докоснаха пода.

Кейлъб дойде над нея и я погледна със закачлив поглед. Вдиша аромата й и докосна косата й, после бузата, устните и надолу. Тя нищо не направи, просто затвори очи й се остави на него.

– Извинявай, малката. Знаеш, че не съм искал да те нараня. – допря устни до шията й и заби зъбите си там.

Тя не издържа и го издърпа на горе като го целуна с огромна страст.  Прехапа долната му устна и я стисна за миг много силно, той изпъшка и се отдръпна, но в следващата секунда отново я целуваше жадно навсякъде, а ръцете му шареха по тялото й. Искаше я, искаше я много! Щеше да я получи! Тази нощ не правеха просто секс, тази нощ бе различна. Това, което изпитаха и двамата беше чувствено и страхотно, но решиха да не говорят за това, нито да споделят колко невероятно са се почувствали. Просто заспаха прегърнати и уморени…

Алекс притвори очи и видя как телефона й всеки момент щеше да падне на пода от вибриране. Разсъни се и погледна към екрана. Точно това обаждане чакаше.  Веднага се изправи и отиде в другата стая, за да говори.

– Пале, готова ли си? – заговори твърд мъжки глас.

– Дай ми 10 минути! – каза тя.

– 6! – затвори

Александра влетя в спалнята, но веднага запрестъпва на пръсти когато видя Кейлъб да мърда в леглото. Ако го събудеше сега щеше да й задава много въпроси, а тя нямаше време. Облече черен клин, черна тениска, върза косата си, сложи си коженото яке и се погледна в огледалото. Изглеждаше супер, само дето се чувстваше лека.  Отвори един таен шкаф в дрешника си и извади от там два глока 17 и кутийка със сребърни патрони, нейно производство, прибра и два кинжала. Сега вече всичко беше идеално! Погледна за последно към спящият мъж в леглото и тръгна към дестинацията си. Нощта беше студена и неприветлива, във въздуха имаше странен мирис, на зло. Днес щеше да се лее кръв и по дяволите, Александра беше дяволски готова! Спря своя любим Mitsubishi Lancer Evoметалик пред една масивна порта и се усмихна на камерата, след което беше допусната по – нататък, само за да види още една такава порта, отново усмивка и отново и най – накрая вкара возилото си в един двор, над който се извисяваше огромно имение. Сградата беше отблъскваща, неприветлива, черна и страшна. Перфектното  място за заснемане на филм на ужасите. Излезе от колата си с присвити очи към една статуя на нещо грозно, което според някои прилича на дракон. Извади глока си и се насочи със ситни стъпки към камъка. Колкото повече се доближаваше, толкова по – сгъстен ставаше въздуха. Усети страх, вдиша по – дълбоко, непозната миризма. Това що се криеше там имаше основание да се страхува. Залепи гърба си на твърдия камък и се усмихна задоволно. Обичаше мирисът на страх у жертвите си. Караше я да изпитва сила. Искаше кръв и щеше да я получи, а ако беше някой от враговете й още по – добре. С бързината на светлината тя надникна зад статуята и остана вцепенена за момент. Пред нея стоеше малко лабрадорче, с големи, изплашени, кафяви очи. Запристъпва назад, скимтейки. Лицето на Александра веднага омекна и тя се пресегна към кучето. Грабна го в обятията си и започна да го гали.

– Да не си се изгубил, приятел? – говореше му като на бебе, а между временно влезе в имението.

От вън може й да изглежда ужасяваща, къща на духове, но вътре къщата беше невероятно красива. Всичко беше цветня, светля и обзаведеня с нови мебели и джаджи. Красотата на красотите.  От ляво се чуха мъжки гласове, Александра пуска кучето, а то се сви до нея. Тя тръгна към стаята, от която ехтеше музика и се надвикваха гласове. Вратата се отвори още преди да я е докоснала и всичко затихна. Остана само Били Хлапето и Лекъс да разкъсват малко неубодната тишина.

– Закъсня. – каза един страшно висок, едър тип, със сурови черти, очите му я пронизваха и не трепваха.

– Намерих си компания. – посочи към кучето, но продължи да гледа изпитателният му поглед.

– Трябва да се научиш да идваш навреме, пале! – гласът му беше твърд и дълбок. Усмихна се и това смекчи малко грубото му лице, беше облече в черни, кожени дрехи като нея. Косата му беше късо постригана и това го караше да изглежда по – млад. Другите трима мъже около него също бяха с черни дрехи и с оръжия по себе си. Единият, който беше в ляво от суровият мъж имаше дълга, руса коса и самодоволна усмивка, ирисите му бяха сини, а лицето му меко и спокойно. Светлият цвят на кожата идеално се връзваше със всичко в него. Личеше си, че е секс бог. Беше си свалил якето и мускулите му ясно се очертаваха в черната, прилепнала тениска. Красота. Името му беше Алексей. Произхождаше от стар руски род и възрастта определено не му личеше.  В дясно, подпрени до прозореца стояха двама почти еднакви мъжки екземпляра с единствената  външна разлика, че единият беше чернокос, а другия червенокос с гребен. Това бяха близнаците Венджънс и Пийс. Пълна противоположност на имената си. Венджънс беше добър и мъдър, предпочиташе словесната битка пред кървата, успяваше да запази самоконтрол и спокойствие. Сините му очи винаги грееха, а около тях се образуваха бръчици от смях. Имаше репутация на възпитан мъж от висшето общество, но беше много земен. Богът на аргументите! От друга страна брат му Пийс имаше проблеми с….с абсолютно всичко. Беше избухлив, ревнив, винаги ядосан. Очите му също бяха сини, но прическата му на разярен петел даваше да се разбере, че никак не е мирен. Едър, висок и много мусколест, богът на бойното поле.  Мисията му беше да изтребе всичкото зло на земята и Александра напълно го подкрепяше в това начинание. Обичаше тези момчета и ги приемаше за свои братя, макар мястото й да не беше сред тях. Тя също беше много добра в стрелбата и с кинжала, роден боец. Може би затова и разрешиха да се бие редом с тях.  Очите й отново попаднаха на мъжът по средата. Това беше техният водач. И разбира се, извисяваше се над всички. Притежаваше бърз ум, стратегически знания и отлично познаваше всяко едно бойно изкуство. Лидер за подражание! Никой не знаеше името му, но всички го наричаха Кинг, което беше уместно след като беше с кралска кръв.

– Хайде дами, не обичам да бездействам. – проговори Пийс.

– Първо палето трябва да се научи да не закъснява. – Очите на Кинг все още бяха вторачени в Александра.

– Хайде да ме учиш после,а? – никой не противоречеше на Кинг освен нея и това тайно я караше да се чувства специална, защото той не й правеше нищо, което пък от една страна беше странно имайки в предвид суровата му външност и уважението, което всеки трябваше да изпитва към него. Е, за нейн късмет той само сви устните си в линия и грабна оръжието си от бюрото.

– Близнаците поемате към центъра, Алексей И палето ще идете в този клуб- подаде на Алексей някаква визитка. – Аз имам малко неотложна работа. – каза това и изчезна.

–  Баркод? Що за клуб е това? – Алексей присви очи към картичката и я прибра в джоба на якето си. – Хайде, Алекс! Ще идем с моята кола.

–  Какво й е на моята? – тръгна след него и погали кучето за чао.

–  Пълен трошляк. – усмихна й се и влезе в своят черен бмв джип и пусна Скрилекс.

–  Ти си трошляк! – отвърна на мазната му усмивка и увеличи уредбата. Обожаваше Скрилекс.

Тръгнаха към клуба като през цялото време мълчаха. Тя харесваше Алексей, той беше секси и забавен, но го възприемаше като приятел и толкова. В съзнанието й се появи спомен от първият път, в който го видя.

Александра не чувстваше тялото си, всъщност не чувстваше нищо освен как се рее из пространството като безжизнено същество. Мъртва ли беше? В Рая ли се намираше?

Иска ти се! – каза някой.

Кой беше това? Ангели или други духове?

Не, глупачке! Това е подсъзнанието ти! –  отговори гласът.

Но, но как така? Имаше чувството, че е отделна личност. А, може би просто полудяваше и беше вкарана в лудница, а ефекта от хапчетата, с които вероятно я тъпчеха беше на лице.  Мамка му! Само ако не беше убивала онзи тип….Но как иначе щеше да се измъкне, той искаше да я изнасили. Да отнеме невинността й, а тя нямаше да го позволи. Спомни си, че точно преди да го простреля нещо в нея прищракна. Сякаш знаеше точно какво прави. Взе пистолета, натисна спусака и го уцели точно в сърцето. Перфектен изтрел, без да се замисля. По – принцип един неопитен стрелец и страхлив човек като нея ще трепери и дори няма да успее да нацели мишената. Но с нея беше различно, сякаш беше правила това и преди, в един друг живот, по – хубав от този, който сега водеше. А, дали не беше в затвора и я бяха пребили жестоко и сега лежеше в болничното крило упоена, за да не я боли? Мамка му, предпочиташе да е мъртва….Дано да е мъртва!

- Отвори очи, хайде! Знам че си жива, чувам как сърцето ти бие. – заговори мъжки, дълбок глас.

Точно като по команда, Алекс отвори очи и по дяволите! Добре, че не беше мъртва! Пред нея беше най – сексапилният мъж, който бе виждала. Висок, мусколест, със сини ириси. Най – красивите очи, които бе виждала! Гледаше я разтревожено. Гадже ли й беше?

Хаха, не малката! – засмя се той.

По дяволите! Последното изречение го беше казала на глас, нали? Сега й се прийска да е мъртва отново…

– Как си? – попита мъжът.

–  Добре. – това нейният глас ли беше? Чувстваше го толкова непознат.

–  Можеш ли да си движиш крайниците? – в гласът му се появи нотка на загриженост, това някак си я успокои.

–  Не знам. Къде съм? Кой си ти? – сега беше нейн ред да пита.

–  В болница си, аз съм….е, не съм враг.

–  Какво искаш от мен? – изведнъж подсъзнанието й се сля с нея и всичко й дойде на място. – Алексей?

–  От къде знаеш името ми? – игледа я много учудено.

–  Не знам. – Александра присви очи.

–  Трябва да вървим, после ще си изясним всичко. – той я вдигна, а тя се допря до гърдите му, беше толкова топъл. Чувстваше се лека като перце.

Тръгнаха на някъде, а тя затвори очи и се заслуша в сърцето му. Туптеше по – бързо от обикновенно. Зачуди се дали не му тежи,вдигна главата си към шията му, за да диша по – добре и усети как той настръхна след като неволно допря устни до гладката му кожа.

–  Тежка ли съм? – попита тя.

Чу гърлен смях и после той  спря и я погледна.

– По – лека си от перце! – продължи да върви.

Вдиша аромата му, ухаеше толкова приятно. Искаше да остане в прегръдките му завинаги. Но изведнъж се озова на кожена седалка. Бяха в кола, висока кола, джип може би. Тя се огледа, прозорците бяха черни, но успя да различи, че навън е вечер и се намираха в непозната болница. В нейният град имаше само една долнопробна болница и това определено не беше тя.

–   В кой град сме?

–   Ню Йорк.  Затегни колана! – каза това и потеглиха с бясна скорост.

Уредбата се включи и от нея прозвуча Vindata – All I Really Need. За Първи път чуваше тази песен, но й хареса. Още повече й хареса мъжът, който беше до нея. Излъчваше мъжественост, сексапил и дали заради хапчетата или не, но Александра усещаше някаква връзка между тях.

След толкова години тя осъзна, че се е заблуждавала. Алексей не изпитваше дори и най – малката симпатия към нея. Не я гледаше като жена, а като дете, като по – малката му сестричка и никога не би я обладал както правеше с другите жени.

– Пристигнахме! – Алексей изключи двигателя и излезе навън.

– Хубава дупка! – отбеляза Алекс като погледна към клуба. – Хайде да убиваме!

– Имай търпение, пале! – каза Алексей.

Тя го изгледа с присвити очи. Боже, как мразеше да й казва пале. Разбираемо бе, че Кинг и другите я наричаха така. Все пак тя не ги сънуваше голи, върху нея. Но Алексей….Защо винаги избираше толкова кофти мъже? Кейлъб също не искаше да се обвързва с нея. Да и тя нямаше голям мерак, но всяко момиче иска връзка, иска някой да се грижи за нея, да я глези, да се тревожи и да я обича. Може би грешката беше в нея…От всички тези размисли гневът й се върна. Тези дни беше постоянно напрегната и изнервена, сякаш нещо щеше да се случи всеки момент. Но разбир се, тя не знаеше какво ще е , защото в света, в който живееше всичко бе възможно да се случи. Кинг и близнаците бяха вампири, Алексей беше получовек като нея. Разбира се, не пиеха кръв и не излизаха само нощем, за разлика от вампирите, но все още се чудеше как майка й е спала с вампир. Е, не беше толкова трудно за разбиране. Баща й е бил най – сексапилният вампир, съдейки по думите на две негови „приятелки“. Пет години, а тя още не можеше напълно да приеме истината за съществуването на този свят. Още по – малко на това, с което всяка вечер се спречваха. Демони. Ходещи мъртавци, зомбита, изроди, бездушни. Както и да ги наречете ще се прави. Тези твари убиват невинни хора и вампири. Кинг и останалите момчета са един вид полицията на расата си. Александра прие да се бие с тях единствено, за да отмъсти за смъртта на родителите си. Според вампирската история, баща й – Димитрий Петрович е бил не само хубав мъж, но и смъртоносен боец. Една вечер когато не бил на смяна тези подли копелета са му устроили капан. Отвлекли са го и са го накълцали на малки парченца, а после са го пратили разчленен на майка й. Това било огромен шок за нея и крехката жена просто умряла, за да бъде с любимият си. Но никой не помислил за Александра. Тя останала сираче и животът я сблъскал с доста неприятни неща. Но това вече е минало, след като я отведоха от онази болница я научиха да се бие и да бъде редом до тях. Единствената жена – войн в братсвтото от както е било съзнадено. Според Кинг  тя е специална и играе важна роля в историята на света.

Но това все пак не я караше да се чувства никак специална. Влязоха в клуба, където имаше силна, гадна музика и много голи, потни тела. Миришеше отвратително, на кашиш или крек. Очите на Алексей веднага сканираха мястото и тръгна към някаква врата. Алекс го последва. Озоваха се в огромно помещение, осветено в червено. Нямаше никого или поне така им се стори.

– Алексей, какво правим тук? – попита шепнешком  тя.

– Имам предчувствие. – каза.

– Алексей, тук няма никой, тръгваме! – Александра тъкмо докосна дръжката на вратата когато някой я сграбчи и я повали на земята.

Беше демон, високо, слабо на вид тяло, с огромна сила и червени очи. Вероятно беше нов, защото истинските демони нямаха формата на човек. Беше я възседнала и искаше да я удоши. Тя преплете краката си около кръста му и го обърна, след това извади кинжал от якето си и го заби в сърцето му. Избухна в пламаци и не остана нищо от него. Въздъхна и погледна нагоре. Алексей се усмихваше леко, но изведнъж нещо го завлече. Не приличаше никак на новак. Съществото бе цялото червено с рога, точно като дявола, червените му очи светеха безмилостно. Издаваше ужасяващи звуци. Александра затича към него, но други двама я сграбчиха и я повалиха. Тя започна да се бори, но те бяха по – силни от нея. Удариха я няколко пъти докато не се разкърви и не започна да изпада в безсъзнание. Всичко й се завъртя и тя чуваше само как Алексей вика името й. Няма да го наранят! Няма да им позволи да го наранят! Изведнъж всичкият гняв, който имаше в себе си избухна и тя придоби нови сили. Отвори очи и видя как демоните бягат от нея. Усещаше горещина, цялата гореще. Тя беше в пламъци, но те не я нараняваха. Огънят идваше от нея. Вдиша дълбоко и освободи целият гняв, който притежаваше. Всичко избухна, чу как сеществата крещят и умират едно по – едно. Когато всичко свърши тя падна на земята изтощена. Не знаеше какво бе станало, но това определено им помогна да се измъкнат.  Преди да загуби съзнание усети косата на Алексей да я гъделичка, а аромата му я успокои. Тя заспа и чу  единствено….

– Моето горящо момиче.

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.