Горда съм, че съм българка!

| от | |

Автор : Лола Монтескьо – още много смях от нея на сайта можете да откриете на сайта ѝ (http://chuime.bg)

photo_verybig_6056

Тези дни в интернет за пореден път се разпространи една карта на света, на която различните региони бяха оцветени в различни цветове според дължината на пениса на обитаващите ги народи. Тъмно зелено означава най-голям, светло зелено – много голям, розовко – средна работа, а червено – имам проблем! По-точно проблемче.

Горда съм да ви съобщя, че България е оцветена в светлозелено. В сантиметри пред нас в Европа има само 8 държави, ние сме на девето място. Като вече научно е доказано: на нас ни е по-голям от на македонците! И от на турците, на сърбите, на румънците, че даже и на германците, да ме прощават Меркел, „Сименс” и „Мерцедес”, ма фактите са си факти.

Така че можем да натрием носа на всички, които ни гледат с недоверие: Българите сме на девето място по големина, на шесто по красота и на второ по акъл (9/6/2).
Аз съм много горда, че съм българка!

Не разбирам този негативизъм, който се шири напоследък из медиите. Да ви го кажа на чист български: Байгън станах от хейта ви, аман! Та за тази земя, колкото човешка длан, се е ляла кръв и са загивали герои!!! За какво? За да могат някакви псевдоинтелектуалчета и пишмангражданчета днес да мрънкат само и да недоволстват? В морето плували лайна, пътищата били с дупки, а здравната каса не работела? Ма тя баба ви все на море е ходила и по болниците се е лекувала, бе, аланколоооу! По пет деца е раждала българската майка юнашка, всичките на къра, докато оре нивата, без да каже гък. Роди го и айде, пак да изпълнява петилетката… А днешните българки какво? Не щат да раждат, оставили са тая работа на малцинствата и през 2050 година няма да има жив българин! #Засраметесеберодете! Ако сте истински българки, щe кажете само „три, четири, старт” и ще почнете…

Но, не, няма деца, няма българщина, няма го онзи възрожденски дух, който от малък поробен народ ни превърна в малко по-голям поробен народ…..Мен, ако питате, има заговор за унищожаването на България! А ако не вярвате на мен, вярвайте поне на баба Ванга, Нешка Робева и знаците на ерата на Водолея. Казала е баба ви Ванга на художествената гимнастика, че ке се оправим. Което, ако разсъждаваме логично, означава, че от доста време си ходим неоправени. Което пък при този потенциал – девети в Европа по големина и шести по красота, си е срамота!
Но това не сломява гордостта ми, че съм българка. В крайна сметка българките са най-добри в женската борба и в художествената гимнастика – нека другите треперят!!!

Може да нямаме „Сименс”, може да нямаме „Пежо”, но имаме Станка Златева!
Всеки път, когато видя трибагреника ни да се издига под звуците на националния химн над тепиха с нахвърляни по него американки, рускини и французойки, сълзи напират в очите ми. Малка е страната ни, но е пълна с таланти. Знаете ли, че имаме повече олимпийски медали на глава от населението, отколкото Испания? Много важно, че те имат Сервантес, Веласкес и „Барселона”. Ние пък си имаме Елин Пелин, Златю Бояджиев и „Лудогорец”. А знаете ли, че Златю Бояджиев е измислил импресионизма? Питайте Вежди Рашидов. Щяха да видят испанците изкуство през крив макарон, ако не бяхме ние. Златю е рисувал импресионистки още преди Моне или Мане или както там се казва да си топне четките в боята. Ама това е логично, тъй като ние сме измислили и Ренесанса. Щеше ли да има Леонардо да Винчи без фреските в Боянската черква? Значи, ако не беше турското робство, днес щяхме да сме ехеее… много напред. И Сикстинската капела нямаше да е в Рим, а в Бояна. А „Мона Лиза”, „Тайната вечеря” и „Дамата с хермелина” щяха да са някъде в мазето на Художествената галерия в София, ма на, пусти късмет…

Сега там само някакви рисунки от ранния период на Кристо чух, че мухлясват самотни. Но нали другите ги е страх от нас (все пак сме 9/6/2), та си работят по плана за унищожаването на България. То тоя план е много стар. Т’ва Василий Българоубиец, т’ва Баязид Светкавицата, т’ва англичани и американци, т’ва Сорос и Давид Черни – всичките работят срещу нас. Но ние сме непобедими. Само майка Русия ни разбира и ни брани. И ни освобождава, освобождава… Това, ако не е любов. Даже подкрепям идеята, да не я наричаме майка, а татко. Щото толкова много любов с майка България практикува, че е редно да я припознаем.

Но да не се отклонявам от темата – горда съм, че съм българка и защото наша народна песен лети из Космоса. Веяно, че совалката с „Излел е Белю Хайдутин” оня ден бе изхвърлена от Слънчевата система, ама това само доказва, че планът за унищожение на България е не просто световен, а и космически. Кемтрейлс, илюминатите, ГМО, циците на Андреа и Иван Костов са само отделни фази в този план. И за да устоим, ние трябва да пазим исконната българщина! От всеки, който иска да я унищожи.
Възниква въпросът кой и защо иска да я унищожи. Ще ви подскажа: ами погледнете тази карта с големината на пенисите на нея. Там Великите сили са оцветени в червено. Велики, велики, ама с проблемчета. После вижте, кои са оцветени в зелено. Все поробени народи – африканци, босненци, българи… Нищо чудно заговорът за унищожение на България да е част от някаква световна битка на малките срещу големите. Завист, какво да правиш. Фройдистка работа, направо, тц-тц-тц…

И проблемчетата им малки, и жените им грозни. Защото е обществена тайна, че българките са най-красивите жени. Също така други ценни качества на българите освен потентността и красотата, са изключителната ни работливост, безпрецедентното ни гостоприемство и непосилната за други народи толерантност. Всички знаем българската поговорка „за лудо работи, за лудо не стой.” И всеки ден я виждаме в сила.

Толкова много хора на едно място, които вършат някакви неща без особено голям резултат (справка: БВП на страната), рядко се срещат.
Гостоприемни също сме. Няма начин човек да ни дойде на гости у дома и да си тръгне ненахранен и ненапит. Стига, разбира се, да не е нещо сирийски бежанец, щото аман от тия, значи! Да ходят някъде другаде, ние освен, че сме героичен, сме и много изстрадал народ, толкова проблеми си имаме, само бежанците от Сирия ни липсват. И въобще, ако ще са гости, да са американци с много кинти. Или германци, на които можем да покажем какви велики хора сме българите. Аз на моите гости от чужбина (чужбина не значи Сирия и нек’ви такива държави, да се разберем), винаги им пея „Изблеяло ми агънце”, а детето свири на гайда. Виждам, че правилно постъпвам, защото и на държавно ниво така се действа. На всички приеми в разни посолства или у нас, като дойдат западняците на визита, им танцуваме хора. Посрещаме ги с моми с перя на главата и менчета в ръцете, искат неискат бутаме им хляб и сол в устата и ги почваме с правото. Значи, ако сме си само между нас си, може и гюбеци да мятаме, но за пред чужденците така си трябва – хоро! Цигу-мигу и прочие класики си имат и у тях, нека да видят нещо исконно българско!

У нас на гостите от чужбина (много внимавам да не се изложа), като свърши хорото, им дръпвам лекция за това как сме спасили евреите. Те техните спасили ли са ги, а? По-толерантни от нас няма. А и сме щедри – с широко сърце ще им дадем шанс сега и те да покажат толерантност и им пращаме ромите си. Щото ромите не са евреи, че да сме толерантни и с тях. Да са толерантни ония, на Запад. Да видят лесно ли е. Ние тук сме българи. Потентни, красиви и умни. Другите да си ходят. Горда съм, че съм българка!

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Новата Zafira – санбернарът сред автомобилите

| от |

Опознаването на нова кола е като опознаването на човек. Първоначално съдиш по външния вид и си изграждаш мнение въз основа на него. След това влизаш вътре и хвърляш поглед на интериора: той може да кореспондира с екстериора или да е в разрез с него, но мнението ти все още не може да е меродавно, докато не се запознаеш и с поведението: пътно или човешко, то е онова, което те запознава с почти истинската същност на колата/човека срещу теб. След тестдрайва вече (който при хората може да се измери с повече прекарано време и по-дълбок разговор), мнението е почти завършено. Оттам нататък следват малките неща, на които в началото не си обърнал внимание, но с времето започваш да обикваш или ненавиждаш.

Ще опиша фейслифта на третото поколение на германския флагман по реда на опознаването.

Първият поглед беше приятно визуално изживяване: от предната до задната броня Zafira може да се гордее с красива външност.

кола, автомобил, opel zafira

Погледната отвън, обновената Zafira се отличава с по-динамичен дизайн на фаровете, които преливат в по-спортна радиаторна решетка. Така колата изглежда по-широка, а стилът на оформление следва зададения от Astra дизайнерски език, който едновременно се вписва в модерния автодизайн и се отличава от много други марки. Новите LED стоп светлини, които са свързани с хромирана лайсна и завършекът на петата врата със спойлер придават един леко издължен и съответно по-фин и стилен вид на Zafira.

Когато се качвам в колата, доброто впечатление се затвърждава. Zafira може да бъде синоним на просторен интериор – усещането е за пространство почти като в малка всекидневна.

Имате чувството, че може да сложите вътре саксия с фикус, 55-инчов телевизор и средно голям диван и да живеете като богати номади. Благодарение на страничните малки предни стъкла и наклона на предното стъкло, предната част около таблото създава респектиращо чувство за простор. Разстоянието между предните седалки също допринася за комфорта на водача и пътника.

кола, автомобил, opel zafira

Предните седалки са големи и много удобни – нещо, което твърдо се превръща в запазена марка на Opel. Между тях е новата технология на Opel, FlexRail, която позволява подлакътниците и поставките за чаши да се движат, технология, която намалява шансовете за заливане на колата и пътниците с кафе с минимум 80%. И трите реда седалки са снабдени със системата Flex7, като вторият ред е изграден от три отделни седалки, които могат да се движат напред-назад независимо една от друга. Много nice.

Тестваме Zafira навръх Цветница и посоката, която задаваме на навигацията, е Черепишкият манастир. Zafira мазно се плъзга по софийските улици, маневрирането по които със сигурност не е като с полско фиатче, но благодарение на прецизния парктроник и камерата за задно виждане, трябва доста да се потрудите, за да праснете в някоя кофа за боклук.

кола, автомобил, opel zafira

Най-добре обаче Zafira се чувства след табелката на София. Там тя се превръща в голям кораб, който спокойно и уверено се носи по магистралата, без да трепне пред никакви нервни шофьори, нагли бързаци и неподходящо задминаващи тирове. Съвсем очаквано, стигаме до Черепишкия манастир безпроблемно, а там е пълно с хора, венци от жълтурчета, шарени котки, изпуснати на земята върбови клонки и миризма на люляк.

IMG_6233

След като отдаваме на манастира заслуженото и оставаме малко на терасата, на която е пишел Иван Вазов, се връщаме към Zafira с умерена доза нетърпение.

кола, автомобил, opel zafira

Управлението на тази кола носи удоволствие, факт. Не го отбелязвам с рекламна цел – просто возията е забележително мека и плавна, а в комбинация с автоматичната скоростна кутия неизбежно ви карат да направите още едно кръгче и още едно кръгче под звуците на любима музика, възпроизведена от мобилния ви телефон чрез Bluetooth свързаната инфотейнмънт система.

Единственият негатив, който трябва да се отбележи тук, е че има риск в колата да възникнат спорове за музиката.

Защото Zafira не е кола, в която да се возите сами. Можете да вземете цялата рода, деца, братовчеди, баби – с допълнителните две седалки в багажника, които предлагат достатъчно място за средностатистически на ръст човек, можете да съберете до седем роднини или приятели, с които да споделите комфортно пътуване. Автомобилът може да гарантира физическия комфорт, а защо не и психическия? Ако роднините или приятелите, които возите са досадни или скандалджии, може да ги инсталирате на третия ред седалки. Интериорът на автомобила е толкова голям, че освен ако нямате болестно остър слух, няма да ги чувате оттам.

Една от иновациите, на които няма как да не се обърне внимание и която присъства в последните модели на Opel, е комуникационната системата OnStar.

Управлението на OnStar се намира на тавана на колата, в конзола, на която има бутони за съответните нужди на шофьора и пасажерите. Системата предлага услуги като онлайн сервиз асистент, 24-часа спешна помощ при необходимост, помощ при катастрофа, помощ при кражба, дистанционно управление на заключване, светлини, клаксон, както и диагностика на автомобила.

кола, автомобил, opel zafira

Съвестта не ни позволи да тестваме OnStar за помощ при ПТП, но се допитахме до служителите на Opel за намиране на адрес. Любезни гласове на български, иначе ситуирани в Англия, след няколко минути намериха адреса, който търсехме и ни изпратиха маршрутите, които можехме да видим на тъчскрийн екрана.

Дано никога на никого не се налага да ползва услугите на системата за катастрофи, но е облекчаващо човек да знае, че не е сам в автомобила си, дори когато е сам, и че на един бутон разстояние от него има жив човек, който може да му помогне в криза от всякакъв сорт.

Що се отнася до разхода на гориво, резултатите са задоволителни. При извънградско каране, със средна скорост около 140 – 150 км/ч, постигнахме 6.8л/ 100 км., което не е никак лошо за тези размери.

кола, автомобил, opel zafira

Наясно съм, че Zafira е семеен миниван, който не предполага офроуд изпълнения, но на един завой на Искърското дефиле не издържаме на любопитството и я качваме по един леко наклонен, неасфалтиран селски път в гората.

Голямото момиче ни закара и ни върна, без да се замисли. Дори не успяхме да изцедим някакъв адреналин, защото и тук, извън пътя, Zafira се държеше като на магистралата и като на „Солунска“ – спокойно и достойно – като санбернар, чиято житейска задача е да опази своите хора на всяка цена. И той го прави, минавайки през всякакви терени и ситуации с типичното за едрите кучета невъзмутимо спокойствие.

PS: Истински санбернар би се чувствал много добре в този автомобил. Големите кучета, както разбира се и малките, са добре дошли, накуп с одеялата, купичките с вода, играчките, децата, техните играчки, басейнчета или шейни (според сезона), детски колички, огромни дамски сакове с десет тоалета за двудневно пътуване и рибарски принадлежности на мъжете.