Глобално затопляне или периодичен цикъл? Всъщност, на кого му пука?

| от Адриан Владимиров |

В следващите редове ще изкажа преди всичко лична гледна точка, която ще се постарая да обясня коректно и да предоставя доказателства за думите си. С написаното не изявявам претенции за научен труд, нито налагам собственото си мнение, четете и правете изводите си сами за себе си.

От време на време се чува от нечие правителство или държавно управление, че ще се вземат мерки относно промените в климата като намалят/сведат до минимум/спрат използването на дезодоранти, вземат мерки за увеличаването на електромобилите на пътя, инвестират в зелена енергия и прочие. С този темп на признание на проблемите пред широката общественост нещата никога няма да се подобрят, камо ли – оправят. Проблемът с климата е известен отдавна, като все още никой не е застанал и не е казал, че проблема е чисто в парниковите газове, които индустрията бълва и постоянно увеличава или е заради многогодишен цикъл, в който планетата влиза и излиза регулярно, за което също има доказателства.

1

Можете да видите нагледно температурната промяна в графиката отгоре. Графиката е взета от тук: http://data.giss.nasa.gov/gistemp/graphs_v3/ , очаква се информацията да е достоверна.

Колкото до ледените епохи и промените в климата в дългосрочен план – обяснение на това може да се търси в т.нар. цикли на Миланкович. Няма смисъл да ви преразказвам информацията от Wikipedia, за това ще разкажа накратко – става въпрос за промяната на наклона на оста на Земята. Той се изменя постоянно с времето, като тези колебания са в рамките на около 2 градуса за няколко десетки хиляди години, но са напълно достатъчни, за да предизвикат ледена епоха. На всеки 12 хиляди години в Северното полукълбо лятото настъпва през декември, а зимата – през юни. Тези промени не са нещо, което се случва за една нощ, случват се с течение на времето. Ако сте по-любознателни можете да се запознаете подробно с явлението в английския вариант на Wikipedia. Колкото до достоверността на информацията – трудовете на Милутин Миланкович относно това са от началото на 20-ти век, като достоверността им е доказана и приета от науката през 1970 г.

Не е изключено проблемът и да е комплексен и и двата фактора да имат пръст в настоящото положение, но се вижда какво се случва – все по-силни урагани, все по-силни засушавания на различни точки от планетата, за които това не е характерно. До някъде е проблем, че имаме данни за валежите само от последните 100-тина (може би и по-малко) години, но въпреки това има и други методики за определяне на това кой период от историята на планетата ни с какъв климат се е характеризирал. Вероятно повечето от вас, които са на възраст поне 25 години са учили в училище в часовете по география, че Килиманджаро е единственият планински връх на континента Африка, на който има сняг. Действително е така. С една малка подробност. Не си представяйте снежни върхове и ски писти ала швейцарските Алпи. Съществуват невъобразим брой доклади, въз основа на които снегът и ледниците на Килиманджаро ще изчезнат според някои още през 2015-та, според друго до 20-50 години. Езерото Чад също е било огромно. Да, било е. Ал Гор е американски вицепрезидент, който в книгата си „Неудобната истина“ е описал доста добре какво се случва – езерото изчезва и за новоразкрилите се сухи площи възниква териториален конфликт сред близките страни.

2

Има ли нужда от повече примери ? И аз мисля, че няма.

Решение ?

Както казах и по-рано – никой не е излязъл отпред с ясно решение на всички тези проблеми. Лично според мен решението е в намаляването на използването на изкопаеми горива. На не едно място е казано, че планетата ни получава достатъчно енергия от Слънцето за 1 минута, че да задоволи енергийните ни нужди за цяла една година. Явно има някакви конструктивни, правителствени и каквито още се сетите пречки това да се осъществи и в рамките на следващите 5 години (съвсем образно казано) да спрем да плащаме за електроенергия. Всеки ден виждате вятърни мелници, някой около вас говори за ВЕЦ, термо помпи, слънчеви панели и всякакъв друг тип начини за добиване на електричество, който е тотално безплатен. Да, плащате си за слънчевия панел, плащате си за термо помпата, но енергията, която идва е безплатна. Не струва нито цент. ВЕЦ-овете са хидросъоръжения, които изискват огромни инвестиции, за които е казано и доказвано, че за период от около 10 години се самоизплащат и след това работят за нас. До скоро из интернет пространството се виждаше картинка, на която е изобразено парчето земя в Африка, което е нужно, за да се захранва цялата ни планета с електричество постоянно.

В събота започва Openfest, на който мой приятел ще изнесе лекция относно self-sustainable жилище, което е изградено от scrap materials. Идеята е за жилище, което ще е с ниска цена за изграждане и същевременно ще бъде възможно да се поддържа само и да бъде напълно off the grid – собствен ток и собствена вода. И за капак всичко това ще може да бъде контролирано от смартфон/таблет/whatever you like device от разстояние. Лекцията е в събота, 01.11 от 14:30 ч. в зала София, Интерпред. На който са му интересни тези неща може да отдели час-два и посети събитието.

Реално има много начини за автоматизация на едно жилище, дори не само на жилище, ами на цял град. Чрез по-умно разпределение на мощности през нощта или други моменти, когато тя не е нужна към други предприятия или потребители, за които е от по-голямо значение могат да се спестят средства и време. Т.нар. IoT (Internet of Things). Вграждане на умни сензори в улиците, в електрическите и интернет мрежи, в колите, в домакинствата – въобще навсякъде. Всички тези малки джаджи съставят огромна мрежа, която буквално усеща къде какво се случва и с тяхна помощ и някакъв графичен интерфейс могат да се постигнат завидни резултати. Умен трафик контрол, засичане на аварии преди критичната им точка и реалното авариране и каквото още се сетите. Има не едно видео в интернет, което демонстрира възможностите и качествата на подобен тип системи, апелира за тяхното внедряване, а в някои случаи дори показва реалното им действие във вече изградени такива мрежи и съоръжения.

Според мен, а и не само, именно в този тип системи е бъдещето. Въпросът не е в това да сте бунтари и да скачате срещу системата, да се опитате да я подобрите. Или ако не ви харесва тази гледна точка – направете го за себе си. Жилище в планината с желаната от вас гледка при отсъствие на сметки за ток и вода, скъсани жици заради сняг или някой пиян багерист е прекъснал тръбата за вашата улица. Тези неща имат хиляди приложения, стига да започнете да мислите outside of the box.

Надявам се един ден хората с парите да започнат да слушат хората с акъла, за да се решат проблеми като тези с питейната вода, електричеството и дори храната на места, на които едно или повече от тези неща липсват. А такива места има и то не малко.

 

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден?А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

 

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

 

 

Мартин: Разкажи ни за специалността си – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.