Гледайте не най-богатия 1%, а най-богатия 0.01%

| от |

Владимир Каролев, http://karolev.com/

От няколко години, всички пръсти сочат към най-богатия 1% хора, като източник на всичко зло. Тъй като масовият избирател иска изкупление и виновник за кризата, политиците се втурнаха да вдигат данъци, за да направят най-богатите хора по-малко богати. Леви политики се сипят отвсякъде – край на данъчни облекчения, данъци богатство, данъци лукс, централни банки печатят пари като луди, за да помогнат на бедните и средната класа, държавни заеми се взимат „на килограм“ и раздават на два килограма. Нобелови лауреати пишат книги за това колко е лошо неравенството и оправдават всички от гореспоменатите политики. Ефектите? Не такива, каквито очаквате. И не е 1% най-богати проблемът.

Нека погледнем какво се случва вътре в самия 1%:

Screenshot-10.6.2014-г.-08_54_26

Графиката показва, че благосъстоянието на всички групи в единия процент най-богати остава сравнително стабилно, с изключение на наистина най-най-най богатите от единия процент на единия процент – 0.01%. И то тяхното богатство започва да расте експлозивно след 1995, когато започва великият монетарен експеримент на 21-ви век и Клинтън дава зелена светлина на квази-държавните банки (Фани, Фреди и другите) да превърнат ипотечния пазар в социална програма. Разбира се, всичко това в името на бедните. Но явно не съвсем :-)

Нека разбием още повече статистиката и видим какъв е произходът на това нечувано благополучие на най-най-най-богатите, възползвали се от такива политики, провеждани от държавата в името на бедните.

Screenshot-10.6.2014-г.-09_01_54
На тази графика виждаме делът на най-най-най-богатите от съвкупния доход включвайки и изключвайки доходите им от капиталовите пазари. Чудесно се вижда как интервенциите на държавата, особено чрез монетарната политика, след определени кризи водят до надуването на поредния балон на капиталовите пазари, който се „яха“ от най-най-най-богатите. И въпреки че те явно не са особено умели в предугаждането на спукването на тези балони и излизането от съответните инвестиции преди да се е спукал балонът, приятелите им политици винаги се намесват с поредната спасителна схема за бедните, след колапса. Разбира се, покрай бедните, особено добре се спасяват и най-най-най-богатите.

И така – не гледайте най-богатия 1%. Гледайте най-най-най-богатия 0.01%. Това в САЩ са 16 000 семейства, повечето от тях със супер дебели политически връзки. Които се капитализират непрекъснато, за да произвеждат леви политики за спасяване на бедните, които, обаче, спасяват и обогатяват предимно най-богатите. И в момента изживяваме поредния такъв период. И ако горното не ви харесва – просто спрете да подкрепяте всякакви държавни намеси, без значение политиците в името на кого ги правят – нека всеки, бил той беден или богат, носи отговорността за действията си и когато фалира – да фалира, а когато инвестира нещо – да го прави без политически бонуси (били те през парична фискална или данъчна политика), на гърба на останалите хора. Защото проблемът не е, че богатите стават богати. Напротив. Проблемът е, че напоследък твърде много супер богати стават все по-богати, тъй като държавата надува балони, от които те се възползват и дори след това ги спасява, след като се спукат.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.