Германската външна политика през 2014: успехи и провали

| от |

Бетина Маркс, Дойче Велe

2014-та беше година на кризи: конфликтът в Украйна, напрежението в Близкия Изток, епидемията от ебола в Африка. Как действаше германското правителство в тази сложна ситуация?

Новата черно-червена коалиция пое задачите си на 17 декември 2013 година. И само седмици по-късно тя постави съвсем нови акценти във външната политика. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер (СДП), който и между 2005 и 2009 година изпълняваше този пост, апелира към по-голям ангажимент в международната политика. Германия е „твърде голяма, за да се задоволи само да коментира световната политика“, заяви той. Военните мисии, макар и винаги само като последен вариант, не трябва да бъдат изключвани от германското политическото мислене, каза Щайнмайер.

Още по-конкретна беше министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тя пледира за повече ангажимент на Бундесвера в международните мисии и предложи подкрепа на френските партньори в Мали и Централноафриканската република. По-късно тя обмисляше варианти за военно участие на страната на Франция в Източна Украйна и за мисии за обучение в Ирак. По време на Международната конференция по сигурността в Мюнхен германският президент Йоахим Гаук пък се застъпи за повече външнополитически ангажимент. Германия, каза той, трябва да подхожда по-навреме и по-решително. С това си изказване Гаук предизвика много критики, но и похвали. Едни го обвиняваха, че с думите си подканва германската външна политика към милитаризиране. Други се съгласиха с предупреждението му, че Германия трябва да действа по начин, който съответства на нейната повишила се отговорност в световната политика.

През 2014-та година федералното правителство наистина беше централен играч на международната политическа сцена. Канцлерката и министрите бяха търсени партньори за разговор в много столици в света. Позицията на Берлин играеше важна роля по време на кризите през последната година и при вземането на важни решения за международната политика.

Европейски избори с последици

Берлин изигра важна роля например в дебатите около новия председател на Европейската комисия. Победител на изборите, проведени през май, беше Европейската народна партия с нейния кандидат Жан-Клод Юнкер. За наблюдателите беше ясно, че по този начин той ще бъде най-вероятният изпълнител на най-важния в Брюксел пост. Федералната канцлерка обаче упорито се бореше срещу този автоматизъм. Тя настояваше за съобразяване с правото на предложения от страна на държавните и правителствени шефове. Силният натиск от страна на коалиционните партньори и на медиите я накара да отстъпи и тя застана зад Юнкер, който на 15 юли още на първия тур беше избран от решително мнозинство европейски депутати. Кризата в ЕС обаче далеч не е преодоляна. Великобритания, която заедно с Унгария гласува срещу Юнкер, междувременно е изключително изолирана и обмисля напускане на евросъюза. Самият Юнкер се намира под обстрел от критики заради предишната си политика като премиер на Люксембург и финансов министър. Освен това политиката на ЕС относно Украйна досега не е довела до намаляване на напрежението.

Застрашена ли е Европа от нова война?

За германската външна политика кризата в и около Украйна беше централна тема през изминалата година. И Меркел, и Щайнмайер, положиха не малко усилия за успокояване на ситуацията, но без успех. Отношенията с Русия се влошиха, въпреки постоянните телефонни разговори между Меркел и Путин и дипломатичния подход на Щайнмайер. През ноември важна германска дипломатка беше изгонена от Москва, малко след като руски дипломат беше призован да напусне Берлин заради шпиониране.

В самата Германия имаше доста остра дискусия относно германската политика спрямо Русия. Германското правителство и медиите бяха обвинени в заемане на страната на Украйна и в предубеденост спрямо Русия. Съществуваше обаче и обратното обвинение – че германското правителство води политика на „омиротворяване“ с Русия. Външният министър Щайнмайер се възпротиви на тези упреци. „Ние не искаме Студена война, не искаме и Топла война, ние искаме да запазим мира в Европа“, каза Щайнмайер в германския Бундестаг. Той заяви, че ще продължи да работи в посока разбирателство с Москва. По думите на Щайнмайер намаляването на напрежението в Украйна е необходимо и за да бъде премахната блокадата в Съвета за сигурност.

Ескалация в Близкия Изток

Включително и тъкмо заради продължаващото вече години разногласие в Съвета за сигурност конфликтът в Близкия и Средния Изток на практика излезе извън контрол през 2013-та година. Терористичната организация „Ислямска държава“ започна да убива и да мародерства в Сирия и Ирак и предизвика страх и ужас. През юли „Ислямска държава“ нападна религиозното малцинство на йезидите в Северен Ирак, уби стотици мъже и отвлече жени и момичета за робини. Около 200 000 души са успели да избягат от терористите. Действията на „Ислямска държава“ предизвикаха притеснение и съчувствие от страна на Германия.

Отчаяният зов за помощ на кюрдите от град Кобане на границата с Турция накараха германското правителство да прибегне към необичайни мерки: то реши да достави оръжие на кюрдските военни сили пешмерга, които се бият в Северен Ирак срещу терористичната организация. „Ислямска държава“ е опасна за Германия“, каза канцлерката Ангела Меркел в началото на септември. Един нестабилен Ирак би могъл да застраши сигурността в Германия. Това нейно изказване срещна подкрепата на повечето депутати в Бундестага. Само Лявата партия и някои представители на Зелените се обявиха против доставката на оръжие за кюрдите.

Германската реакция на епидемията от ебола

Много критики бяха отправени към германското правителство заради подхода му към друга една голяма криза през изминалата година: епидемията от ебола. Според хуманитарните организации, Берлин прекалено късно е реагирал на смъртоносната епидемия. Вирусът се прояви още преди година в северноафриканската република Гвинея и бързо се разпространи в съседни държави като Сиера Леоне и Либерия. Отначало от Германия нямаше никаква реакция. Дори призивите за помощ от организацията „Лекари без граници“ удариха в Берлин на камък. През септември президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф се обърна към Ангела Меркел за помощ. „Без повече директна помощ от страна на вашето правителство ще изгубим битката срещу ебола“, написа тя в писмото си. Седмици по-късно външният министър Щайнмайер обяви германския посланик в Каракас и бивш пълномощник на федералното правителство за Африка Валтер Линднер за пълномощник по проблема с ебола. Въпреки че дипломатът незабавно отиде в кризисния регион, за да установи от какво имат нужда хората там, той призна, че Германия е реагирала твърде късно на драматичната ситуация.

Равносметката

2014-та година беше година на световни политически кризи, която постави на изпитание новата ориентация на германската външна политика. Германската дипломация беше необходима навсякъде и присъстваше почти навсякъде, но не постигна истински успехи – тя не успя да потуши конфликти.

Дори германската готовност за повече военен ангажимент беше поставена под въпрос заради недостатъци във въоръжението и структурите на Бундесвера. От друга страна, Германия се радва на голямо уважение, канцлерката и външният министър са високо ценени събеседници и в качеството си на икономически и политически силна държава федералната република носи отговорност, от която политиката не може и не иска да се откаже.

С цел преосмисляне на германската външна политика Франк-Валтер Щайнмайер създаде единствен по рода си проект „Преглед 2014″ (Review 2014). В интернет, на обществени форуми с политици, учени и ангажирана публика беше дискутиран въпросът: Къде греши външната политика на Германия? Чрез тази дискусия бяха натрупани много различни мнения и идеи. И те биха могли да окажат влияние върху новата ориентация на външната политика на Германия. /БГНЕС

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.

 
 

CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат заедно на сцената на Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Не една, не две, а три от най-големите диско диви се събират в София. Иконите на евродиското от 80-те и 90-те CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат на една сцена специално за най-мащабното и лудо шоу, което България някога е виждала.

CC Catch, Sandra и Samantha Fox идват в София за първия концерт на платформата HITS ONLY, която дава сцена на най-обичаните парчета от целия свят, от всевъзможни години и жанрове. HITS ONLY не си поставя стилови граници, а следва един единствен принцип – хитове, хитове и пак хитове. Каква ще бъде следващата гореща комбинация, засега остава тайна. Дотогава обаче всичко е ясно – на 29-и април в София ключовата дума ще бъде ДИСКО!

Трите кралици на този стил, идващи в Арена Армеец за първото грандиозно парти HITS ONLY, едва ли имат нужда от дълго представяне.

CC Catch или Каролина Катерина Мюлер започва да пее още от дете. Големият ѝ пробив е през 1985 г., когато излиза дебютният ѝ сингъл I Can Lose My Heart Tonight. Следва луд успех, 5 албума и 12 хита в топ 20. Незабравими остават още Cause You Are Young, Strangers By Night, Heartbreak Hotel и много други. Открива я Дитер Болен от Modern Talking и съвместната им работа я изстрелва до върха. След момент на кратка пауза CC Catch възобновява кариерата си и от края на 90-те не е спирала с участията си по целия свят.

Sandra Аnn Lauer или просто Sandra е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те. През този период всички знаят наизуст хитовете ѝ (I’ll Never Be) Maria Magdalena, In the Heat of the Night, Everlasting Love, Secret Land, Hiroshima и Don’t Be Aggressive. В пика на своята слава Sandra оставя далеч зад себе си в музикалните класации даже звезди от ранга на Madonna. Дискографията ѝ включва 16 албума, а малцина знаят, че тя е и един от гласовете в албумите на Енигма, проект на понастоящем бившия и съпруг Майкъл Крету, продуцирал още Boney M, Milli Vanilli и Майк Олдфийлд.

Samantha Fox също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната ѝ кариера се изстрелва в орбитата с хита Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение. През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата ѝ блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.

Билетите са в продажба от 11:00 ч. на 6.12.2016 г. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, касата на Арена Аремец, Български пощи и мрежата на Eventim.bg. Промоционалните билети са на цени от 35 и 45 лв., след изчерпването им цените ще са 50 и 60 лв.

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.