Германската външна политика през 2014: успехи и провали

| от |

Бетина Маркс, Дойче Велe

2014-та беше година на кризи: конфликтът в Украйна, напрежението в Близкия Изток, епидемията от ебола в Африка. Как действаше германското правителство в тази сложна ситуация?

Новата черно-червена коалиция пое задачите си на 17 декември 2013 година. И само седмици по-късно тя постави съвсем нови акценти във външната политика. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер (СДП), който и между 2005 и 2009 година изпълняваше този пост, апелира към по-голям ангажимент в международната политика. Германия е „твърде голяма, за да се задоволи само да коментира световната политика“, заяви той. Военните мисии, макар и винаги само като последен вариант, не трябва да бъдат изключвани от германското политическото мислене, каза Щайнмайер.

Още по-конкретна беше министърката на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тя пледира за повече ангажимент на Бундесвера в международните мисии и предложи подкрепа на френските партньори в Мали и Централноафриканската република. По-късно тя обмисляше варианти за военно участие на страната на Франция в Източна Украйна и за мисии за обучение в Ирак. По време на Международната конференция по сигурността в Мюнхен германският президент Йоахим Гаук пък се застъпи за повече външнополитически ангажимент. Германия, каза той, трябва да подхожда по-навреме и по-решително. С това си изказване Гаук предизвика много критики, но и похвали. Едни го обвиняваха, че с думите си подканва германската външна политика към милитаризиране. Други се съгласиха с предупреждението му, че Германия трябва да действа по начин, който съответства на нейната повишила се отговорност в световната политика.

През 2014-та година федералното правителство наистина беше централен играч на международната политическа сцена. Канцлерката и министрите бяха търсени партньори за разговор в много столици в света. Позицията на Берлин играеше важна роля по време на кризите през последната година и при вземането на важни решения за международната политика.

Европейски избори с последици

Берлин изигра важна роля например в дебатите около новия председател на Европейската комисия. Победител на изборите, проведени през май, беше Европейската народна партия с нейния кандидат Жан-Клод Юнкер. За наблюдателите беше ясно, че по този начин той ще бъде най-вероятният изпълнител на най-важния в Брюксел пост. Федералната канцлерка обаче упорито се бореше срещу този автоматизъм. Тя настояваше за съобразяване с правото на предложения от страна на държавните и правителствени шефове. Силният натиск от страна на коалиционните партньори и на медиите я накара да отстъпи и тя застана зад Юнкер, който на 15 юли още на първия тур беше избран от решително мнозинство европейски депутати. Кризата в ЕС обаче далеч не е преодоляна. Великобритания, която заедно с Унгария гласува срещу Юнкер, междувременно е изключително изолирана и обмисля напускане на евросъюза. Самият Юнкер се намира под обстрел от критики заради предишната си политика като премиер на Люксембург и финансов министър. Освен това политиката на ЕС относно Украйна досега не е довела до намаляване на напрежението.

Застрашена ли е Европа от нова война?

За германската външна политика кризата в и около Украйна беше централна тема през изминалата година. И Меркел, и Щайнмайер, положиха не малко усилия за успокояване на ситуацията, но без успех. Отношенията с Русия се влошиха, въпреки постоянните телефонни разговори между Меркел и Путин и дипломатичния подход на Щайнмайер. През ноември важна германска дипломатка беше изгонена от Москва, малко след като руски дипломат беше призован да напусне Берлин заради шпиониране.

В самата Германия имаше доста остра дискусия относно германската политика спрямо Русия. Германското правителство и медиите бяха обвинени в заемане на страната на Украйна и в предубеденост спрямо Русия. Съществуваше обаче и обратното обвинение – че германското правителство води политика на „омиротворяване“ с Русия. Външният министър Щайнмайер се възпротиви на тези упреци. „Ние не искаме Студена война, не искаме и Топла война, ние искаме да запазим мира в Европа“, каза Щайнмайер в германския Бундестаг. Той заяви, че ще продължи да работи в посока разбирателство с Москва. По думите на Щайнмайер намаляването на напрежението в Украйна е необходимо и за да бъде премахната блокадата в Съвета за сигурност.

Ескалация в Близкия Изток

Включително и тъкмо заради продължаващото вече години разногласие в Съвета за сигурност конфликтът в Близкия и Средния Изток на практика излезе извън контрол през 2013-та година. Терористичната организация „Ислямска държава“ започна да убива и да мародерства в Сирия и Ирак и предизвика страх и ужас. През юли „Ислямска държава“ нападна религиозното малцинство на йезидите в Северен Ирак, уби стотици мъже и отвлече жени и момичета за робини. Около 200 000 души са успели да избягат от терористите. Действията на „Ислямска държава“ предизвикаха притеснение и съчувствие от страна на Германия.

Отчаяният зов за помощ на кюрдите от град Кобане на границата с Турция накараха германското правителство да прибегне към необичайни мерки: то реши да достави оръжие на кюрдските военни сили пешмерга, които се бият в Северен Ирак срещу терористичната организация. „Ислямска държава“ е опасна за Германия“, каза канцлерката Ангела Меркел в началото на септември. Един нестабилен Ирак би могъл да застраши сигурността в Германия. Това нейно изказване срещна подкрепата на повечето депутати в Бундестага. Само Лявата партия и някои представители на Зелените се обявиха против доставката на оръжие за кюрдите.

Германската реакция на епидемията от ебола

Много критики бяха отправени към германското правителство заради подхода му към друга една голяма криза през изминалата година: епидемията от ебола. Според хуманитарните организации, Берлин прекалено късно е реагирал на смъртоносната епидемия. Вирусът се прояви още преди година в северноафриканската република Гвинея и бързо се разпространи в съседни държави като Сиера Леоне и Либерия. Отначало от Германия нямаше никаква реакция. Дори призивите за помощ от организацията „Лекари без граници“ удариха в Берлин на камък. През септември президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф се обърна към Ангела Меркел за помощ. „Без повече директна помощ от страна на вашето правителство ще изгубим битката срещу ебола“, написа тя в писмото си. Седмици по-късно външният министър Щайнмайер обяви германския посланик в Каракас и бивш пълномощник на федералното правителство за Африка Валтер Линднер за пълномощник по проблема с ебола. Въпреки че дипломатът незабавно отиде в кризисния регион, за да установи от какво имат нужда хората там, той призна, че Германия е реагирала твърде късно на драматичната ситуация.

Равносметката

2014-та година беше година на световни политически кризи, която постави на изпитание новата ориентация на германската външна политика. Германската дипломация беше необходима навсякъде и присъстваше почти навсякъде, но не постигна истински успехи – тя не успя да потуши конфликти.

Дори германската готовност за повече военен ангажимент беше поставена под въпрос заради недостатъци във въоръжението и структурите на Бундесвера. От друга страна, Германия се радва на голямо уважение, канцлерката и външният министър са високо ценени събеседници и в качеството си на икономически и политически силна държава федералната република носи отговорност, от която политиката не може и не иска да се откаже.

С цел преосмисляне на германската външна политика Франк-Валтер Щайнмайер създаде единствен по рода си проект „Преглед 2014″ (Review 2014). В интернет, на обществени форуми с политици, учени и ангажирана публика беше дискутиран въпросът: Къде греши външната политика на Германия? Чрез тази дискусия бяха натрупани много различни мнения и идеи. И те биха могли да окажат влияние върху новата ориентация на външната политика на Германия. /БГНЕС

 
 

Страшни мъже, модерна телевизия

| от Амелия Понд |

Човек обича да се страхува, макар и понякога да не си признава. Но една неделя е нищо без доза приятни страшни мъже, които искат да те хванат и разкъсат на парчета. Без причина, ей така, просто защото не ги кефиш.

Страшната телевизия и нейните най-ярки персонажи могат да се похвалят, че са докарали повече безсънни нощи в човешката история от всяко друго ентъртеймънт събитие.

Този понеделник един от сериалите, който изкарваше акъла на много от нас през 90-те се завръща. „Туин Пийкс“ е телевизионното събитие на годината. В центъра му, макар вече да го няма, винаги ще остане Боб. Страшният сивокос мъж, който обича да се забавлява с хората е от онези плашещи преживявания, които се помнят дълго.

Той и още четирима приятни младежи са част от нашата скери селекция днес. В галерията горе.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..