Георги Лозанов: Прочетените и разбраните книги създават идентичността

| от | |

Георги Лозанов е дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”.

Бил е гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководил е катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на медийния регулатор СЕМ от неговото създаване. Председателствал е журито на литературната наградата „Хеликон” (2011 г.), членувал е в комисиите на множество награди. Лозанов стана носител на наградата „Четящият човек” за 2014 г. Тя се дава вече трета година от Обществото за култура на четенето и писането с подкрепата на ПроКредит Банк, веригата книжарници „Хеликон” и община Бургас. Предишните й носители са Алек Попов и Владимир Пенев.


Г-н Лозанов, Вие бяхте удостоен с наградата „Четящият човек” на едноименния фестивал. С това отличие поемате мисията да бъде посланик на четенето. Какво бихте направили, за да популяризирате четенето и книгата?
–    Най-естественият път за популяризирането на четенето е начетеността. Когато в тежестта на аргументите, в маршрутите на интерпретацията, във формите на изказа личат книги, купища книги. Когато ги оставиш да говорят в твоето говорене, независимо на какво конкретно е посветено то. Когато имаш съзнанието, че каквато и трибуна да използваш – екранът, площадът, та дори жълтата преса, в последна сметка се изказваш от библиотека, твоята собствена „въображаема библиотека”. Именно така мисля, че ставаш „посланик на четенето”.
Знам в какво мога да бъде заподозрян заради това, което казвам – че съм оставил книгите да заместят моята индивидуална идентичност, че са ме накарали да се откажа от нея, за да им освободя „място”. За мен обаче въпросът стои обратно – тъкмо прочетените и разбраните книги, начинът, по който те се сблъскват в модерния човек и се смесват с перипетиите на съществуването му, създава неговата идентичност.

Какви послания отправи фестивалът „Четящият човек”?
–    Че четенето, подобно на писането, е вид творчество и затова „творбите” му могат да бъдат представени на фестивал, критически обсъждани и дори награждавани. Впрочем в наградата „Четящият човек” е заложен щастлив парадокс, защото не се отличават, както обикновено, резултатите от някакво усилие, а на едно удоволствие. Най-голямото, поне за моето и за предишните поколения. Сигурен съм, че ако ни попитат: „Какво бихте правили в този момент, ако можехте да правите каквото си поискате”, повечето от нас веднага ще се видят с книга в ръка.

Как бихте отговорили на въпроса от литературния конкурс на фестивала – каква е „ползата от нечетенето и вредата от четенето”?
–    Ползата от нечетенето е в увеличаването на удоволствието от четенето, защото, както твърди Фройд, удоволствието е в отлагането. Вредата от четенето може да е огромна, ако не разбираш това, което четеш. По тази причина в името на книги са извършени най-големите издевателства върху човечеството, независимо дали става дума за произведенията на Ницше, за „Капиталът” или дори за най-човечната от всички книги – Библията.

Министърът на културата Петър Стоянович пожела да се създаде партия на четящите хора и не скри песимизма си, че четящият човек е изчезващ вид. Споделяте ли тази позиция?
–    Не четенето е намаляло, а в най-лошия случай четенето на хартиени книги. За сметка на това словото е в активна „електронна емиграция”, разположило се е удобно на компютърния екран и оттам влияе върху нови аудитории и влиза в нови отношения с останалите форми на изказ. По един немислим за отминалите векове начин текстовете в интернет пространството водят един към друг, оглеждат се помежду си, четенето е станало забързано и фрагментарно, но заедно с това и многогласно.В духа на песимистичния патос на Пепи Стоянович бих казал, че ни е нужна не толкова партия на четящите, колкото партийците, независимо от коя партия са, да четат. Хората да изискват от своите политици и политически лидери ерудиция и толерантност, каквито само четенето може да създаде, иначе да не им дават гласа си. Да гласуват за кандидати, които приличат не на тях самите, а на героите от книгите.

При откриването на фестивала защитихте младите от упреците, че не четат достатъчно. Само технологичната революция ли е виновна затова днес да обсъждаме корелацията четящи-нечетящи?
–    Четенето не е самоцел, то е начин да разбереш какво мислят другите, да преодолееш екзистенцалната си самота. Един от възможните начини. И развитието на комуникативните технологии непрестанно разширява репертоара им, а младите успяват да се възползват от него „още във въздуха”. В този смисъл технологиите днес са точно толкова виновни колкото Гутенберг през ХV век, чието откритие слага край на ръкописната книга. Но заради това дори тогава на никого не му е хрумнало да го сложи на кладата. Да вземем пример от нашите предци.

Защо намалява интересът към класическата книга сред подрастващите? Можем ли да пренебрегнем статистиката, която отчита висок ръст на неграмотност?
–    Вече споменах за причините, а и за привилегиите от това, че класическата книга отстъпва водещата си роля в комуникацията на други нейни форми, в които особено значение отново имат визуалните образи. Казвам отново, защото така е било и през Ренесанса, например. Предстои ни нещо като Ренесанс на Ренесанса и както и тогава, вероятно дълбоко ще се промени културната ни идентичност, ще се изправим пред нов антропологичен тип, за когото светът ще е разказан в картинки, при това с виртуалния потенциал да подменят реалността.
Има нещо наивно в това да размахваме пръст срещу неизбежния ход на историята или пък да се опитваме да я омилостивим с ласкателства. И все пак виждам и нещо обезпокоително, и нещо окуражително в течащата вече комуникативна революция. Обезпокоителното е, че изображенията, за разлика от словото, овеществяват представите ни, лишават ги от отнесеност и трансцедентност, а моралът е трансцедентален мотив. Тоест има риск не просто от неграмотност, а от морална неграмотност, която разбираемо още отсега плаши четящите хора.
Заедно с това обаче изображенията са „усмирителна риза” за самозабравилите се думи, пречат им да строят утопии и да ни карат да вярваме в съществуването им. Някои от утопиите, родени между страниците на книгите, са исторически бедствия по-страшни от всяко природно и опустошенията от двете големи идеологии на ХХ век го доказват по един печално красноречив начин. Мисля, че този нов антропологичен тип ще е на хора, които ще гледат по-буквално, но и по-честно на живота си.

Не е тайна, че българското образование е в криза. Кои са факторите, които трябва да си поделят отговорността?
–    Моделът на нашето образование, тръгнал от килийните училища и българското Възраждане и вторично идеологизиран през соца, подготвяше хора за един затворен и патерналитичен свят, който за щастие вече не съществува. Така че носталгията по този модел, а дори и опитите да бъде подобрен, само увеличават кризата. Трябва някой да избърше дъската, да започне от а и б и да ни върне в първи клас. Засега обаче не виждам такъв смелчага, нито след политиците, жертва на популизъм, нито след учителите и преподавателите в университетите, жертва на самосъжаление.

Интервюто взе Румен Василев, лира.бг

 
 

HP ZBook 15u със значително подобрение на процесора

| от chronicle.bg |

 

HP обяви подобрение преносимата си работна станция HP ZBook 15u.

Тези, които сте имали досег до HP ZBook 15u, знаете, че със своя 15.6“ дисплей станцията е една добра комбинация от мобилност и стойност. С тегло от от 1.9кг. (4.18lbs)3 и 19.9 мм. дебелина, работната станция може да се похвали с висока производителност. Захранва се с новите седмо поколение Intel® Core™ i5 и i7 процесори4, с да 32 GB DDR4 памет5, професионална графична карта AMD FirePro™, 2TB2 дисково пространство, включително и по избор HP Z Turbo Drive G25, и FHD touch или UHD дисплей.

Батерията е с дълъг живот и се поддържа от HP Fast Charge, осигуряваща бързо презареждане до 50% от батерията само за 30 минути.

Мобилната работна станция ZBook 15u има обща системна надеждност, гарантирана от 120 000 часа тестване в HP’s Total Test Process и е проектирана да отговори на MIL-STD 810G стандартите. Потребителите могат да се възползват от Windows 10 Pro1 и богатите функции на ISV сертифицираната видео карта AMD FirePro™ 3D с 2GB видео памет, проектирана да работи с всички професионални приложения на преносимата работна станция ZBook 15u.

HP ZBook15u_Touch_G4_with_Hand_Solidworks

Тази мобилна работна станция е оборудвана с конфигурация, подсигуряваща висока сигурност и лесна управляемост, включително водещата в индустрията BIOS функция за защита – HP Sure Start Gen8, която следи състоянието на BIOS, възстановява платформата без намеса, връща BIOS до обичайното му състояние и предлага функционалност за централизирано управление.

Интегрираните Trusted Platform Module (TPM), Smart Card Reader и по избор Finger Print Reader5 осигуряват защита на данни, имейл и потребителски документи. HP ZBook 15u има множество портове включително USB 3.1 Gen 1 port, DisplayPort™ 1.2 и други.

Мобилната работна станция HP ZBook също така идва и с предварително инсталираната HP Remote Graphics Software за отдалечени работни групи, HP Performance Advisor за оптимална производителност и HP Velocity за по–надеждно и бързо сърфиране мрежата.

HP ZBook 15u е достъпно сега със стартова цена от €1,090 без ДДС.

 

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.