Георги Боздуганов: Моето лично убеждение е, че Сталин е наредил отравянето на цар Борис

| от | |

През септември излезе дебютната книга на д-р Георги Боздуганов “България – военният трофей на Сталин“. Документалното разследване веднага оглави класацията за нехудожествена литература на книжарници „Хеликон“. Авторът е медик, бил е съветник по проблемите на националната сигурност в правителството на Филип Димитров и лидер на Движение „Екогласност”. Боздуганов даде интервю специално за читателите на lira.bg.

Откога датира интересът Ви към темата Сталин и България и колко  време работихте върху книгата?

–         Труден въпрос. Проучванията и подборът на документите ми отнеха около 5 години, а книгата написах за 8 месеца. За да не подвеждам читателите, задължително трябва да добавя, че общата история на първата половина на миналия век ме е заинтригувала отдавна. Като ученик четях много книги на тази тематика, главно съветски, защото други почти нямаше, докато един ден намерих на тавана книгата на генерал Стефан Тошев – “Победени без да бъдем бити”, издадена през далечната 1924 г. Там бяха описани славни български победи през Първата световна война, разгромяването на руската армия, нахлула в Добруджа и преследването на руските и румънските войски отвъд Дунав чак до река Серет. За тези сражения нямаше и дума в учебниците и тогава започнах да разбирам, че писаната история и истината за събитията могат да бъдат съвсем различни неща. Започнах да търся по-специализирана литература, обхванат от желанието да науча повече за прикриваната истина и вероятно пред очите ми са минали  десетки хиляди страници мемоари, изследвания и документи.

В края на “България – военният трофей на Сталин“ призовавате тя да се чете неемоциално, но е много трудно човек да остане безразличен към политическата картина между 1939 и 1944 г., описана в нея. Когато навлизахте все по-дълбоко в архивните документи, какво беше Вашето емоционално състояние?

–       Когато някой проучва документи за тези съдбоносни за отечеството ни години и разбере зловещите планове на Сталин, би могъл, макар и трудно, да подтисне негодуванието си, съзнавайки, че е невъзможно да върне времето и да промени събитията. По-смущаваща за мен е последвалата пасивна лъжа – премълчаването на факти и обстоятелства, отдавна публикувани в чуждестранната историография. Непоносимо е и продължаващото господство в общественото пространство на комунистическата митология за “монархофашизма”, “хитлеристкото  иго”, “Червената армия – освободителка” и пр. Крайно време е да се спре с оскверняването на националната памет.Трябва да сложим край на практиките от времето на комунистическия режим, когато “истината”  биваше произнасяна единствено от властимащите веднъж и завинаги, а на нас бе оставена възможността да споделяме до безкрай нейното послание.

България често е обвинявана за своето сътрудничество с Германия и провежданата политика през годините на войната. Какво мислите за това?

–       Трябва да си дадем сметка каква е Европа през 1939 г. и пред  какво изпитание са изправени крехките ценности на демокрацията. Двама диктатори – Сталин и Хитлер получават абсолютна власт в своите страни и се опитват да си поделят континента без да се интересуват от желанието на отделните държави да запазят своята независимост. Поделят си Полша, Хитлер завзема почти цяла Западна Европа, а Сталин завладява Прибалтийските държави, Бесарабия, Северна Буковина и се насочва с огромни аспирации към България и Балканите. Страната ни полага изключителни усилия, не само да остане извън войната и да избегне горчивата чаша на окупацията, но и да си възвърне по мирен път несправедливо отнетите територии след Първата световна война. Националната политика, водена от цар Борис III започва успешно. Южна Добруджа става отново българска чрез мирно споразумение с Румъния в условията на бушуващата ужасна война. Това е огромен успех. България е вкарана насила в Тристранния пакт, изправена е пред опасността от окупация и национална катастрофа, когато половин милион войници на Вермахта застават на границите ни, но успява да съхрани своят суверенитет. През всички следващи години Райхът не сваля и не качва българските правителства, не командва армията ни, не отнема нашата собственост,  дори не успява да се наложи и да депортира българските евреи, нито да ни накара да скъсаме дипломатическите си отношения със Съветския съюз. Така че за никакво  хитлеристко робство изобщо не може да става дума.

Десетилетия наред ни се втълпяваше, че царска Русия, а след това и СССР са нашите безкористни освободители. От Вашата книга обаче става ясно, че България с нейното геополитическо положение не е нищо повече от апетитна хапка и за имперските амбиции на Сталин, а както знаем и за неговите наследници. Защо обаче в българското общество продължава да битува този мит и да се приема безкритично?

–      Митът за “освобождението” бе втълпен за да се оправдае съветската окупация.  Без да зачита нашия суверенитет и проявената добронамереност, Сталин от самото начало търси начин да нахлуе в страната ни, да изгради военни бази и да я превърне в придатък на своята комунистическа империя. Първоначално търси съгласието на  Хитлер, като предлага дори СССР да влезе в Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен, стига да получи България. Впоследствие за осъществяване на намеренията си ловко използва своя нов съюз с  Великобритания и САЩ, като същевременно развива интензивна подривна дейност. В страната са изпратени десетки диверсанти – офицери от съветското разузнаване, които да организират въоръжена борба за сваляне на законната власт. Разгърнат е безпрецедентен шпионаж, достигащ до най-високите нива на държавата. С помощта на дипломатически маневри и лостове за въздействие върху отделни български политически дейци е попречено да се постигне примирие със Западните съюзници. Накрая е организиран държавен преврат и е свалено е  антихитлеристкото правителство на Константин Муравиев, което вече е скъсало отношенията с Райха. След като СССР ни обявява война, Червената армия окупира страната, разграбва я в продължение на три години, а на тръгване ни налага комунистически режим за следващите четири десетилетия. Сталин реализира това, което отдавна е намислил.

 Смъртта на цар Борис ІІІ е една от енигмите в българската история. Вие, на базата на надеждни източници, посочвате, че не е изключено да е „поръчан“ от Сталин?

–        Цар Борис, според мен, е един от най-значимите национални герои в новата българска история, чието дело остава недооценено. Той успява въпреки германския натиск да запази нашата армия от участие в бойните действия и започва дипломатически сондажи със Съединените щати за напускане на Тристранния пакт и цялостно излизане от войната. Притежавал е необходимите умения, възприеман е със съответното уважение и неговата инициатива вероятно би се увенчала с успех. Сключването на примирие би предотвратило съветската окупация,  защото не е в интерес на Сталин да влошава отношенията си със САЩ и Великобритания преди общата победа над Германия. Кремълският вожд обаче няма намерение да се отказва от своят български трофей и по мое лично убеждение е наредил отравянето на нашия цар, виждайки в негово лице основната пречка за осъществяване на своите амбиции. Представил съм всички косвени аргументи, които съм намерил. Липсва обаче оръжието на престъплението, не знаем и имената на извършителите. Тленните останки на цар Борис са умишлено унищожени от комунистическия режим, а Кремъл  едва ли някога ще признае подобно деяние, затова засега оставаме само с едно много основателно предположение. На всички, които се интересуват от неговата изключителна личност и държавническа дейност, горещо препоръчвам прекрасната книга на Стефан Груев – “Корона от тръни”.

 Защо в нашата история се появява винаги сянката на предателя?

–         Не винаги, но за съжаление често. Жалко е да установяваме как политически дейци, призвани да служат на отечеството избират да се поставят под разпореждането на чужда държава, предавайки националните интереси. Още по-жалко е, когато това не е извършено поради идеологически пристрастия, а поради кариеризъм и очакване на облаги. Читателите ще научат за действителната роля на Стойчо Мошанов, генерал Иван Маринов, Кимон Георгиев и други лица, носещи своята историческа отговорност за злощастната участ на страната ни. Ще  разберат и как политическата класа в други държави, поставени също в тежко положение, успява да действа единно и да съхрани националната независимост.

 Вярвате ли, че има шанс някога в училищата ни да се учи история, доколкото може обективно?

–         Нашата история през периода на Втората световна война задължително трябва да се преподава честно и задълбочено. Недопустимо е да се премълчават отдавна изяснени факти, а на любознателните млади хора да се подхвърлят полуистини или да бъдат оставяни под въздействието на политическо-популистки сайтове в интернет пространството.

Имате ли представа какви са Вашите читатели?

–         Вероятно хора, които се отнасят критично към натрупаните в течение на десетилетия клишета и идеологеми и търсят да научат повече за това съдбоносно време. Много бих се радвал книгата да се чете от млади хора, затова се постарах да я напиша на възможно най-достъпен език.

Книгата Ви свърша до 1944 г. Бихте продължили по-нататък?

–         Продължавам да откривам интересни документи, които ще обогатят познанията ни за описания период и засега не мисля да се насочвам към събитията от следващите години.

Последиците от отношението на СССР към България от годините на Втората световна война не се ли усещат до днес?

–         Освен че се поддържа митологията, за която вече споменах, България продължава да бъде определяна според законите на Руската федерация за неприятелска държава, воювала срещу СССР и сега трябва да се молим да ни бъдат върнати поне копия от българските документи, отмъкнати от Червената армия по време на окупацията. Ще получим по тяхна преценка вероятно документи с второстепенно значение, които не ги злепоставят, при това срещу значителни суми. Изглежда ще трябва да им платим за труда, който са си направили да ги отнесат в  Москва.

Интервюто взе Румен Василев

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Предстои ни авантюристична и любовна седмица

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 23.01. до 29.01):

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака на Стрелеца, което й разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични и общителни през първите два дни от седмицата.

Те ще бъдат идеални за пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, както и за решаване на правни въпроси .

Най-много успех се очаква да имат през периода огнените знаци Овен, Лъв и Стрелец, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Много е вероятно те да поставят началото на ново начинание, което в бъдеще да им донесе парични постъпления и да подобри имиджа им.

Oт сряда до петък на обяд Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни и половина ще сме доста по-сериозни и насочени към решаването на важни задачи.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци, да имат усещането, че срещат пречки и ограничения отвън. Важно е да влагат достатъчно старание в нещата, които зависят предимно от тях, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова повече ще постигат.

От петък на обяд до неделя включително Луната ще се намира в знака Водолей, като в събота в 2.00 сутринта настъпва Новолуние в същия знак, тогава Луната съвпада с градусите на Слънцето.

Заради събитието е възможно да сме прекалено едностранчиви и да не виждаме противоположната гледна точка. Поради тази причина е важно да избягваме спорове или конфронтации със заобикалящите ни. Най-добре е да се фокусираме върху себе си и търсенето на вътрешен баланс, а не върху другите и изискванията ни към тях.

Също така може да се очаква през тези дни да сме доста объркани и разсеяни. Няма да ни е лесно да се организираме и да сме достатъчно ефективни, но също така не е изключено и в обстоятелствата около нас да цари хаос и по един или друг начин всичко, с което се захващаме да се протака.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Новолунието за неподвижните знаци Водолей, Телец, Скорпион и Лъв, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни трудности и неразбирателства покрай заобикалящите ги, които не е изключено да ги обезверяват на моменти. Най-важното е да се концентрират върху собствените задачи и да не си позволят да загубят почва под краката, отстоявайки се на всяка цена за неща, които нямат кой знае какво значение, и заради които могат да развалят отношенията си с важни за тях хора.

През цялата седмица движението на планетата Венера, планетата, която отговаря за хармонията, партньорствата и разбирателството ще съвпада с това на Марс, небесното тяло, което описва начина, по който се отстояваме и началото на нещата.

Този аспект е с много силен романтичен привкус, още повече, че се случва в знака Риби, най-отнесения и романтичен знак от зодиака, Венера отговаря за анимата и женското начало, докато Марс е олицетворение на анимуса и мъжкото начало.

Докато действат съвместно енергиите на двете планети, бихме могли да очакваме да сме силно влюбени и привлечени към някого от обкръжението. Периодът е много добър за стартиране на отношения, както и за прекарване на време с любим човек. Ще сме любвеобилни и раздаващи се.

Най-силно ще действа съвпада на Марс и Венера на водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и на хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изключителен подем, както в личните, така и в професионалните партньорства и ще успеят да изпъкнат, както в личен, така и в професионален план.