Георги Ангелов: Слуховете за фалит са преувеличени, но проблем с бюджета има

| от |
Най-добрият период за нова емисия дълг бе преди изборите, но тогава политиката измести държавническия подход

Коментар на Георги Ангеловстарши икономист, Институт „Отворено общество“ за в. Сега

angelov

Изпълнението на бюджета – една скучна тема за повечето хора през по-голяма част от времето – изведнъж стана център на политическия дебат. Както винаги при такава политизация, се стигна до крайни и абсолютно несъвместими мнения. От едната страна се хвърлят словесни „бомби“ за „фалит“ и „катастрофа“, а от другата страна се твърди, че няма абсолютно никакъв проблем с бюджета и той ще се изпълни точно както е заложен в закона. Отделно допълнително напрежение поражда и 3-милиардният външен заем, който правителството планира да вземе след броени седмици. Какво показват фактите и къде е реалността в тази дебат?



Да започнем отзад напред – с външния заем. Той е част от заложените в бюджета 4.4 милиарда лева заеми, които правителството планира да емитира тази година, за да рефинансира стари дългове и да покрие бюджетния дефицит. В този смисъл заемът вече многократно е обсъждан и дискутиран – още от внасянето на бюджета през есента на миналата година. Ясно е, че сумата можеше да е далеч по-малка, ако се бяха случили някакви реформи за подобряване на ефективността на разходите, за повишаване на събираемостта, за разведряване на инвестиционния климат. Ясно е също, че ключовите избори за европарламент бяха фокусирали изцяло вниманието на правителството и парламента, поради което нито една от тези реформи не беше на дневен ред. Размерът на заема е отражение на политическия „бизнес цикъл“ и липсата на воля за реформи.

Не по-малко важен е обаче въпросът с момента на издаване на заема. Факт е, че повечето анализатори посочиха ранната пролет като най-добър „сезон“ за емисия на дълг. Тогава външната среда беше благоприятна, данните за бюджета бяха отлични, а политическата стабилност изглеждаше… далеч по-стабилно. Както личи от стенограмите на правителството, министърът на финансите Петър Чобанов и вицепремиерът Даниела Бобева също подкрепяха това становище за издаване на дълг по-рано. Но премиерът еднолично отложи емисията за след изборите (можем да се досетим, че БСП вероятно са настояли за това, за да не пречи призракът на заема на предизборните им прояви). Във всеки случай политиката отново се намеси и попречи да се вземе най-професионално издържаното решение.

Сега не просто правителството е силно разклатено, данните за бюджета са по-лоши, проблемите на енергетиката и железниците са далеч по-големи и видими, но и се очаква евентуално понижение на рейтинга на страната. Това ще затрудни и оскъпи емисията дълг – остава ни само да се надяваме, че няма да е твърде много.

Въобще, политиката измести държавническия поглед. Правителството отлага реформи, увеличава дефицити и забавя дългови емисии с цел решаване на политически проблеми преди изборите (не че това им помогна!). Сега явно е редът на опозицията да използва темата в своя полза – но не ще и дума, че правителството много й улесни работата с отказа си от навременни решения и отлагане на всичко за след изборите.

Нека погледнем и какво се случва с бюджета. Още в първите два-три месеца данните показваха растящи проблеми, но все пак беше началото на годината, а дефицитът беше под контрол, сравним с нивата от миналата година. През април всичко това се промени. Първо, вече имаме данни за бюджетното изпълнение за четири месеца, а това е една трета от годината. Второ, имаме данни за фискалния резерв в БНБ до края на май и първите дни на юни, т.е. за почти половин година. И трето, дефицитът вече въобще не изглежда сравним с миналогодишния. И всичко това се случи през април, когато се плащат годишните данъци и обикновено се отчита голямо подобрение.

Април винаги е месец с голям бюджетен излишък, който компенсира традиционните дефицити от началото на годината, когато приходите са ниски. През миналата година, например, април отбеляза над половин милиард лева излишък, с което покри повечето дефицити от предходните месеци. През тази година такова нещо няма – едва 10 милиона подобрение в дефицита през април. С други думи, натрупаните от началото на годината дефицити не бяха покрити, а си останаха. За май ситуацията изглежда дори по-зле, тъй като депозираният фискален резерв е намалял с над 200 милиона лева, т.е. през май има отново сериозен дефицит. За януари-април дефицитът се е повишил с 200% на годишна основа!

Отделно знаем, че повечето разходи и дефицити се натрупват през второто полугодие – тогава ще трябва да се плащат и 500-те милиона от Фонда за инвестиции в регионите, допълнителните разходи за МВР и други министерства, повишените пенсии и т.н. Миналата година служебното правителство остави на изпроводяк бюджетен излишък за първите пет месеца, а през второто полугодие беше натрупан дефицит от 1.5 милиарда лева. Тази година вървим с около милиард лева дефицит още през първите пет месеца, така че изглежда доста вероятно при сегашната тенденция дефицитът да надхвърли значително миналогодишния. Т.е. съдейки по бюджетното салдо, бюджетната цел ще бъде надскочена с близо един милиард лева.

Георги Кадиев, който е депутат от БСП и бивш заместник-министър на финансите, изчисли, че бюджетните приходи изостават от програмата с 613.1 милиона лева за първите пет месеца. Според него за цялата година неизпълнението ще възлезе на 700-800 милиона лева, съответно с толкова ще се влоши дефицитът. Г-н Кадиев явно има предварителни данни за май, които не са публикувани, но можем да се опитаме да направим аналогично изчисление на база на данните до април, официално оповестени от Министерството на финансите.

През 2013 г. бяха събрани 22.37 милиарда лева данъчни приходи, докато за 2014 г. са планирани 24.33 милиарда лева. С други думи, заложеното увеличение е близо 2 милиарда лева (по-точно 1.96 милиарда), което се равнява на 8.8% растеж. През януари-април данъчните приходи са се увеличили само със 123 милиона лева, т.е. увеличение от 1.7%. Според правителството част от обяснението са възстановените ДДС и акцизи, както и базовия ефект – еднократни приходи в началото на миналата година, като общата сума е в размер на 190 милиона лева. Ако включим тези приспособявания в изчисленията, растежът на данъчните приходи става 4.4% на сравнима база. Отново далеч по-ниско от заложеното за цялата година.

Ако работим със суровите данни, за първите четири месеца, неизпълнението на плана за приходите е 524 милиона лева.

Ако направим приспособяванията, описани по-горе, неизпълнението пак е голямо – 318 милиона лева. Тогава колко би било неизпълнението за цялата година? При запазване на сегашната тенденция, дори при всички уговорки за еднократни ефекти, можем да очакваме 1.1 милиарда лева неизпълнение за цялата 2014 г. Дори да включим някакви положителни ефекти от таксата върху зелената енергия и обратното начисляване на ДДС, сумата едва ли ще спадне под 800-900 милиона.

Депутати от БСП обясняват, че приходите тази година са сравними с миналогодишните като процент. Тази година за януари-април били събрани 30.5%, докато миналата – 30.4%. Може да звучи успокояващо, но всъщност изчислението е на база на погрешни данни. Това изчисление е направено на база на прогнозни данни за бюджет 2013, а тези прогнози изобщо не се реализираха. Нали затова през август беше направена актуализация.

Нека работим с реалните данни от статистиката – през цялата 2013 година в бюджета са събрани приходи от 28.98 милиарда лева, а през януари-април 2013 приходите са 9.29 милиарда, т.е. тогава за първите четири месеца са събрани 32.1% от приходите. Какво е положението през 2014-а? За първите четири месеца в бюджета са влезли едва 30.5% от заложените приходи. Влошаването е с 1.6 процентни пункта, или 658 милиона лева. При това само за 4 месеца. И тук не включваме нито проблемите с еврофондовете, нито енергетиката или железниците.

Бюджетният дефицит определено се движи с много сериозно влошаване спрямо предходната година. Не бих използвал думи от рода на „фалит“ за описване на положението, но определено не мога да приема и позицията на тези, които отричат, че има проблем. Признаването на проблема е първата необходима стъпка към неговата корекция. Колкото по-рано, толкова по-добре.

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.