Гадна работа

| от | |

books-text

Ибрахим Карахасан-Чънар

Когато застанах на светофара на булеварда, дъжда се изсипа с пълна сила от оловносиньото небе. Беше краят на месец май, но тазгодишният май се оказа доста хладен за типичния ни балкански климат. Повдигнах яката на светлокафявото си сако, разтворих чадъра си и се устремих към отсрещната страна. Тогава се случи нещо нормално при такива случаи и аз се сблъсках с друг човек, който пресичаше от срещуположната страна. Изругах не съвсем на място, което не е в мой стил, и в следващия момент съжалих. Погледнах в човека и се оказах пред привлекателна солидна дама на средна възраст. Тя се усмихваше миловидно и въртеше сините си очи с добре очертани вежди, в израз на извинение.

– Прощавайте, господине – ми каза с мек тембър тя. – Мога ли като извинение за моята несръчност да поканя очарователния млад мъж на кафе? Не приемам „не” като отговор точно сега, когато съдбата ни срещна на това кръстовище.

Общо взето вече имах някакъв житейски опит за някои екзотични флиртове, но подобно скоростно ухажване не беше често срещано явление в ежедневието ми.

Усмихнах се любезно и оставих галантната дама без отговор. Още повече, че трябваше да побързам защото светофара даде предупредителен червен сигнал. Пък и трябваше да се захващам за работа. Когато застанах пред въртящата врата на Mall Sofia бях забравил за случката, а ярките неонови светлини и музиката от уредбата на комплекса ме пратиха в друга реалност. Музиката като начало на моят работен ден си я биваше – Amy Whinehouse даваше воля на специфичния си глас с нашумелия  хит “Back to black”.

Едно кафе щеше да ми дойде добре, но когато правих опит да се наместя  на столчето на барчето, звънна мобилният ми телефон. Натиснах опцията за приемане и отсреща чух укорния глас на мама:

– Сине – рече тя, – ти имаш ли майка, или забрави, че съществувам?…

Мама живееше отделно от мен заедно с брат ми и беше в пълното си право да ме смъмри, защото не я бях виждал от няколко седмици.

– Извини ме мамо – оправдах се аз – нали знаеш, работа…

– Какво става, ти продължаваш ли да упражняваш същата гадна работа, кога ще си намериш нещо свястно – продължи да ме хока тя, а аз се правех на добър син и и обяснявах колко съм зает и че утре ще намина непременно да се видим и да си поговорим. Ние бяхме свързани емоционално с миналото си относно родния ни край, който беше основна тема, когато отивах да я навестявам. Това внасяше определено разнообразие в нейното сиво пенсионерско ежедневие, което беше изпъстрено и с някои старчески болежки.

Затворих телефона и най-сетне седнах на високото столче пред бара.

– Какво да бъде, boy – попита ме зад тезгяха русата фурия Вики. –  Доколкото знаех тя беше напуснала наскоро мъжа си, един едър пройдоха, заради пиянските му изцепки.

– Кафе,  ако обичаш и махни този пепелник с угарки пред мен, че ще се задуша от отровите му! – казах леко хапливо аз.

– Нашият герой май е стана с гъза нагоре днес, или си има неприятности – осведоми се тя и ме погледна с физиономия на разбираш човек, готов да навлезе в сърдечното ми пространство.

Вики, както винаги имаше афинитет към разтройствата на хората, а този път аз бях нейното опитно поле. Седмицата не вървеше и бях изпаднал в „сатурнова дупка”, казано по-иначе бях в душевен дискомфорт.

– Виж какво – натърти тя, – нали знаеш, че всяко чудо е за три дни… Я се стегни в кръста, ти си симпатяга и живота е пред теб!  Май трябва да си смениш или работата или гаджето – усмихна ми се дяволито Вики и се зае с поредния клиент на бара.

В този град, който се беше превърнал в една шумна и хаотична структура, очевидно всеки човек зад бара или тезгяха се правеше на татко Песталоци* и се опитваше да избие собствените си комплекси. Изпих кафето си на бавни глътки, платих с метални монети и се разделих с кимване с моята „възпитателка”.

Понесох се по дългия и широк коридор, стъпих на ескалатора и се озовах на любимия ми втори етаж. Като начало се спрях на витрината на козметичната серия „Carlos Moya”, а отвътре ме връхлетя аромата на качествен парфюм. Отпуснах се леко, обстановката и приглушената музика оказваха благотворно въздействие върху напрегнатото ми ежедневие.

Помотах се малко около щандовете с ароматни стъкла и флакони и реших, че е дошло време за същинската ми работа. Щандовете с модерни бижута отсреща ме накараха да съсредоточа погледа си на богато украсената витрина, където върху въртяща се платформа от червен фин плат се мъдреха златни аксесоари от пръстени, браслети, верижки, часовници, игли за вратовръзки, украсени със скъпоценни камъни и други атрибути на мъжкото достолепие.

Двете девойки вътре, които обслужваха щандовете, ме погледнаха бегло и продължиха очевидно интересния си разговор, който не се съмнявам беше свързан с някоя клюка, защото едната от тях не спираше да се киска. Това ми даде допълнителна увереност за успеха на акцията ми, още повече че един друг клиент се насочи към тях и това раздвои вниманието им. Един златен часовник „Оmеgа” – от модела „ Golden Rubies”, с инкруститани камъни окловръст, просто плачеше за кражба, защото беше поставен досами края от вътрешната страна на щанда – на удобно място за моята повратлива ръка. Погледнах внимателно към продавачките и когато близката до мен ме загърби напълно и ме скри от погледа на колежката си, бръкнах светкавично и часовника се озова за миг в джоба на сакото ми. След това се забавих около десетина секунди, погледнах уж невинно към останалите секции и напуснах със спокойна походка магазина с плахото „довиждане”, на който видимо не получих отговор.

Скочих отново в ескалатора и продължих нагоре към третия етаж, където беше настанало истинско стълпотворение – било то от купувачи или зяпачи, предполагам, че мнозина от тях са намерили пристан на сухо, заради дъждовното време. Шмугнах се в първия магазин до стълбите, който предлагаше кожени изделия. Черните ръкавици, които си харесах тук, изчезнаха също за нула време в широкия ми вътрешен джоб, докато младата госпожица с красиви стройни крака, правеше опит да ми покаже един втори чифт.

– Тези сега са много шик – се обърна към мене тя, – пък и цената е доста добра.

– Не знам, не мога да се реша май – рекох от куртоазия аз и благодарих за отзивчивостта и.

Бях предоволен за днес от „покупките си” и реших да напусна по най-бързия начин търговския комлекс; пък и беше време, преди да се усетят и вдигнат врява, особено тези от секцията на бижутата. Можеха да се задействат и камерите и положението щеше да стане опасно за мен.

Хладното и дъждовно време днес бяха в мои помощници и аз потънах веднага в гъстата тълпа. Насочих се към изхода с чувство за добре изпълнена работа, но пътьом една друга витрина с хубав пръстен 18 карата с черен вграден камък, ме подсети за още едно начинание. Бях се подготвил старателно за това: снимките, които направих с мобилния ми телефон и поръчката, която възложих на известния фалшификатор Меди Платинения (дори го бях довел да види оригинала на витрината), щяха да дадат очаквания резултат. Въпроса беше в това, дали обстановката ще позволи да приложа сръчните си умения. Погледнах към щанда и зад него видях неопитно на вид девойче, което вероятно бе назначено съвсем наскоро. Наместих удобно фалшификата на пружината в ръкава си и влязох бодро в помещението на магазина. Пред мен имаше една двойка, които се консултираха за венчални халки, в самия ъгъл на помещението имаше и човек от охраната. Изчаках търпеливо двойката, която най-накрая направи своята покупка и попитах с най-възможния вежлив тон:

– Извинете, мога ли да видя пръстена, който е изложен на поставката на витрината?

– Да, разбира се – усмихна ми се миловидно момичето и издърпа едно широко чекмедже пред себе си. След това Виолета С. (така пишеше на баджото на джобчето и) сложи пред мен една луксозна кутийка, където се мъдреше един от двойниците на пръстена на витрината.

– Мога ли да го пробвам – казах аз, на което девойката кимна утвърдително. Пръстена легна на безименния ми пръст като излят точно за мен.

– Каква е цената му? – попитах и погледнах бегло към охраната, която се беше втренчила към вратата, през която влизаше една млада брюнетка.

– 850 лева – получих отговора, придружен с изпитателния поглед на Виолета С.

– Хм, май ми е множко, нека си помисля – рекох и си придадох замислен вид.

Сваляйки пръстена задействах пружината в ръкава си и фалшификата се търкулна на тезгяха пред лакираните пръсти на продавачката, моято го пое и го намести обратно в кутийката му. Фокуса успя – истинският пръстен кротко легна в малкото гнездо, което бях зашил в долния край на другия си ръкав.

Сбогувах се бързо, беше наистина време да изчезвам от Мола. Излязох от бижутерията и тогава се случи случка – някой ме задърпа леко за ръкава и прошепна в ухото ми:

– Извинете, господине, не бързате ли много…

Усетих как пулса ми заби учестено, а кръвта ми зациркулира максимално във  вените ми. Обърнах се бавно, готов да се намеря лице в лице с човек от охраната или пред някое ченге. Бях особено изненадан, когато видях елегантната жена от кръстовището при светофара.

– Кажете, моля – рекох тихо, като запазих все пак самообладание. Бях нащрек, защото имаше верояност тази странна дама да е била през цялото време по петите ми.

– Направихте го професионално, но не чак толкова виртуозно – прошепна дамата в ухото ми и се изсмя дяволито в лицето ми. – Но я по-добре да се омитаме бързо оттук, за да не правим впечатление – продължи тя и ме избута нежно към изхода.

Аз все още стоях замислен и учуден от цялата тази ситуация. Дамата нито по поведение, нито по вид можеше да принадлежи към охраната. Коя беше тогава?

Реших да проявя характер и изсъсках в лицето и:

– Я ме оставете на мира!

– Не така, момко – рече с лек укор тя – не бива да вдигате шум и да правите театър тук!

– Какво всъщност искате от мен и коя сте вие? – продължих атаката аз.

– Да ви помогна – отговори простичко странницата. – А що се отнася до това коя съм аз – нека за вас да бъда Мери.

Хм… Тази жена не ми изглеждаше толкова съмнителна и опасна. За миг помислих да се отдалеча, но тя стискаше здраво лакътя ми.

Тя все пак реши да напуснем сградата и ме насочи внимателно към изхода  тя продължаваше да бръщолеви нещо под носа си, а полицаят на изхода ни загледа без нинанъв интерес. Когато излязохме окончателно през автоматичната врата моята позната ме хвана свойски под ръка и начена отново разговора за спорните ми качества:

– Ти си симпатичен мъж, но ако те приберат на топло, това няма да е в твоя (вече бяхме на ти) полза. И повярвай ми, ако продължаваш да действаш по този аматьорски начин, ти ще приключиш в затвора.

Мери, нали така се казваше тя за мен, отстъпи крачка назад, огледа ме отгоре надолу и продължи с урока си:

– Веднага биеш на очи, изтъркани дънки, широко и дълго сако с нетипичен цвят, износени обувки, да не говорим за чорлавата ти коса и  няколкодневната ти брада. Майко мила! – възкликна тя – продавачите и охраната тук сигурно са напълно слепи. – Мери ме изгледа снизходително с нотка на угриженост и прокара леко език през грижливо очертаните си устни.

Всичко това ми се струваше вече конфузно, исках вече да приключвам с нея и да изчезна накъдето и да е.

– Хайде, стига сте ме дъвкали! В края на краищата коя сте вие, не ми изглеждате да сте от охраната или подставено лице, но пък знае ли човек?… Или пък сте някаква самарянка и искате да ме насочите по правия път? – казах аз с по-вежлив тон и я погледнах с очакване.

Мери се усмихна широко, дотам, че аз успях да видя ослепително белите и зъби.

– Не позна – рече тя – нито едно от двете. – Ела с мен – задърпа ме закачливо дамата и ме поведе обратно към Мола.

Аз се понесох след нея в тълпата, заинтригуван от това какво ще последва. Тя ме вкара в секцията на другия успореден коридор, където изобщо не се бях вестявал днес.

– Гледай сега! – подкани ме Мери и влезе в един от първите магазини за козметика. Рафтовете бяха наредени с най-различни маркови и скъпи парфюми, а светлината се пречупваше през тях във всички цветове на дъгата. Ако не я бях следил нарочно, сигурно нямаше да забележа. Само фокусник и истински професионалист-крадец, можеше да бъде толкова бърз и да свие една от стъклениците, които бяха сложени в един общ куп пред няколко клиенти, които ги пробваха и обсъждаха своя избор.

– Какво ще кажеш, а? Вярваш ли сега, че „струвам”  повече от теб? – намигнами тя  и с бърз жест разтвори жакета си, където успях да видя във вътрешната му страна дузина стъкла с парфюми. Бях наистина впечатлен от уменията и и тя го разбра. – Така си изкарвам прехраната от 20 години, докато ти си бил още сукалче. Имам нужния опит и сметнах, че някоя и друга лекция на хубавец като теб, не е излишна. И още нещо: през всичките тези години не съм залавяна нито веднъж, мога да претендирам и за приз в „Gueness” – завърши тирадата си моята менторка и ме потупа нежно по бузата.

Беше настъпил, като че ли, подходящият момент и за мен. Както се казва, часът бе ударил!

-Май е крайно време някой да ти натрие носа и да те вкара в ъгъла! – ухилих се злорадо аз и тикнах акредитацията под носа и.

– Ченге! – стресна се очевидно тя и привлекателното лице на виртуозната крадла   се изкриви от гняв.

Сега беше моя ред да и направя изложение и реших да и се представя:

– Шеф съм на отдел от полицията, който се занимава с кражбите по търговските комплекси и веригите. Проучваме условията за сигурност и бдителност на персонала.

Тя не ми остана длъжна и направи опит да ме уязви:

– Това е толкова тъпо.Би трябвало да се засрамиш от това, че топиш хората…Гадост, по-гадна работа от тази не съм виждала! – натърти крадлата и за мое учудване изруга като каруцар.

Погледнах я за последно и много ми се прииска да и причиня някаква болка – вербална или физическа. Но успях да стопирам желанието си, защото все пак беше дама. Повиках човека от охраната и я предадох в ръцете му. Беше време да се прибирам в къщи и да се насладя на вечерната си почивка. Предусещах, че ще си прекарам добре: вкусната храна, която щеше да поднесе годеницата ми, както и няколко чаши „Мерло”,  бяха гаранция за това. Аха – щях да забравя, тази вечер имаше мач от Шампионската лига и очаквах победа за моя любим тим „Ювентус”…

 
 

Новата Opel Insignia – лукс, 4×4 и авангардни светлини

| от chronicle.bg |

Новото поколение на флагмана Insignia на Opel празнува българската си премиера в присъствието на над 300 почитатели на марката, настоящи и потенциални клиенти и медии, сред тях бяхме и ние.

Директорът на представителството на Opel за България Вихрен Горанчев представи модела, като обърна внимание на авангардните матрични светлини IntelliLux LED® , високотехнологичната система за задвижване на четирите колела с torque vectoring, свръхмодерните системи за асистенция на водача, висококачествения интериор със сертифицираните от AGR ергономични предни седалки и типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, която сега включва уникалната система Opel OnStar. Тези системи ни бяха визуално представени благодарение на високотехнологичното видео прожектиране върху четирите стени на залата.

Това, което чакахме с нетърпение обаче, беше близкото запознанство с модела, което се случи благодарение на двата високооборудвани автомобила в Sofia Event Center.

Няма спор, че новата Insignia получава възможно най-добрия старт в живота благодарение на голямата популярност и успех на своя предшественик. Лансираното през 2008 година първо поколение Opel Insignia поставя началото на нова ера за марката. Той предложи множество иновативни технологии и вдъхновяващ непреходен дизайн, а когато се появи за първи път беше високо оценен от публиката и медиите, които го избраха за Автомобил на годината 2009 за Европа. Година по-късно и българските медиите му присъдиха най-високото отличие за България.

Ако първата Insignia маркира началото на нова ера за Opel, второто поколение Insignia идва в началото на следващата ера, която всъщност започна преди година и половина с новата Astra, а за първи път беше обявена с Opel Monza Concept на автомобилното изложение във Франкфурт през 2013 г. Концептуалният модел е послужил за вдъхновение на дизайнерите и инженерите на новата Insignia, които са създали истински флагман.

Като цяло новият модел е значително по-лек и динамичен, като в същото време е нараснал на дължина и широчина и е загубил малко от височината си. Ярко изразената предна решетка и тънките източени предни светлини, както и високотехнологичната визия на задната част създават драматизъм в стилистиката на Insignia, осигурявайки на версията Grand Sport излъчването на купе.

Вниманието към най-малкия детайл е ясно видимо и в интериора на новата Insignia.

Кокпитът видимо отразява стилистичната философия на Opel. Водачът седи по-ниско от преди и по тази причина е по-добре интегриран в автомобила, вероятно сдобивайки се с по-спортно, по-ангажиращо и по-интензивно преживяване при шофиране (но повече за него ще ви каже, след като тестваме модела). Повече внимание е обърнато на контролните органи и инфоразвлекателният интерфейс, а head-up дисплеят подчертава дигиталния характер на инструментите, като сензорният екран без рамка на системата IntelliLink излъчва едновременно изтънчен и технократски чар.

За първи път при Opel новото поколение Insignia се предлага с интелигентна система за задвижване 4 Х 4 с torque vectoring, при която мощността се разпределя индивидуално към 4-те колела.

Много малко модели в сегмента предлагат такава широка гама от интелигентни технологии, като новото издание на флагмана на Opel, започвайки от head-up дисплея, през адаптивния круз контрол, който обожаваме, автоматичното аварийно спиране и активното поддържане на лентата на движение, до предупреждението при опасност от сблъсък отпред с разпознаване на пешеходци. Новият флагман на Opel е и първият автомобил на марката от Рюселсхайм, осигуряващ значително подобрена защита на пешеходците и с помощта на активен преден капак, който в случай на сблъсък се повдига в рамките на милисекунди, за да увеличи разстоянието до компонентите в двигателния отсек.

Може би помните, че обърнахме внимание на новото поколение на иновативните IntelliLuxLED® матрични светлини, които дебютираха с новата Astra. Е, при новия Opel Insignia те са значително усъвършенствани.

Новата Insignia предлага типичните за марката Opel инфоразвлекателни технологии и свързаност от най-високо ниво. Това е гарантирано от последното поколение системи IntelliLink с Apple Car Play и Android Auto. Естествено, за новия флагман е на разположение денонощно системата за свързаност и услуги Opel OnStar, с която ви запознахме на тестдрайва на Zafira. Персоналният асистент предлага множество услуги: от автоматична реакция и помощ при катастрофа до асистенция при откраднат автомобил, като с новата Insignia стартират и две нови услуги – резервиране на хотелска стая и търсене на място за паркиране.

Новият Opel Insignia е вече в автосалоните на дилърите на марката, а рекламната му кампания за България стартира днес. Може да видите снимки от премиерата в галерията ни.

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.