Фейсбук държи ключа към журналистиката

| от | | |

Рави Сомая, Ню Йорк Таймс

Много от хората, които четат тази статия, ще го направят, защото това им носи наслада, както изчислил 26-годишният инженер на Фейсбук Грег Мара.

Екипът на Мара създава кодът, задвижващ приложението за новини на Фейсбук – потокът от информация, снимки, видеа и истории, който потребителите виждат. Той също така бързо се превръща в един от най-влиятелните хора в новинарския бизнес.

Сега Фейсбук има една пета от света, около 1,3 милиарда души, които влизат поне веднъж месечно. Той задвижва до 20% от трафика към новинарски сайтове, сочат данни на аналитичната компания „СимпълРийч“. На мобилните устройства, най-бързо разрастващия се източник на читатели, процентът е дори по-висок и продължава да расте, допълва компанията.

Социалната мрежа все повече се превръща за новинарския бизнес в това, което е „Амазон“ за книгоиздаването – гигант, който осигурява достъп до стотици милиони потребители и има огромна сила. Около 30% от възрастните в САЩ се информират от Фейсбук, показа изследване на института „Пю“. Накратко, успехът на един новинарски сайт може да се увеличи или да намалее в зависимост от това как се представя на News Feed (новинарския поток) на Фейсбук.

Макар че други услуги като Туитър и Гугъл Нюз също могат да упражняват голямо влияние, Фейсбук е на преден план във фундаменталната промяна в начина, по който хората потребяват журналистиката. Повечето читатели сега се докосват до нея не чрез печатните издания на вестници и списания или техните страници в интернет, а чрез социалните мрежи и търсачките, задвижвани от алгоритъм, математическа формула, предсказваща какво може да искат да прочетат потребителите.

Това е свят на фрагменти, филтрирани чрез код и доставяни до поискване. За новинарските организации промяната представлява „голямото разцепване“ на журналистиката, казва Кори Хайк, редакторка в отдел „Дигитални новини“ на „Вашингтон пост“. Както музикалната индустрия до голяма степен премина от продажба на албуми до песни, купувани мигновено онлайн, издателите все повече достигат до читатели чрез индивидуални статии, а не цялостен брой на вестници или списания. Скоро страницата на дадено издание в интернет ще бъде важна повече като реклама на марката, отколкото като дестинация за читатели, казва Едуард Ким, съосновател на „СимпълРийч“.

Промяната подвига въпроси относно способността на компютрите да подбират и организират новините, роля традиционно изпълнявана от редакторите. Тя оказва и по-широко въздействие върху начина, по който хората потребяват информация, а следователно и как гледат на света. В интервю в просторната централа на Фейсбук, която разполага с гигантска самоуправляващата се количка за голф, отвеждаща служителите от една сграда в друга, Мара казва, че не мисли много за влиянието си в журналистиката.

„Ние нарочно опитваме да не се възприемаме като редактори. Не искаме да имаме редакторска преценка върху съдържанието, което е във вашия поток от информация. Вие сте създали вашите приятелства, вие сте се свързали със страниците, с които искате да се свържете, и вие решавате най-добре от какво се интересувате“, казва Мара. В работата на Фейсбук върху новинарския поток за потребителите ние казваме: „Мислим, че от всички неща, с които сте се свързали, това са нещата, които би ви било най-интересно да прочетете“, допълва той.

Веднъж седмично Мара и екипът му от 16 души приспособяват сложен компютърен код, който решава какво да покаже на потребителя, когато той или тя за първи път влезе във Фейсбук. Кодът се основава на „хиляди“ метрични данни, включително какво устройство използва потребителят, колко коментари или харесвания е получила дадена история и колко дълго читателите се задържат върху една статия. Целта е да се установи какво харесват най-много потребителите и резултатите варират в различните части на света. В Индия хората споделят т. нар. от компанията ABCD – астрология, Боливуд, крикет и божества.

Ако алгоритъмът на Фейсбук се усмихне на дадено издателство, наградата от гледна точка на трафик може да е огромна. Ако Мара и неговият екип решат, че потребителите не харесват някои неща като подвеждащи заглавия, които подмамват читателите да кликват още и още, за да получат цялата информация, това може да означава провал. Когато Фейсбук направи промени в своя алгоритъм миналия февруари, за да подчертае висококачественото съдържание, мнозина т. нар. сайтове вируси, които процъфтяваха там, регистрираха голям спад в трафика.

Ръководството на Фейсбук определя отношенията си с издателствата като взаимноизгодни – когато издател рекламира съдържанието си във Фейсбук, неговите потребители имат по-интересни материали за четене и издателите получават повишен трафик в техните сайтове. Много издания, включително „Ню Йорк Таймс“, се срещаха с представители на Фейсбук, за да обсъдят как да подобрят трафика.

Повишеният трафик означава, че издателството може да увеличи таксата си за реклама или да превърне някои от новите читатели в абонати. Социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и ЛинкдИн искат техните потребители да прекарват повече време или да правят повече в техните услуги – концепция, известна като ангажимент, казва Шон Мънсън, доцент във Вашингтонския университет, който изследва пресечната точка между технологиите и поведението.

Представители на Фейсбук казват, че колкото повече време потребителите прекарват на сайта й, толкова по-вероятно е да има оживен обмен на гледни точки и споделяне на идеи онлайн. Други се страхуват, че потребителите ще създадат собствени ехо стаи и ще филтрират съдържание, с което не са съгласни. „Точно тук се сдобиваме с теории на конспирацията“, коментира Мънсън.

Бен Смит, главен редактор на сайта за новини и шоубизнес BuzzFeed казва, че правилото му за писане и информиране във фрагментирана ера е просто: „без филтър“. Новинарските организации, които продължават да издават печатни броеве, имат цепнатина – физически дупки във вестника или виртуални на страницата в интернет, водещ до публикуването на истории, които не са непременно най-интересните или навременни, но са необходими за запълване на пространството. Отчасти за да обезкуражи подобно запълване, BuzzFeed не се фокусира върху страницата си в интернет при създаването си, казва Смит.

Ким от „СимпълРиъч“ предупреждава установени медийни компании, че „е опасно да започнат да преследват социалните мрежи. Ще се окажете като всички останали и ще изгубите отличителните си характеристики“. Въпросът, който си задават старите издания, които не са „родени в дигиталната ера“ като BuzzFeed, е: „Създаваме ли съдържание за начина, по който съдържанието се потребява в тази среда?“, казва Ким.

Хайк от дигиталния отдел на „Вашингтон пост“ ръководи екип, който започнал работа тази година и цели да предостави различни версии на журналистиката на вестника на различни хора въз основа на информация за начина, по който стигат до дадена статия, какво устройство използват и дори, ако е телефон, по какъв начин го държат.

„Питаме дали има различен начин на разказване на история, а не просто идеална презентация“, казва тя. Например, хората, които четат „Пост“ на мобилен телефон през деня, вероятно ще искат различно четиво от тези, които са на Wi-Fi връзка у дома вечерта. „Пост“ влага време и енергия в подобни усилия, защото „в крайна сметка целта е да запазим бизнеса си и да увеличим аудиторията си“, казва Хайк. Над половината от мобилните читатели на вестника потребяват новини дигитално и главно чрез социални мрежи като Фейсбук. Някои издания откриха ниша във възприемането на противоположен подход. Главен редактор на The Browser е Робърт Котрел, бивш журналист във „Файненшъл таймс“ и „Икономист“. Котрел преглежда около 1000  статии на ден и след това публикува пет-шест, които намира за интересни, за около 7000 абонати, плащащи 20 долара на година. Една от скорошните селекции включвала разказ за живота на американски зидар от началото на 20-и век и изследване на големи източни философи.

„Общата идея е да предлагаме няколко материала на ден, които смятаме за приятни и с трайна стойност. Ние сме в другия край на процеса на алгоритмите“, казва Котрел. Изкуственият интелект в крайна сметка може да сметне даден материал за интересен и да поиска да го сподели. Но за момента компютрите разчитат на информация, събрана онлайн „и това ще бъдат много, много оскъдни данни в сравнение с едно човешко същество“, смята Котрел.

Инженерът на Фейсбук Мара е съгласен, че човек редактор за всеки един потребител би бил идеалният вариант. „Но не е реалистично да направим това за всеки човек в света, така че според мен винаги ще имаме тези хибридни системи като News Feed, които помагат да намерим интересуващите ни неща. Това просто е персонализиран вестник“, казва Мара. /БГНЕС

 

 
 

Вижте трейлъра на продължението на култовия „Наистина любов“

| от chronicle.bg |

Наистина любов“ („Love Actually“) безспорно е една от най-добрите и най-обичани романтични комедии в британското кино, а и въобще, затова феновете вероятно ще се радват да чуят, че ще има продължение.

То ще представлява 10-минутна късометражна лента, заснета с благотворителна цел за Comic Relief.

Red Nose Day Actually unit stills

Повечето звезди от оригиналния филм ще се завърнат – Хю Грант, Колин Фърт, Лиъм Нийсън, Кира Найтли, Андрю Линкълн, Бил Най, Чуител Еджиофор, Мартин МакКътчън, Томас Броуди Сангстър, Лусия Монис и Роуън Аткинсън – те всички ще бъдат на линия. За съжаление, няма да видим Алън Рикман, който почина миналата година, а Ема Томпсън е отказала участие, защото с режисьорите са решили, че ще е твърде тъжно да играе (тя играеше съпругата на Рикман във филма).

Red Nose Day Actually unit stills

Краткото продължение на „Наистина любов“ („Love Actually“) ще бъде излъчено по ВВС на 24 май и по NBC на 25 май.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg