Фейсбук държи ключа към журналистиката

| от | | |

Рави Сомая, Ню Йорк Таймс

Много от хората, които четат тази статия, ще го направят, защото това им носи наслада, както изчислил 26-годишният инженер на Фейсбук Грег Мара.

Екипът на Мара създава кодът, задвижващ приложението за новини на Фейсбук – потокът от информация, снимки, видеа и истории, който потребителите виждат. Той също така бързо се превръща в един от най-влиятелните хора в новинарския бизнес.

Сега Фейсбук има една пета от света, около 1,3 милиарда души, които влизат поне веднъж месечно. Той задвижва до 20% от трафика към новинарски сайтове, сочат данни на аналитичната компания „СимпълРийч“. На мобилните устройства, най-бързо разрастващия се източник на читатели, процентът е дори по-висок и продължава да расте, допълва компанията.

Социалната мрежа все повече се превръща за новинарския бизнес в това, което е „Амазон“ за книгоиздаването – гигант, който осигурява достъп до стотици милиони потребители и има огромна сила. Около 30% от възрастните в САЩ се информират от Фейсбук, показа изследване на института „Пю“. Накратко, успехът на един новинарски сайт може да се увеличи или да намалее в зависимост от това как се представя на News Feed (новинарския поток) на Фейсбук.

Макар че други услуги като Туитър и Гугъл Нюз също могат да упражняват голямо влияние, Фейсбук е на преден план във фундаменталната промяна в начина, по който хората потребяват журналистиката. Повечето читатели сега се докосват до нея не чрез печатните издания на вестници и списания или техните страници в интернет, а чрез социалните мрежи и търсачките, задвижвани от алгоритъм, математическа формула, предсказваща какво може да искат да прочетат потребителите.

Това е свят на фрагменти, филтрирани чрез код и доставяни до поискване. За новинарските организации промяната представлява „голямото разцепване“ на журналистиката, казва Кори Хайк, редакторка в отдел „Дигитални новини“ на „Вашингтон пост“. Както музикалната индустрия до голяма степен премина от продажба на албуми до песни, купувани мигновено онлайн, издателите все повече достигат до читатели чрез индивидуални статии, а не цялостен брой на вестници или списания. Скоро страницата на дадено издание в интернет ще бъде важна повече като реклама на марката, отколкото като дестинация за читатели, казва Едуард Ким, съосновател на „СимпълРийч“.

Промяната подвига въпроси относно способността на компютрите да подбират и организират новините, роля традиционно изпълнявана от редакторите. Тя оказва и по-широко въздействие върху начина, по който хората потребяват информация, а следователно и как гледат на света. В интервю в просторната централа на Фейсбук, която разполага с гигантска самоуправляващата се количка за голф, отвеждаща служителите от една сграда в друга, Мара казва, че не мисли много за влиянието си в журналистиката.

„Ние нарочно опитваме да не се възприемаме като редактори. Не искаме да имаме редакторска преценка върху съдържанието, което е във вашия поток от информация. Вие сте създали вашите приятелства, вие сте се свързали със страниците, с които искате да се свържете, и вие решавате най-добре от какво се интересувате“, казва Мара. В работата на Фейсбук върху новинарския поток за потребителите ние казваме: „Мислим, че от всички неща, с които сте се свързали, това са нещата, които би ви било най-интересно да прочетете“, допълва той.

Веднъж седмично Мара и екипът му от 16 души приспособяват сложен компютърен код, който решава какво да покаже на потребителя, когато той или тя за първи път влезе във Фейсбук. Кодът се основава на „хиляди“ метрични данни, включително какво устройство използва потребителят, колко коментари или харесвания е получила дадена история и колко дълго читателите се задържат върху една статия. Целта е да се установи какво харесват най-много потребителите и резултатите варират в различните части на света. В Индия хората споделят т. нар. от компанията ABCD – астрология, Боливуд, крикет и божества.

Ако алгоритъмът на Фейсбук се усмихне на дадено издателство, наградата от гледна точка на трафик може да е огромна. Ако Мара и неговият екип решат, че потребителите не харесват някои неща като подвеждащи заглавия, които подмамват читателите да кликват още и още, за да получат цялата информация, това може да означава провал. Когато Фейсбук направи промени в своя алгоритъм миналия февруари, за да подчертае висококачественото съдържание, мнозина т. нар. сайтове вируси, които процъфтяваха там, регистрираха голям спад в трафика.

Ръководството на Фейсбук определя отношенията си с издателствата като взаимноизгодни – когато издател рекламира съдържанието си във Фейсбук, неговите потребители имат по-интересни материали за четене и издателите получават повишен трафик в техните сайтове. Много издания, включително „Ню Йорк Таймс“, се срещаха с представители на Фейсбук, за да обсъдят как да подобрят трафика.

Повишеният трафик означава, че издателството може да увеличи таксата си за реклама или да превърне някои от новите читатели в абонати. Социалните мрежи като Фейсбук, Туитър и ЛинкдИн искат техните потребители да прекарват повече време или да правят повече в техните услуги – концепция, известна като ангажимент, казва Шон Мънсън, доцент във Вашингтонския университет, който изследва пресечната точка между технологиите и поведението.

Представители на Фейсбук казват, че колкото повече време потребителите прекарват на сайта й, толкова по-вероятно е да има оживен обмен на гледни точки и споделяне на идеи онлайн. Други се страхуват, че потребителите ще създадат собствени ехо стаи и ще филтрират съдържание, с което не са съгласни. „Точно тук се сдобиваме с теории на конспирацията“, коментира Мънсън.

Бен Смит, главен редактор на сайта за новини и шоубизнес BuzzFeed казва, че правилото му за писане и информиране във фрагментирана ера е просто: „без филтър“. Новинарските организации, които продължават да издават печатни броеве, имат цепнатина – физически дупки във вестника или виртуални на страницата в интернет, водещ до публикуването на истории, които не са непременно най-интересните или навременни, но са необходими за запълване на пространството. Отчасти за да обезкуражи подобно запълване, BuzzFeed не се фокусира върху страницата си в интернет при създаването си, казва Смит.

Ким от „СимпълРиъч“ предупреждава установени медийни компании, че „е опасно да започнат да преследват социалните мрежи. Ще се окажете като всички останали и ще изгубите отличителните си характеристики“. Въпросът, който си задават старите издания, които не са „родени в дигиталната ера“ като BuzzFeed, е: „Създаваме ли съдържание за начина, по който съдържанието се потребява в тази среда?“, казва Ким.

Хайк от дигиталния отдел на „Вашингтон пост“ ръководи екип, който започнал работа тази година и цели да предостави различни версии на журналистиката на вестника на различни хора въз основа на информация за начина, по който стигат до дадена статия, какво устройство използват и дори, ако е телефон, по какъв начин го държат.

„Питаме дали има различен начин на разказване на история, а не просто идеална презентация“, казва тя. Например, хората, които четат „Пост“ на мобилен телефон през деня, вероятно ще искат различно четиво от тези, които са на Wi-Fi връзка у дома вечерта. „Пост“ влага време и енергия в подобни усилия, защото „в крайна сметка целта е да запазим бизнеса си и да увеличим аудиторията си“, казва Хайк. Над половината от мобилните читатели на вестника потребяват новини дигитално и главно чрез социални мрежи като Фейсбук. Някои издания откриха ниша във възприемането на противоположен подход. Главен редактор на The Browser е Робърт Котрел, бивш журналист във „Файненшъл таймс“ и „Икономист“. Котрел преглежда около 1000  статии на ден и след това публикува пет-шест, които намира за интересни, за около 7000 абонати, плащащи 20 долара на година. Една от скорошните селекции включвала разказ за живота на американски зидар от началото на 20-и век и изследване на големи източни философи.

„Общата идея е да предлагаме няколко материала на ден, които смятаме за приятни и с трайна стойност. Ние сме в другия край на процеса на алгоритмите“, казва Котрел. Изкуственият интелект в крайна сметка може да сметне даден материал за интересен и да поиска да го сподели. Но за момента компютрите разчитат на информация, събрана онлайн „и това ще бъдат много, много оскъдни данни в сравнение с едно човешко същество“, смята Котрел.

Инженерът на Фейсбук Мара е съгласен, че човек редактор за всеки един потребител би бил идеалният вариант. „Но не е реалистично да направим това за всеки човек в света, така че според мен винаги ще имаме тези хибридни системи като News Feed, които помагат да намерим интересуващите ни неща. Това просто е персонализиран вестник“, казва Мара. /БГНЕС

 

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.