Фана

| от | |

books-text

Деница Мутафова

Двете с Фана бяхме приятелки, откакто се помним. Аз – бяло, русо, синеоко българче, тя – черна като земята, с лъскава дебела плитка и две ями, тъмни и дълбоки, заслонени от гъсти ресници. Красива беше като нереално същество. Като онези, с които ни плашат, когато сме малки, че ако ги видим, ще ни вземат ума. Така се чувствах и аз покрай нея. Тя не говореше много. Очите й все гледаха надолу и сякаш невидима мъка беше седнала на рамото й. Вдигаше очи само като играехме. Тогава се смееше със своя звънлив, но плътен глас, а аз я слушаш и си мечтаех поне малко да имам от хубостта й.

Всички в селото я гледаха със страх.  Клатеха глави и цъкаха.  Баба казваше:

– Господ не дава толкова хубост. Баре, от дявола я има…

И тя клатеше  глава, и тя цъкаше.

А аз нищо не разбирах. Бях на дванайсет, а Фана беше две години по-голяма от мен.

Играехме на село лятото. Скачахме на въже по цял ден. Фана беше една такава пъргава, една лека, а когато скачаше, плитката й свистеше и се утряше като къмшик по гърба. Забавно  ми беше да я гледам. Питах се от къде иде тази пъргавина. Аз не бях пъргава. Тромава бях и като скочех два пъти се измарях. Тогава присядах на полянката, но тя не ми се сърдеше, че спирам играта. Присядаше до мен и захващаше да пее цигански песни. За цяло лято ги научих и аз и така пеехме, докато дойде вечерта.

Много пъти, докато аз се забавлявах, припявайки, от очите на Фана закапваха едри сълзи. Не смеех да питам защо са, от какво са. Нейните очи все бяха тъжни и все бяха мокри. Като на кошутите. Виждали ли сте очи на кошута? Черни, топли и влажни.

Веднъж попитах баба защо Фана е все тъжна, защо ходи все с наведена глава.

– Пуста циганска кръв! Тегли я вече. Няма да се мине и ще избяга. Такива са те – в кръвта им катран ври. И другите казват, че очите й заиграли от туй лято. Не е на добре това! И тази нейна хубост…

Ненавиждах всички, които говореха така, ненавиждах и баба, която все по-често ме предупреждаваше:

– Да не се подведеш по нея! Мисли му, главата ти разбивам!

Какво толкова можеше да ме подведе моята приятелка, моят ангел? Гледаш я, черна, гледаш я тъжна, гледаш я като сломена ходи, а толкова радост носеше за мен, толкова смях по полянките, под дърветата. Какъв катран, какъв грях ще има в душата на толкова чист ангел? Защото за мен Фана беше ангел…

Мина лятото и аз се прибрах в града. Почнах училище. Фана не учеше. Тогава не съм мислила защо…

Отидох веднъж след петъка на село. Питам баба:

– Къде е Фана?  Много ми е домъчняло за нея!

– Фана ли? Пуста й циганска кръв! Дано в земята пропадне! Деца без баща им остави, Господ нея без деца да остави…

Баба крещеше и нареждаше… Фана избягала с Петко комшията…

Закапаха сълзи от очите ми. Но не мъчни, щастливи бяха. Тогава се запитах, тоз катран, дето вреше в душата й и мокреше бузите й лятото, докато пеехме, дали сега се е успокоил…

Пуста циганска кръв! Обречена да се радва, когато другите плачат и кълнат…

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“