Евровизия не е измислено конкурсче

| от | |

Александър Николов

За всички, които ще кажат Стига с тази Евровизия, малко по-нагоре от този текст има секции Политика, Свят, Общество, където ще намерите новини, истории и анализи на различни теми: Сирия, Путин, Украйна, Ердоган, евроизборите. Ще се радвам, ако се насочите натам. За останалите, малко мои размисли по темата, като Кончита и нейната брада не заемат централно място :)

Кончита Вурст спечели тазгодишното издание на Евровизия и от всички страни потекоха яростни крясъци ЗА и Против. С дебелото подчертаване колко измислен и излишен е този конкурс и как никой не го гледа, а само се харчат едни пари. Това обединяваше повечето мнения.

Жена с брада (или мъж с рокля) обедини Европа на принципа на толерантността, обявиха някои. И тук яростно прозряха двойните стандарти. Защото същите преди години крещяха за срама на България, когато Мариана Попова се яви с Азис. Защо Кончита бе сравнена с Оскар Уайлд (наистина ли сериозно това?), а Азис го наричахте Васко Педераса?

Това са ценности на евро-педерасите и ЕС трябва да се разпусне гръмнаха в един глас атакисти, националистите на Льо Пен и въобще хора, известни с любовта си към Путин. Сериозно? ЕС=Евровизия? Ами къде отидоха Босна, Македония, Русия, Беларус, Турция, Израел, Азербейджан… Страни редовни участнички в конкурса.

И се започнаха геостратегическите анализи… Путин, Меркел… засега пожалиха Обама, но има време. Опорни точки от край до край и истерии от всички странни съединявайте се! Да, не е редно основното възражение срещу Кончита да е това, че е с брада. Както не е редно това да е причината да спечели. Толерантните (псевдо бих добавил аз) изтъкнаха това като основна и единствена причина, след което започнаха да казват „Стига сте се взирали в брадата“.

Но най-дразнещата за мен е общата опорна точка. Евровизия е един излишен конкурс, който не е дал нищо на музиката, средище на сладникав поп и мазен кич. Е тук мога да ви кажа само едно : Не разбирате, замълчете! Друго си е Златния Орфей нали? Или Мелодия на годината? А може би Пирин фолк? За да е нищо и никакво конкурсче може би го сравнявате с нещо велико и грандиозно и много ми се иска да разбера с какво? Кратка ретроспекция в последните години и някои песни, които излязоха от Евровизия, ще покажат на хората с истинска музикална култура (без стереотипи и комплекси, тесногръдие и провинциализъм), че не е нужно да се връщаме до ABBA и Селин Дион, за да видим, че смисъл има. Въпреки начина на гласуване (обещавам отделна статия по темата) и въпреки Кончита.

Eurovision 09 01

Какво е за мен Евровизия? Конкурс, от който всяка година ми харесват няколко песни. Една, пет или петнадесет няма значение. Събитие, показващо, че можем да сме единни въпреки културните различия. Именно в разнообразието на песните е чара на Евровизия. От метъл и рок през „сладникав“ поп до фолклорни мотиви, от ирландски гайди до турски кючек мотиви, от шеговити песни до прочуствени балади, от гласовити изпълнители до по-скоро актьори. И ако не можете да оцените това, то наистина не разбирате ценностите на Обединена Европа. Защото те наистина могат да бъдат открити в Евровизия. И тяхното лице не е Кончита, а хилядите песни появили се през годините. Не, не всички са мега хитове, но вие имате ли по-добро изпълнение? Ако да – явете се!

Годината е 2003. Русия изпраща на Евровизия Тату. Явно Русия все още изповядва еврогей ценностите.

През 2004 интересни са песните на Франция, Турция, Босна (изпълнителят ясно показва различна сексуалност, но розовата тениска не е като брада нали?), Сакис Рувас представя Гърция, Македония изпраща Тоше Проески.
Над всички са песента Лане мое, която представя Сърбия и Руслана за Украйна. Любопитна подробност – Украйна дава най-много точки на най-големия си конкурент Сърбия.

Годината е 2005. Аз лично препоръчвам песните на Португалия, Монако, Холандия, Унгария, Норвегия, Кипър, Израел, Сърбия, Швейцария… Няма начин да не намерите нещо за себе си. И разбира се Елена Папаризу!

2006. Годината на големия срам за България, нали лицемери? Мариана Попова отиде в Гърция с Азис!!! ШОК! УЖАС! СРАМ! СКАНДАЛ!
Песните на Швеция, Швейцария, Украйна, Ирландия заслужават интерес. Моите две любими са тези на Дима Билан за Русия и Ана Виси за Гърция. Първото място спечелиха финландците. A за мен емоцията беше различна. Бях в Атина. И мога да кажа – да това е Европа.

Последното е мега сладникав поп, нали?

2007. Най-доброто българско представяне от Елица и Стунджи. Украйна, Швейцария, Босна, Испания, Беларус, Македония, Гърция… доста хубави песни и тази година. Любопитното е, че песента на Кипър беше на френски, а тази на Норвегия на испански. Сърбия спечели с Молитва и в Белград не бяха възмутени от сексуалността на певицата.

2008. Този път сме в Белград. Чувството отново е невероятно. Армения, Исландия, Норвегия, Турция, Швеция, Гърция, Испания, Сърбия… различни, много различни песни, всяка със свой заряд и насторение… Победата е за Дима Билан. В Русия отново нито дума за сексуалността му.

2009. И отново намирам няколко песни, които да ми харесат. Португалия, Малта, Румъния, Исландия, Гърция, Великобритания, Турция.

Песента на Азербейджан остава в моят TOP предпочитани песни вече 5 години.

Победата е за песента от Норвегия, за която можем да кажем, че обедини Европа.

И за да завърша. През 2011 си намерих любим изпълнител. Между другото – гей.

P.S. И само едно напомняне. Dana International – също роден мъж, също печели Евровизия, през 1998. По спомен – тогава се вдигна далеч по-малко шум, песента се въртеше редовно по радиостанциите и никой не пищеше – може би защото кичът липсваше? (цитирам Динкова, Ани пусна го точно в момента, в който пишех това.)

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари на вятъра.

Именно там се корени ролята на пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Често обаче става така, че именно хората, които създават историята, стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на част от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

„Междузвездни войни“ навърши 40 години

| от chronicle.bg, по БТА |

През 1977 г. никой не бе чувал за лазерен меч или за медни бикини и не се обръщаше към непознати с думите „Нека Силата е с нас“, предаде Франс прес.

Нещата обаче бяха на път да се променят. Предстоеше да се появи по екраните третият филм на младия 33-годишен режисьор Джордж Лукас – за борбата между доброто и злото.

40 години по-късно „Междузвездни войни“ е най-рентабилната филмова сага на всички времена, а поклонници на джедайската религия има в много страни. „Не ми достигат епитети, за да опиша влиянието на „Междузвездни войни“ – заяви експертът Шон Робинс от специализирания сайт BoxOffice.com. – Четири десетилетия, свързани с рекорди, с нов вид развлечения посредством филмите от поредицата, с видеоигрите, книгите, играчките и всички артикули, вдъхновени от сагата. Това говори много.“

Първият филм от поредицата, излязъл по екраните на 25 май 1977 г., е с бюджет 11 милиона долара. Прожектиран е в само 32 киносалона и донася 1,6 милиона долара приходи през първия уикенд след появата си по екраните.

Актьорският му състав включва малко известни по онова време актьори – Марк Хамил /Люк Скайуокър/, Кари Фишър /принцеса Лея/ и Харисън Форд /Хан Соло/. Вестта за интересния филм обаче се предава между фенове „от уста на ухо“ и не след дълго се извиват големи опашки за билети пред киносалоните. В края на краищата първият филм от поредицата събра 221,3 милиона долара приходи, които дори се удвоиха след новата му редакция, извършена от „Туентиът сенчъри фокс“.

„Предпремиерата му е в емблематичния Китайски театър в Лос Анджелис, където филмът е прожектиран пред пълна зала 5 пъти дневно повече от година“, припомни кинокритикът Леви Тинкър. Той отбеляза, че тълпите фенове буквално протрили мокета в залата.

Двата следващи филма от поредицата – „Империята отвръща на удара“ и „Завръщането на джедаите“, събраха по над 200 милиона долара приходи.

Следващите три филма, излезли по екраните между 1999 г. и 2005 г., обаче не бяха толкова успешни. Действието в тях се развива преди случващото се във филмите от поредицата, появили се по екраните през 1977 г., 1980 г. и 1983 г.