Европа трябва да придобие статута на велика държава

| от |

Михаел Ламбер, специалист по международни отношения, преподавател в Сорбоната и Университета в Тампере (Финландия)

Страните-членки на ЕС са единодушни, че санкциите срещу Русия трябва да се засилят и да се превърнат в сериозен удар против президента Путин, особено непосредствено преди старта на проекта за Евроазиатски икономически съюз.

Но всъщност решението на Европа и западните страни да се съсредоточат върху икономиката по никакъв начин не могат да бъдат наречени стратегически. Просто това е единствената карта в ръцете на Европа, чиято отбрана вече повече от половин век разчита на НАТО и изобщо не впечатлява Кремъл след войната в Грузия през 2008 година. Освен това трудностите с въздействието върху Москва са свързани и с фокусирането на американската дипломация към Тихоокеанския регион: САЩ вече не горят от желание да участват активно в живота на континента заради сегашната ключова роля на Китай.

Ако трябва накратко да обобщим, следва да кажем, че Европа се стегна, но не успя да спечели. САЩ подкрепят Европа само на думи, а неутралният и безстрастен Китай извличат немалка полза, доколкото Русия започва все повече да се ориентира към Азия като противовес на отрицателните последици от западните санкции.

При това положение струва си сериозно да се замислим какво могат да направят Европа и НАТО за измъкване от създалата се безизходица. Още повече, че сега съществува реална опасност да се лишим от икономически партньор, тъй като Русия е не само основен доставчик на газ за континента, но и клиент в непосредствената периферия.

Основната идея е търсенето на такъв лост, който би позволил да се влияе върху Москва, като не се разчита единствено на икономическите аргументи (очевидно е, че в момента Русия се вълнува повече от идеологията и връщането на световната сцена, отколкото от портфейла). Известно е, че Европа няма армия, нито пък проект за нейното създаване – и така е още от 1954 г., когато генерал Де Гол излезе от Европейската отбранителна общност. Ето защо, едва ли Русия може да бъде впечатлена с военни аргументи, всеки случай докато в Европа не се появи ясна представа за обща военна стратегия и обединяване на военните усилия.

По-нататък, ние знаем, че Европа има твърде съществена „мека сила“ (политика на влияние), чийто модел днес вдъхновява АСЕАН, а също – колкото парадоксално да е – и Владимир Путин с неговия Евроазиатски съюз (това е малко променен вариант на Европейския съюз). За меката сила на Европа се говори повсеместно, но такива американски експерти като Джоузеф С. Най и Йен Менърс са склонни да не виждат, че една автократична държава също може да притежава мека сила, като в същото време бъде напълно невъзприемчива към подобно въздействие от страна на Запада.

Трябва да се отбележи също, че след събитията в Украйна и Кавказ вече не е актуално да се залага на привлекателността на европейската стратегия. Ето защо трябва да се намери средство за въздействие върху Русия, като едновременно с това да се преосмисли до най-малки подробности стратегията на ЕС, която засега не прави особено впечатление и дори се оказва контрапродуктивна – в смисъл, че за Москва тя е равнозначна на признаването на собственото безсилие.

Аз изобщо не се опитвам да кажа, че Евросъюзът няма никакви средства за влияние, нито пък се опитвам да го критикувам в момент, когато той ни е необходим повече от всякога. Не, просто искам да кажа, че трябва да признаем пределите на неговите сили и с оглед на това да се преосмисли европейския модел. Особено заради украинската криза.

Този извод е още по-очевиден заради реакцията на Русия спрямо европейските санкции. Блокирането на парите в чужбина само подтикват руснаците да ги държат в страната си, което изобщо не ни е от полза. По-нататък, отказът от доставки на военни техника (стана дума за „Мистралите“) води до сближаване на Русия с Китай, който разширява инвестиционните си програми и се занимава със съвместна разработка на нови технологии. А това се отразява отрицателно върху перспективите на износ на европейски ноу-хау в Азия и се превръща в стратегическо предимство за Русия и нейната отбранителна промишленост („Мистрал“ е френски военен кораб и хеликоптероносач).

Редно е да се отбележи, че в исторически план ограничаването на търговските връзки между държавите никога не е носило ползи. Добър пример в това отношение може да послужи ембаргото върху Иран, което само влоши живота на местното население и дестабилизира целия регион, въпреки че от ембаргото сигурно е имало смисъл в момента на въвеждането му. Увеличаването на количеството и качеството на връзките винаги е било стимул за диалога. Днес обаче руското и антируското ембарго откъсва Москва от останалия западен свят, а също й пречи да се възприема в ролята на „нормална държава“. Те се отразяват отрицателно и на европейците и не им позволяват да се съсредоточат върху международните приоритети. Кое сега заслужава повече внимание: отрицателните последици от ембаргото върху износа на полските ябълки и финландските зеленчуци или критичната ситуация в Близкия изток с подема на групировката „Ислямска държава“ и засилването на тероризма в Централна Африка? Може да се каже, че Русия не е печеливша в създалото се положение, но същото важи и за Европа, а губещи са най-вече украинците, които най-много страдат от такава политика, както и молдовците, грузинците, арменците и всички онези, които се нуждаят от външна помощ за възстановяване на икономиките си.

Така че какво може да направи Евросъюзът, за да се възобнови диалога с Русия и да бъде тласната тя във вярната посока, като се избягват ненужните санкции?

Първо, трябва да се опитаме да разберем руския манталитет, който кардинално се различава от манталитета в повечето западни държави. Подобно на президента Владимир Путин мнозина руснаци възприемат страната си като цивилизация, която лежи между Европа и Азия. Това възприемане предизвиква у тях усещането за уникалност спрямо европейците и азиатците, то ги тласка към изолиране от останалия свят. Царска Русия и Съветският съюз се отрязаха от света и у съвременна Русия има естествена склонност към самоизолация, което обаче се възприема от населението й по-скоро положително. Върху всичко това се натрупва все още чувстващият се имперски дух. По такъв начин пред Европа стои държава, която се стреми не към сътрудничество и помирение, а към износ на своите идеали, както постъпваха европейците през XIX век.

При това положение, колкото и парадоксално да е, но Европа трябва да се държи като велика световна държава, за да започне градивен диалог с Русия. Обхванатите от имперския дух руснаци изпитват уважение само към онези държави, които смята за равнопоставени или за по-силни, но не и за по-слаби. Именно затова Путин цени Китай и уважава САЩ (макар и да изпитва недоверие към тях), но в същото време той не зачита Европа (той я смята за разединена и непоследователна, за лишена от качествата на една истинска империя). Русия ще започне да уважава Европа и ще започне да води с нея конструктивен диалог, само ако Европа се покаже като мощна и единна световна държава. А всичко това е твърде далеч от сценария за прилагането на меката сила, която в дадения случая е напълно безрезултатна.

Успоредно с това Европа би постъпила непоследователно, ако засили санкциите и обратното – ако ги отслаби. Първо, трябва да се установи сътрудничество по общи проекти и едва след това постепенно да отпадат санкциите, като се даде възможност на Москва да постъпи по същия начин. Европейците и руснаците се придържат към един и същи възгледи спрямо „Ислямската държава“, тук очевидно има поле за сътрудничество. Напълно възможно би било да се задействат и общи научни проекти, още повече че руснаците обичат западните университети и почивките в Европа. Постепенното сближаване трябва да се опре на тази основа, а отпадането на визовия режим, който до момента бе само инструмент за натиск, би могъл да сближи двете култури.

По такъв начин развитието на сътрудничеството в ключовите области и засилването на Европа до статута на велика държава биха подтикнали Русия към по-помирителна позиция въпреки всички разногласия.

Не бива да се забравя, че Москва възприема Европа като отделна цивилизация, поради което тя би приела разногласията, ако вижда в Евросъюза равен на себе си партньор.

Ако трябва да се обобщи, Европа трябва да престане да залага само на меката сила и да започне прилагането на умната сила – тоест съчетанието на привлекателност и принудителна мощ. Само така тя ще може да разчита на достойно място в утрешния ден на света и в настоящия диалог, при това не само с Русия, но и със САЩ и Китай. /БГНЕС

 
 

Невинен ли е О Джей Симпсън

| от chronicle.bg |

Съдебният процес срещу О Джей Симпсън дефинира цяло едно поколение.

Сериалът за делото срещу него се оказа едно от най-значимите телевизионни заглавия за изминалите две години. Очевидно обаче с епизодите не се изчерпва темата за съдбата на спортиста.

Discovery Channel ще постави под въпрос всичко, което мислим, че знаем за делото срещу О Джей Симпсън. От 24 март можете да гледате документалната поредица „Невинен ли е О Джей Симпсън“. Епизодите са озвучени от носителя на награда „Еми“ и активист Мартин Шийн.

Сериалът преразглежда всички налични доказателства и подновява разследването на убийството на Никол Браун Симпсън.

Какво ще видите в епизодите

Предаването включва ексклузивни интервюта със семействата на убитите Никол Браун Симпсън и Рон Голдман. Епизодите хвърлят светлина върху уликите, които са убегнали на следователите. Анализират се и всички етапи на първоначалното разследване.

Всеки едночасов епизод разследва нови възможности и теории за това какво наистина се е случило преди повече от 20 години на 12-и юни 1994 г.  в Лос Анджелис, САЩ. Припомня се всичко от скандалната гонитба на О Джей Симпсън с автомобила му Форд „Бронко“ до обновените данни от съдебните лекари, ДНК анализите и изследването на потенциалното оръжие на убийството.

„Обвинението на О Джей Симпсън бележи повратен момент в съдебната система на САЩ. Затова приемането на нови теории за случая може да се окаже трудно за много от нас. Причината е, че това, което открихме би противоречало на общоприетите вярвания и възприятия в страната. В действителност няма как да забравим делото, но от друга страна фактът, че никой не носи отговорност за убийството на Никол Браун Симпсън и Рон, води до цялостното му преразглеждане, въпреки усещането, че всички подробности около него са повече от известни“, коментират от Discovery Networks.

„Невинен ли е О Джей Симпсън“

Сериалът проследява бившия съдебен психолог от полицейското управление на Лос Анджелис, САЩ д-р Крис Моханди и сержанта от Род Айлънд Дерик Левасър, които обединяват усилия с частния детектив от Далас Уилям Диър.

Диър е посветил 21 години от живота си в събиране на решаващи нови доказателства, които биха могли да разкрият извършителя на престъпното деяние. Разследващите взимат под внимание всички детайли около делото на О Джей Симпсън от началото до неговия край. Те се натъкват на интригуващи нови доказателства и теории за убийството на Симпсън и Голдман.

Документалната поредица„Невинен ли е О Джей Симпсън“ можете да гледате всеки петък от 24-ти март, от 22:00 ч., по Discovery Channel.

 
 

„Красавицата и Звяра“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg |

Очаквано игралната версия на една от най-популярните приказни истории на „Дисни“ – „Красавицата и Звяра“ – застана на първа позиция по зрителски интерес след миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните.

Филмът, показван у нас на 69 екрана едновременно, създаден по приказката на Габриел-Сюзан дьо Вилньов от 1740 г., е гледан вече от 57 751 зрители и има 586 911 лева приходи за първите три дни у нас. В световен мащаб лентата е реализирала общо 174,8 милиона долара в седмицата на дебюта си.

С това постижение филмът на Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивънс подобрява няколко рекорда.

Той е най-големият хит за 2017-а досега, най-добрият дебют за семейна лента и се нареди сред 10-те най-доходоносни премиери в историята на киното. Специалистите очакват „Красавицата и звяра“ да събере глобални приходи от порядъка на 1 милиард долара.

На втора позиция е „Конг: Островът на черепа“, сниман на Хаваите, в Австралия и в Азия.

Приключенската история за неизследван остров, на който живеят митични зверове и огромната маймуна, и на който попада екип от авантюристи и военни, за да го изследват, е вече 10 дни на екраните у нас и е гледана от 48 736 зрители и има 505 162 лева приходи от тях.

Трето място е за китайската анимация „Рок Дог“. Случващото се с тибетския мастиф Боди, след падането на радиоапарат от небето и влюбването му в рок-музиката, е гледано от 21 485 зрители и е събрало 195 348 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Четвърто място сред най-гледаните филми у нас е за „Логан: Върколакът“. За почти трите седмици на екран разказът за познатият герой Х-24, в чиято роля е Хю Джакмън, е гледан от 51 603 зрители и има общо 456 296 лева приходи.

Пето място е за продължението на историята на наемния убиец, решил да се оттегли и заживее спокойно – „Джон Уик 2″. Екшънът с Кеану Рийвс в главната роля, е вече месец по екраните у нас и е гледан от 34 207 души и има 287 483 лева приходи.

На шесто място е приключенският 3D екшън „Великата стена“. Филмовият разказ за търсенето на барута от двама европейски авантюристи в далечен Китай през 12-ти век и сблъсъкът им с чудовищни същества, е вече втори месец по екраните у нас и за това време е видян от 97 196 зрители и има 1 047 480 лева приходи.

Седмо място е за анимацията „Lego филмът: Батман“. Приключенията на създадения като лего-играчка герой и на неговият син, са гледани от 33 990 зрители и са събрали 309 820 лева приходи за месец и половина у нас.

На осма позиция е носителят на „Оскар“ за най-добър филм за миналата година – „Лунна светлина“. Филмът, създаден по училищния драматичен проект на Тарел Алвин Маккрейни за израстването на чернокожо момче с хомосексуална ориентация, е гледан от 1 074 зрители и има 7 142 лева приходи за първите три дни от премиерата му у нас.

Девета позиция е за комедията с Айс Кюб и Чарли Дей – „Между шамарите“. Схватката между двамата учители в общинска гимназия, която ги връща отново на работа, е гледана от 21 416 души и има 170 506 лева приходи за месец на екраните у нас.

На десето място е „Петдесет нюанса по-тъмно“. Еротичният разказ, създаден по мотиви от бестселъра на Е. Л. Джеймс и сценария на Ниъл Ленард, е месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 134 925 зрители и има 1 129 719 лева приходи от тях.

Източник: БТА

 
 

Пенелопе Крус ще играе Донатела Версаче в тв сериал

| от chronicle.bg, по БТА |

Холивудската прима и носителка на „Оскар“ Пенелопе Крус ще се превъплъти в Донатела Версаче. Можем да я видим в новия сезон на популярния сериал „Американска криминална история“.

Телевизионният сериал ще бъде посветен на загадъчното убийство на брата на Донатела Версаче. Джани Версаче е и основател на легендарната модна къща . Той ще бъде озаглавен „Версаче: Американска криминална история“.

Десет серийната поредица под режисурата на Райън Мърфи ще излезе на екран през следващата година. Мърфи вече засне един сезон на сериала, посветен на спортиста О’ Джей Симпсън. Тази продукция беше удостоена с награда „Еми“ в категорията най-добър мини-сериал.

 
 

Ето го първия трейлър на „Churchill“ с Брайън Кокс

| от chronicle.bg |

Новият Чърчил ще бъде Брайън Кокс във филма„Churchill” на Джонатан Теплицки.

Действието на филма се развива непосредствено преди D-Day през 1944 година, когато едно от най-големите предизвикателства пред силите на Съюзниците е самият Чърчил, който се страхува, че катастрофалните събития от Галиполи през 1915-та, когато загиват над 500 хил. войници, могат да се случат отново.

Лентата е по сценарий на британската историчка Алекс фон Тънзелман, която прави своя дебют в киното.

Премиерата е на 2 юни в Съединените щати и на 6 юни във Великобритания.

А ето го и трейлъра: