Европа има нужда от слабо евро

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Прогнозите на макроикономистите от МВФ за развитието на стопанските процеси на Стария континент изключително рядко се разминават с тези на макроикономистите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Точно на такова разминаване бяхме свидетели през последните две седмици. Според шефа на МВФ Кристин Лагард абсолютно наложително е разхлабване на фискалните и монетарните рестрикции в Европа.

0116_euro_630x420

За пореден път се очерта свиреп сблъсък за излизане от икономическа криза между двете основни икономически школи – кейнсианската и либералната. Само да припомня, че първата бе в основата на възстановяването на американската икономика след голямата депресия от тридесетте години на миналия век, докато либералната школа придоби популярност след 90-те години на миналия век. По-консервативните макроикономисти продължават да настояват за увеличаване на данъците за покриване на фискалните дефицити. Либералният подход настоява за ограничаване на публичните разходи. Как да намерим свещения баланс? Категоричен отговор на този въпрос няма.

Според макроикономистите на Европейската централна банка за 2014 г. се очаква среден темп на нарастване на БВП с 1,2%. За 2015 г. прогнозата е за 1,5%. Инфлацията ще продължава да пълзи около 1%. Според МВФ обаче Европа ще попадне в капана на дългосрочна дефлация. Това означава единствено и само изключително напрежение за производителите. Да, лихвените проценти остават на най-ниските си нива в исторически план, но това не означава, че имаме спад в цените на корпоративните кредити. Напротив, става точно обратното, кредитите трудно достигат до фирмите и това вече става проблем за европейското стопанство като цяло.

България е възможно най-репрезентативната извадка в този процес. Европа неистово говори за реиндустриализация на икономиката като цяло, но дефлационните процеси са директен прът в колелото на това нейно намерение. Две трети от спада на инфлацията се дължат на ясно изразената тенденция на намаляване на цените на енергийните ресурси. Това, разбира се, трудно може да бъде прието от българите. Традиционно в България всичко става наопаки. Различията между тенденциите в Европа и България по отношение на цените на енергията за пореден път показват, че проблемите в родната енергетика са единствено и само структурни, т.е. първопричината за тези дисбаланси са регулаторните органи.

Малко прибързано в Европа отвориха бутилките с шампанско, за да отпразнуват победата над икономическата криза. Последната беше перфектното време за извършването на истински структурни реформи. Става въпрос за реформи по отношение на тежките бюрократични процедури за правене на бизнес, тромавия пазар на труда поради неадекватна социална политика и нереформираната правна система. Впрочем най-добре ситуацията бе описана от шефа на централната гръцка банка Джордж Провополус: „По време на кризата Гърция направи реформи, които не бяха правени от десетилетия.“ Същото важи и за Франция и Италия. Питам се, дали трябва отново да навлезем в икономическото блато, за да се направи необходимото в останалите европейски държави. Тези структурни проблеми остават 100% проблеми и за България. Покачващото се спрямо основните валути евро отново ще изкара над повърхността нереформираните икономики.

Експортният отличник на Европа Германия ще попадне в капана на силната европейска валута. Какво правим в този момент? Само си представете възможен положителен икономически сценарий без растяща германска икономика. От средата на 2012 г. до момента еврото повиши стойността си с близо 15%. Една от причините за това може да бъде например, че европейските активи изглеждат по-атрактивни за външните инвеститори в сравнение с американските. Може да бъде направен обаче и различен прочит. Така наречената периферна Европа, или казано с други думи – най-проблемните южноевропейски държави, запретнаха ръкави и свършиха необходимото по преструктуриране на икономиките си. Голяма част от тези външни инвестиции са насочени точно към тези държави.

Получава се нещо като родната поговорка „болен здрав носи“. Шефът на Европейската централна банка обаче си позволи за първи път да спомене, че високите стойности на еврото започват на притесняват централните банкери. Силно евро плюс нереформирани икономики означава за европейските икономики връщане обратно в спиралата на рецесията. За месец януари 2014 г. за първи път от много време имахме изтегляне на капитали от неевропейски инвеститори в европейски акции. Марио Драги стана популярен с фразата, че за спасяването на еврото ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо. Да, това стана и точно сега високата му стойност започва да дълбае проблемни препятствия в икономическото възстановяване. Въпреки че много икономисти отричат директната интервенция от страна на централната банка за озаптяване на прекомерното покачване на еврото основно към долара, ми се струва, че това ще бъде един доста добър вариант. Европейската икономика има нужда от слабо евро и това не трябва да бъде подложено на съмнение. Слабото евро, от друга страна, ще провокира и покачване на инфлацията в определени граници, което в средносрочен план пък ще подбутне производството. Производство, работещо на пълен капацитет, означава нови работни места.

Според Йенс Видман от Дойче Бундесбанк не трябва в никакъв случай да се изключват нови операции по изкупуване на различни европейски облигации от страна на ЕЦБ. Нещо повече, този процес трябва да се засили. Ако се опитаме да направим прочит между редовете на това негово изказване, е видно, че в края на краищата и той търси ефект за отслабване на стойността на еврото.

Високото евро и липсата на сериозни структурни реформи започват да се очертават като сериозен проблем в настоящия момент. Очакванията ми са за промяна на курса на покачване на еврото до края на годината. Считам че нивата му към долара ще се понижат в диапазона от 1,30-1,35. Спрямо българския лев това означава, че ще станем свидетели на нива от 1,45-1,48.

Това, разбира се, че е добра новина за родните компании, които изнасят продукцията си извън пределите на Европа. Нямам съмнение, че Европейската централна банка за пореден път ще си свърши работата. Истинските структурни реформи обаче са в ръцете на политиците. Европейският бизнес се задъхва от административни тежести. Ефективността не се свежда до приемането на документи и писането на стратегии. Въвеждането на иновации в производството е функция на свободните пазарни механизми. В Европа се изписаха тонове хартия по темата, но от години дишаме праха на Азия и Америка. Ако мога да дам съвет на политиците, той е да престанат с „регулирането“ на бизнеса. Пазарът ще свърши останалото.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?

 
 

Хелена Бонам Картър: 12 любими нейни роли

| от chronicle.bg |

Хелена Бонам Картър е легенда в киното. Носителка на награда „БАФТА“, „Еми“ и „Сателит“. Номинирана за две награди „Оскар“, три награди „Сатурн“и седем награди „Златен глобус“.

Освен това, тя е командор на Британската империя от 2012 г. заради приноса й към драматургията.

Хелена Бонам Картър е родена на днешната дата в Лондон – в семейство на баща-директор на банка и майка – психотерапевт.

От 1994 до 1999 г. има връзка с Кенет Брана, а от 2001 до 2014 г. е с режисьора Тим Бъртън. Двамата имат две деца – син на име Били (р. 2003) и дъщеря на име Нел (р. 2007).

Хелена прави филмовия си дебют във филм на К. М. Пейтън, „Модел на рози“, преди да се появи в първата си главна роля в „Лейди Джейн“. Следват много роли, които са удоволствие за зрителите.

В галерията сме подбрали нашите любими.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.