Европа има нужда от слабо евро

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Прогнозите на макроикономистите от МВФ за развитието на стопанските процеси на Стария континент изключително рядко се разминават с тези на макроикономистите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Точно на такова разминаване бяхме свидетели през последните две седмици. Според шефа на МВФ Кристин Лагард абсолютно наложително е разхлабване на фискалните и монетарните рестрикции в Европа.

За пореден път се очерта свиреп сблъсък за излизане от икономическа криза между двете основни икономически школи – кейнсианската и либералната. Само да припомня, че първата бе в основата на възстановяването на американската икономика след голямата депресия от тридесетте години на миналия век, докато либералната школа придоби популярност след 90-те години на миналия век. По-консервативните макроикономисти продължават да настояват за увеличаване на данъците за покриване на фискалните дефицити. Либералният подход настоява за ограничаване на публичните разходи. Как да намерим свещения баланс? Категоричен отговор на този въпрос няма.

Според макроикономистите на Европейската централна банка за 2014 г. се очаква среден темп на нарастване на БВП с 1,2%. За 2015 г. прогнозата е за 1,5%. Инфлацията ще продължава да пълзи около 1%. Според МВФ обаче Европа ще попадне в капана на дългосрочна дефлация. Това означава единствено и само изключително напрежение за производителите. Да, лихвените проценти остават на най-ниските си нива в исторически план, но това не означава, че имаме спад в цените на корпоративните кредити. Напротив, става точно обратното, кредитите трудно достигат до фирмите и това вече става проблем за европейското стопанство като цяло.

България е възможно най-репрезентативната извадка в този процес. Европа неистово говори за реиндустриализация на икономиката като цяло, но дефлационните процеси са директен прът в колелото на това нейно намерение. Две трети от спада на инфлацията се дължат на ясно изразената тенденция на намаляване на цените на енергийните ресурси. Това, разбира се, трудно може да бъде прието от българите. Традиционно в България всичко става наопаки. Различията между тенденциите в Европа и България по отношение на цените на енергията за пореден път показват, че проблемите в родната енергетика са единствено и само структурни, т.е. първопричината за тези дисбаланси са регулаторните органи.

Малко прибързано в Европа отвориха бутилките с шампанско, за да отпразнуват победата над икономическата криза. Последната беше перфектното време за извършването на истински структурни реформи. Става въпрос за реформи по отношение на тежките бюрократични процедури за правене на бизнес, тромавия пазар на труда поради неадекватна социална политика и нереформираната правна система. Впрочем най-добре ситуацията бе описана от шефа на централната гръцка банка Джордж Провополус: „По време на кризата Гърция направи реформи, които не бяха правени от десетилетия.“ Същото важи и за Франция и Италия. Питам се, дали трябва отново да навлезем в икономическото блато, за да се направи необходимото в останалите европейски държави. Тези структурни проблеми остават 100% проблеми и за България. Покачващото се спрямо основните валути евро отново ще изкара над повърхността нереформираните икономики.

Експортният отличник на Европа Германия ще попадне в капана на силната европейска валута. Какво правим в този момент? Само си представете възможен положителен икономически сценарий без растяща германска икономика. От средата на 2012 г. до момента еврото повиши стойността си с близо 15%. Една от причините за това може да бъде например, че европейските активи изглеждат по-атрактивни за външните инвеститори в сравнение с американските. Може да бъде направен обаче и различен прочит. Така наречената периферна Европа, или казано с други думи – най-проблемните южноевропейски държави, запретнаха ръкави и свършиха необходимото по преструктуриране на икономиките си. Голяма част от тези външни инвестиции са насочени точно към тези държави.

Получава се нещо като родната поговорка „болен здрав носи“. Шефът на Европейската централна банка обаче си позволи за първи път да спомене, че високите стойности на еврото започват на притесняват централните банкери. Силно евро плюс нереформирани икономики означава за европейските икономики връщане обратно в спиралата на рецесията. За месец януари 2014 г. за първи път от много време имахме изтегляне на капитали от неевропейски инвеститори в европейски акции. Марио Драги стана популярен с фразата, че за спасяването на еврото ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо. Да, това стана и точно сега високата му стойност започва да дълбае проблемни препятствия в икономическото възстановяване. Въпреки че много икономисти отричат директната интервенция от страна на централната банка за озаптяване на прекомерното покачване на еврото основно към долара, ми се струва, че това ще бъде един доста добър вариант. Европейската икономика има нужда от слабо евро и това не трябва да бъде подложено на съмнение. Слабото евро, от друга страна, ще провокира и покачване на инфлацията в определени граници, което в средносрочен план пък ще подбутне производството. Производство, работещо на пълен капацитет, означава нови работни места.

Според Йенс Видман от Дойче Бундесбанк не трябва в никакъв случай да се изключват нови операции по изкупуване на различни европейски облигации от страна на ЕЦБ. Нещо повече, този процес трябва да се засили. Ако се опитаме да направим прочит между редовете на това негово изказване, е видно, че в края на краищата и той търси ефект за отслабване на стойността на еврото.

Високото евро и липсата на сериозни структурни реформи започват да се очертават като сериозен проблем в настоящия момент. Очакванията ми са за промяна на курса на покачване на еврото до края на годината. Считам че нивата му към долара ще се понижат в диапазона от 1,30-1,35. Спрямо българския лев това означава, че ще станем свидетели на нива от 1,45-1,48.

Това, разбира се, че е добра новина за родните компании, които изнасят продукцията си извън пределите на Европа. Нямам съмнение, че Европейската централна банка за пореден път ще си свърши работата. Истинските структурни реформи обаче са в ръцете на политиците. Европейският бизнес се задъхва от административни тежести. Ефективността не се свежда до приемането на документи и писането на стратегии. Въвеждането на иновации в производството е функция на свободните пазарни механизми. В Европа се изписаха тонове хартия по темата, но от години дишаме праха на Азия и Америка. Ако мога да дам съвет на политиците, той е да престанат с „регулирането“ на бизнеса. Пазарът ще свърши останалото.