Европа има нужда от слабо евро

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Прогнозите на макроикономистите от МВФ за развитието на стопанските процеси на Стария континент изключително рядко се разминават с тези на макроикономистите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Точно на такова разминаване бяхме свидетели през последните две седмици. Според шефа на МВФ Кристин Лагард абсолютно наложително е разхлабване на фискалните и монетарните рестрикции в Европа.

0116_euro_630x420

За пореден път се очерта свиреп сблъсък за излизане от икономическа криза между двете основни икономически школи – кейнсианската и либералната. Само да припомня, че първата бе в основата на възстановяването на американската икономика след голямата депресия от тридесетте години на миналия век, докато либералната школа придоби популярност след 90-те години на миналия век. По-консервативните макроикономисти продължават да настояват за увеличаване на данъците за покриване на фискалните дефицити. Либералният подход настоява за ограничаване на публичните разходи. Как да намерим свещения баланс? Категоричен отговор на този въпрос няма.

Според макроикономистите на Европейската централна банка за 2014 г. се очаква среден темп на нарастване на БВП с 1,2%. За 2015 г. прогнозата е за 1,5%. Инфлацията ще продължава да пълзи около 1%. Според МВФ обаче Европа ще попадне в капана на дългосрочна дефлация. Това означава единствено и само изключително напрежение за производителите. Да, лихвените проценти остават на най-ниските си нива в исторически план, но това не означава, че имаме спад в цените на корпоративните кредити. Напротив, става точно обратното, кредитите трудно достигат до фирмите и това вече става проблем за европейското стопанство като цяло.

България е възможно най-репрезентативната извадка в този процес. Европа неистово говори за реиндустриализация на икономиката като цяло, но дефлационните процеси са директен прът в колелото на това нейно намерение. Две трети от спада на инфлацията се дължат на ясно изразената тенденция на намаляване на цените на енергийните ресурси. Това, разбира се, трудно може да бъде прието от българите. Традиционно в България всичко става наопаки. Различията между тенденциите в Европа и България по отношение на цените на енергията за пореден път показват, че проблемите в родната енергетика са единствено и само структурни, т.е. първопричината за тези дисбаланси са регулаторните органи.

Малко прибързано в Европа отвориха бутилките с шампанско, за да отпразнуват победата над икономическата криза. Последната беше перфектното време за извършването на истински структурни реформи. Става въпрос за реформи по отношение на тежките бюрократични процедури за правене на бизнес, тромавия пазар на труда поради неадекватна социална политика и нереформираната правна система. Впрочем най-добре ситуацията бе описана от шефа на централната гръцка банка Джордж Провополус: „По време на кризата Гърция направи реформи, които не бяха правени от десетилетия.“ Същото важи и за Франция и Италия. Питам се, дали трябва отново да навлезем в икономическото блато, за да се направи необходимото в останалите европейски държави. Тези структурни проблеми остават 100% проблеми и за България. Покачващото се спрямо основните валути евро отново ще изкара над повърхността нереформираните икономики.

Експортният отличник на Европа Германия ще попадне в капана на силната европейска валута. Какво правим в този момент? Само си представете възможен положителен икономически сценарий без растяща германска икономика. От средата на 2012 г. до момента еврото повиши стойността си с близо 15%. Една от причините за това може да бъде например, че европейските активи изглеждат по-атрактивни за външните инвеститори в сравнение с американските. Може да бъде направен обаче и различен прочит. Така наречената периферна Европа, или казано с други думи – най-проблемните южноевропейски държави, запретнаха ръкави и свършиха необходимото по преструктуриране на икономиките си. Голяма част от тези външни инвестиции са насочени точно към тези държави.

Получава се нещо като родната поговорка „болен здрав носи“. Шефът на Европейската централна банка обаче си позволи за първи път да спомене, че високите стойности на еврото започват на притесняват централните банкери. Силно евро плюс нереформирани икономики означава за европейските икономики връщане обратно в спиралата на рецесията. За месец януари 2014 г. за първи път от много време имахме изтегляне на капитали от неевропейски инвеститори в европейски акции. Марио Драги стана популярен с фразата, че за спасяването на еврото ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо. Да, това стана и точно сега високата му стойност започва да дълбае проблемни препятствия в икономическото възстановяване. Въпреки че много икономисти отричат директната интервенция от страна на централната банка за озаптяване на прекомерното покачване на еврото основно към долара, ми се струва, че това ще бъде един доста добър вариант. Европейската икономика има нужда от слабо евро и това не трябва да бъде подложено на съмнение. Слабото евро, от друга страна, ще провокира и покачване на инфлацията в определени граници, което в средносрочен план пък ще подбутне производството. Производство, работещо на пълен капацитет, означава нови работни места.

Според Йенс Видман от Дойче Бундесбанк не трябва в никакъв случай да се изключват нови операции по изкупуване на различни европейски облигации от страна на ЕЦБ. Нещо повече, този процес трябва да се засили. Ако се опитаме да направим прочит между редовете на това негово изказване, е видно, че в края на краищата и той търси ефект за отслабване на стойността на еврото.

Високото евро и липсата на сериозни структурни реформи започват да се очертават като сериозен проблем в настоящия момент. Очакванията ми са за промяна на курса на покачване на еврото до края на годината. Считам че нивата му към долара ще се понижат в диапазона от 1,30-1,35. Спрямо българския лев това означава, че ще станем свидетели на нива от 1,45-1,48.

Това, разбира се, че е добра новина за родните компании, които изнасят продукцията си извън пределите на Европа. Нямам съмнение, че Европейската централна банка за пореден път ще си свърши работата. Истинските структурни реформи обаче са в ръцете на политиците. Европейският бизнес се задъхва от административни тежести. Ефективността не се свежда до приемането на документи и писането на стратегии. Въвеждането на иновации в производството е функция на свободните пазарни механизми. В Европа се изписаха тонове хартия по темата, но от години дишаме праха на Азия и Америка. Ако мога да дам съвет на политиците, той е да престанат с „регулирането“ на бизнеса. Пазарът ще свърши останалото.

 
 

Déjà Vu или да градиш бъдещи спомени

| от Ана Динкова |

Колко истории има около виното, за виното и след виното – истории, които са се превърнали в спомени, в разкази, в романи. За разлика от многото други напитки, виното носи особен дух, класа, и винаги има характер – дали добър или лош, следва да се разбере сетивно.

Виното някак естествено предразполага към споделяне с хора, както и за комбиниране с храна, пък било то и малки хапки, сирена или леки мезета, пинчос, тапас – зависи къде сме и най-вече с кого сме.

Нека ви разкажа повече за вината от серията Déjà Vu. Първото, което ме грабва в тях, е колко добре подхожда името “Déjà Vu” на концепцията, че виното е в началото на велики истории…

„В настроение за вино“ е посланието на марката, което подкрепям безусловно.

Вината Déjà Vu на Винарска изба Братя Минкови са произведени от внимателно подбрани собствени лозови масиви в Карнобатския край. Избата разполага с над 4 200 декара собствени лозя, което дава възможност да се подберe най-подходящото грозде за направата на всяко вино от серията.
Името Déjà vu е елегантна подсказка за това, че сортовете, използвани за създаването на вината от серията, произхождат от Франция. В същото време тези вина са направени от лозя расли на родна почва и гроздето носи характера и спецификата на родния климат – точно както и значението на фразата déjà vu – нещо, което сякаш вече сме преживели, познато и ново едновременно.

Пролет е, дните стават дълги, светли, топли – и естествено водеща роля заема бялото вино.

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е едно много нежно вино, като усещането за финес и свежест идва още от отварянето на бутилката и наливането в чашата, в която забелязваме красивия светло-жълт цвят с игриви зелени отблясъци. Второто, което забелязваме е „носът“ или ароматът, в който улавяме нотки на чемшир, коприва, зелена ябълка и леки цитруси. Но всеки може да открие нещо свое, като мириса на прясно окосена трева по време на разходка в парка в някой слънчев пролетен следобед. След като отпием от виното откриваме и минерални нюанси, които придават една кристална свежест. После следва и леката пикантност, която дава на виното характер и индивидуалност. Вкусът на виното е елегантен и остава изненадващо благ и освежаващ. Важно е да се знае, че белите вина трябва да се поднасят охладени между 8 и 10°С, но не и прекалено студени, защото тогава ароматите и вкусовете им не могат да се разгърнат достатъчно добре. Това вино е прекрасно за споделяне с компания в края на работния ден, поднесено със свежи салати, сирена и леки зеленчукови или морски предястия.

Photo1

Déjà Vu Совиньон Блан и Семийон е отличено със Сребърен медал от Decanter World Wine Awards 2016. Сещате се колко са важни наградите OSCAR в киноиндустрията, нали? Е, наградите Decanter World Wine Awards са нещо подобно в света на виното. Журито на този конкурс е познато със своите строги и взискателни критерии и има нелеката задача да избере най-добрите вина от над 16 000 претендента от цял свят. Да получиш призвание като сребърен медал при това положение, е не само въпрос на престиж, това е истинско доказателство за качество.

Второто вино, което дегустирам е Déjà Vu Шардоне – едно чудесно завръщане към класическите шардонета. Виното е отлежало няколко месеца във френски дъбови бъчви, които са направили финия му аромат по-впечатляващ и запомнящ се.

Déjà Vu Шардоне е свежо и комплексно вино, с нюанси на цитрус, приятно комбинирани с фини цветисти нотки, а нежният елегантен вкус има един много сочен и богат на аромати финал – подобно на залеза в хубава лятна вечер.

Идеалната температура за поднасяне и на това вино е между 8 и 10°С, като може да се консумира самостоятелно като аперитив или да се комбинира със свежи зеленчукови предястия, морски деликатеси и фини и нежни ястия от бели меса – в идеалния случай с ефирни сметанови сосове.

Déjà Vu Шардоне е носител на златен медал от Concours Mondial de Bruxelles 2016. Този конкурс съществува над 20 години и е сред най-строго организираните винени конкурси на света. Ежегодно над 9000 вина и спиртни напитки от 55 страни в света се борят за признанието на журито, което се състои от 320 професионални съдии от 40 националности. Представители на конкурса имат практиката да посещават избите производители и да правят контрол на наградените вина след присъждането на наградите. Това е много строг похват, но гарантира легитимността на резултатите и качеството на виното.

Вината от серията Déjà Vu са идеалната селекция за личната винарна на всеки градски любител на виното, за да придобие представа за някои от класическите сортове и купажи – нещо като gourmet pack за всеки, който иска да си подари винена наслада. Тези вина са и много добър подарък, с който можете да зарадвате най-близките си приятели всеки път, когато отивате на гости.

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.