Европа има нужда от слабо евро

| от |

Автор: Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Прогнозите на макроикономистите от МВФ за развитието на стопанските процеси на Стария континент изключително рядко се разминават с тези на макроикономистите от Европейската централна банка (ЕЦБ). Точно на такова разминаване бяхме свидетели през последните две седмици. Според шефа на МВФ Кристин Лагард абсолютно наложително е разхлабване на фискалните и монетарните рестрикции в Европа.

0116_euro_630x420

За пореден път се очерта свиреп сблъсък за излизане от икономическа криза между двете основни икономически школи – кейнсианската и либералната. Само да припомня, че първата бе в основата на възстановяването на американската икономика след голямата депресия от тридесетте години на миналия век, докато либералната школа придоби популярност след 90-те години на миналия век. По-консервативните макроикономисти продължават да настояват за увеличаване на данъците за покриване на фискалните дефицити. Либералният подход настоява за ограничаване на публичните разходи. Как да намерим свещения баланс? Категоричен отговор на този въпрос няма.

Според макроикономистите на Европейската централна банка за 2014 г. се очаква среден темп на нарастване на БВП с 1,2%. За 2015 г. прогнозата е за 1,5%. Инфлацията ще продължава да пълзи около 1%. Според МВФ обаче Европа ще попадне в капана на дългосрочна дефлация. Това означава единствено и само изключително напрежение за производителите. Да, лихвените проценти остават на най-ниските си нива в исторически план, но това не означава, че имаме спад в цените на корпоративните кредити. Напротив, става точно обратното, кредитите трудно достигат до фирмите и това вече става проблем за европейското стопанство като цяло.

България е възможно най-репрезентативната извадка в този процес. Европа неистово говори за реиндустриализация на икономиката като цяло, но дефлационните процеси са директен прът в колелото на това нейно намерение. Две трети от спада на инфлацията се дължат на ясно изразената тенденция на намаляване на цените на енергийните ресурси. Това, разбира се, трудно може да бъде прието от българите. Традиционно в България всичко става наопаки. Различията между тенденциите в Европа и България по отношение на цените на енергията за пореден път показват, че проблемите в родната енергетика са единствено и само структурни, т.е. първопричината за тези дисбаланси са регулаторните органи.

Малко прибързано в Европа отвориха бутилките с шампанско, за да отпразнуват победата над икономическата криза. Последната беше перфектното време за извършването на истински структурни реформи. Става въпрос за реформи по отношение на тежките бюрократични процедури за правене на бизнес, тромавия пазар на труда поради неадекватна социална политика и нереформираната правна система. Впрочем най-добре ситуацията бе описана от шефа на централната гръцка банка Джордж Провополус: „По време на кризата Гърция направи реформи, които не бяха правени от десетилетия.“ Същото важи и за Франция и Италия. Питам се, дали трябва отново да навлезем в икономическото блато, за да се направи необходимото в останалите европейски държави. Тези структурни проблеми остават 100% проблеми и за България. Покачващото се спрямо основните валути евро отново ще изкара над повърхността нереформираните икономики.

Експортният отличник на Европа Германия ще попадне в капана на силната европейска валута. Какво правим в този момент? Само си представете възможен положителен икономически сценарий без растяща германска икономика. От средата на 2012 г. до момента еврото повиши стойността си с близо 15%. Една от причините за това може да бъде например, че европейските активи изглеждат по-атрактивни за външните инвеститори в сравнение с американските. Може да бъде направен обаче и различен прочит. Така наречената периферна Европа, или казано с други думи – най-проблемните южноевропейски държави, запретнаха ръкави и свършиха необходимото по преструктуриране на икономиките си. Голяма част от тези външни инвестиции са насочени точно към тези държави.

Получава се нещо като родната поговорка „болен здрав носи“. Шефът на Европейската централна банка обаче си позволи за първи път да спомене, че високите стойности на еврото започват на притесняват централните банкери. Силно евро плюс нереформирани икономики означава за европейските икономики връщане обратно в спиралата на рецесията. За месец януари 2014 г. за първи път от много време имахме изтегляне на капитали от неевропейски инвеститори в европейски акции. Марио Драги стана популярен с фразата, че за спасяването на еврото ЕЦБ ще направи всичко, което е необходимо. Да, това стана и точно сега високата му стойност започва да дълбае проблемни препятствия в икономическото възстановяване. Въпреки че много икономисти отричат директната интервенция от страна на централната банка за озаптяване на прекомерното покачване на еврото основно към долара, ми се струва, че това ще бъде един доста добър вариант. Европейската икономика има нужда от слабо евро и това не трябва да бъде подложено на съмнение. Слабото евро, от друга страна, ще провокира и покачване на инфлацията в определени граници, което в средносрочен план пък ще подбутне производството. Производство, работещо на пълен капацитет, означава нови работни места.

Според Йенс Видман от Дойче Бундесбанк не трябва в никакъв случай да се изключват нови операции по изкупуване на различни европейски облигации от страна на ЕЦБ. Нещо повече, този процес трябва да се засили. Ако се опитаме да направим прочит между редовете на това негово изказване, е видно, че в края на краищата и той търси ефект за отслабване на стойността на еврото.

Високото евро и липсата на сериозни структурни реформи започват да се очертават като сериозен проблем в настоящия момент. Очакванията ми са за промяна на курса на покачване на еврото до края на годината. Считам че нивата му към долара ще се понижат в диапазона от 1,30-1,35. Спрямо българския лев това означава, че ще станем свидетели на нива от 1,45-1,48.

Това, разбира се, че е добра новина за родните компании, които изнасят продукцията си извън пределите на Европа. Нямам съмнение, че Европейската централна банка за пореден път ще си свърши работата. Истинските структурни реформи обаче са в ръцете на политиците. Европейският бизнес се задъхва от административни тежести. Ефективността не се свежда до приемането на документи и писането на стратегии. Въвеждането на иновации в производството е функция на свободните пазарни механизми. В Европа се изписаха тонове хартия по темата, но от години дишаме праха на Азия и Америка. Ако мога да дам съвет на политиците, той е да престанат с „регулирането“ на бизнеса. Пазарът ще свърши останалото.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Повече плодове и зеленчуци – по-дълъг живот

| от chronicle.bg |

Хапването на повече плодове и зеленчуци може да удължи значително живота ви, сочи изследване, проведено от Imperial College в Лондон. Според тях промяната в хранителнитeлния режим може да предотврати преждевременната смърт на 7.8 милиона души годишно.

Екипът на университета е идентифицирал и конкретни плодове и зеленчуци, които могат да намалят риска от рак и сърдечни болести, съобщава Би Би Си.

Анализите показват, че дори и в малки количества, плодовете и зеленчуците имат положителен ефект върху здравето. Колкото повече, толкова по-добре. Малък банан, круша или три препълнени лъжици спанак например.

Изводите са направени от 95 отделни проучвания за хранителните навици на 2 млн. души.

С по-нисък риск от рак е свързана консумацията на зелени зеленчуци – като спанака, на жълти зеленчуци – като чушките и на кръстоцветни зеленчуци (например карфиол).

По-малък риск от удар и сърдечни заболявания носи хапването на ябълки, круши, цитрусови плодове, салати, кръстоцветни зеленчуци.

Резултатите от изследването, публикувани в Международния журнал по епидемиология, сочат, че повече плодове и зеленчуци в диетата предотвратяват и ранната смърт.

Ако всеки ден консумирате по 200 грама, намалявате риска от сърдечно-съдови заболявани с 13%, а ако изяждате по 800 грама – с 28%. Същите количества могат да намлят риска от рак с по съответно – 4% и 13%.

200 грама плодове или зеленчуци на ден намаляват риска от преждевременна смърт с 15%, а по 800 грама – с до 31%. Все още обаче няма доказателства, които да покажат по-големи ефекти при още по-голяма консумация на плодове и зеленчуци.

Ясно е обаче, че те намаляват нивата на холестерола, кръвното налягане и помагат на кръвоносните съдове и имунната система.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Всички обичат Дакота

| от chronicle.bg |

Хана Дакота Фанинг е едно от златните деца на Холивуд, на чието израстване е станал свидетел целият кино свят.

Дакота, която навършва 23 днес, е родена в семейството на Стивън Фанинг – бивш бейзболист и Джой Фанинг, професионална тенинстка. Майка й искала да я кръстят Хана, а баща й държал на Дакота. Така на бял свят се появява Хана Дакота, наричана от приятелите си и известна в киното като Дакота.

Фанинг става актриса на петгодишна възраст, когато се появява в телевизионна реклама на лотарията в щата Джорджия, заедно със знаменития музикант Рей Чарлс. След това е избрана за реклама на прах за пране.

Следва участие в касови фирми като „Мъж под прицел“ с Дензъл Уошингтън, „Криеница“ с Робърт де Ниро, „Война на световете“ с Том Круз, тийн вамп сагата „Здрач“ др.

Фанинг е една от най-богатите тийнейджърки и една от най-добре облечените звезди на червения килим.

Черпим ви с ултра доза сладост и красота в галерията, показваща различни моменти от кариерата й.