Европа е изправена пред 3 важни изпитания

| от |

Анатоли Калецки, Ню Йорк Таймс

Европа се намира в решителен момент. Две съвсем различни събития в двата й края в неделя ще решат бъдещето на континента.

Едното събитие са парламентарните избори в Украйна, а другото е представянето на резултатите от стрес тестовете и преразглеждането на качеството на активите, извършено от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Преди да обясня значимостта на тези две събития и тяхната неочаквана връзка, трябва да спомена още нещо, което ще се случи в сряда: решението на Европейската комисия за бюджета за 2015 г., внесен миналата седмица от френското правителство. Следващата седмица комисията ще трябва да вземе соломоново решение как да помири искането на френското правителство да стимулира икономиката си, като намали данъците, и наложения от Германия „фискален пакт“, който предишният френски президент Никола Саркози прие в момент на отчаяние по време на кризата с еврото през 2012 г. Съгласно това споразумение Франция трябва значително да увеличи данъците или драстично да ограничи разходите, за да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП. Ако се прилагат буквално, правилата от фискалния пакт ще направят икономическото възстановяване на Франция математически невъзможно. Отклонението от тях обаче ще предизвика обществено недоволство в Германия, а може да се стигне дори до Конституционния съд. Това може да принуди германския канцлер Ангела Меркел да се откаже от ангажимента си да подкрепя останалата част от еврозоната.

В зависимост от изхода на тези три събития през следващата година Европа или ще тръгне по пътя на умерения икономически растеж, или ще бъде обречена на продължителна стагнация, която вероятно ще доведе до разпадане на еврозоната или дори на Европейския съюз като цяло.

Защо залозите са толкова големи? По-голямата част от Европа през лятото започна да се връща към рецесията заради войната в Украйна и неуспешното прилагане на валутните и фискални стимули, които съживиха икономиката на САЩ, Япония и Великобритания. Сега континентът е изправен пред следния избор: да се придържа към неуспешни политики, които почти сигурно ще запазят икономическата стагнация, или да промени курса.

Изправени пред този избор германските пазители на паричната и фискална книга с правила за еврото защитават статуквото, без значение колко слабо. Германската централна банка и конституционния съд следват традиция, съгласно която правилата трябва да се спазват на всяка цена и следването на буквата на закона е по-важно от следването на духа на закона и постигането на желания резултат. Юридическата философия обаче сега се сблъсква по-силно със законите на математиката, демокрацията и геополитиката.

Какво ще се случи, ако е математически невъзможно правителствата на Франция и Италия да останат верни на бюджетните правила на ЕС, тъй като увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи ще пречупи икономическата активност и по този начин ще задълбочи бюджетния дефицит, вместо да го намали? Какво ще стане, ако електоратът откаже да приеме едно десетилетие на икономии и стагнация в името на спазването на валутните и фискалните правила на ЕС? И какво ще стане, ако абсолютният суверенитет на Украйна и териториалната й цялост не могат да бъдат възстановени без да съществува рискът от война с Русия, война, която западните демокрации няма да търпят?

Макар че политиците предпочитат да избегнат тези опасни положения, факт е, че Европа е достигната точка, когато част от нейните правила трябва да бъдат променени, да се тълкуват по нов начин, а с някои от нейните принципи да се направи компромис. Единственият реален въпрос е дали Европа ще постигне необходимите компромиси чрез съзнателни политически решения, или ще изчака да й бъдат наложени хаотично от икономиката или от вълненията на електората.

Това ни връща към трите големи събития и няколко причини за оптимизъм. На първо място са украинските избори. Победата на умерената партия на президента Петро Порошенко ще позволи на лидерите на ЕС да започнат истински мирен процес, който признава загубата на Крим като безвъзвратна, а жизненоважният интерес на Русия да запази военен неутралитет от непосредствените си съседи ще бъде признат.

След като се спазят тези основни условия, подновяването на приятелските отношения с Русия може да бъде възможно, санкциите постепенно ще бъдат премахнати, или поне ще бъде потвърдено, че ще приключат до средата на 2015 г., както е определено сега.

Отпадането на заплахата от война или допълнителни санкции в Източна Европа ще има силен положителен ефект върху бизнеса в Германия и Италия, които пострадаха много повече от конфронтацията с Русия, отколкото очакваха европейските лидери.

Прегледът на качеството на активите изглежда винаги като необходимо нещо, но не достатъчно условие за значително подобрение на паричната политика. Това е така, защото ЕЦБ иска да стимулира частните зами, както Великобритания направи със субсидиите за рискови ипотечни кредити, които обяви през март миналата година, а не да подкрепи публичния дълг, както направиха с количествените програми за облекчение в САЩ и Япония. За да проработи планът на ЕЦБ европейските банки трябва да бъдат рекапитализирани и прочистени, което цели да постигне и прегледът на активите. Ако резултатите в неделя са убедителни, ЕЦБ ще трябва да обяви сериозни парични стимули след следващото й заседание на 6 ноември.

На последно място обратният завой на фискалните ограничения е много вероятен, когато Европейската комисия представи своето мнение за френския бюджетна 29 октомври, или ако това не се случи, в средата на ноември, след символичното „предоговаряне“ на бюджета, което ще доведе до козметично укрепване на френските структурни реформи.

Като се съберат тези три събития на едно място Европа има шанс през следващите седмици да излезе от омагьосания кръг на политически провали и икономическа стагнация. Вероятността политиците да се възползват от тази възможност, разбира се, е отворен въпрос, предвид това, че в миналото Европа прави твърде малко твърде късно.

Ако Европа отново разочарова очакванията, рецесията ще се задълбочи и за следващата година няма да има надежда за реално възстановяване. В този случай общественото мнение ще поеме към курс на политически национализъм и икономическа дезинтеграция, не само в Гърция и Италия, но и във Франция и Германия. До следващата година ще бъде твърде късно това да се промени. Ето това означава решителен момент. /БГНЕС

 
 

Васил Иванов, Нова и „личните“ разговори с приятели

| от Любомир Аламанов* |

Нарочно не коментирах веднага ситуацията около Васил Иванов, Слави Трифонов, бТВ, Нова, оставки, пресконференции, обвинения и контраобвинения, и всичко, което видяхме, чухме и прочетохме по темата. Защото подобни случаи са наситени с много емоция, прекалено много емоция. И хората не могат да мислят рационално.

Не съм работил в телевизия, не мога да коментирам бизнес отношенията в този сектор. Работил съм известно време в комуникациите, ръководил съм хора, изнасял съм лекции пред студенти по ПР и журналистика, затова мисля, че мога да кажа нещо по тези теми.

Та, ето и редовните ми 21 точки:

1. Сред работещите и в бТВ, и в Нова ТВ, и в БНТ имам много приятели. И знам, че и в трите телевизии работят много, ама много качествени хора. Както и в много други медии. Това не трябва да се забравя!

2. Емоционалният изблик, на който станахме свидетели, е само крайна реакция на един процес. Процес по съсипване на медийния пазар и репутацията на медиите като 4-а власт. Емоционален изблик и от страна на преките участници, и от страна на страничните наблюдатели.

3. Все още се правят страхотни медийни продукти. Както разследващи, така и политически, така и развлекателни.

4. И все още хората по-често звънят на медии, когато имат проблеми, а не на институции. Ама това май е лошо за институциите.

5. Собствеността и финансирането на медиите е пълна тайна. За повечето. А това ги поставя в уязвимо положение. Разбираемо. „Битието определя съзнанието.“ Или патриотичното: „Раната прави борбата!“

6. Евросредствата съсипаха медийния пазар, както никой друг пазар. Темата е дълга, не е за тук. Само ще отбележа, че телевизиите и радиата потриваха доволно ръце, като се намери вратичка само те да получават директно пари по Оперативните програми. И не подкрепиха печатните медии в тяхното справедливо негодуване. Грешка.

7. Ефирните телевизии от десетилетия не споменават имена на марки и компании даже когато са допринесли изключително много за обществото ни. Също дълга тема. Но резултатът е, че хората масово са облъчвани с политика и катастрофи.

8. Политиците упражняват натиск върху медиите. Без съмнение. Още се помни случая, когато Бойко [Борисов] звънеше на главни редактори, за да му потвърдят, че не им звъни…

9. Има и скапани медии и журналисти. Които изнудват и изпълняват поръчки. От най-високо политическо ниво, до злобното: „Ако не ми дадеш реклама, ще напиша колко ти е скапан продуктът. Или как имаш мишка в магазина.“

10. Има и скапани политици/компании/агенции, които предлагат пари за рекламни публикации, но под формата на журналистически материали, и то за продукти или услуги, които са далеч от добрите.

11. На фона на горните точки, журналистите, които продължават да правят истинска журналистика, са герои. Категорично.

12. Знам каква е фрустрацията да работиш много и да не ти уважават труда. Бавно откачаш.

13. Знам какво е да си тръгнеш от някъде, където си го приемал за дом. И то толкова изпълнен с емоции, че сякаш ще се взривиш от вътре.

14. Знам и какво е някой да използва колегите за собствена полза. Дори и просто защото не е намерил друг начин за действие. Това е зле. Ако си мъж, справи се сам. Или с тези, които знаят какво правят и как те подкрепят. Всичко друго не е мъжко. Както ми каза скоро една приятелка, при бизнес разделите колегите са в лошата позиция на децата при развод. Хем не знаят съвсем точно какво става, хем трябва да вземат страна. И все някой ги използва по лош начин.

15. Знам какво е да искаш да излееш емоциите, да разкажеш, да обясниш, да покажеш на другия/другите какво е положението. Дори и само да се оправдаеш пред себе си, че май постъпваш правилно.

16. Знам какво е да искаш да дадеш информация, само защото знаеш, че другата страна ще те залее с помия. Но и знам как трябва да си наложиш да стискаш зъби. Защото не си като „ония“, „другите“, „бившите“. Стискаш зъби и това е.

17. Знам какво е като работодател да се налагам над служител. Защото знам повече от него. Защото нося по-голяма отговорност от него. Защото на финала, ако стане издънка, аз ще го отнеса.

18. Знам и какво е като работодател да се доверявам на екипа и да приемам техните предложения. Защото в днешния свят никой не може сам.

19. Конфликт на интереси има навсякъде. Роднинските отношения на Балканите все още са по-силни от прагматизма на бизнеса. Просто трябва да се внимава това да не пречи на работата. Защото ако излезе от контрол, всичко се скапва.

20. Все още не ми е ясно, етично ли е да се излъчват записани разговори или не? Защото ако журналисти записват журналисти, е неетично. Но ако записват други хора, то е „разследване“ и е етично. И какво трябва да се гледа – как са записани разговорите или какво е съдържанието им? Записът как един премиер спира проверка на фабриката на свой приятел, етичен ли е, защото показва как мафията превзема държавата или е неетичен, защото е незаконен?

21. Основните виновници за ситуацията са политиците и магистратите, които с написване на двусмислени закони, неспазването им, разрушаване на институциите, натиск върху медиите, съсипване на съдебната система и всичко друго, което си знаем, ни вкарват в режим да се изпокараме един с друг. А те си управляват отново и отново си поделят финансовите ресурси.

Ако има добра саморегулация, ако зрителите наложат високи изисквания, ако медиите намерят как да се откъснат от политическия натиск, след няколко месеца може да има развитие по случая и всичко да е ясно. Малко желание и малко смелост се иска. И много бачкане. Но може да стане. И май трябва. Защото оставането в миналото е безсмислено и неконструктивно. Каквото и да се е случило. Всеки трябва да намери начин да продължи напред. Защото не думите, с които ни замерят, ни определят какви сме. А нещата, които правим. Всеки ден. Без да спираме.

* Коментарът е публикуван в личния профил на Любомир Аламанов във Facebook и се препечатва в Chronicle.bg с разрешението на автора. Любомир Аламанов е PR-специалист с дългогодишен опит в предоставянето на консултантски услуги и изграждане на комуникационни стратегии; един от създателите на Българската асоциация на PR агенциите.

 
 

Джесика Ланг – от Франсис Фармър до Джоан Крауфорд

| от Дилян Ценов |

Тя има лице, за което камерата копнее, а освен това притежава и талант.“ Това казва за нея Полин Каел, един от най-влиятелните филмови критици в Америка през миналия век.

Не само камерата, но и публиката копнее за Джесика Ланг. Актрисата дебютира в киното преди 41 години и още с първия си филм привлича вниманието. Оттогава насам филмите й остават сред най-добрите заглавия в киното, а тя се превръща в звезда от световна величина.

Работи с големите за времето режисьори и актьори, на няколко пъти е избирана пред Мерил Стрийп. Можем само да се наслаждаваме на ролите й в „Ах, този джаз“, „Франсис“, „Синьо небе“ и „Пощальонът винаги звъни два пъти“. Последните години тя стана още по-популярна с ролята си в сериала „Зловеща семейна история“. Проектът на Раян Мърфи и Брад Фалчък представи Джесика Ланг на цяло едно ново поколение, което моментално я обикна. Неслучайно – талантът на тази красива актриса е непреходен и граничи с гения.

Днес тя отбелязва своя 68-и рожден ден. Безупречна дори на тази възраст – в това можете да се убедите и сами, като разгледате нашата галерия.

 
 

Крис Прат вече има звезда на Алеята на славата

| от chronicle.bg |

Звездата от екшъни Крис Прат получи звезда на Холивудската алея на славата, съобщи БТА.

Прат дойде на церемонията заедно със съпругата си Ана Фарис и сина им Джак.

„Имах добри родители, които ме възпитаха да почитам другите – каза 37-годишният актьор. – Не бяхме богати, но в семейството ни винаги имаше много любов. Аз съм вярващ и смятам, че някои неща са дар от Бога.“

Сред присъстващите на церемонията знаменитости бяха Зоуи Салдана, Дейв Батиста и Майкъл Рукър, които му партнират в сагата „Пазители на галактиката“.

Прат благодари на режисьора Джеймс Гън, който му повери главна роля в „Пазители на галактиката“ и на студиата „Марвел“, филиала на „Дисни“, задето даде шанс на дебеличък по онова време актьор, който до този момент бе известен най-вече с ролята си в сериала „Паркове и отдих“.

Впоследствие Прат се превърна в търсен в Холивуд екшън актьор. Сред по-известните филми, в които се е снимал, са също „Враг номер едно“, „Джурасик свят“, „Великолепната седморка“, „Пасажери“.

 
 

Кадри от новия сезон на Game of Thrones

| от chronicle.bg |

В България зимата не иска да си тръгне, а на екрана на HBO тя започна с финала на шести сезон на Game of Thrones. Епизодите ще се завърнат със сняг и бели бродници през лятото, а дотогава можем само да спекулираме какво ще се случи в тях, защото Джордж Р. Р. Мартин все още не е завършил своята книга „Ветровете на зимата“, а благодарение на това феновете разчитат малкия екран да ги насочи към финала на историята.

Седми сезон ще бъде предпоследен за хитовата поредица. Идеи кои ще бъдат водещите действащи лица в него можем да получим от кадрите, които HBO разпространи.

Какво мислите, че ще се случи в новия сезон на Game of Thrones?