Европа е изправена пред 3 важни изпитания

| от |

Анатоли Калецки, Ню Йорк Таймс

Европа се намира в решителен момент. Две съвсем различни събития в двата й края в неделя ще решат бъдещето на континента.

Едното събитие са парламентарните избори в Украйна, а другото е представянето на резултатите от стрес тестовете и преразглеждането на качеството на активите, извършено от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Преди да обясня значимостта на тези две събития и тяхната неочаквана връзка, трябва да спомена още нещо, което ще се случи в сряда: решението на Европейската комисия за бюджета за 2015 г., внесен миналата седмица от френското правителство. Следващата седмица комисията ще трябва да вземе соломоново решение как да помири искането на френското правителство да стимулира икономиката си, като намали данъците, и наложения от Германия „фискален пакт“, който предишният френски президент Никола Саркози прие в момент на отчаяние по време на кризата с еврото през 2012 г. Съгласно това споразумение Франция трябва значително да увеличи данъците или драстично да ограничи разходите, за да намали бюджетния си дефицит до 3% от БВП. Ако се прилагат буквално, правилата от фискалния пакт ще направят икономическото възстановяване на Франция математически невъзможно. Отклонението от тях обаче ще предизвика обществено недоволство в Германия, а може да се стигне дори до Конституционния съд. Това може да принуди германския канцлер Ангела Меркел да се откаже от ангажимента си да подкрепя останалата част от еврозоната.

В зависимост от изхода на тези три събития през следващата година Европа или ще тръгне по пътя на умерения икономически растеж, или ще бъде обречена на продължителна стагнация, която вероятно ще доведе до разпадане на еврозоната или дори на Европейския съюз като цяло.

Защо залозите са толкова големи? По-голямата част от Европа през лятото започна да се връща към рецесията заради войната в Украйна и неуспешното прилагане на валутните и фискални стимули, които съживиха икономиката на САЩ, Япония и Великобритания. Сега континентът е изправен пред следния избор: да се придържа към неуспешни политики, които почти сигурно ще запазят икономическата стагнация, или да промени курса.

Изправени пред този избор германските пазители на паричната и фискална книга с правила за еврото защитават статуквото, без значение колко слабо. Германската централна банка и конституционния съд следват традиция, съгласно която правилата трябва да се спазват на всяка цена и следването на буквата на закона е по-важно от следването на духа на закона и постигането на желания резултат. Юридическата философия обаче сега се сблъсква по-силно със законите на математиката, демокрацията и геополитиката.

Какво ще се случи, ако е математически невъзможно правителствата на Франция и Италия да останат верни на бюджетните правила на ЕС, тъй като увеличаването на данъците и намаляването на публичните разходи ще пречупи икономическата активност и по този начин ще задълбочи бюджетния дефицит, вместо да го намали? Какво ще стане, ако електоратът откаже да приеме едно десетилетие на икономии и стагнация в името на спазването на валутните и фискалните правила на ЕС? И какво ще стане, ако абсолютният суверенитет на Украйна и териториалната й цялост не могат да бъдат възстановени без да съществува рискът от война с Русия, война, която западните демокрации няма да търпят?

Макар че политиците предпочитат да избегнат тези опасни положения, факт е, че Европа е достигната точка, когато част от нейните правила трябва да бъдат променени, да се тълкуват по нов начин, а с някои от нейните принципи да се направи компромис. Единственият реален въпрос е дали Европа ще постигне необходимите компромиси чрез съзнателни политически решения, или ще изчака да й бъдат наложени хаотично от икономиката или от вълненията на електората.

Това ни връща към трите големи събития и няколко причини за оптимизъм. На първо място са украинските избори. Победата на умерената партия на президента Петро Порошенко ще позволи на лидерите на ЕС да започнат истински мирен процес, който признава загубата на Крим като безвъзвратна, а жизненоважният интерес на Русия да запази военен неутралитет от непосредствените си съседи ще бъде признат.

След като се спазят тези основни условия, подновяването на приятелските отношения с Русия може да бъде възможно, санкциите постепенно ще бъдат премахнати, или поне ще бъде потвърдено, че ще приключат до средата на 2015 г., както е определено сега.

Отпадането на заплахата от война или допълнителни санкции в Източна Европа ще има силен положителен ефект върху бизнеса в Германия и Италия, които пострадаха много повече от конфронтацията с Русия, отколкото очакваха европейските лидери.

Прегледът на качеството на активите изглежда винаги като необходимо нещо, но не достатъчно условие за значително подобрение на паричната политика. Това е така, защото ЕЦБ иска да стимулира частните зами, както Великобритания направи със субсидиите за рискови ипотечни кредити, които обяви през март миналата година, а не да подкрепи публичния дълг, както направиха с количествените програми за облекчение в САЩ и Япония. За да проработи планът на ЕЦБ европейските банки трябва да бъдат рекапитализирани и прочистени, което цели да постигне и прегледът на активите. Ако резултатите в неделя са убедителни, ЕЦБ ще трябва да обяви сериозни парични стимули след следващото й заседание на 6 ноември.

На последно място обратният завой на фискалните ограничения е много вероятен, когато Европейската комисия представи своето мнение за френския бюджетна 29 октомври, или ако това не се случи, в средата на ноември, след символичното „предоговаряне“ на бюджета, което ще доведе до козметично укрепване на френските структурни реформи.

Като се съберат тези три събития на едно място Европа има шанс през следващите седмици да излезе от омагьосания кръг на политически провали и икономическа стагнация. Вероятността политиците да се възползват от тази възможност, разбира се, е отворен въпрос, предвид това, че в миналото Европа прави твърде малко твърде късно.

Ако Европа отново разочарова очакванията, рецесията ще се задълбочи и за следващата година няма да има надежда за реално възстановяване. В този случай общественото мнение ще поеме към курс на политически национализъм и икономическа дезинтеграция, не само в Гърция и Италия, но и във Франция и Германия. До следващата година ще бъде твърде късно това да се промени. Ето това означава решителен момент. /БГНЕС

 
 

Рецепта за тортиля

| от Росица Гърджелийска |

Готвенето през седмицата често минава през битовия дискурс на „Трябва да има нещо за ядене“. Но през уикенда имаме време за нещо по-гурме. Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да пътува до интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Тортилята е лесна за приготвяне, вкусна, че даже и диетична! Това е бърз начин да приготвите специална уикенд закуска или дори да вземете с вас за обяд в офиса.

Нужни продукти:

За царевичната тортиля:

2 ч.ч. царевично брашно

2 ч.ч. вода

2 яйца

сол и пипер

малко олио за тигана
За домашната майонеза:

1 жълтък

250гр олио (от гроздови семки ако имате възможност)

1 ч.л. висококачествена дижонска горчица

1 с.л. ябълков оцет

сока на 1 лимон

сол и пипер
Допълнително:

1 омлет

маруля

маслини

+ всичко останало, за което сърцето ви жадува!

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата и добавете към тях водата, брашното, сол и пипер. Разбъркайте, докато се получи хомогенна смес и оставете настрана да набъбне.

През това време може да направите майонезата като разбиете жълтъка и горчицата, използвайки миксер.
Бавно започнете да добавяте олиото, буквално капка по капка. Дайте си време и не бързайте. Сместа ще започне да се сгъстява.

Като стигнете средата на олиото, добавете оцета, който ще разреди и избели сместа.

Продължете бавно да добавяте олио, докато то свърши.

Добавете бавно лимоновия сок и продължете да разбивате. Сместа вече трябва да е почти напълно бяла и гъста точно толкова, колкото купешката.

Добавете сол и черен пипер по вкус.

Заемете се със тортилите. Загрейте няколко капки олио в незалепващ тиган. 

Разбъркайте сместа добре и когато тиганът се е нагрял, добавете 1 черпак и с кръгови движения направете палачинка. След 2 минутки обърнете палачинката и продължете да готвите още малко. Прехвърлете в чиния и захлупете с капак или покрийте с готварска хартия.

От сместа ще успеете да направите около 8-10 тортили.

Поставете 1 в чиния, намажете с майонезата, сложете марула, омлета, маслини и каквото още искате.

Завийте тортилята като дюнер и воала!

тортия

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Киното на Уди Алън: крачка в друга реалност

| от chronicle.bg |

На днешния ден е роден един от гениите на съвременното кино – Уди Алън. И днес той навършва 81г. Трудно за вярване, но факт.

Уди Алън е от онези имена, които след проверка в Wikipedia, установявате, че се свързват с 10 професии накуп. Някои от нас едва успяват да се закрепят на острието на една професия, а Алън е режисьор, актьор, сценарист, драматург и музикант. Това е положението. Някои могат повече от други и Уди Алън е от можещите.

След 50 години в киното, творческата енергия на Алън не дава симптоми на затихване, както става ясно от последния му филм Cafe society. Нито грандиозният жълт скандал около раздялата му с Миа Фароу (1992 г.), нито недоказаните обвинения в педофилия, нито критиките спряха Алън да прави изкуството си, така както го разбира.

Филмите му са доказателството, че чувството за хумор е основната черта, която разделя интелигентния от неинтелигентния човек, широко скроения от тесногръдия.

Подбрали сме в галерия 15 любими наши филми на Уди Алън. Искате ли да добавите нещо?

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!