Еврокомисарят ни е много по-добър от номинацията ти

| от |

Мария Николова, 5corners.eu

В абсурдната страна на приказните герои България драмите се мултиплицират с всяко мигане на окото. Разводи между брокери на власт и банкери, раздели между партии, искания за остави и глави, цени на тока и замеряне с обвинения, че Държавен фонд Земеделие е по-корумпиран. И така нататък, и така нататък. Абсурдът е толкова голям, че чак отблъсква.

Последната откровена глупост, която се носи из пространството и която стана една от любимите дъвки е за номинациите на европейски комисар от България.

pict_20100128PHT68151

И да, точно тази формулировка използвам, защото я намирам за най-коректна. В правния мир на ЕС няма и няма как да има такова животно като „Български еврокомисар” (български европейски комисар е като Бай Ганьо американеца). Най-близкото до точното какво е това Европейска комисия е сравнението с правителството на държава. Все едно да имаме монтанския министър или варненския зам.министър, или някаква подобна щуротия. ЕК защитава интересите на ЕС, като съблюдава спазването на европейските регламенти и директиви. И по тази причина е наднационална институция.

Когато приемат да бъдат европейски комисари и бъдат избрани от Европейския парламент въпросните еврокомисари стават безпристрастни по отношение на собствената си държава. Поне юридически. И тези неща трябва да се обясняват на целокупното българско население простичко и ясничко, за да не си мисли то, например, че сега като има наводнение в България, Кристалина Георгиева трябва да прескочи всички правила и изисквания, и да изсипе всички пари на ЕС в България. И не, това не е задължение на ЕК или ЕС. Трябва сами да се оправяме, а те само ще ни помагат, ако ситуацията го изисква.

Неграмотността на българина по темата ЕС е впечатляващата. Независимо че в редица изследвания анкетираните отговарят, че „се чувстват добре информирани/запознати” с европейските теми. Да, чувстват се запознати със собствените си заблуди и грешни представи, които публичните лица като политици и журналисти с охота подхранват. Сега, дали го правят с умисъл или от незнание, не мога да кажа, най-вероятно е комбинация от двете. Но е вредно. Докато българинът не е наясно коя институция какво прави в България и Европа, няма да е и наясно, че освен права има и задължения.

Също така от еврокомисаря, излъчен от българската държава, не може и не трябва да се очаква да ходатайства за страната си по произход. Поне не публично. Иначе всички сме наясно, че институциите са съставени от хора, а те си комуникират. Услуги и лобиране има винаги. Въпросът е те да са ясни и регламентирани.

Отплеснах се, но намирам темата за институционалната грамотност за важна.

Пример за това е нелепото обвинение срещу Кунева, че като еврокомисар не направила нищо конкретно за България. Както и ми е смешно,обяснението, че като еврокомисар е договорила 300 милиона за България. И в двата случая няма как да се случи.

Та, говори се, че Станишев и Зинаида Златанова се кумели дали да не се пробват като номинации на българското правителство. И двете идеи са особено комични.

Станишев срина авторитета си у нас и в Европа толкова систематично, че само идеята за препитването му в ЕП ме забавлява изключително много. Както между другото и това на Златанова, която за една година като министър показа, че нищо не разбира нито от съдебна власт, нито от европейски фондове.

Но и друго се говори. Че най-вероятният председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер „би бил повече от щастлив” ако настоящият комисар по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева работи с него като Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Което е третата по важност позиция в ЕС. Третата. Председателят на Европейския съвет, Председателят на Комисията и Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Да, знам, че казах, че няма такова животно като български еврокомисар. Но ако комисаря, предложен от България, стане Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност това е престиж, признание и чест.

Освен това, въпреки че не може да е български еврокомисар, познавайки България, тя може да направи много за ЕС и за страната. Примерно си мисля за една базирана в България агенция по външна политика или миграция. Все пак още дълго време ще сме външна граница на ЕС, а светът няма да става по-спокойно място.

И ако Юнкер иска Кристалина, то България е добре да му я даде.

Станишев или Зинаида ще получат за ресор нещо като мултилингвизъм или ръководене на отглеждането на канарчета.

За това комисарят ни е много по-добър от номинациите ви.

За повече информация за избора на Европейската комисия и ЕС като цяло:

http://europe.bg/bg/articles/news/2014/05/27/izyavlenie-ot-predsedatelskiya-suvet-na-ep-otnosno-izbora-na-predsedatel-na

http://www.elections2014.eu/bg/new-commission

http://ec.europa.eu/about/index_bg.htm

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Ариана Гранде с благотворителен концерт в Манчестър

| от chronicle.bg по БТА |

Американската попзвезда Ариана Гранде обяви, че ще изнесе благотворителен концерт в Манчестър, посветен на жертвите на самоубийствения атентат.

23-годишната певица съобщи чрез акаунта си в Инстаграм, че датата на този концерт още не е уточнена.

При атентата, извършен в понеделник малко след като певицата приключи концерта си в северния английски град, бяха убити 22 души, а повече от сто бяха ранени. Заради трагедията Гранде отмени няколко свои концерта в Европа.

„Ще се върна в невероятно смелия Манчестър, за да се срещна с феновете си и да изнеса благотворителен концерт в памет на жертвите и за да съберем пари за жертвите и техните семейства…“, написа певицата.

Тя каза, че винаги ще помни жертвите и добави: „Няма да се откажем, няма да работим в страх. Няма да позволим това да ни раздели. Няма да позволим омразата да победи“.

Междувременно, „Кис“ отмени концерта си в Манчестър, който също трябваше да се състои в залата „Манчестър Арена“.

Компания „Лайв нейшън“ обяви днес, че насроченият за 30 май концерт на групата е отменен.

Членовете на групата Пол Стенли, Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър заявиха, че „са покъртени от зверството, извършено срещу невинните жертви в Манчестър“.