ЕП се готви за възход на протестните партии

| от |

27574-18988c24e11bf6fd71db9370e2970544_960_539

По-малко от месец преди изборите за Европейски парламент очакваният възход на новите евроскептични партии хвърля 28-те държави-членки на ЕС в неизвестното, пише френският вестник „Фигаро“.

Пробивът на Националния фронт в социологическите изследвания във Франция облива Европейския парламент в студена пот. Но все пак със семейство Льо Пен евродепутатите се чувстват в познати води. Това, което създава главоболия на Брюксел, е по-скоро възходът на нови партии, които преднамерено са яхнали вълните на кризата, но бъдещите им съюзи остават мистерия. От крайната левица до крайната десница в борбата за ЕП са се включили двадесетина суверенитски, антилиберални, националистически или еврофобски формации.

Една трета от тези партии на протеста, като „Алтернатива за Германия“ или „5 звезди“ на италианския популист Бепе Грило, никога не са имали депутати в Европарламента, дори не са правили кампания на европейско ниво.

Изборите за ЕП, за които се смята, че са без залог за власт, са преливник на фрустрации. Гърция с партия Сириза може да увеличи силите на крайната радикална левица. Испания, Португалия и Ирландия са парадоксални изключения – там не се е зародило нито едно подобно движение, въпреки че те преминаха през икономическото и социално чистилище на спасителните планове на еврозоната.

Възможност за създаване на една група

Европейският парламент, избран през 2009 г., включва малко над 10% категорични евроскептици, една трета от които от крайната левица (групата Европейска обединена левица) и две трети от крайната десница (групите „Европа за свобода и демокрация“ и независими, сред които и Националният фронт). С новите протестни партии те могат да превземат 20% от Европарламента, ако се вярва на последните изследвания (около 150 места в 751-местния парламент). И дори да стигнат до 25% (или 190 места), ако всички страни гласуват като на последните си национални избори.

Очертава се силен сигнал за недоволство. Но какъвто и да е сценарият, мнозинството остава далеч от обсега на противниците на ЕС. Четирите традиционни формации ще загубят влияние, най-вече дясноцентристите, изхабени от властта в мнозинството държави от еврозоната. Но двете доминиращи партии, консервативната Европейска народна партия и Групата на социалистите и демократите, ще запазят над 200 места всяка. Стотина центристи и зелени биха могли да засилят това укрепление, ако се наложи.

В Страсбург механичната последица от изборите ще бъде предложената възможност от крайната десница да се създаде за първи път парламентарна група, чиито основен стремеж да бъде засилено присъствие в работата на комисиите, правото да внася проектодокументи и в крайна сметка засилена финансова подкрепа. Председателката на Националния фронт Марин Льо Пен несъмнено ще постигне лесно изискваните за това 25 места в ЕП. По-трудно за партията ще бъде да обедини сродните партии в най-малко седем отделни държави-членки на ЕС. Съюзът с Партията на свободата на холандеца Герт Вилдерс изглежда стабилен. Към него трябва да бъдат привлечени още италианската Северна лига, австрийската Партия на свободата, шведските демократи, националистите от Словашката народна партия и белгийците от Фламандски интерес.

Марин Льо Пен обаче изчаква с фиксирането на периметъра, а две партии от тежката артилерия на еврофобското движение вече казаха „не“ – Алтернатива за Германия и британската ЮКИП, която е втора по популярност на Острова след консерваторите. Обединението на националистическите десници, които са опоненти и несклонни към компромис, се очертава трудно. Подобен опит на Националния фронт през 2007 г. се провали след няколко месеца. В крайна сметка пробивът на крайните партии и последствията за Европа може би ще бъдат усетени по-слабо в Страсбург, отколкото в Париж, Лондон, Берлин или Рим. Ако Европа трябва да промени курса след 25 май, това ще е най-вече защото Франсоа Оланд, Дейвид Камерън, Ангела Меркел или Матео Ренци са почувствали настроенията на избирателите у дома.

 
 

Опитайте вкусове от четирите краища на света

| от chronicle.bg |

Празниците и добрата храна събират хора около масата. Именно затова в навечерието на коледните празници, ИКЕА предлага на посетителите си да опитат традиционни храни от Ирак, Непал, Сърбия и Ливан. На 10 декември Мулти Култи колектив гостува в магазина със специално кулинарно шоу.

Участници в събитието са четирима готвачи – емблематични представители на софийската гастрономична сцена, които ще представят кулинарното богатство на родните си страни.

Кулинарни умения ще демонстрира Фреди Бениамин от знаменития ресторант Ашурбанипал, който ще покаже магията на традиционната иракска кухня с топлото предястие самбусак – малки банички с вегетариански пълнеж, поднесени с ароматен черен чай.

Носителят на медал от прочутия конкурс „Скариада” в Лесковац – Майстор Даци от ресторант „Котилото“, ще демонстрира умения в приготвяне на традиционната сръбска скара, която ще допълни с любимата си разрядка урбанес.

Ливанецът с френско сладкарско образование Хани Таук от сладкарница Карамел.бг, ще демонстрира как се правят най-добрите в България хрупкави френски кроасани.

Главният шеф-готвач на ресторант Гуркха Гунджа Б. Чокхал ще ни пренесе в Непал с вкусна зеленчуковата хангама – парченца от ситно нарязани и запържени в дълбок тиган зеленчуци, овкусени с ароматни индийски подправки.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Къде отиват мазнините, когато сваляме килограми

| от chronicle.bg, по iflscience.com |

Диетите и хранителните режими често са в устите на хората. Оказва се обаче, че има много митове за свалянето на килограми. Някои хора смятат, че мазнините се превръщат в енергия или топлина. Други пък твърдят, че се секретират или направо, че се превръщат в мускули.

Всъщност това съвсем не е така. Андрю Браун от Университетът на Ню Саут Уейлс и австралийският физик и тв водещ Рубен Мийрман откриват, че когато губим мазнини, всъщност ги издишваме.

„Царува стряскащо незнание около метаболичните процеси при отслабване“, казва Браун. Мийрман добавя: „Правилният отговор е, че по-голямата част от подкожната мазнина се издишва под формата на въглероден диоксид. Отива във въздуха.“

Те са изчислили, че за да загубим 10 килограма мазнини, ще ни трябват 29 килограма кислород, а ще произведем 28 килограма въглероден диоксид и 11 килограма вода.

Това, разбира се, не означава, че ако дишаме повече, ще отслабнем по-бързо. Означава само, че ще ни стане лошо и можем да загубим съзнание.

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.