Емоционалната интелигентност или как да се чувстваме щастливи и приети от другите

| от |

Ние не можем да бъдем перманентно щастливи и удостоверяването на това обстоятелство с фалшива усмивка от американски тип, което стана модна тенденция напоследък, в очите на хората от предното поколение не случайно изглежда като разстройство на емоциите.

Но ние можем да бъдем удовлетворени от себе си, да имаме СМИСЪЛ/както Виктор Франкъл е успял да го намери дори в абсурда на концентрационния лагер/ и да бъдем емоционално интелигентни. Знаейки какво искаме в живота, можем да изграждаме навици, които да ни помагат да го постигнем. Ако темпераментът е нашата съвкупност от склонности, то характерът е нашата съвкупност от навици. Чрез изграждането на подходящи навици можем бързо и ефективно да стигнем до нашите цели. Ние се раждаме със съвкупност от склонности. Нашите навици могат да подсилват или да компенсират нашите склонности. Няма добро и лошо, защото ние в живота си се нуждаем и от двете. Така например ако ние не можем да поддържаме решенията, които сме взели, сме несамостоятелни. Но от друга страна живеем в условия на непрекъснати промени, в много динамични среда и условия и заради добрата адаптация е необходимо да бъдем гъвкави, тъй като в противен случай поведението ни е ригидно.

Психическата и физическата енергии са много силно свързани. Когато отлагаме и не правим нещо, то това не се дължи на липса на време-дължи се на липса на енергия.

Понякога като си лош печелиш енергия от другия. Кастанеда казва:”Обичайте малките тирани, но се пазете от големите тирани!” Ако имаме около себе си близки хора с много нисък жизнен тонус, е добре да ги подкрепим. Но ако тези хора не са от семейството, здравословно е да спрем да общуваме с тях.

Кога се появяват пиявици на нашите енергии? Когато ние самите сме с ниска енергия или както казва Кастанеда-ние сами провокираме да се появи страдание в полето ни. Когато сме неуверени, околните го усещат и отново въздействат като пиявици върху нас. Когато имаме психически травми или хронични болести, които отслабват организма ни, отново върху нас се нахвърлят по агресивен начин и не зачитат границите ни. Ние функционираме на ниска вибрация, ако изпитваме чувства като обида, гняв, раздразнителност, вина.

Разбира се, ние имаме право на печал. Но нека си дадем отрязък от време за това. Например да си кажем:”Давам си 10 минути да пострадам!” Но когато тези 10 мин. свършат, нямаме право да продължим да се самосъжаляваме и да влизаме в ролята на жертва.

Ние имаме 5 базови емоции:радост, страх, гняв, тъга и сексуални чувства.

Ако не можем да изпитваме гняв, няма да имаме достатъчно амбиция и хъс. Ако не си позволяваме да изпитваме радост, ние сме прекалено конформни. Ако потискаме тъгата, ние живеем с маска на клоун или шут. Ако не си позволяваме да изживяваме чувството на страх, ставаме агресивни. Ако си забраняваме да се гневим, се появяват депресиите. И агресията, и депресията си имат своята физиология. Те се дължат основно на затлачване на енергии. Затова е много важно първо да се хармонизираме с приятна жизнена среда/местата, в които прекарваме голяма част от времето си/. Освен това е важно да фокусираме вниманието си не върху това, което не ни харесва и върху това, което не е наред, а да оценяваме нещата, които имаме и да бъдем благодарни. Много често ние страдаме, борейки се за принципите и за вярванията си. Също така имаме склонност да преувеличаваме проблемите и да нагнетяваме обстановката. Не на последно място е важно да искаме постижими неща и да си поставяме цели, които в голяма степен са в нашата зона на въздействие. Ако имаме претенции към неща, които зависят от друг, е много вероятно да се фрустрираме. Големи недоразумения в общуването се получават в случаите, когато не заявяваме по ясен начин своите потребности, а очакваме другият да се досети сам какво поведение ни дължи. Когато сме зависими от някого по прекален начин, това също е източник на потенциален дискомфорт.

Много е важно при наличие на конфликт да умеем да сменяме гледната си точка за него. От съществено значение е какъв смисъл даваме на ситуацията.Ако усетим, че изпадаме в истерия, трябва да впрегнем волята си и да кажем:”Стоп! До тук!” Ако се научим да акцентираме върху хубавите неща в живота си, да ги преувеличаваме и да не обръщаме внимание на неприятните, ще постигнем здравословната златна среда по формулата 80% задоволство от живота и 20% неудовлетвореност. Тези 20% са много важни, защото те ни провокират да вървим напред. Когато човек усети, че не може да се контролира в дадена дейност, е добре да започне някаква конкретна активност, докато се успокои/до тича до изнемощяване в парка, да приготви няколко гозби./

Ако нямате интересни цели в живота си и правите механични неща, се появява реакция на скуката. Затова трябва като мярка за противодействие да целеположим интересни и занимателни неща, които ни увличат. Но това да са цели, които зависят от нас и са постижими.

Отричайки своите неприемливи качества и проектирайки ги върху околните, ние отричаме правото си да бъдем цялостни и завършени. Трябва да създадем една честна връзка с нас самите отново. Защото иначе е налице голяма лъжа, която живее в нас. От там идва и голямото чувство за липса на себестойност. Защото знаем, че Аз-идеалното не е истинско. А когато се покажем на хората като цялостни, то те точно тогава ни харесват и приемат. Необходима е просто малко смелост да бъдеш себе си!

 

Людмила Гюрова

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Да свалиш близо 20 килограма заради рокля

| от chronicle.bg |

Свалянето на килограми винаги е предизвикателство. Работата с кратки срокове често означава йо-йо ефект и връщане на загубеното тегло. Има обаче и друг вариант – да се получи наистина.

Блеър Хелуик е поканена за шаферка на сватбата на своя приятелка. Събитието е през ноември 2016 година, а роклите за шаферките вече са поръчани още през май. Блеър си взима размер 10 и размер 12, но остава недоволна от начина, по който й стоят. Осъзнава обаче, че до ноември има шест месеца, в които може да направи промяна в живота си. Решава, че това е достатъчно време, което да посвети на свалянето на килограми. Така започва приключението.

Блеър работи в телевизията и чува за треньорката Кайра Стокс покрай работата си. Прави проучване на цените и преценява, че може да си позволи да се пробва. Започва да ходи при нея на тренировка всеки четвъртък сутрин в продължение на месец, преди да събере смелост да пробва по-интензивни тренировки. Първоначално й е ужасно трудно – с темпото на тренировката, скачането на въже се възприема за почивка. Но постепенно Блеър свиква в ритъма и задобрява – всяка тренировка е насочена към различна мускулна група, всеки път е изтощително, но получава уверенията на Кайра, че колкото повече тренира, толкова по-добре ще се справя.

С тренировките тя трупа увереност и започва да тренира по-често. Агресивният й подход към тренировките води до това, че започва да тренира 5-6 пъти седмично.

блеър халуик

В началото не променя особено хранителните си навици, само въвежда дребни промени,з а да се храни по-разумно. Започва деня си с протеинов шейк или овесени ядки. Обядът й е салата и чисти протеини. Опитва се да вкара повече протеини в първите си две хранения за деня, за да има повече енергия. Вечер често хапва зеленчуци и сьомга. Опитва се да избягва въглехидратите вечер, защото я карат да се чувства подута на следващия ден.
Сред важните решения, които взима, е да не съхранява сладки храни и джънк в дома си. Тя осъзнава, че ако няма вредна храна наблизо, няма желание да я консумира.

В един момент от диетата, когато вече е свалила доста килограми, кантарът забива на 64 килограма и тя не може да разбере защо не може да продължи да отслабва. Тогава си дава сметка, че в този период често й се налага да работи през уикендите от офиса, където компанията осигурява кетъринг – когато срещу теб стои десертът и те „гледа“, не можеш да кажеш „не“. Разчитайки на подкрепа от семейството, колегите си и приятелите, успява да направи необходимите промени, за да следва режима си.

Днес, когато вече е постигнала идеалните килограми, не иска да отслабва, а да задържи теглото си. Затова понякога си позволява да хапне хляб или пица, но в умерени количества.

А наградата за усилията е ясна – в рамките на шест месеца е отслабнала толкова, че от размер 10 да стане размер 4 и 17 килограма по-малко. Предстои й да бяга на маратон и е готова за всякакви предизвикателства. В крайна сметка шаферската рокля се оказва само повод да постигне много по-голяма промяна в живота си.

блеър халуик