ЕКСТРАВАГАНТЕН ФИНАЛ ЗА ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ НА ПИАНО EXTRAVAGANZA

| от | |

Действително екстравагантно и шармантно приключи третото издание на Фестивала Пиано Extravaganza” – фестивалът на известния български пианист Людмил Ангелов.

Мястото – залата на Военния клуб, приютявала някога балове, а сега – събития (някои бляскави) и концерти (някои – незабравими). Публиката – от много хубавите, с отношение, добронамерена, че и  подготвена. И много. Изпълнителите – пианистката Милена Моллова, едно от най-ярките имена в родната клавирна школа, чиято кариера стартира наистина шеметно с 5-тата награда на Първото, събрало целия световен пианистичен елит, издание на Международния конкурс „Чайковски“, на което тогава ( в разгара на студената война) се стичат „на състезание“ всички най-добри пианисти от „двете страни на стената“. и продължава с награди от конкурса на немската телевизия ARD, конкурсите  “Берховен“ и, „Маргарита Лонг“ , та  до професорското място в Музикалната академия и ключовата роля в утвърждаването на Музикалния департамент на Нов Български Университет и цигуларят Марио Хосен – ярък и талантлив до безумие цигулар.

Роден в Пловдив,  си е чист българин, въпреки екзотичната фамилия, от голямо семейство с много музикални традиции. Поразителна е неговата интелигентност – и когато свири, и когато говори. Учил е във Виена, Париж и Лондон  – все при изключителни преподаватели – Михаел Фришеншлагер, Жерар Пуле, Ифра Нийман, Руджиеро Ричи. Сега Марио Хосен свири в престижните зали на Европа и света, преподава, води майсторски класове (един от последните беше във Виена, заедно с Милена Моллова – а във Виена, знае се, място под „музикантското слънце“ има само за най-добрите), осъществява записи със своя оркестър „Орфей“ и има още куп проекти и идеи.

И ето ги сега – едно от стабилните дуа на родна сцена през последните години – въпреки, че са от различни поколения, те въприемати интерпретират музиката като „сродни души“ – избрани да поставят финалната точка на третото издание на  „Пиано Extravaganza”. Съвсем неслучайна програма, имайки предвид пианистичния акцент на фестивала – „Крйцеровата соната“ от Бетховен (за всички негови сонати се казва, че не е ясно дали са написани за цигулка и пиано или обратното, толкова равностойни са двата иснтрумента) и шармантният Концерт за пиано, цигулка и струнен квартет от френския композитор Ернест Шосон, творба, в която пианото играе много, ама много важна роля с много трудна и наситена фактура.

Изключително ефектно произведения с от всичко по много – романтизъм, емоции, крайности, красиви линии, звуково богатство, на моменти – лека салонна маниерност, която прекрасно се вписваше в разкошната зала  – всичко това пресъздадено с много можене, отличен синхрон между Милена Моллова, Марио Хосен и дамите от квартет „Орфеисти“, че публиката съвсем спонтанно беше на крака секунди след последния тон.

Лили Големинова

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.