Експерти vs Политици

| от |

Петър Николов, 5corners.eu

Падането на правителството на Пламен Орешарски донесе много радост и малко поуки. Затова е необходимо, преди да го забравим – да си припомним още веднъж що за правителство беше то, с какви амбиции се създаде и доколко ги реализира.

Та нека припомним…

Това правителство се създаде с легендата, че е експертно. Първо бяха зимните протести, които свалиха Бойко Борисов от власт. После на предсрочните парламентарни избори ГЕРБ остана (неочаквано за някои) първа политическа сила, с което получи формалното право да състави правителство. Само, че след като ДБГ (неочаквано за всички) и ДСБ (очаквано от всички) не преминаха 4%-ата бариера, аритметиката показа, че дясно мнозинство няма. И политическото махало трябваше да се залюлее на ляво.

В ляво обаче, по принцип не си падат по стандартната политическа логика и още по-малко по носенето на политическа отговорност. И затова измислиха формулата за експерно правителство.

В общи линии защитата й минаваше по линията – да се съберем всички за да не управлява ГЕРБ. Старото разделение ляво-дясно е мъртво и сега сме разделени на гражданите от протестите (от една страна) и мутренско-милиционерското управление на Борисов (от друга). Затова наместо ляво управление, ние ще ви предложим експертно такова, начело с бившия зам.-председател на СДС Пламен Орешарски и с лица като Цветлин Йовчев (идващ от президентството), Петър Стоянович (СДС, Гергьовден), Зинаида Златанова (Кунева) и др. Да живее гражданското начало и експертността. Смърт на традиционните политически кливиджи.

Цялата тази постройка беше много красиво изградена, но циментът й явно беше некачествен и се срути преди още лентата да бъде прерязана. Всъщност, циментът с който тухличките бяха слепени беше забъркан тъкмо в онова задкулисие, срещу което се беше надигнал гражданският протест. И първородният грях на кабинета „Орешарски“ лъсна в момента, в който няКОЙ предложи Делян Пеевски да бъде поставен начело на ДАНС.

Защо правителството на Пламен Орешарски се оказа правителство на мафията?

Ами, защото беше експертно. Отсега нататък, когато чуете да ви се говори за експертност, сещайте се, че от 1989 г. насам в България е имало само две правителства (извън служебните и програмното на Димитър Попов), начело на които не е седял политическият лидер на спечелилата изборите партия, а експерт. И само две, които не са се дефинирали политически (като леви, десни, центристки и пр.), а като надидеологически и технократски.

Първото такова правителство беше на Любен Беров. Второто – на Пламен Орешарски.

Първото такова правителство, остана известно като това, по време на което възникна българската мафия. Второто – като това, при което мафията си взе държавата изцяло. И на техния фон всяко друго „постижение“ бледнее.

Всъщност никой друг премиер, колкото и да не го харесвате, не е нанесал такива тежки поражения върху българската политика, каквито причиниха тези двама скучновати и дори безлични технократи.

Нито Луканов със своята зима, нито Попов със „за Бога, братя, не купувайте“, нито „сдалият властта“ Филип Димитров, неокомунистът Виденов, авторитарният Костов, Симеон II с неговите „800 дни“, потомственият номенклатурчик Станишев или пожарникарят-популист Борисов, не са постигали такова съвършенство в разграждането на държавността, каквото постигнаха в краткотрайните си управления двамата експерти.

Независимо дали успяваха или се проваляха, независимо дали бяха силни реформатори или зареяни в миналото носталгици, политическите премиери и правителства, със самия факт на своята партийност пазеха политическите граници. В този смисъл, дори провалите им бяха глътка въздух за политическата система, тъй като ясно показваха на избирателя кой носи отговорност и кой трябва да плати политическата цена.

Тъкмо обратното се случва с експертните кабинети. И при Беров, и при Орешарски, основна характеристика на последните им месеци във властта беше, че нито една парламентарна сила (включително тези, които ги бяха предложили и поддържали в парламента) не се осмеляваше да ги защити и да поеме отговорност за техните поразии. Защото ключът за успеха на едно демократично управление е носенето на политическа отговорност, а експерните и надполитически правителства по дефиниция не носят такава.

Спомнете си всичко това, когато чуете поредният умник да ви говори за експертно управление. Или да ви казва, че вече няма ляво и дясно и е време, всички да се обединим срещу мафията.

Ляво и дясно има. Има го в страните с мафии, и в страните без мафии, има го в богатите, и в бедните държави, в най-малките и в най-големите. В политиката има ляво и дясно не защото така е казано в учебниците по политология, а защото това е естественото разделение на обществото. И всяка демократична политическа система неминуемо го възпроизвежда и в света на политическите партии.

Ако разковничето за премахване на мафията беше в задраскването на идеологиите и в предаването на властта на надидеологическа и технократска власт, далеч по-модерни от България страни вече щяха да са го изпробвали. И със сигурност начело на Германия нямаше да стои Меркел, начело на Великобритания – Камерън, а начело на Франция – Франсоа Оланд, а някой тамошен еквивалент на Пламен Орешарски.

Днес ситуацията не е много по-различна отпреди година. Отново имаше протести и те отново поискаха „да си вземат държавата обратно“. И отново (макар и не толкова интензивно) прозвучаха тезите за смъртта на политическите партии и новото гражданско начало. Утре – със сигурност и някой ще поиска да се състави експертно правителство. И крачката към поредното управление на безвремието ще бъде изкушаващо лесна.

Затова, когато някой ви забърка коктейл от десни и леви (в това число и зелени) партии, когато ви откаже да се яви на избори, но поиска да влезе в изпълнителната власт и когато каже, че старомодното деление на ляво и дясно е мъртво, имайте едно на ум. Защото зад поредното усмихнато лице на експерта, отново може да се крие мазната физиономия на т.нар. задкулисие.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.