Експерти vs Политици

| от |

Петър Николов, 5corners.eu

Падането на правителството на Пламен Орешарски донесе много радост и малко поуки. Затова е необходимо, преди да го забравим – да си припомним още веднъж що за правителство беше то, с какви амбиции се създаде и доколко ги реализира.

Та нека припомним…

Това правителство се създаде с легендата, че е експертно. Първо бяха зимните протести, които свалиха Бойко Борисов от власт. После на предсрочните парламентарни избори ГЕРБ остана (неочаквано за някои) първа политическа сила, с което получи формалното право да състави правителство. Само, че след като ДБГ (неочаквано за всички) и ДСБ (очаквано от всички) не преминаха 4%-ата бариера, аритметиката показа, че дясно мнозинство няма. И политическото махало трябваше да се залюлее на ляво.

В ляво обаче, по принцип не си падат по стандартната политическа логика и още по-малко по носенето на политическа отговорност. И затова измислиха формулата за експерно правителство.

В общи линии защитата й минаваше по линията – да се съберем всички за да не управлява ГЕРБ. Старото разделение ляво-дясно е мъртво и сега сме разделени на гражданите от протестите (от една страна) и мутренско-милиционерското управление на Борисов (от друга). Затова наместо ляво управление, ние ще ви предложим експертно такова, начело с бившия зам.-председател на СДС Пламен Орешарски и с лица като Цветлин Йовчев (идващ от президентството), Петър Стоянович (СДС, Гергьовден), Зинаида Златанова (Кунева) и др. Да живее гражданското начало и експертността. Смърт на традиционните политически кливиджи.

Цялата тази постройка беше много красиво изградена, но циментът й явно беше некачествен и се срути преди още лентата да бъде прерязана. Всъщност, циментът с който тухличките бяха слепени беше забъркан тъкмо в онова задкулисие, срещу което се беше надигнал гражданският протест. И първородният грях на кабинета „Орешарски“ лъсна в момента, в който няКОЙ предложи Делян Пеевски да бъде поставен начело на ДАНС.

Защо правителството на Пламен Орешарски се оказа правителство на мафията?

Ами, защото беше експертно. Отсега нататък, когато чуете да ви се говори за експертност, сещайте се, че от 1989 г. насам в България е имало само две правителства (извън служебните и програмното на Димитър Попов), начело на които не е седял политическият лидер на спечелилата изборите партия, а експерт. И само две, които не са се дефинирали политически (като леви, десни, центристки и пр.), а като надидеологически и технократски.

Първото такова правителство беше на Любен Беров. Второто – на Пламен Орешарски.

Първото такова правителство, остана известно като това, по време на което възникна българската мафия. Второто – като това, при което мафията си взе държавата изцяло. И на техния фон всяко друго „постижение“ бледнее.

Всъщност никой друг премиер, колкото и да не го харесвате, не е нанесал такива тежки поражения върху българската политика, каквито причиниха тези двама скучновати и дори безлични технократи.

Нито Луканов със своята зима, нито Попов със „за Бога, братя, не купувайте“, нито „сдалият властта“ Филип Димитров, неокомунистът Виденов, авторитарният Костов, Симеон II с неговите „800 дни“, потомственият номенклатурчик Станишев или пожарникарят-популист Борисов, не са постигали такова съвършенство в разграждането на държавността, каквото постигнаха в краткотрайните си управления двамата експерти.

Независимо дали успяваха или се проваляха, независимо дали бяха силни реформатори или зареяни в миналото носталгици, политическите премиери и правителства, със самия факт на своята партийност пазеха политическите граници. В този смисъл, дори провалите им бяха глътка въздух за политическата система, тъй като ясно показваха на избирателя кой носи отговорност и кой трябва да плати политическата цена.

Тъкмо обратното се случва с експертните кабинети. И при Беров, и при Орешарски, основна характеристика на последните им месеци във властта беше, че нито една парламентарна сила (включително тези, които ги бяха предложили и поддържали в парламента) не се осмеляваше да ги защити и да поеме отговорност за техните поразии. Защото ключът за успеха на едно демократично управление е носенето на политическа отговорност, а експерните и надполитически правителства по дефиниция не носят такава.

Спомнете си всичко това, когато чуете поредният умник да ви говори за експертно управление. Или да ви казва, че вече няма ляво и дясно и е време, всички да се обединим срещу мафията.

Ляво и дясно има. Има го в страните с мафии, и в страните без мафии, има го в богатите, и в бедните държави, в най-малките и в най-големите. В политиката има ляво и дясно не защото така е казано в учебниците по политология, а защото това е естественото разделение на обществото. И всяка демократична политическа система неминуемо го възпроизвежда и в света на политическите партии.

Ако разковничето за премахване на мафията беше в задраскването на идеологиите и в предаването на властта на надидеологическа и технократска власт, далеч по-модерни от България страни вече щяха да са го изпробвали. И със сигурност начело на Германия нямаше да стои Меркел, начело на Великобритания – Камерън, а начело на Франция – Франсоа Оланд, а някой тамошен еквивалент на Пламен Орешарски.

Днес ситуацията не е много по-различна отпреди година. Отново имаше протести и те отново поискаха „да си вземат държавата обратно“. И отново (макар и не толкова интензивно) прозвучаха тезите за смъртта на политическите партии и новото гражданско начало. Утре – със сигурност и някой ще поиска да се състави експертно правителство. И крачката към поредното управление на безвремието ще бъде изкушаващо лесна.

Затова, когато някой ви забърка коктейл от десни и леви (в това число и зелени) партии, когато ви откаже да се яви на избори, но поиска да влезе в изпълнителната власт и когато каже, че старомодното деление на ляво и дясно е мъртво, имайте едно на ум. Защото зад поредното усмихнато лице на експерта, отново може да се крие мазната физиономия на т.нар. задкулисие.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

Tesla с първа зарядна станция у нас

| от chronicle.bg |

Иновативната компания Tesla планира отварянето на първата си зарядна станция в България. Тя ще бъде разположена в Пловдив, става ясно от карта, публикувана на сайта на компанията. Към момента няма информация за датата, към която ще бъде изградена станцията.

Станциите в България е част от коридора, който Tesla изгражда за връзка между Западна Европа с Турция. Supercharger коридорът започва от Загреб и ще минава през България към Одрин.

На 24 април от компанията обявиха, че превръщат зареждането на автомобилите в дори по-голям приоритет, защото вярват, че е важно за тях и за мисията им зареждането да бъде удобно. По тази причина през 2017 година Tesla увеличава двойно мрежата си от зарядни станции, така че шофьорите да не трябва да чакат дълго за зареждане.

Според идеята използването на Sueprcharcher гарантира, че за 30-минутно зареждане ще имате достатъчно заряд, за да стигнете до дестинацията си или до следващата станция. Всички нови модели на Tesla – Model S и Model X, идват със стандартна Sueprcharcher технология. Благодарение на това зареждане, автомобилът може само за 30 минути да получи заряд до 120 kW, което се равнява на над 270 км разстояние.

Все пак най-удобният начин за зарежане е у дома – включвате колата си да се зарежда вечерта и до сутринта ще сте готови за пътуване.