Експерти vs Политици

| от |

Петър Николов, 5corners.eu

Падането на правителството на Пламен Орешарски донесе много радост и малко поуки. Затова е необходимо, преди да го забравим – да си припомним още веднъж що за правителство беше то, с какви амбиции се създаде и доколко ги реализира.

Та нека припомним…

Това правителство се създаде с легендата, че е експертно. Първо бяха зимните протести, които свалиха Бойко Борисов от власт. После на предсрочните парламентарни избори ГЕРБ остана (неочаквано за някои) първа политическа сила, с което получи формалното право да състави правителство. Само, че след като ДБГ (неочаквано за всички) и ДСБ (очаквано от всички) не преминаха 4%-ата бариера, аритметиката показа, че дясно мнозинство няма. И политическото махало трябваше да се залюлее на ляво.

В ляво обаче, по принцип не си падат по стандартната политическа логика и още по-малко по носенето на политическа отговорност. И затова измислиха формулата за експерно правителство.

В общи линии защитата й минаваше по линията – да се съберем всички за да не управлява ГЕРБ. Старото разделение ляво-дясно е мъртво и сега сме разделени на гражданите от протестите (от една страна) и мутренско-милиционерското управление на Борисов (от друга). Затова наместо ляво управление, ние ще ви предложим експертно такова, начело с бившия зам.-председател на СДС Пламен Орешарски и с лица като Цветлин Йовчев (идващ от президентството), Петър Стоянович (СДС, Гергьовден), Зинаида Златанова (Кунева) и др. Да живее гражданското начало и експертността. Смърт на традиционните политически кливиджи.

Цялата тази постройка беше много красиво изградена, но циментът й явно беше некачествен и се срути преди още лентата да бъде прерязана. Всъщност, циментът с който тухличките бяха слепени беше забъркан тъкмо в онова задкулисие, срещу което се беше надигнал гражданският протест. И първородният грях на кабинета „Орешарски“ лъсна в момента, в който няКОЙ предложи Делян Пеевски да бъде поставен начело на ДАНС.

Защо правителството на Пламен Орешарски се оказа правителство на мафията?

Ами, защото беше експертно. Отсега нататък, когато чуете да ви се говори за експертност, сещайте се, че от 1989 г. насам в България е имало само две правителства (извън служебните и програмното на Димитър Попов), начело на които не е седял политическият лидер на спечелилата изборите партия, а експерт. И само две, които не са се дефинирали политически (като леви, десни, центристки и пр.), а като надидеологически и технократски.

Първото такова правителство беше на Любен Беров. Второто – на Пламен Орешарски.

Първото такова правителство, остана известно като това, по време на което възникна българската мафия. Второто – като това, при което мафията си взе държавата изцяло. И на техния фон всяко друго „постижение“ бледнее.

Всъщност никой друг премиер, колкото и да не го харесвате, не е нанесал такива тежки поражения върху българската политика, каквито причиниха тези двама скучновати и дори безлични технократи.

Нито Луканов със своята зима, нито Попов със „за Бога, братя, не купувайте“, нито „сдалият властта“ Филип Димитров, неокомунистът Виденов, авторитарният Костов, Симеон II с неговите „800 дни“, потомственият номенклатурчик Станишев или пожарникарят-популист Борисов, не са постигали такова съвършенство в разграждането на държавността, каквото постигнаха в краткотрайните си управления двамата експерти.

Независимо дали успяваха или се проваляха, независимо дали бяха силни реформатори или зареяни в миналото носталгици, политическите премиери и правителства, със самия факт на своята партийност пазеха политическите граници. В този смисъл, дори провалите им бяха глътка въздух за политическата система, тъй като ясно показваха на избирателя кой носи отговорност и кой трябва да плати политическата цена.

Тъкмо обратното се случва с експертните кабинети. И при Беров, и при Орешарски, основна характеристика на последните им месеци във властта беше, че нито една парламентарна сила (включително тези, които ги бяха предложили и поддържали в парламента) не се осмеляваше да ги защити и да поеме отговорност за техните поразии. Защото ключът за успеха на едно демократично управление е носенето на политическа отговорност, а експерните и надполитически правителства по дефиниция не носят такава.

Спомнете си всичко това, когато чуете поредният умник да ви говори за експертно управление. Или да ви казва, че вече няма ляво и дясно и е време, всички да се обединим срещу мафията.

Ляво и дясно има. Има го в страните с мафии, и в страните без мафии, има го в богатите, и в бедните държави, в най-малките и в най-големите. В политиката има ляво и дясно не защото така е казано в учебниците по политология, а защото това е естественото разделение на обществото. И всяка демократична политическа система неминуемо го възпроизвежда и в света на политическите партии.

Ако разковничето за премахване на мафията беше в задраскването на идеологиите и в предаването на властта на надидеологическа и технократска власт, далеч по-модерни от България страни вече щяха да са го изпробвали. И със сигурност начело на Германия нямаше да стои Меркел, начело на Великобритания – Камерън, а начело на Франция – Франсоа Оланд, а някой тамошен еквивалент на Пламен Орешарски.

Днес ситуацията не е много по-различна отпреди година. Отново имаше протести и те отново поискаха „да си вземат държавата обратно“. И отново (макар и не толкова интензивно) прозвучаха тезите за смъртта на политическите партии и новото гражданско начало. Утре – със сигурност и някой ще поиска да се състави експертно правителство. И крачката към поредното управление на безвремието ще бъде изкушаващо лесна.

Затова, когато някой ви забърка коктейл от десни и леви (в това число и зелени) партии, когато ви откаже да се яви на избори, но поиска да влезе в изпълнителната власт и когато каже, че старомодното деление на ляво и дясно е мъртво, имайте едно на ум. Защото зад поредното усмихнато лице на експерта, отново може да се крие мазната физиономия на т.нар. задкулисие.

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Новият SUV на Volvo ХС60 решава проблеми всякакви

| от chronicle.bg |

Производителят на премиум автомобили Volvo Cars обяви, че новият SUV XC60, който ще бъде представен официално на изложението в Женева през март, ще включва три нови характеристики за безопасност, специално разработени да предпазват водача от опасности на пътя.

Иновативните технологии са създадени да осигурят на шофьора автоматична намеса при управлението, когато това е необходимо, за да се избегне евентуален сблъсък. Във Volvo са убедени, че тези технологии ще направят новото ХС60 един от най-сигурните автомобили на пътя.

Системата за сигурност City Safety е усъвършенствана в новото Volvo XC60, като включва автоматично завиване на автомобила.

Blind Spot Information (BLIS) with steer assist

То се активира, когато автоматичното натискане на спирачките не е достатъчно, за да предотврати потенциалния сблъсък. City Safety предотвратява ударите с други превозни средства, пешеходци и едри животни при движение с ниска скорост, докато автоматичното завиване на волана се активира при скорост между 50 и 100 км/ч.

Volvo Cars са допълнили системите за сигурност и с трета технология, която предупреждава водача, в случай, че той несъзнателно се отклонява от платното и има опасност да навлезе в насрещното движение.

Тази система се активира при скорост между 60 и 140 км/ч. Като допълнителна опция в автомобила се предлага Blind Spot Information System – система, която предупреждава водача при опасност за сблъсък с обект, който се намира в мъртвата точка на видимост.

Новото Volvo XC60 ще бъде официално представено на автомобилното изложение в Женева през март тази година.

 
 

Грешка при обявяването на „Оскар“ за най-добър филм. Ето и кой е победителят

| от chronicle.bg |

Драмата „Лунна светлина“ спечели награда „Оскар“ за най-добър филм, измествайки считания за фаворит мюзикъл „La La Land“, съобщава БТА.

Първоначално обявяващият наградата актьор Уорън Бийти се обърка и съобщи, че „La La Land“ е спечелил наградата за най-добър филм. Това може да бъде добавено към списъка с най-срамни моменти на „Оскар“-ите.

Нашумелият мюзикъл спечели шест награди за вечерта, за най-добър режисьор, най-добра актриса, операторско майсторство, оригинална музика, песен от филм, сценография, но не и най-голямата.

Деймиън Шазел, който е на 32 години, стана най-младият творец с награда „Оскар“ за най-добър режисьор.

„Това е филм за любовта, затова тази награда посвещавам на своята любима, която е тук в залата – Оливия“, каза Шазел след получаването на златната статуетка за режисура.

Деймиън Шазел има и предишна номинация за „Оскар“ за сценария на филма „Камшичен удар“. Лентата разказва за млад джазов барабанист. Успехът й помогна на Шазел да намери продуценти за „La La Land“.

Шазел е бил джазов барабанист в гимназията, след което се е насочил към киноспециалност в Харвардския университет.

Ема Стоун спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса („La La Land“), а Кейси Афлек („Манчестър до морето“)- за най-добър актьор.

Наградите „Оскар“ в поддържащите роли спечелиха Махершала Али („Лунна светлина“) и Вайола Дейвис ( „Огради“ /Fences) .

Кенет Лонърган спечели награда „Оскар“ за оригинален сценарий за „Манчестър до морето“.

В категорията за късометражна анимация, в която беше номиниран „Сляпата Вайша” на Теодор Ушев, спечели унгарският „Piper”.

Ето и списък с другите победители:

Списък на носителите на 89-ите награди „Оскар“, оповестен от Асошиейтед прес:
– най-добра актриса в поддържаща роля – Вайола Дейвис „Огради“ (Fences)
– най-добър актьор в поддържаща роля – Махершала Али („Лунна светлина“)
– най-добър чуждоезичен филм – „Търговският пътник“, режисьор Асгар Фархади, Иран
– най-добра анимация – „Зоотрополис“
– късометражен анимационен филм – „Свирчо“ („Piper“), Алън Бариларо и Марк Зондхаймър
– най-добър документален филм – „О Джей: Произведено в Америка“ Езра Еделман и Каролайн Уотърлоу
– късометражен документален филм – „Белите каски“, Орландо фон Айнсидел
– късометражен игрален филм – „Пей“ (Унгария) спечели награда „Оскар“
– сценография – „La La Land“
– операторско майсторство – Линус Сандгрен „La La Land“
– грим и прически – Алесандро Бертолаци, Джорджо Грегорини и Кристофър Нелсън за „Отряд самоубийци“
– костюми – Колийн Атууд за „Фантастични животни и къде да ги намерим“.
– монтаж – Джон Гилбърт за „Възражение по съвест“
– визуални ефекти – Джон Фавро „Книга за джунглата“
– звуков мишунг – Кевин О’Конъл, Анди Райт, Робърт Маккензи и Питър Грейс за „Възражение по съвест“
– оригинална музика – Джъстин Хъруиц за „La La Land“
– песен от филм – „City of Stars“ от мюзикъла „La La Land“

Вижте и седемте най-добри момента от снощната церемония:

 

 
 

Градът на слънцето е само на 3 часа от София

| от chronicle.bg |

Първите слънчеви лъчи вече се прокрадват, температурите се покачват и все повече започваме да мислим с какви приключения да се захванем.

Екзотичният град Аликанте (или още наричан „градът на слънцето“) е едно от най-предпочитаните и привлекателни места за екскурзии или почивки в Испания през миналата година, показват данните на „България Ер“. Той се намира само на 3 часа и 10 минути (толкова трае полетът), а забележителностите там спират дъха. През 2016 година националният превозвач откри първата си сезонна линия до средиземноморския град, като от април до октомври м.г. близо 6000 пътници са летели до там със самолет на националния превозвач.

Тази година полетите на „България Ер“ до Аликанте започват от 25 април, а при ранни резервации пътуването излиза доста изгодно.

castillo-de-santa-bárbara-2016-Alicante-ERN_6938-9

Двупосочните самолетни билети са на крайна цена от 156 евро и в тях се включват всички летищни такси, превоз на ръчен багаж до 10 кг и чекиран до 23 кг., кетъринг, безплатен чек-ин, както и избор на място на борда. Самолетите на националния превозвач ще пътуват до испанския град два пъти в седмицата – всеки вторник и събота. Те кацат на летището в Аликанте, което е в непосредствена близост до града.

palm-grove-elche

Ето  няколко съвета към всички, които пътуват до Аликанте през летния сезон:

1. Задължително се разходете до плажа

Дори и да не сте любители на морето, когато пристигнете в Аликанте, задължително се разходете до някой от плажовете. В самия град има два плажа със златист пясък – Постиге и Урбанова, а на 6 км северно е разположен и един от най-впечатляващите – Сан Хуан. До него може да стигнете с автобус от града. Плажната ивица е дълга около 3 км, а по нея има десетки барове, ресторанти и места за практикуване на водни спортове.

2. Разгледайте една от най-големите палмови гори в света

На около 20 км от Аликанте – в градчето Елче, се намира и една от най-големите палмови гори в света. Тя е включена в списъка на културното и световно наследство на ЮНЕСКО и е единствената по рода си в Европа. Гората е разположена върху площ от 3,5 кв. км и в нея има над 75 000 палми. Може да стинете до нея с автобус от летището на Аликанте или с кола под наем.

3. Посетете двореца „Санта Барбара“

Една от големите туристически забележителности на Аликанте е дворецът „Санта Барбара“. Той е построен през 10 век и се намира на върха на хълм – на 166 метра височина, откъдето може да видите спиращи дъха гледки на града и на плажната ивица. Входът за туристи е свободен.

4. Must-see: Фестивалът на огньовете

Ако планирате да посетите Аликанте между 21 и 24 юни, то неизменно ще станете свидетели на фестивала на огньовете на свети Йоан. Това е зрелищно събитие, с което всяка година местните отбелязват настъпването на лятото. В рамките на няколко дни заря от фойерверки осветява небето над Аликанте, а хиляди хора танцуват и пеят по улиците на града в цветна фиеста. Част от традицията е да се издигат в небето из целия град скулптури от папие маше и в последния ден на празника да се изгарят зрелищно по време на шоу със заря.

Bonfires_of_san_juan