Експерти на прихода

| от |

Автор : Калин Първанов (сп. Тема), още негови публикации можете да намерите и на http://solidbul.eu

С привличането на Достена Лаверн – авторката на прочутата книга „Експертите на прехода”, БСП направи първия удар на трансферния пазар за европейските избори. Сметката е очевидна – да се предотврати отлив на леви избиратели, но дали е направена с кръчмар?

2010

Някъде към 2010 г. профилът на социалистическата партия  вече е окончателно променен. Тогава БСП  завършва трансформацията си към една „пролиберална партия”, поне ако се вярва на написаното от Достена Лаверн в прочутата ѝ книга „Експерти на прехода”.

На този фон изненадващо дойде новината, че известната френска изследователка и журналистка от български произход, която ярко разграничи света на проектите от света на каузите, се е съгласила да участва в листата на БСП за предстоящите европейски избори. Не по-малка изненада са някои от имената на номиниралите я, сред които фигурират дори и „герои” на нейната книга.

В 600-страничния си труд Лаверн показа начина на функциониране на мрежови структури, представящи се за надпартийно „гражданско общество”, чиито цели всъщност са дълбоко идеологически. Авторката блестящо описа жаргона на „интернационала на експертите по преход” към неолиберализъм, част от който са и най-известните български тинк-танкове; посочи общите идейни източници, върху които се базират техните разработки в отделните страни; стигна и до сходните им източници на финансиране. В „Експерти на прехода” беше поставен въпросът за невидимата власт на тези мрежи и за огромното влияние, което оказват  върху демократичните институции при вземането на политическите решения, без самите те да са били избирани от никого. В противовес на англо-саксонската школа за производство на гражданско общество, Лаверн представи на българския читател мненията на френски изследователи като Пиер Бурдийо и Лоис Вакан: „Новият световен жаргон е произведен чрез техноподобни термини, като например понятието гъвкавост, които сбито предават и са проводник на цяла философия за индивида, за социалната организация и функционират като политически лозунги. В случая на flexibility – по-малко държава, свиване на социалните помощи и приемане на несигурността на заплатата като неизбежност и дори като благодетел. Новият планетарен жаргон описва трансформациите на съвременните общества към освобождаване на държавата от отговорност в икономически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахване на рамката на пазара на труда, намаляване на социалното осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност.”

Възхвалявана и обругавана, книгата остана затворена в рамките на интелектуални кръгове и форумни дискусии. Всички опити за достойното й публичното представяне пропаднаха, а повечето медии се престориха на неосведомени, което само подсили тезите на авторката и усещането за недосегаемост на описани от нея явления и среди. Списание „ТЕМА” беше сред малкото издания, които нарушиха неписаната медийна омерта, посвещавайки на дискусиите около книгата своя тема на броя („Шифърът на паралелната власт”, бр. 1 за 2011 г.).

Колкото и да отказват да го признаят на глас, днес дори и опонентите на Лаверн вътрешно осъзнават, че след „Експертите на прехода” гражданското общество в България не е съвсем същото. Най-малкото заради повишената взискателност и критичност на избирателите не само към политиците, но и към тези, които се опитват да говорят от името на всички или на т.нар. „гражданско общество”. Събитията от последната година дадоха достатъчно доказателства в това отношение.

Но ако някога книгата на Достена Лаверн беше събитие, то издигането на кандидатурата ѝ тези дни навява повече на мероприятие.

„Водени от разбирането, че българското ляво заема достойно място в европейския социален проект и че ценностите на социална Европа трябва да бъдат защитени от убедени и талантливи представители на българската нация, ние предлагаме на Българската социалистическа партия, като естествен авангард на българското ляво пространство, да издигне в листата си за участие в изборите за Европейския парламент учения и журналиста г-жа Достена Христова Ангелова-Лаверн”, се казва в подписката на 31 интелектуалци, сред които журналистите Александър Симов, Велислава Дърева, Тома Томов, Павел Писарев, Владимир Костов, Петър Волгин и Калина Андролова, социолозите Андрей Райчев, Петър-Емил Митев, Михаил Мирчев, Живко Георгиев и Борис Попиванов, преподавателите Искра Баева, Васил Проданов, Кирил Кертиков и др.  (Любопитно е, че имената на проф. Митев, Райчев и Георгиев, са забъркани в интересен, макар и не основен сюжет, в „Експертите на прехода”. В книгата са цитирани думи на Георгиев по адрес на Митев и Райчев, че са превърнали своя Институт „Иван Хаджийски” в тинк-танк на либералната царска партия (НДСВ), както и за финансовата им мотивация за това).

След като премина през авангарда на авангардите на европейското работническо движение – кабинетът на Сергей Станишев, подписката беше публикувана във вестник „Дума”. Съгласието на самата Достена Лаверн също не закъсня. Най-вероятно журналистката ще бъде поставена на пето или шесто място в листата,  водена от Станишев.

Както и при излизането на „Експертите на прехода”, Достена Лаверн отново разбуни форумите. Разликата е, че този път се чу сериозна критика и отляво. 

„Да влезеш в тази листа е все едно да дариш кръв за пластична операция на рецидивист”, написа Иво Христов от „Солидарна България”.

Самата Достена Лаверн коментира пред „ТЕМА”, че вече не вярва във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. „Още повече такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите”, казва настоящата журналистка в културния отдел на вестник Dernières Nouvelles d’Alsace” (виж интервю с нея на края).

И ако едни са въодушевени от достойната кандидатура и смятат, че гражданските квоти в партийните листи са именно за такива случаи, „вместо за бизнес-партньори на ръководството”, то други оценяват ролята на Лаверн като френска брошка върху лекьосания пеньоар на столетницата. В кампанията със сигурност ще бъде натяквано, че кандидатката е дъщеря на политоложката Мария Пиргова, която от юни насам активно обикаля телевизионните студия, за да брани политиката на  правителството. Каквото и да се каже по този повод, едно е вън от съмнение – Достена Лаверн блести със собствена светлина.

Безспорно е също, че включването й в листата е отлично премислен ход от ръководството на БСП. Изправена пред риск от нарастване на разочарованието сред свои твърди поддръжници заради действия на „експертния” кабинет и от разцепление на левия електорат – особено след появата на АБВ, партията се нуждае от всекидневни доказателства за своята „лявост”. БСП може да извлече само позитиви от кандидатурата на Лаверн, а евентуалните негативи ще се пишат на сметка на кандидатката. По ирония на съдбата авторката на „Експертите на прехода” ще трябва да защитава правителство, в чийто състав не е трудно да се различат редица рожби на неолибералните експертни мрежи. И докато в управленски среди се въртят какви ли не „социални” идеи – от бетониране на всички концесии за 100 години напред, през тотално концесиониране на ВиК мрежата, до плътно застрояване на крайбрежието в Странджа, БСП си осигурява чудесно ляво алиби: Достена Лаверн.

В това отношение не може да не признаем, че на „Позитано” напоследък са особено изобретателни. Когато червеният трамвай свърна остро наляво миналата пролет, машината беше смазана с дясна гражданска квота. Сега, при десния уклон на експертния кабинет, за успокоение на лявоседящите влиза Достена Лаверн. Кеф ти Мартин Захариев и духът на списание „Егоист”, кеф ти лозунги за солидарност и ляв интелектуален салон „ала франка”. БСП успешно прилага пазарния принцип, че търсенето определя предлагането. Или, ако трябва да цитираме отново книгата на Лаверн: „…те танцуват според музиката на пазара”.

Не е ли време за втори том – „Експерти на прихода?”

2010-09-17-059_1

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Достена Лаверн: По-етично е да рискуваш в политиката, отколкото да се опитваш да дърпаш конците отвън

Г-жо Лаверн, от кого получихте предложението да се включите в листата на БСП за европейските избори? 

– Може би всичко тръгна от новата ми книга, посветена на това как мрежата на тинк-танковете фунционира в Европа. Проф. Петър-Емил Митев е автор на предговора към новото издание. В  разговорите ми с него още през есента той подхвърли идеята, че би било хубаво да участвам по някакъв начин в политическия живот на България. Смятам, че проф. Митев е инициирал и тази мобилизация на левите интелектуалци, издигнали моята кандидатура за евроизборите. Възможността да се ангажирам с лявата идея се върти и в моята глава от доста време.

Не вярвам във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. Още повече, такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите. До този извод съм стигнала и в „Експертите на прехода“. Една от основните ми критики към тях беше, че влияят върху политиката пряко, но отвън. Смятам, че е по-етично да участват пряко, дори и ако се налага в крайна сметка да рискуват.

Не е ли парадокс да бъдете предложена точно от проф. Петър-Емил Митев, който наред с други участници в подписката за вашата кандидатура, е герой и в книгата ви „Експертите на прехода“? 

– Героите в моята книга не са отрицателни по принцип. Аз изследвам и описвам аспекти на тяхната дейност без да давам оценки. Запознах се с професор Митев след като „Експертите на прехода“ беше излязла от печат.  Бях дотолкова  впечатлена от блестящия му предговор към друга книга – за Маркс, че му написах писмо, за да го поздравя. Дойде ми от вдън душа, с най-голямо вдъхновение написах писмото и така се свързахме. Не мога да кажа, че проф. Митев е основен герой на моята книга, аз съм посветила една глава на левите тинк-танкове, които бяха незначителна част от българската реалност.

Защо решихте да се ангажирате с лявата идея точно чрез БСП и точно в момент на засилени критики към партията, че отново е отстъпила от идейната  база, с която се афишира?  Между другото, подобни упреци се съдържат и във вашата книга. 

– И лявото, и дясното подлежат на непрекъсната критика. По-скоро бих казала, че в цяла Европа  дясното е в управленска криза, защото не успя да се справи с финансовата криза. Дори госпожа Меркел беше принудена да влезе в коалиция със социалдемократите. Хората усещат, че изходът от кризата е по-скоро в полза на банките и на корпорациите. Смятам, че умората от неолибералната политика в Европа ще доведе до едно ляво мнозинство в Европарламента и че протестният вот няма да прелее масово към крайно десни формации.

Що се отнася до крайно лявото, бих искала и се надявам на съюз между ПЕС и останалите леви групи в Европарламента. Това е личната ми позиция без да знам какво е тяхното становище по този въпрос. Лявото трябва да се обедини в името на предоговарянето на модела на нашия общ преход, който съвсем не беше само български, а в цяла Европа. Преход не към демокрация, а към нов тип управление, което съм описала в книгата си, и в което държавата и демократичните институции стават все по-зависими от наднационални частни и корпоративни интереси. Никога не се е говорило толкова остро за проблема с корупцията в Европа, показателен за това е и актуалният доклад от последните дни. На конференция на Световния форум по демокрация към Съвета на Европа през ноември беше съобщено, че  40% от стойността на финансовите транзакции в света са направени чрез офшорни зони, тоест не се облагат с данъци и не подлежат на никакъв контрол. На фона на подобни факти е очевидно, че проблемът в Европа е системен и той не се състои в „мързеливият“ грък или в обикновения испанец, който обича да си прави сиестата. Обидните клишета, които излязоха най-вече от Германия спрямо по-бедните страни, целят да внушат на средните европейци, че  някой друг им е виновен за това, че живеят по-лошо, а не собствените им правителства, които продължават да провеждат неолиберални политики.

Ако се върнем към България, БСП в момента е единствената лява сила, която  задава алтернативен модел на управлението на ГЕРБ. Колкото и да се критикува сегашното правителство, то все пак по някакъв начин изчиства тежко политическо наследство. Знам, че ще ме питате за Пеевски и директно отговарям – това беше една доста тежка грешка, но за нея не може да бъде съдена цялата политика на БСП и на правителството. Колкото и това да беше грешен политически ход спрямо общественото мнение, в крайна сметка връщането на законността в действията на МВР и изобщо редемократизирането на институциите, връщането на гражданите в тях, е ключов момент за пътя на България напред. 

Влизате в българската политика в момент на изключително разделение в обществото ни. Давате ли си сметка, че участието ви в кампанията вероятно ще разпали нови конфликти по оста „соросоиди“ /„рубладжии“ и т.н.? 

– Намирам квалификацията „соросоиди“ за изключително грозна и ако някой смята, че с нея подкрепя моите тези,  самата аз съм против това. Не съм съгласна прекалено много и различни хора и институции да попадат под общ знаменател. Да не забравяме, че когато „Отворено общество“ дойде в България, държавата рязко се отдръпна от културата и образованието. Колко ли малки и големи институти и изследователи са получили пари от г-н Сорос? Почти не познавам български интелектуалец или изследователски колектив, който да не е бил финансиран от „Отворено общество“, било с  5 лева или с 5 милиона. Сред тях са и институти, които честно са си изпълнявали проектите. А рубладжии изобщо не познавам. Тези изкуствено създадени конфронтации целят разединяване на интелектуалния елит на нацията и връщане назад към едно непродуктивно минало.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.