Експерти на прихода

| от |

Автор : Калин Първанов (сп. Тема), още негови публикации можете да намерите и на http://solidbul.eu

С привличането на Достена Лаверн – авторката на прочутата книга „Експертите на прехода”, БСП направи първия удар на трансферния пазар за европейските избори. Сметката е очевидна – да се предотврати отлив на леви избиратели, но дали е направена с кръчмар?

2010

Някъде към 2010 г. профилът на социалистическата партия  вече е окончателно променен. Тогава БСП  завършва трансформацията си към една „пролиберална партия”, поне ако се вярва на написаното от Достена Лаверн в прочутата ѝ книга „Експерти на прехода”.

На този фон изненадващо дойде новината, че известната френска изследователка и журналистка от български произход, която ярко разграничи света на проектите от света на каузите, се е съгласила да участва в листата на БСП за предстоящите европейски избори. Не по-малка изненада са някои от имената на номиниралите я, сред които фигурират дори и „герои” на нейната книга.

В 600-страничния си труд Лаверн показа начина на функциониране на мрежови структури, представящи се за надпартийно „гражданско общество”, чиито цели всъщност са дълбоко идеологически. Авторката блестящо описа жаргона на „интернационала на експертите по преход” към неолиберализъм, част от който са и най-известните български тинк-танкове; посочи общите идейни източници, върху които се базират техните разработки в отделните страни; стигна и до сходните им източници на финансиране. В „Експерти на прехода” беше поставен въпросът за невидимата власт на тези мрежи и за огромното влияние, което оказват  върху демократичните институции при вземането на политическите решения, без самите те да са били избирани от никого. В противовес на англо-саксонската школа за производство на гражданско общество, Лаверн представи на българския читател мненията на френски изследователи като Пиер Бурдийо и Лоис Вакан: „Новият световен жаргон е произведен чрез техноподобни термини, като например понятието гъвкавост, които сбито предават и са проводник на цяла философия за индивида, за социалната организация и функционират като политически лозунги. В случая на flexibility – по-малко държава, свиване на социалните помощи и приемане на несигурността на заплатата като неизбежност и дори като благодетел. Новият планетарен жаргон описва трансформациите на съвременните общества към освобождаване на държавата от отговорност в икономически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахване на рамката на пазара на труда, намаляване на социалното осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност.”

Възхвалявана и обругавана, книгата остана затворена в рамките на интелектуални кръгове и форумни дискусии. Всички опити за достойното й публичното представяне пропаднаха, а повечето медии се престориха на неосведомени, което само подсили тезите на авторката и усещането за недосегаемост на описани от нея явления и среди. Списание „ТЕМА” беше сред малкото издания, които нарушиха неписаната медийна омерта, посвещавайки на дискусиите около книгата своя тема на броя („Шифърът на паралелната власт”, бр. 1 за 2011 г.).

Колкото и да отказват да го признаят на глас, днес дори и опонентите на Лаверн вътрешно осъзнават, че след „Експертите на прехода” гражданското общество в България не е съвсем същото. Най-малкото заради повишената взискателност и критичност на избирателите не само към политиците, но и към тези, които се опитват да говорят от името на всички или на т.нар. „гражданско общество”. Събитията от последната година дадоха достатъчно доказателства в това отношение.

Но ако някога книгата на Достена Лаверн беше събитие, то издигането на кандидатурата ѝ тези дни навява повече на мероприятие.

„Водени от разбирането, че българското ляво заема достойно място в европейския социален проект и че ценностите на социална Европа трябва да бъдат защитени от убедени и талантливи представители на българската нация, ние предлагаме на Българската социалистическа партия, като естествен авангард на българското ляво пространство, да издигне в листата си за участие в изборите за Европейския парламент учения и журналиста г-жа Достена Христова Ангелова-Лаверн”, се казва в подписката на 31 интелектуалци, сред които журналистите Александър Симов, Велислава Дърева, Тома Томов, Павел Писарев, Владимир Костов, Петър Волгин и Калина Андролова, социолозите Андрей Райчев, Петър-Емил Митев, Михаил Мирчев, Живко Георгиев и Борис Попиванов, преподавателите Искра Баева, Васил Проданов, Кирил Кертиков и др.  (Любопитно е, че имената на проф. Митев, Райчев и Георгиев, са забъркани в интересен, макар и не основен сюжет, в „Експертите на прехода”. В книгата са цитирани думи на Георгиев по адрес на Митев и Райчев, че са превърнали своя Институт „Иван Хаджийски” в тинк-танк на либералната царска партия (НДСВ), както и за финансовата им мотивация за това).

След като премина през авангарда на авангардите на европейското работническо движение – кабинетът на Сергей Станишев, подписката беше публикувана във вестник „Дума”. Съгласието на самата Достена Лаверн също не закъсня. Най-вероятно журналистката ще бъде поставена на пето или шесто място в листата,  водена от Станишев.

Както и при излизането на „Експертите на прехода”, Достена Лаверн отново разбуни форумите. Разликата е, че този път се чу сериозна критика и отляво. 

„Да влезеш в тази листа е все едно да дариш кръв за пластична операция на рецидивист”, написа Иво Христов от „Солидарна България”.

Самата Достена Лаверн коментира пред „ТЕМА”, че вече не вярва във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. „Още повече такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите”, казва настоящата журналистка в културния отдел на вестник Dernières Nouvelles d’Alsace” (виж интервю с нея на края).

И ако едни са въодушевени от достойната кандидатура и смятат, че гражданските квоти в партийните листи са именно за такива случаи, „вместо за бизнес-партньори на ръководството”, то други оценяват ролята на Лаверн като френска брошка върху лекьосания пеньоар на столетницата. В кампанията със сигурност ще бъде натяквано, че кандидатката е дъщеря на политоложката Мария Пиргова, която от юни насам активно обикаля телевизионните студия, за да брани политиката на  правителството. Каквото и да се каже по този повод, едно е вън от съмнение – Достена Лаверн блести със собствена светлина.

Безспорно е също, че включването й в листата е отлично премислен ход от ръководството на БСП. Изправена пред риск от нарастване на разочарованието сред свои твърди поддръжници заради действия на „експертния” кабинет и от разцепление на левия електорат – особено след появата на АБВ, партията се нуждае от всекидневни доказателства за своята „лявост”. БСП може да извлече само позитиви от кандидатурата на Лаверн, а евентуалните негативи ще се пишат на сметка на кандидатката. По ирония на съдбата авторката на „Експертите на прехода” ще трябва да защитава правителство, в чийто състав не е трудно да се различат редица рожби на неолибералните експертни мрежи. И докато в управленски среди се въртят какви ли не „социални” идеи – от бетониране на всички концесии за 100 години напред, през тотално концесиониране на ВиК мрежата, до плътно застрояване на крайбрежието в Странджа, БСП си осигурява чудесно ляво алиби: Достена Лаверн.

В това отношение не може да не признаем, че на „Позитано” напоследък са особено изобретателни. Когато червеният трамвай свърна остро наляво миналата пролет, машината беше смазана с дясна гражданска квота. Сега, при десния уклон на експертния кабинет, за успокоение на лявоседящите влиза Достена Лаверн. Кеф ти Мартин Захариев и духът на списание „Егоист”, кеф ти лозунги за солидарност и ляв интелектуален салон „ала франка”. БСП успешно прилага пазарния принцип, че търсенето определя предлагането. Или, ако трябва да цитираме отново книгата на Лаверн: „…те танцуват според музиката на пазара”.

Не е ли време за втори том – „Експерти на прихода?”

2010-09-17-059_1

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Достена Лаверн: По-етично е да рискуваш в политиката, отколкото да се опитваш да дърпаш конците отвън

Г-жо Лаверн, от кого получихте предложението да се включите в листата на БСП за европейските избори? 

– Може би всичко тръгна от новата ми книга, посветена на това как мрежата на тинк-танковете фунционира в Европа. Проф. Петър-Емил Митев е автор на предговора към новото издание. В  разговорите ми с него още през есента той подхвърли идеята, че би било хубаво да участвам по някакъв начин в политическия живот на България. Смятам, че проф. Митев е инициирал и тази мобилизация на левите интелектуалци, издигнали моята кандидатура за евроизборите. Възможността да се ангажирам с лявата идея се върти и в моята глава от доста време.

Не вярвам във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. Още повече, такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите. До този извод съм стигнала и в „Експертите на прехода“. Една от основните ми критики към тях беше, че влияят върху политиката пряко, но отвън. Смятам, че е по-етично да участват пряко, дори и ако се налага в крайна сметка да рискуват.

Не е ли парадокс да бъдете предложена точно от проф. Петър-Емил Митев, който наред с други участници в подписката за вашата кандидатура, е герой и в книгата ви „Експертите на прехода“? 

– Героите в моята книга не са отрицателни по принцип. Аз изследвам и описвам аспекти на тяхната дейност без да давам оценки. Запознах се с професор Митев след като „Експертите на прехода“ беше излязла от печат.  Бях дотолкова  впечатлена от блестящия му предговор към друга книга – за Маркс, че му написах писмо, за да го поздравя. Дойде ми от вдън душа, с най-голямо вдъхновение написах писмото и така се свързахме. Не мога да кажа, че проф. Митев е основен герой на моята книга, аз съм посветила една глава на левите тинк-танкове, които бяха незначителна част от българската реалност.

Защо решихте да се ангажирате с лявата идея точно чрез БСП и точно в момент на засилени критики към партията, че отново е отстъпила от идейната  база, с която се афишира?  Между другото, подобни упреци се съдържат и във вашата книга. 

– И лявото, и дясното подлежат на непрекъсната критика. По-скоро бих казала, че в цяла Европа  дясното е в управленска криза, защото не успя да се справи с финансовата криза. Дори госпожа Меркел беше принудена да влезе в коалиция със социалдемократите. Хората усещат, че изходът от кризата е по-скоро в полза на банките и на корпорациите. Смятам, че умората от неолибералната политика в Европа ще доведе до едно ляво мнозинство в Европарламента и че протестният вот няма да прелее масово към крайно десни формации.

Що се отнася до крайно лявото, бих искала и се надявам на съюз между ПЕС и останалите леви групи в Европарламента. Това е личната ми позиция без да знам какво е тяхното становище по този въпрос. Лявото трябва да се обедини в името на предоговарянето на модела на нашия общ преход, който съвсем не беше само български, а в цяла Европа. Преход не към демокрация, а към нов тип управление, което съм описала в книгата си, и в което държавата и демократичните институции стават все по-зависими от наднационални частни и корпоративни интереси. Никога не се е говорило толкова остро за проблема с корупцията в Европа, показателен за това е и актуалният доклад от последните дни. На конференция на Световния форум по демокрация към Съвета на Европа през ноември беше съобщено, че  40% от стойността на финансовите транзакции в света са направени чрез офшорни зони, тоест не се облагат с данъци и не подлежат на никакъв контрол. На фона на подобни факти е очевидно, че проблемът в Европа е системен и той не се състои в „мързеливият“ грък или в обикновения испанец, който обича да си прави сиестата. Обидните клишета, които излязоха най-вече от Германия спрямо по-бедните страни, целят да внушат на средните европейци, че  някой друг им е виновен за това, че живеят по-лошо, а не собствените им правителства, които продължават да провеждат неолиберални политики.

Ако се върнем към България, БСП в момента е единствената лява сила, която  задава алтернативен модел на управлението на ГЕРБ. Колкото и да се критикува сегашното правителство, то все пак по някакъв начин изчиства тежко политическо наследство. Знам, че ще ме питате за Пеевски и директно отговарям – това беше една доста тежка грешка, но за нея не може да бъде съдена цялата политика на БСП и на правителството. Колкото и това да беше грешен политически ход спрямо общественото мнение, в крайна сметка връщането на законността в действията на МВР и изобщо редемократизирането на институциите, връщането на гражданите в тях, е ключов момент за пътя на България напред. 

Влизате в българската политика в момент на изключително разделение в обществото ни. Давате ли си сметка, че участието ви в кампанията вероятно ще разпали нови конфликти по оста „соросоиди“ /„рубладжии“ и т.н.? 

– Намирам квалификацията „соросоиди“ за изключително грозна и ако някой смята, че с нея подкрепя моите тези,  самата аз съм против това. Не съм съгласна прекалено много и различни хора и институции да попадат под общ знаменател. Да не забравяме, че когато „Отворено общество“ дойде в България, държавата рязко се отдръпна от културата и образованието. Колко ли малки и големи институти и изследователи са получили пари от г-н Сорос? Почти не познавам български интелектуалец или изследователски колектив, който да не е бил финансиран от „Отворено общество“, било с  5 лева или с 5 милиона. Сред тях са и институти, които честно са си изпълнявали проектите. А рубладжии изобщо не познавам. Тези изкуствено създадени конфронтации целят разединяване на интелектуалния елит на нацията и връщане назад към едно непродуктивно минало.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“

 

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.