Експерти на прихода

| от |

Автор : Калин Първанов (сп. Тема), още негови публикации можете да намерите и на http://solidbul.eu

С привличането на Достена Лаверн – авторката на прочутата книга „Експертите на прехода”, БСП направи първия удар на трансферния пазар за европейските избори. Сметката е очевидна – да се предотврати отлив на леви избиратели, но дали е направена с кръчмар?

2010

Някъде към 2010 г. профилът на социалистическата партия  вече е окончателно променен. Тогава БСП  завършва трансформацията си към една „пролиберална партия”, поне ако се вярва на написаното от Достена Лаверн в прочутата ѝ книга „Експерти на прехода”.

На този фон изненадващо дойде новината, че известната френска изследователка и журналистка от български произход, която ярко разграничи света на проектите от света на каузите, се е съгласила да участва в листата на БСП за предстоящите европейски избори. Не по-малка изненада са някои от имената на номиниралите я, сред които фигурират дори и „герои” на нейната книга.

В 600-страничния си труд Лаверн показа начина на функциониране на мрежови структури, представящи се за надпартийно „гражданско общество”, чиито цели всъщност са дълбоко идеологически. Авторката блестящо описа жаргона на „интернационала на експертите по преход” към неолиберализъм, част от който са и най-известните български тинк-танкове; посочи общите идейни източници, върху които се базират техните разработки в отделните страни; стигна и до сходните им източници на финансиране. В „Експерти на прехода” беше поставен въпросът за невидимата власт на тези мрежи и за огромното влияние, което оказват  върху демократичните институции при вземането на политическите решения, без самите те да са били избирани от никого. В противовес на англо-саксонската школа за производство на гражданско общество, Лаверн представи на българския читател мненията на френски изследователи като Пиер Бурдийо и Лоис Вакан: „Новият световен жаргон е произведен чрез техноподобни термини, като например понятието гъвкавост, които сбито предават и са проводник на цяла философия за индивида, за социалната организация и функционират като политически лозунги. В случая на flexibility – по-малко държава, свиване на социалните помощи и приемане на несигурността на заплатата като неизбежност и дори като благодетел. Новият планетарен жаргон описва трансформациите на съвременните общества към освобождаване на държавата от отговорност в икономически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахване на рамката на пазара на труда, намаляване на социалното осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност.”

Възхвалявана и обругавана, книгата остана затворена в рамките на интелектуални кръгове и форумни дискусии. Всички опити за достойното й публичното представяне пропаднаха, а повечето медии се престориха на неосведомени, което само подсили тезите на авторката и усещането за недосегаемост на описани от нея явления и среди. Списание „ТЕМА” беше сред малкото издания, които нарушиха неписаната медийна омерта, посвещавайки на дискусиите около книгата своя тема на броя („Шифърът на паралелната власт”, бр. 1 за 2011 г.).

Колкото и да отказват да го признаят на глас, днес дори и опонентите на Лаверн вътрешно осъзнават, че след „Експертите на прехода” гражданското общество в България не е съвсем същото. Най-малкото заради повишената взискателност и критичност на избирателите не само към политиците, но и към тези, които се опитват да говорят от името на всички или на т.нар. „гражданско общество”. Събитията от последната година дадоха достатъчно доказателства в това отношение.

Но ако някога книгата на Достена Лаверн беше събитие, то издигането на кандидатурата ѝ тези дни навява повече на мероприятие.

„Водени от разбирането, че българското ляво заема достойно място в европейския социален проект и че ценностите на социална Европа трябва да бъдат защитени от убедени и талантливи представители на българската нация, ние предлагаме на Българската социалистическа партия, като естествен авангард на българското ляво пространство, да издигне в листата си за участие в изборите за Европейския парламент учения и журналиста г-жа Достена Христова Ангелова-Лаверн”, се казва в подписката на 31 интелектуалци, сред които журналистите Александър Симов, Велислава Дърева, Тома Томов, Павел Писарев, Владимир Костов, Петър Волгин и Калина Андролова, социолозите Андрей Райчев, Петър-Емил Митев, Михаил Мирчев, Живко Георгиев и Борис Попиванов, преподавателите Искра Баева, Васил Проданов, Кирил Кертиков и др.  (Любопитно е, че имената на проф. Митев, Райчев и Георгиев, са забъркани в интересен, макар и не основен сюжет, в „Експертите на прехода”. В книгата са цитирани думи на Георгиев по адрес на Митев и Райчев, че са превърнали своя Институт „Иван Хаджийски” в тинк-танк на либералната царска партия (НДСВ), както и за финансовата им мотивация за това).

След като премина през авангарда на авангардите на европейското работническо движение – кабинетът на Сергей Станишев, подписката беше публикувана във вестник „Дума”. Съгласието на самата Достена Лаверн също не закъсня. Най-вероятно журналистката ще бъде поставена на пето или шесто място в листата,  водена от Станишев.

Както и при излизането на „Експертите на прехода”, Достена Лаверн отново разбуни форумите. Разликата е, че този път се чу сериозна критика и отляво. 

„Да влезеш в тази листа е все едно да дариш кръв за пластична операция на рецидивист”, написа Иво Христов от „Солидарна България”.

Самата Достена Лаверн коментира пред „ТЕМА”, че вече не вярва във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. „Още повече такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите”, казва настоящата журналистка в културния отдел на вестник Dernières Nouvelles d’Alsace” (виж интервю с нея на края).

И ако едни са въодушевени от достойната кандидатура и смятат, че гражданските квоти в партийните листи са именно за такива случаи, „вместо за бизнес-партньори на ръководството”, то други оценяват ролята на Лаверн като френска брошка върху лекьосания пеньоар на столетницата. В кампанията със сигурност ще бъде натяквано, че кандидатката е дъщеря на политоложката Мария Пиргова, която от юни насам активно обикаля телевизионните студия, за да брани политиката на  правителството. Каквото и да се каже по този повод, едно е вън от съмнение – Достена Лаверн блести със собствена светлина.

Безспорно е също, че включването й в листата е отлично премислен ход от ръководството на БСП. Изправена пред риск от нарастване на разочарованието сред свои твърди поддръжници заради действия на „експертния” кабинет и от разцепление на левия електорат – особено след появата на АБВ, партията се нуждае от всекидневни доказателства за своята „лявост”. БСП може да извлече само позитиви от кандидатурата на Лаверн, а евентуалните негативи ще се пишат на сметка на кандидатката. По ирония на съдбата авторката на „Експертите на прехода” ще трябва да защитава правителство, в чийто състав не е трудно да се различат редица рожби на неолибералните експертни мрежи. И докато в управленски среди се въртят какви ли не „социални” идеи – от бетониране на всички концесии за 100 години напред, през тотално концесиониране на ВиК мрежата, до плътно застрояване на крайбрежието в Странджа, БСП си осигурява чудесно ляво алиби: Достена Лаверн.

В това отношение не може да не признаем, че на „Позитано” напоследък са особено изобретателни. Когато червеният трамвай свърна остро наляво миналата пролет, машината беше смазана с дясна гражданска квота. Сега, при десния уклон на експертния кабинет, за успокоение на лявоседящите влиза Достена Лаверн. Кеф ти Мартин Захариев и духът на списание „Егоист”, кеф ти лозунги за солидарност и ляв интелектуален салон „ала франка”. БСП успешно прилага пазарния принцип, че търсенето определя предлагането. Или, ако трябва да цитираме отново книгата на Лаверн: „…те танцуват според музиката на пазара”.

Не е ли време за втори том – „Експерти на прихода?”

2010-09-17-059_1

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Достена Лаверн: По-етично е да рискуваш в политиката, отколкото да се опитваш да дърпаш конците отвън

Г-жо Лаверн, от кого получихте предложението да се включите в листата на БСП за европейските избори? 

– Може би всичко тръгна от новата ми книга, посветена на това как мрежата на тинк-танковете фунционира в Европа. Проф. Петър-Емил Митев е автор на предговора към новото издание. В  разговорите ми с него още през есента той подхвърли идеята, че би било хубаво да участвам по някакъв начин в политическия живот на България. Смятам, че проф. Митев е инициирал и тази мобилизация на левите интелектуалци, издигнали моята кандидатура за евроизборите. Възможността да се ангажирам с лявата идея се върти и в моята глава от доста време.

Не вярвам във възможността човек да въздейства върху политическия процес само от позицията на анализатор. Още повече, такава позиция не е и съвсем демократична. В крайна сметка демокрацията означава представителност на избора  – нещо, което човек трябва да потърси, ако желае да влияе пряко върху процесите. До този извод съм стигнала и в „Експертите на прехода“. Една от основните ми критики към тях беше, че влияят върху политиката пряко, но отвън. Смятам, че е по-етично да участват пряко, дори и ако се налага в крайна сметка да рискуват.

Не е ли парадокс да бъдете предложена точно от проф. Петър-Емил Митев, който наред с други участници в подписката за вашата кандидатура, е герой и в книгата ви „Експертите на прехода“? 

– Героите в моята книга не са отрицателни по принцип. Аз изследвам и описвам аспекти на тяхната дейност без да давам оценки. Запознах се с професор Митев след като „Експертите на прехода“ беше излязла от печат.  Бях дотолкова  впечатлена от блестящия му предговор към друга книга – за Маркс, че му написах писмо, за да го поздравя. Дойде ми от вдън душа, с най-голямо вдъхновение написах писмото и така се свързахме. Не мога да кажа, че проф. Митев е основен герой на моята книга, аз съм посветила една глава на левите тинк-танкове, които бяха незначителна част от българската реалност.

Защо решихте да се ангажирате с лявата идея точно чрез БСП и точно в момент на засилени критики към партията, че отново е отстъпила от идейната  база, с която се афишира?  Между другото, подобни упреци се съдържат и във вашата книга. 

– И лявото, и дясното подлежат на непрекъсната критика. По-скоро бих казала, че в цяла Европа  дясното е в управленска криза, защото не успя да се справи с финансовата криза. Дори госпожа Меркел беше принудена да влезе в коалиция със социалдемократите. Хората усещат, че изходът от кризата е по-скоро в полза на банките и на корпорациите. Смятам, че умората от неолибералната политика в Европа ще доведе до едно ляво мнозинство в Европарламента и че протестният вот няма да прелее масово към крайно десни формации.

Що се отнася до крайно лявото, бих искала и се надявам на съюз между ПЕС и останалите леви групи в Европарламента. Това е личната ми позиция без да знам какво е тяхното становище по този въпрос. Лявото трябва да се обедини в името на предоговарянето на модела на нашия общ преход, който съвсем не беше само български, а в цяла Европа. Преход не към демокрация, а към нов тип управление, което съм описала в книгата си, и в което държавата и демократичните институции стават все по-зависими от наднационални частни и корпоративни интереси. Никога не се е говорило толкова остро за проблема с корупцията в Европа, показателен за това е и актуалният доклад от последните дни. На конференция на Световния форум по демокрация към Съвета на Европа през ноември беше съобщено, че  40% от стойността на финансовите транзакции в света са направени чрез офшорни зони, тоест не се облагат с данъци и не подлежат на никакъв контрол. На фона на подобни факти е очевидно, че проблемът в Европа е системен и той не се състои в „мързеливият“ грък или в обикновения испанец, който обича да си прави сиестата. Обидните клишета, които излязоха най-вече от Германия спрямо по-бедните страни, целят да внушат на средните европейци, че  някой друг им е виновен за това, че живеят по-лошо, а не собствените им правителства, които продължават да провеждат неолиберални политики.

Ако се върнем към България, БСП в момента е единствената лява сила, която  задава алтернативен модел на управлението на ГЕРБ. Колкото и да се критикува сегашното правителство, то все пак по някакъв начин изчиства тежко политическо наследство. Знам, че ще ме питате за Пеевски и директно отговарям – това беше една доста тежка грешка, но за нея не може да бъде съдена цялата политика на БСП и на правителството. Колкото и това да беше грешен политически ход спрямо общественото мнение, в крайна сметка връщането на законността в действията на МВР и изобщо редемократизирането на институциите, връщането на гражданите в тях, е ключов момент за пътя на България напред. 

Влизате в българската политика в момент на изключително разделение в обществото ни. Давате ли си сметка, че участието ви в кампанията вероятно ще разпали нови конфликти по оста „соросоиди“ /„рубладжии“ и т.н.? 

– Намирам квалификацията „соросоиди“ за изключително грозна и ако някой смята, че с нея подкрепя моите тези,  самата аз съм против това. Не съм съгласна прекалено много и различни хора и институции да попадат под общ знаменател. Да не забравяме, че когато „Отворено общество“ дойде в България, държавата рязко се отдръпна от културата и образованието. Колко ли малки и големи институти и изследователи са получили пари от г-н Сорос? Почти не познавам български интелектуалец или изследователски колектив, който да не е бил финансиран от „Отворено общество“, било с  5 лева или с 5 милиона. Сред тях са и институти, които честно са си изпълнявали проектите. А рубладжии изобщо не познавам. Тези изкуствено създадени конфронтации целят разединяване на интелектуалния елит на нацията и връщане назад към едно непродуктивно минало.

 
 

Синът на Мадона е новото рекламно лице на „Адидас“

| от chronicle.bg |

  Александър Уанг направи много изненади на своето ревю на Седмицата на модата в Ню Йорк.

Една от  тях  беше представянето на новата му  колекция, разработена съвместно със спорната марка „Адидас“.

Нейно основно  рекламно лице е синът на Мадона – тийнейджърът Роко Ричи. Колекцията е от т. нар. capsule collections, състоящи се от базисни видове дрехи, които  никога не излизат от мода и могат да бъдат носени целогодишно.

Роко е на 16 години и колекцията на Александър  Уанг и „Адидас“ е неговият първи опит като модел. Така той тръгва по-стъпките на по-голямата си сестра, която тази година дебютира в модния свят. Тя беше една от музите на Стела Маккартни.

Мадона беше заела мястото си на първи ред на ревюто на Уанг, пристигайки минути преди началото му.  Присъствието й на събитието предизвика голяма изненада.

Рекламната кампания на колекцията включва и стари членове от „отбора на Уанг“ като Хане Габи Одиел, Лекси  Болинг и Бинкс Уолтън.

Клиентите могат да закупуват дрехи от колекцията от поп-ъп камион на улицата, а за да бъдат нещата още по-близки до духа на  колекцията, хората ще получават своите покупки  в чували  за боклук,  вместо  в лъскави  кутии  с логото на дизайнера.

 

@scubasnacks #RoccoRitchie #AlexanderWangNY #AlexanderWang #adidasOriginals #adidasOriginalsxAW photo #JuergenTeller

Публикация, споделена от Backstage Bombshell (@backstagebombshell) на

Те могат  да избират  между три разновидности суитшърти, черни къси и дълги панталони, тениски и маратонки. Новата колекция включва 84 модела и ще бъде пусната в продажба през пролетта, така че тепърва предстои да виждаме повече от работата на младия Роко за Александър Уанг.  Кой знае? Може би бихме го видели като рекламно лице на друг дизайнер в бъдеще…

 
 

Моделки, които смениха имената си

| от chronicle.bg |

Точно, когато си мислиш, че познаваш някого напълно. Точно, когато си мислиш, че си изследвал всеки сантиметър от нейната личност и хоп! Името й не било точно така!

Животът на тези моделки до голяма степен е ходене и в още по-голяма степен дисциплина. Това не означава, че не можеш да имаш творчески псевдоним. Или поне да си преправиш името на „по-удобно за известен“.

Моделките в галерията ни днес са направи именно това. Вие може би не познавате някои от тях, сега е моментът да се запознаете напълно.

 
 

Помните ли тези сериали? А бихте ли ги гледали пак?

| от chronicle.bg |

В последните години телевизията направи бум в създаването на сериали.

Епизодите не отстъпват по качество на многомилиардни холивудски продукции, а зрителите им се умножават.

Имаше обаче и друго време в телевизионната история – времето на ситкомите.

Не че сега няма комедийни сериали като The Big Bang Theory („Теория за Големия взрив“). Преди 10-20 години обаче всички теми можеха да бъдат поставени на малкия екран през епизоди.

Повечето от тях днес изглеждат архаични и малко странни. Макар че наскоро стана ясно, че ще има нови епизоди от „Уил и Грейс“, колко от вас биха седнали да гледат сериала днес и то – след „Как се запознах с майка ви“ и „Модерно семейство“, които по съвсем различен начин гледат и на странните семейства, и на приятелствата.

Предлагаме ви в галерията списък със ситкоми, които може би не бихте гледали днес. Все пак обаче се надяваме, че помните поне най-знаковите от тях.

 
 

Първи снимки на Алисия Викандер като Лара Крофт

| от chronicle.bg |

Животът в Tomb Raider е прашен, но под прахоляка на снимачната площадка изплува едно скандинавско видение – Алисия Викандер в ролята на Лара Крофт. 

Шведската носителка на „Оскар“ стъпва в обувките на Анджелина Джоли, за да влезе в кожата на известната героиня от видеоигрите.

Викандер описва Лара Крофт като „истински иконичен характер“, който е „модел за много млади жени“.

Във филма виждаме Лара като млада жена, умна и способна, но пилееща енергията си. Проследяваме нейното опасно пътешествие, което ще я накара да тества границите си във всеки един смисъл.

През 2001 и 2003 година в ролята на героинята беше актрисата Анджелина Джоли.

алисия викандер