Експерти дебнат отвсякъде

| от |

football-books-footer

Лора Драгнева

Моята футболна история прилича на много други. Обаче това не ми пречи да ви я споделя, напротив, хубаво ми е като си припомням как започна всичко.

Както при повечето ми набори, първите спомени са от Мондиал ’94 и Пеневата чета. Светът е футбол, България гази наред. Всеки ден – пиршество. Започва с приятели пред телевизора, продължава навън по улиците и после пак отначало.

През следващите години световните и европейски първенства не бяха така успешни на национално ниво, но въпреки това вкъщи заглеждахме по някой мач. Поколенията футболисти и треньори се сменяха, увлечението ми по футбола се затвърждаваше. През 90-те години футбол наистина имаше, красив, пленяващ..  А не еднообразно шоу с преобладаваща реклама, в каквото се превърнаха повечето турнири.

Гледах Световните и Европейските първенства, Шампионска лига, понякога дори и Лига Европа, също и някои клубни отбори в местните шампионати (разбира се, че следях кариерата на Митко Бербатов хаха :), оттам препратките към Бундеслига и Висша лига са ясни).

Ами да, редовен въпрос от непознати е как така жена се интересува от футбол. И със саркастичните погледи и коментари съм свикнала. Може да ви се струва невероятно, но повече внимание съм обръщала на тълкуването на фаул, отколкото на нечия нова прическа и дали е надебелял, или е станал по-секси някой футболист спрямо предишния сезон. Основното, заради което всички обичаме футбола е динамиката и комплексната форма на играта – съчетава тактически умения, физическа подготовка, умение да си част от колектив и с индивидуални качества да допринасяш за общо благо. Футболът ми носи тръпка, а животът с тази тръпка се превърна в страст. Най-хубавата част е, когато се отдадеш безусловно на тази страст. Между другото, връщайки се назад в годините, мисля че прекрасният ми брат спомогна да се зарибя толкова бързо, благодаря му за което.

Обаче, драги зрители, футболът не е създаден за тв излъчването, създаден е за феновете. Онова вкъщи на дивана и онова на стадиона, на препълнената шумна трибуна, нямат нищо общо. Ама нищичко. Няма да отделям време да убеждавам някого кое първенство е читаво и кое не, нито ще споря бива ли една жена да живее по такъв начин. Експерти дебнат отвсякъде, а мненията са поне колкото читателите.

Та случи се преди 5-6г да отида с брат ми на мач. Тогава открих цял нов живот, нови хора. Емоцията от играта и от онова, което се случваше около мен, преди и след двубоя, беше в пъти по-силна и по-хубава от онази в домашни условия, а адреналинът не беше изкуствено създаден. Вече не беше просто следене на статистиката след поредния кръг, не беше „айде да гледаме мача у вас, че имаш по-хубав телевизор и по-разбрани комшии“.

Заради футбола открих място, където се чувствам като у дома и опознах хора, с които съм щастлива, част съм от едно цяло. Заживях с магията на играта по възможно най-добрия начин. Пътуваме, споделяме радост и тъга, дерем гърла с любими песни, подкрепяме отбора, имаме общи мечти. И с тези момчета и момичета, рамо до рамо, сме навсякъде с любимия отбор. Защото сме семейство. Защото футболът е любов и начин на живот.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Ryanair използва гафа от „Оскар“-ите, за да си направи реклама

| от chronicle.bg |

Нискотарифният превозвач Ryanair използва грешката с обявяването на победителя на „Оскар“-ите в категорията за най-добър филм, за да си направи реклама.

Компанията пусна в Туитър снимка от церемонията с текст:  „Сгрешили сте името? Предлагаме 24-часови гратисни периоди да поправите малки грешки. Така няма да бъдете оставени в La La Land“.

 
 

Зелда Сейър: Великата жена зад Скот Фицджералд

| от chronicle.bg |

Тя е твърде модерна, твърде смела и твърде остроумна, за да живее затворена в малкото градче Монгомъри в Алабама, където всеки ден прилича на предишния, а на разкрепостеното поведение не се гледа с добро око. Зелда Сейър е емблема на джаз епохата, която превръща всичко около себе си в ураган от чувства и събития. Заедно с Ф. Скот Фицджералд се оказват една от най-великите двойки в историята, чиято връзка е изпълнена със страст, недоверие, изневери, пиянство и психични проблеми.

Именно тази история се захващат да разкажат авторите на сериала на Amazon „Z: The Beginning of Everything“, който показва всичко през погледа на Зелда. На 17 тя среща бъдещия си съпруг и 30 години по-късно загива ужасяващо при пожар в санаториума, в който е настанена за лечение. Сериалът показва трудността на два силни характера със собствени мечти и амбиции да обитават едновременно тялото на една връзка, а Кристина Ричи успява да улови с невероятна точност смесицата между енергия и меланхолия, които въплъщава Зелда Фицджералд.

Продукцията е базирана на книгата на Терез Ан Фаулър – „Романът на Зелда Фицджералд“ (изд. „Обсидиан“, 2013), в който се проследява историята през погледа на Зелда – запознанството с автора на „Великият Гетсби“, връзката им, лудостта.

z: the beginning of everything

Времето, в което няма правилник за движение по пътищата

Действието се развива в една специфична епоха, в която момичетата не трябва да обличат твърде къси поли, да остават до късно с мъже, а автомобилите са без гюрук и освен това се движат, където им падне. Това е време, в което е логично навсякъде да звучи джаз, цигарите да се палят една от друга, а алкохолът е верен спътник на всяко изживяване.

На този фон едно 17-годишно момиче се опитва да пасне в свят, твърде тесен за духа й. Монгомъри, щата Алабама е родното място на Зелда Фицджералд. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Скот, но решава да се омъжи за него едва след като стане известен и успял писател. Погледнато от този ъгъл, решението й не изглежда никак романтично. За щастие, сериалът гледа от друг ъгъл, за да оцени отношенията им – той разкрива мотивацията за всяко действие на своята главна героиня.

Момичето, за което няма граници

Кристина Ричи влиза в ролята на Зелда, след като е прочела романа за живота й. Тя е впечатлена до такава степен, че се превръща в един от продуцентите на сериала и се бори да го реализира. Самата Ричи разказва, че за нея е било трудно да бъде актриса и продуцент едновременно, защото ако играейки излиза напълно от реалността, то продуцентската позиция е изисквала да бъде здраво стъпила на земята и да преценява внимателно всяко действие.

В първия епизод южняшкия акцент удря неприятно слуха – звучи неестествено в устата на Кристина Ричи, което създава известен дисонанс. Оказва се, че снимайки пилотния епизод, екипът на сериала също е усетил проблем с акцента – много странен за ухото на съвременния зрител. Затова изменят леко говора, за да го вкарат по-позната за модерния човек рамка, в която именно го виждаме. Въпреки това в началото акцентът изважда Кристина Ричи от ролята и я кара да изглежда недостоверна. Впоследствие обаче актьорските й умения успяват напълно да заглуши този недостатък.

z: the beginning of everything

И ако Зелда изглежда пълнокръвна и аргументира действията си само с поглед, то Ф. Скот Фицджералд не е толкова естествен. Това се дължи на по-скованата игра на Дейвид Хофлин. Роденият в Швеция австралийски актьор сякаш е отстранен от ролята си. За да се подготви, Хофлин казва, че е чел книгите на американския писател с цел да вникне по-добре в персонажа му. Посветил е много време на „Отсам рая“ – книгата, която прави Фицджералд известен. Явно обаче това не е било достатъчно.

Въпреки че не писателят е главният герой на тази история, от екрана се усеща липсата на химия между Хофлин и Ричи, докато всъщност логиката изисква цялата история на персонажите им е да изградена върху бурната любов. Първият сезон на сериала не успява да разкаже за страстта в отношенията им и това е големият му недостатък.

Писателят в сянка

Епизодите представят Зелда не просто като муза, а като основен двигател в творчеството на Ф. Скот Фицджералд. Не е изненада и че персонажът на Ричи толкова напомня за Дейзи от „Великият Гетсби“ – тя е важен градивен елемент от всички книги на писателя.

Именно нейният талант е и един от въпросите, върху които набляга сериалът. Тя е добра половинка на съпруга си, склонна да вгради себе си в успеха му, вместо да постигне свои върхове. Това е и един от водещите конфликти, които епизодите успяват да уловят – страстта за живот на Зелда, нейните ум, способности и таланти, потиснати от известността на талантливия й съпруг.

Кристина Ричи прави невероятна роля, чрез която успява да запознае света с невероятната личност на Зелда, която е много повече от съпруга на един от най-големите писатели в света. Тя е звезда със собствен ярък пламък, който с времето не просто не изгасва, а се разгаря по-силно в десетилетията след смъртта й.

Източник: Webcafe.bg

 
 

„Прас-Прес“ – новият сатиричен вестник, който е труден за намиране

| от chronicle.bg |

„Прас-Прес“ – „органът на невъзпитаните карикатуристи“ Христо Комарницки, Чавдар Николов, Алла и Чавдар Георгиеви – е на пазара от днес (1 март), но първият му брой беше изчерпан още в ранните часове на деня. Някои от продавачите на вестници в центъра на София (спестете си времето, няма го и в „Лафка“).

Те издават и редактират съдържанието на вестника заедно с журналиста от „Е-Вестник“ Иван Бакалов. Сред останалите автори на изданието са д-р Тони Филипов, Самуил Петканов, Здравко Попов, Емил Георгиев, Петьо Бойчев, Васил Балев. „Прас-Прес“ ще излиза два пъти месечно с амбиция да стане седмично издание.

„Кой успял, успял. Прас прес в 10.00 вече беше разпродаден в цялата страна (ако не е провокация). Късметлиите притежават колекционерски брой, но екипа на Прас прес ще се постарае всеки брой да бъде колекционерски“, написа Чавдар Георгиев в профила си във Facebook.

„Вестникът на невъзпитаните няма мощен издател и спонсори, а само ентусиазирани дребни спомоществователи. Това е вик на последните мохикани на карикатурата в България. Тя от година на година е изритвана и мачкана в медиите“, пишат авторите в „манифеста“ на „Прас-прес“. Всички прилики с френския Charlie Hebdo са неслучайни.

Първият брой, който излезе в тираж от 10 000 копия, стои с голяма карикатура на Корнелия Нинова и Бойко Борисов, посветена на задочните им медийни престрелки и опитите да се „разберат като мъже“ около несбъдналия се лидерски дебат.

Източник: Webcafe.bg