Ефектът на Пеперудата

| от |
Коментар на Владислав Лазаров за съдийството в българския футбол.
В теорията на хаоса Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това.
В българският футбол, който спокойно можем да наричаме и със синонима – хаоса, в ролята на пеперудата май ще влезе Александър Костадинов. С не особено нормалните си и едностранчиви отсъждания той е на път да даде началото на реалните действия по промяна в най-великата игра в България. Свежият полъх очевидно е нужен на България и Костадинов бе капката, която преля чашката.
С решенията си Костадинов отприщи серия от действия, чийто край все още не се вижда.
С тях той принуди иначе спокойният и уравновесен Петър Хубчев да вземе решение, което е в полза на „Берое“ и не в националния интерес – безпрецедентното изтегляне на национален футболист часове преди мача на младежките национали. Причината е повече от ясна – „Берое“ иначе няма шанс да събере 18 играчи за двубоя с „Лудогорец“ заради многото контузии и наказания.
madanski
Това пък логично не се хареса на националния селекционер Михаил Мадански, който обаче след поредния си провал начело на национална гарнитура реши, че има правото да изригне. И снощи си позволи да казва неща, с които засегна доста хора. Хора, които обичат отборите си, хората които ги ръководят и не на последно място треньорите.
За много от обикновените зрители думите на Мадански изглеждат логични. Но ако погледнем малко по-подробно в тях, ще видим, че те са отново само едно извинение от човек, който е свикнал да иска такива. Кой всъщност е Михаил Мадански? Като футболист се задържа по терените едва 10 години – в Родопа (Смолян), Искра (Пазарджик) и ВИФ и никога не стига до най-високото ниво на футболната ни пирамида. Като треньор станциите му са Родопа (Смолян), ВИФ, Янтра (Габрово), Чардафон (Габрово), помощмик в ЦСКА и Миньор (Перник), Спартак (Плевен), Академик (София), две безрезултатни години в Ченду (Китай) и Хънан (Китай), отново помощик в ЦСКА и Литекс, а от 2007 година до 2009 е селекционер на България U17, от 2009 пък поема младежите. За кратко съвместяваше поста и с такъв на помощник на националния отбор, където бе с Лотар Матеус и този тандем се прочу с… издънка след издънка. Никъде в треньорската си кариера не се задържа повече от година. Бързо бива разкрит, че на хартия и по научни разработки може и да е стойностен специалист, но практически не успява да докаже по никакъв начин знанията си.
Един от най-спорните моменти в кариерата му обаче идва преди 20 години. Това е единственият треньор, който е уличен в опит да уреди мач. На 3 октомври 1993 г. президентът на Берое Атанас Атанасов-Кеби научава от директора на полицията в Стара Загора, че в града са засечени емисари на Янтра (Габрово). Престои мач между двата тима с голям залог – спасение от изпадане в „Б“ група. При акция на МВР в Стара Загора са арестувани футболистът на Янтра Стефан Бачев и треньорът на габровския тим Мишо Мадански. Двамата са заловени в момент, в който дават 100 000 лева подкуп на футболиста на Берое Огнян Радев. Ден по-късно е арестуван и президентът на Янтра Дарин Цокев, който е осигурил парите за подкупа. Президентът на БФС по това време Валентин Михов взима мълниеносно решение – вади Янтра от „А“ група заради опит да купи футболен мач. Така първенството се доиграва от 15 отбора. Солено наказание има и за футболистите Бачев и Радев. Те са изхвърлени за по 2 години, а треньорският лиценз на Мадански е отнет. Специалистът няма право да практикува занаят за неопределено време. Година и половина по-късно властта в БФС се сменя и Мадански е амнистиран. Така кариерата му на треньор възкръсва, а случаят с опита му да уреди мач – удобно забравен.
Въпреки това прокуратурата и полицията в Стара Загора са категорични – събрани са неоспорими доказателства, че треньорът е създал цялата схема около уреждането на футболния двубой с цел неговият тим да победи. Далаверата е финансирана от президента на Янтра Дарин Цокев.
zlaten_skunks_bobi_mihailov
20 години по-късно, под покровителството на българската треньорска школа и БФС, единственият хванат с подкуп в България човек е национален селекционер и се изявява като крайна инстанция, позволява си да ръси обиди и да иска, парадоксално, треньорски лицензи. Нещото, което вече му е отнемано заради доказано престъпление.
Същят този човек се оправдава с рева на треньорите от съдиите след всеки мач, но явно е забравил, че той пък след всеки мач търси оправдания за издънките си – във втори пореден важен мач в тези квалификации отборът му допуска пълен обрат и го губи – случи се в Русия, сега и в Стара Загора срещу Дания. А нахвърляйки се върху треньорите, които не пуснаха футболистите си, всъщност Мадански забравя, че Любо Пенев се лиши от контрола на мъжкия тим, с което му осигури всички футболити, част от мъжете – Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев. Дори и с тяхната помощ Мадански отново не успя да постигне нищо.
И навярно е прав в твърдението си, че повечето треньори са хора с елементарна култура, с елементарен интелект, с елементарни познания на футбола и могат само да реват. Само дето пропусна да каже, че той не само влиза в това число, ами им е предводител. Защото ако преди това си говорил, че ще се опитваш да отнемаш лиценз на треньор, който си го е извоювал в немския футболен съюз, значи малко си се поизложил. Защото ако говориш, че си дал лицензи на хора, които пишели футбол с „д“ по средата се питаме – ами защо си им ги дал, Мадански? И кой е кривия – този, който яде баницата или този, който му я дава?
Лежейки на старите лаври от класирането на U19 за Евро 2008, Мадански се надява, че отново ще остане начело на младежкия тим. Но е крайно време ръководителите на футбола ни, ако въобще има такива, да му покажат вратата, защото хора с тъмно минало на уговорени мачове нямат място в БФС, още по-малко на ръководни позиции.
С което стигаме и до темата за непускането на играчите. Със сигурност Мадански е прав в едно – че това е неприятно и не трябва да се случва. Но именно той и Боби Михайлов, уплашен от това, че колкото и да се измъква скоро трябва да има конгрес, позволиха това да се случи. Когато човек прави „компромиси“ с едни, трябва да е готов, че това ще се върне като бумеранг при него. Това и се случи. Понякога такива крайни действия като това на Петър Хубчев са нужни, за да започне промяната. Защото не може Боби Михайлов да излиза и да казва, че няма да има наказания за двамата Стойчовци, че не пуснаха играчите си, а след като „Берое“ надигна глава, да променя мнението си на 180 градуса.
При промяната във формата на първенството повечето трезво мислещи треньори поискаха и промяна на формата на Купата отново в един мач. Вместо това БФС игра отново по свирката на големите, извади всяка интрига от Купата и остави формат с два мача, които отборите се чудят кога да играят, че се стигна до там да ги играят като контролни мачове на официално обявени от ФИФА дати. Слугинажът при промяната на формата си каза думата, стигайки се дотук.
Крайно време е в българския футбол да започне положителна промяна. И е крайно време президентите на клубовете да не заравят главите си в пясъка и да си мислят, че след като Боби им прави услуги, ще постигнат нещо. Напротив – нещата във футбола ни ще вървят още по-надолу именно заради постоянните компромиси, заради другите начини и заради липсата на най-елементарни управленски решения в БФС. И ако не го осъзнаят и Михайлов не падне на конгреса, то футболът ни се обрича за нови 4 години.
Е, господа футболни капацитети, ще изиграе ли Александър Костадинов ролята на пеперудата, която ще създаде ураган, или отново ще докажете максимата, че „преклонена глава сабя не я сече“?
 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge