Ефектът на Пеперудата

| от |
Коментар на Владислав Лазаров за съдийството в българския футбол.
В теорията на хаоса Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това.
В българският футбол, който спокойно можем да наричаме и със синонима – хаоса, в ролята на пеперудата май ще влезе Александър Костадинов. С не особено нормалните си и едностранчиви отсъждания той е на път да даде началото на реалните действия по промяна в най-великата игра в България. Свежият полъх очевидно е нужен на България и Костадинов бе капката, която преля чашката.
С решенията си Костадинов отприщи серия от действия, чийто край все още не се вижда.
С тях той принуди иначе спокойният и уравновесен Петър Хубчев да вземе решение, което е в полза на „Берое“ и не в националния интерес – безпрецедентното изтегляне на национален футболист часове преди мача на младежките национали. Причината е повече от ясна – „Берое“ иначе няма шанс да събере 18 играчи за двубоя с „Лудогорец“ заради многото контузии и наказания.
madanski
Това пък логично не се хареса на националния селекционер Михаил Мадански, който обаче след поредния си провал начело на национална гарнитура реши, че има правото да изригне. И снощи си позволи да казва неща, с които засегна доста хора. Хора, които обичат отборите си, хората които ги ръководят и не на последно място треньорите.
За много от обикновените зрители думите на Мадански изглеждат логични. Но ако погледнем малко по-подробно в тях, ще видим, че те са отново само едно извинение от човек, който е свикнал да иска такива. Кой всъщност е Михаил Мадански? Като футболист се задържа по терените едва 10 години – в Родопа (Смолян), Искра (Пазарджик) и ВИФ и никога не стига до най-високото ниво на футболната ни пирамида. Като треньор станциите му са Родопа (Смолян), ВИФ, Янтра (Габрово), Чардафон (Габрово), помощмик в ЦСКА и Миньор (Перник), Спартак (Плевен), Академик (София), две безрезултатни години в Ченду (Китай) и Хънан (Китай), отново помощик в ЦСКА и Литекс, а от 2007 година до 2009 е селекционер на България U17, от 2009 пък поема младежите. За кратко съвместяваше поста и с такъв на помощник на националния отбор, където бе с Лотар Матеус и този тандем се прочу с… издънка след издънка. Никъде в треньорската си кариера не се задържа повече от година. Бързо бива разкрит, че на хартия и по научни разработки може и да е стойностен специалист, но практически не успява да докаже по никакъв начин знанията си.
Един от най-спорните моменти в кариерата му обаче идва преди 20 години. Това е единственият треньор, който е уличен в опит да уреди мач. На 3 октомври 1993 г. президентът на Берое Атанас Атанасов-Кеби научава от директора на полицията в Стара Загора, че в града са засечени емисари на Янтра (Габрово). Престои мач между двата тима с голям залог – спасение от изпадане в „Б“ група. При акция на МВР в Стара Загора са арестувани футболистът на Янтра Стефан Бачев и треньорът на габровския тим Мишо Мадански. Двамата са заловени в момент, в който дават 100 000 лева подкуп на футболиста на Берое Огнян Радев. Ден по-късно е арестуван и президентът на Янтра Дарин Цокев, който е осигурил парите за подкупа. Президентът на БФС по това време Валентин Михов взима мълниеносно решение – вади Янтра от „А“ група заради опит да купи футболен мач. Така първенството се доиграва от 15 отбора. Солено наказание има и за футболистите Бачев и Радев. Те са изхвърлени за по 2 години, а треньорският лиценз на Мадански е отнет. Специалистът няма право да практикува занаят за неопределено време. Година и половина по-късно властта в БФС се сменя и Мадански е амнистиран. Така кариерата му на треньор възкръсва, а случаят с опита му да уреди мач – удобно забравен.
Въпреки това прокуратурата и полицията в Стара Загора са категорични – събрани са неоспорими доказателства, че треньорът е създал цялата схема около уреждането на футболния двубой с цел неговият тим да победи. Далаверата е финансирана от президента на Янтра Дарин Цокев.
zlaten_skunks_bobi_mihailov
20 години по-късно, под покровителството на българската треньорска школа и БФС, единственият хванат с подкуп в България човек е национален селекционер и се изявява като крайна инстанция, позволява си да ръси обиди и да иска, парадоксално, треньорски лицензи. Нещото, което вече му е отнемано заради доказано престъпление.
Същят този човек се оправдава с рева на треньорите от съдиите след всеки мач, но явно е забравил, че той пък след всеки мач търси оправдания за издънките си – във втори пореден важен мач в тези квалификации отборът му допуска пълен обрат и го губи – случи се в Русия, сега и в Стара Загора срещу Дания. А нахвърляйки се върху треньорите, които не пуснаха футболистите си, всъщност Мадански забравя, че Любо Пенев се лиши от контрола на мъжкия тим, с което му осигури всички футболити, част от мъжете – Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев. Дори и с тяхната помощ Мадански отново не успя да постигне нищо.
И навярно е прав в твърдението си, че повечето треньори са хора с елементарна култура, с елементарен интелект, с елементарни познания на футбола и могат само да реват. Само дето пропусна да каже, че той не само влиза в това число, ами им е предводител. Защото ако преди това си говорил, че ще се опитваш да отнемаш лиценз на треньор, който си го е извоювал в немския футболен съюз, значи малко си се поизложил. Защото ако говориш, че си дал лицензи на хора, които пишели футбол с „д“ по средата се питаме – ами защо си им ги дал, Мадански? И кой е кривия – този, който яде баницата или този, който му я дава?
Лежейки на старите лаври от класирането на U19 за Евро 2008, Мадански се надява, че отново ще остане начело на младежкия тим. Но е крайно време ръководителите на футбола ни, ако въобще има такива, да му покажат вратата, защото хора с тъмно минало на уговорени мачове нямат място в БФС, още по-малко на ръководни позиции.
С което стигаме и до темата за непускането на играчите. Със сигурност Мадански е прав в едно – че това е неприятно и не трябва да се случва. Но именно той и Боби Михайлов, уплашен от това, че колкото и да се измъква скоро трябва да има конгрес, позволиха това да се случи. Когато човек прави „компромиси“ с едни, трябва да е готов, че това ще се върне като бумеранг при него. Това и се случи. Понякога такива крайни действия като това на Петър Хубчев са нужни, за да започне промяната. Защото не може Боби Михайлов да излиза и да казва, че няма да има наказания за двамата Стойчовци, че не пуснаха играчите си, а след като „Берое“ надигна глава, да променя мнението си на 180 градуса.
При промяната във формата на първенството повечето трезво мислещи треньори поискаха и промяна на формата на Купата отново в един мач. Вместо това БФС игра отново по свирката на големите, извади всяка интрига от Купата и остави формат с два мача, които отборите се чудят кога да играят, че се стигна до там да ги играят като контролни мачове на официално обявени от ФИФА дати. Слугинажът при промяната на формата си каза думата, стигайки се дотук.
Крайно време е в българския футбол да започне положителна промяна. И е крайно време президентите на клубовете да не заравят главите си в пясъка и да си мислят, че след като Боби им прави услуги, ще постигнат нещо. Напротив – нещата във футбола ни ще вървят още по-надолу именно заради постоянните компромиси, заради другите начини и заради липсата на най-елементарни управленски решения в БФС. И ако не го осъзнаят и Михайлов не падне на конгреса, то футболът ни се обрича за нови 4 години.
Е, господа футболни капацитети, ще изиграе ли Александър Костадинов ролята на пеперудата, която ще създаде ураган, или отново ще докажете максимата, че „преклонена глава сабя не я сече“?
 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Тези хора на 70+ години ще разбият стереотипите ви за възраст

| от chronicle.bg |

По линията на стереотипите, обхващащи възрастните хора, всички сме виновни.

Повечето от нас са убедени, че веднъж щом човек навърши 70 години, хубавата част от живота му е приключила и това, което предстои, включва единствено болести, декубитални дюшеци и наливане на минерална вода в Княжево.

Разбира се, това далеч не се отнася до всички пенсионери. Фотографът Владимир Яковлев е посветил доста време на проекта си „Age of Happiness“, където снима хора между 70 и 100 години, които все още следват мечтите си, откриват нови неща и живеят на пълни обороти.

Вижте в галерията част от снимките, които е направил той и веднага счупете предразсъдъците.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

48 години Range Rover

| от chronicle.bg |

Две минути са кратко, но достатъчно време за Land Rover да чества една автомобилна икона.

Land Rover показват еволюцията на своя луксозен SUV автомобил в рамките на четири поколения чрез анимация с продължителност 120 секунди.

Специално поръчаният клип е създаден, за да отбележи ключови дати в историята на автомобила, тъй като производството на оригиналния модел с две врати бива спряно преди 23 години през този месец (януари), а SVAutobiography Dynamic ще бъде пуснат в продажба из целия свят.

Историята на Range Rover започва с 26-те модела преди масовото производство, които са носели емблемата Velar в опит да скрият идентичността си – „velare“ означава „скривам“ на италиански – направена от букви от емблемата Land Rover, която обикновено стои отпред или отзад на автомобила. Следва  класическия модел Range Rover с две врати, като изображенията показват следващите поколения, завършвайки с най-мощната версия – SVAutobiography Dynamic с 550 к.с., конструирана от отдела Special Vehicle Operations (SVO) на Jaguar Land Rover.

Когато е пуснат за първи път на пазара през 1970 г., Range Rover е един от първите автомобили, осигуряващи постоянно задвижване на всички колела, докато при много други това все още е било избираемо. През 1971 г. оригиналният модел е наречен „образцов продукт на индустриалния дизайн“, когато става първия автомобил, изложен в световноизвестния музей Лувър в Париж, и оттогава е начело на иновациите в дизайна и инженерните решения.

Вариантът с четири врати е представен през 1981 г., последван бързо от първото приложение на автоматична трансмисия в Range Rover през 1982 г. През 1989 г. луксозният SUV е първият автомобил 4х4, оборудван с антиблокираща система на спирачките (ABS), а през 1992 г. става първият в света SUV с електронен контрол на сцеплението и автоматично електронно въздушно окачване.

Пионерните инженерни решения продължават през 2012 г., когато RangeRover става първия в света изцяло алуминиев SUV автомобил. Наскоро, през 2014 г., луксозният SUV стана първият автомобил, използващ усъвършенстваната полуавтоматична технология All-Terrain Progress Control (ATPC) на Land Rover, която в своята същност е офроуд автопилот за автономен контрол на скоростта по всякакъв терен.

Последният модел, включен в анимацията, SVAutobiography Dynamic, споделя двигателя си V8 с високооценения Range Rover Sport SVR и е специално калибриран да осигурява 680 Нм въртящ момент и ускорение от 0 до 100 км/ч само за 5,4 секунди. Подобренията в интериора, включително кожената тапицерия с ромбоидна шарка и контрастни шевове, придават изключителен финес и привлекателност.

 От пускането му на пазара преди 48 години флагманът на LandRover е достигнал над 1 700 000 продажби в цял свят и си е спечелил репутацията на върхов луксозен автомобил за всякакъв терен.