Ефектът на Пеперудата

| от |
Коментар на Владислав Лазаров за съдийството в българския футбол.
В теорията на хаоса Ефектът на пеперудата е чувствителната зависимост от началните условия, където една малка промяна на параметър в нелинейна система може да доведе до големи разлики в по-късните състояния. Името на ефекта, дадено от Едуард Лоренц, е извлечено от теорията за образуването на урагана, която се основава на това дали дадена далечна пеперуда е размахала или не крилата си няколко седмици преди това.
В българският футбол, който спокойно можем да наричаме и със синонима – хаоса, в ролята на пеперудата май ще влезе Александър Костадинов. С не особено нормалните си и едностранчиви отсъждания той е на път да даде началото на реалните действия по промяна в най-великата игра в България. Свежият полъх очевидно е нужен на България и Костадинов бе капката, която преля чашката.
С решенията си Костадинов отприщи серия от действия, чийто край все още не се вижда.
С тях той принуди иначе спокойният и уравновесен Петър Хубчев да вземе решение, което е в полза на „Берое“ и не в националния интерес – безпрецедентното изтегляне на национален футболист часове преди мача на младежките национали. Причината е повече от ясна – „Берое“ иначе няма шанс да събере 18 играчи за двубоя с „Лудогорец“ заради многото контузии и наказания.
madanski
Това пък логично не се хареса на националния селекционер Михаил Мадански, който обаче след поредния си провал начело на национална гарнитура реши, че има правото да изригне. И снощи си позволи да казва неща, с които засегна доста хора. Хора, които обичат отборите си, хората които ги ръководят и не на последно място треньорите.
За много от обикновените зрители думите на Мадански изглеждат логични. Но ако погледнем малко по-подробно в тях, ще видим, че те са отново само едно извинение от човек, който е свикнал да иска такива. Кой всъщност е Михаил Мадански? Като футболист се задържа по терените едва 10 години – в Родопа (Смолян), Искра (Пазарджик) и ВИФ и никога не стига до най-високото ниво на футболната ни пирамида. Като треньор станциите му са Родопа (Смолян), ВИФ, Янтра (Габрово), Чардафон (Габрово), помощмик в ЦСКА и Миньор (Перник), Спартак (Плевен), Академик (София), две безрезултатни години в Ченду (Китай) и Хънан (Китай), отново помощик в ЦСКА и Литекс, а от 2007 година до 2009 е селекционер на България U17, от 2009 пък поема младежите. За кратко съвместяваше поста и с такъв на помощник на националния отбор, където бе с Лотар Матеус и този тандем се прочу с… издънка след издънка. Никъде в треньорската си кариера не се задържа повече от година. Бързо бива разкрит, че на хартия и по научни разработки може и да е стойностен специалист, но практически не успява да докаже по никакъв начин знанията си.
Един от най-спорните моменти в кариерата му обаче идва преди 20 години. Това е единственият треньор, който е уличен в опит да уреди мач. На 3 октомври 1993 г. президентът на Берое Атанас Атанасов-Кеби научава от директора на полицията в Стара Загора, че в града са засечени емисари на Янтра (Габрово). Престои мач между двата тима с голям залог – спасение от изпадане в „Б“ група. При акция на МВР в Стара Загора са арестувани футболистът на Янтра Стефан Бачев и треньорът на габровския тим Мишо Мадански. Двамата са заловени в момент, в който дават 100 000 лева подкуп на футболиста на Берое Огнян Радев. Ден по-късно е арестуван и президентът на Янтра Дарин Цокев, който е осигурил парите за подкупа. Президентът на БФС по това време Валентин Михов взима мълниеносно решение – вади Янтра от „А“ група заради опит да купи футболен мач. Така първенството се доиграва от 15 отбора. Солено наказание има и за футболистите Бачев и Радев. Те са изхвърлени за по 2 години, а треньорският лиценз на Мадански е отнет. Специалистът няма право да практикува занаят за неопределено време. Година и половина по-късно властта в БФС се сменя и Мадански е амнистиран. Така кариерата му на треньор възкръсва, а случаят с опита му да уреди мач – удобно забравен.
Въпреки това прокуратурата и полицията в Стара Загора са категорични – събрани са неоспорими доказателства, че треньорът е създал цялата схема около уреждането на футболния двубой с цел неговият тим да победи. Далаверата е финансирана от президента на Янтра Дарин Цокев.
zlaten_skunks_bobi_mihailov
20 години по-късно, под покровителството на българската треньорска школа и БФС, единственият хванат с подкуп в България човек е национален селекционер и се изявява като крайна инстанция, позволява си да ръси обиди и да иска, парадоксално, треньорски лицензи. Нещото, което вече му е отнемано заради доказано престъпление.
Същят този човек се оправдава с рева на треньорите от съдиите след всеки мач, но явно е забравил, че той пък след всеки мач търси оправдания за издънките си – във втори пореден важен мач в тези квалификации отборът му допуска пълен обрат и го губи – случи се в Русия, сега и в Стара Загора срещу Дания. А нахвърляйки се върху треньорите, които не пуснаха футболистите си, всъщност Мадански забравя, че Любо Пенев се лиши от контрола на мъжкия тим, с което му осигури всички футболити, част от мъжете – Георги и Илия Миланови, Симеон Славчев. Дори и с тяхната помощ Мадански отново не успя да постигне нищо.
И навярно е прав в твърдението си, че повечето треньори са хора с елементарна култура, с елементарен интелект, с елементарни познания на футбола и могат само да реват. Само дето пропусна да каже, че той не само влиза в това число, ами им е предводител. Защото ако преди това си говорил, че ще се опитваш да отнемаш лиценз на треньор, който си го е извоювал в немския футболен съюз, значи малко си се поизложил. Защото ако говориш, че си дал лицензи на хора, които пишели футбол с „д“ по средата се питаме – ами защо си им ги дал, Мадански? И кой е кривия – този, който яде баницата или този, който му я дава?
Лежейки на старите лаври от класирането на U19 за Евро 2008, Мадански се надява, че отново ще остане начело на младежкия тим. Но е крайно време ръководителите на футбола ни, ако въобще има такива, да му покажат вратата, защото хора с тъмно минало на уговорени мачове нямат място в БФС, още по-малко на ръководни позиции.
С което стигаме и до темата за непускането на играчите. Със сигурност Мадански е прав в едно – че това е неприятно и не трябва да се случва. Но именно той и Боби Михайлов, уплашен от това, че колкото и да се измъква скоро трябва да има конгрес, позволиха това да се случи. Когато човек прави „компромиси“ с едни, трябва да е готов, че това ще се върне като бумеранг при него. Това и се случи. Понякога такива крайни действия като това на Петър Хубчев са нужни, за да започне промяната. Защото не може Боби Михайлов да излиза и да казва, че няма да има наказания за двамата Стойчовци, че не пуснаха играчите си, а след като „Берое“ надигна глава, да променя мнението си на 180 градуса.
При промяната във формата на първенството повечето трезво мислещи треньори поискаха и промяна на формата на Купата отново в един мач. Вместо това БФС игра отново по свирката на големите, извади всяка интрига от Купата и остави формат с два мача, които отборите се чудят кога да играят, че се стигна до там да ги играят като контролни мачове на официално обявени от ФИФА дати. Слугинажът при промяната на формата си каза думата, стигайки се дотук.
Крайно време е в българския футбол да започне положителна промяна. И е крайно време президентите на клубовете да не заравят главите си в пясъка и да си мислят, че след като Боби им прави услуги, ще постигнат нещо. Напротив – нещата във футбола ни ще вървят още по-надолу именно заради постоянните компромиси, заради другите начини и заради липсата на най-елементарни управленски решения в БФС. И ако не го осъзнаят и Михайлов не падне на конгреса, то футболът ни се обрича за нови 4 години.
Е, господа футболни капацитети, ще изиграе ли Александър Костадинов ролята на пеперудата, която ще създаде ураган, или отново ще докажете максимата, че „преклонена глава сабя не я сече“?
 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

Съботна рецепта за еклери

| от chronicle.bg |

Ще ви прозвучи трудно… ще се изплашите… Но всъщност пареното тесто не се прави толкова трудно. Дори и да е без глутен. Както казва Роси – възможно е, а магията се намира в кухнята.

Всяка седмица Росица Гърджелийска ни предлага от своите рецепти за вкусотии, направени по нестандартен начин.

Роси работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога й www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето нейната рецепта за безглутенови еклери: 

Нужни продукти:

125 мл вода
125 мл пълномаслено мляко
110 гр масло
140 гр безглутеново брашно – комбинация картофено, тапиока и оризово
1 с.л. кафява захар
1/2 ч.л. сол
4-5 яйца
4 какаови зърна – обелени и счукани

Предложение за крем:

300 гр маскарпоне
1 с.л. кисело мляко
2/3 ч.ч. кафява захар
ликьор Амарето

Ще ви е нужен пош с голям кръгъл накрайник, за поставянето на крема  в еклерите.

еклери роси

Начин на приготвяне:

В средно голяма тенджера загрейте водата, млякото, маслото, захарта и солта и разбъркайте с дървена лъжица до пълно смесване.

Когато течността заври добре, наведнъж добавете брашното и започнете да бъркате много енергично до получаване на тесто, което да се отлепи от стените на тенджерата. Целия процес отнема секунди. След като се отдели от стените, продължете да бъркате още 20-30 секунди.

Прехвърлете тестото в купа и оставете да изстине леко, но трябва все пак да си остане доста топло.

Едно по едно започнете да добавяте четири яйца, като всяко яйце трябва да се поеме от тестото и то да стане еднородно, преди да се добави следващото. За първите две яйца може да използвате миксер, но след това продължете с дървена лъжица.

Тестото трябва да стане меко, но не течно и в никакъв случай твърдо. Може да ви се наложи да използвате част от петото яйце. Така че предварително си разбийте петото яйце и остатъка ще използвате за намазване на еклерите преди печене.

Прехвърлете тестото в пош с широк, кръгъл накрайник и се шприцоват топки с около 3 см диаметър върху хартия за печене или още по-добре – силиконова тавичка за печене.

Загладете повърхността с четка с остатъка от петото яйце, като действате внимателно, без натиск.
Поръсете със счуканите какаови зърна.

Пекат се на 200 градуса без вентилатор около 25 минути, в моята фурна стават за около 45 минути, като ги оставям вътре във фурната, след като съм я изключила, за да се изсушат още повече. Трябва да станат златисти като на снимките. Ако не са – продължете да ги печете.

Трябва напълно да изстинат върху решетка, преди да се напълнят с крем.

Разбийте маскарпонето с киселото мляко и малко по малко добавете захарта. Недейте да разбивате твърде дълго време, за да не се пресече.

Добавете ликьора, ванилия и каквито други аромати искате и внимателно разбъркайте с лъжица.

Напълнете еклерите със шприц. Внимание – пристрастяващи са!