Едва ли Путин иска да върне българите под властта на Москва

| от |

Пат Бюканън / The American Conservative

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят

putin-pressa14_6566

Сега след като Владимир Путин осъществи безкръвната анексия на Крим и намекна, че неговата армия може да премине границата, за да защити руснаците в Източна Украйна, във Вашингтон настъпи оживление, обсъждайки въпроса за изпращането на войски в Източна Европа. Но ако ние не сме си загубили акъла, няма да започнем война с Русия заради земи, които нито един президент никога не е смятал за важни за Америка.

В действителност, ако Путин присъедини Източна и Южна Украйна чак до Одеса, той просто ще възстанови руската власт над територия, която е принадлежала на Русия, откакто първият президент на САЩ Джордж Вашингтон положи клетва, та чак до заклеването през 1989 г. на Джордж Буш старши (или до разпада на СССР – бел.ред.).

Това не е довод в полза на това да игнорираме действията на Русия. Но това е довод да анализираме кое е важно, а кое не е, кое представлява заплаха за нас, а кое не и коя е реалната сдържаща сила, пречеща за възраждането на съветската империя. Преди да изпратим своите войски в Европа, както това направи преди 65 години Хари Труман /1945-1953/, нека си зададем един въпрос: наистина ли американската армия, която никога не е преминавала Елба и не е воювала с Червената Армия, е унищожила съветската империя и разрушила Съветския Съюз? Не. Народите на Източна Европа и СССР бяха освободени благодарение на волята си и решимостта да бъдат свободни, самостоятелно да решават своята съдба, а също така да създадат или възстановят своята държава, изхождайки от историята, езика, културата и етническата си принадлежност. Национализмът разруши империята. А Михаил Горбачов пусна тези страни на свобода, защото Русия не желаеше да запази империята си със силата на принуждението и самата Русия искаше да бъде част от свободния свят.

Не е изключено, че Путин няма нищо против да върне руснаците в Украйна и Беларус обратно в състава на Великорусия. Но едва ли има някой, който да вярва, че той иска да върне под властта на Москва румънците, българите, поляците, унгарците, чехите или словаците? Путин разбира, че неговият собствен рейтинг, достигащ почти 80%, е пряко свързан с мнението за него като националист, който е готов да се противопостави на американците и техните претенции за архитекти на новия световен ред. И най-големият съюзник на Америка в този свят след Студената война е национализмът, а не НАТО, пълен с хрантутници. Именно национализмът даде свобода на угнетените страни, разцепи Съветския Съюз, раздели на две Чехословакия и на седем страни Югославия. Национализмът накара чеченците да направят опит да се отделят от Москва, абхазците и южните осетинци да излязат от състава на Грузия, а жителите на Крим да кажат довиждане на Киев. И тъй като именно национализмът раздели на части съветската империя и СССР, той също така ще попречи за нейното възраждане. Ако Путин започне интервенция и присъедини цяла Украйна, а не само Крим и Изтока, където руснаците са мнозинство, неговата страна ще се сблъска със същата съпротива в окупираната Западна Украйна, каквато днес наблюдаваме в Дагестан, Ингушетия и Чечня. И Путин разбира това.

Но ако Източна Украйна заяви на изборите през май своето намерение да се отдели и присъедини към Русия или да стане самостоятелна държава, защо ние автоматично трябва да се обявим срещу това? Та нали ние самите сме горди наследници на борците за независимост от 1776. Ако срамежливо наблюдаваме стремежа на Шотландия да се отдели от Англия, Каталуния от Испания, Венеция от Италия и Фландрия от Белгия, защо отделянето на Донбас от Украйна трябва да бъде проблем за нас, особено ако всичко това става по демократичен път.

Национализмът е естествен враг на империите и изглежда, че днес той навсякъде е в подем. Утвърждаването на китайския национализъм /Пекин претендира за острови, които Япония е окупирала преди повече от сто години/ предизвика възраждането на японския национализъм, който спеше зимен сън от края на Втората световна война. Засилването на национализма в Япония доведе до подем на антияпонския национализъм в Южна Корея. Най-големият враг на Китай днес е азиатският национализъм. Индия с негодувание говори, че Китай държи територии, отнети по време на войната отпреди половин век, а също така увеличава своето военно присъствие в Индийския океан.

Териториалните претенции на Китай в Южнокитайско море доведоха до възраждането на антикитайски настроения във Виетнам и на Филипините. В Западен Китай уйгурите прибягват до насилие и дори терор, опитвайки се да отделят Синцзян-Уйгурския автономен район от КНР и се надяват, че ще успеят да го превърнат в независим Източен Туркестан. Национализмът на кюрдите, които бяха съюзници на Америка по време на „Буря в пустинята“, днес заплашва единството на Турция, Сирия, Ирак и Иран.

По време на майските избори за Европарламент навярно ще усилят своите позиции Партията на независимостта във Великобритания, Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, Партията на свободата на Герт Вилдерс в Холандия и други националистически партии, които в последно време се укрепват в цяла Европа. Можем да кажем, че те като ехо повтарят Путин. Ако той не желае Украйна да влезе в ЕС, то те желаят техните страни да излязат от ЕС.

Сепаратизмът и национализмът са в подем. Централизацията и глобализацията са минало. Ражда се нов свят. Едва ли това е приятна новина за транснационалните елити, борещи се с климатичните промени и глобалното икономическо неравенство. Но е трудно да разберем каква заплаха се крие във всичко това за истинските интереси на американския народ. /БГНЕС

–––––-

Патрик Бюканън (роден 1939) е известен американски консервативен политик, коментатор и автор. Бил е съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. През 1992 и 1996 г. участваше в надпреварата за избора на кандидат-президент на Републиканската партия. Бюканън е автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?“ Статията му е публикувана в „The American Conservative“

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Жени, буйове, бански: Момичетата от „Спасители на плажа“

| от |

Не може едно лято да започне и да е достатъчно горещо, ако няма поне един чийзи филм за гледане. Тази година честта се пада на „Спасители на плажа“.

Киноадаптацията на известния сериал от 90-те ще върне много от вас в мократа фантазия на горещите лета, които е прекарал, мечаейки за Памела Андерсън и Ясмин Блийт по буй и бански. За други Дейвид Хаселхоф и досега си остава героят на всички морета, обут само в червени гащета.

Хаселхоф ще се появи във филма, който трябва да излезе само след седмица. Дотогава ние подгряваме с новите момичета в червено, водени от сочната Александра Дадарио (все още помним тези гърди в първи сезон на „Истински детектив“). До нея гордо стоят Скалата и Зак Ефрон, по плочки и със силен слънчев загар.

Да, „Спасители на плажа“ ще подмокрят лятото ви. А сега – момичета и буйове, в галерията горе. 

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.