Едно различно писмо до теб

| от |

Здравей, старче!

Всъщност… Неправилно започнах писмото си, прости ми! Трябваше да се обърна към теб както си му е редът.

Здравей, Дядо Коледа!

Не съм ти писал от много време, признавам си! От тогава, откакто загубих вярата в теб. А изгубих не само нея… Постепенно спрях да вярвам в това, че родителите ми и аз ще живеем вечно; че топлото мляко разрешава всички беди; че протегнатата приятелска ръка никога не може да държи нож, вместо залък хляб; че ако направиш добро, ще ти отвърнат със същото; че хората те обичат не заради това кой си, а какъв си и че ще те приемат, не само заради плюсовете ти, а и въпреки минусите ти… И в още куп други неща загубих Вяра. А покрай нея, лека-полека, за съжаление, си отидоха и нейните неизменни спътнички – Надеждата и Любовта.

Това е и причината да ти пиша точно сега! Моля те – донеси ми за подарък поне малко Вяра! Като за начало – за да повярвам отново в теб! А след това – и във всичко останало… И покрай нея да се завърнат и Надеждата, и Любовта!

Мисля си, че не искам чак толкова много, нали? Или пък искам най-много от всички? Не знам, ти ще кажеш – все пак получаваш толкова много писма, в които ти искат всякакви дарове… Лошото е, че не знам къде да ти пратя моето. Ето защо смятам да го пусна тук, в Интернет, надявайки се, че все по някакъв начин ще стигне и до теб… И нека ти кажа нещо – в нощта на Бъдни вечер няма да окача чорап на камината, а вместо това пред нея ще оставя отворена душата си и ще чакам твоя подарък! Защото някак си знам, че ще ми го донесеш…

Прегръщам те силно!
Твой Марио

 

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Другите роли на актрисите от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Има редица причини, поради които харесваме Game of Thrones – фантастичен свят, политически интриги, военни сблъсъци, кръв… Но нека си признаем – красивите жени са сред водещите ни мотиви.

Те изглеждат величествено в света на Вестерос, но със сигурност ще се изненадате да ги видите и в други роли, които са играли на малкия и големия екран.

Предлагаме ви някои от най-секси кадрите с тяхно участие, които ще ви накарат да изгледате филмите, за които става дума.

 
 

Красивите учени са по-некомпетентни

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета на Кембридж откриха, че симпатичните учени по-лесно печелят благоразположението на аудиторията, но ги считат за по-неспособни в сравнение с не толкова привлекателните им колеги, съобщи сайтът „Лайф“.

За изследването експертите проведоха социологическо проучване сред обикновените хора. Те бяха попитани за отношението им към Брайън Кокс, водещ физик и към експерта по анатомия Елис Робъртс, чиито добър външен вид им помогна да постигнат успехи като учени в публичното пространство. Независимо от това се оказа, че зрителите не ги възприемат като висококвалифицирани специалисти.

Ръководителят на изследването психологът Уил Скайларк каза, че искал да изясни как външността на учените влияе на възприемането им от публиката.

„Знаем, че добрият външен вид помага на политиците, затова решихме да разберем дали това важи и за учените“, добави той.

В първия етап на експеримента на доброволците бяха показани снимки на над 300 британски и американски учени. Хората трябваше да оценят интелекта и нивото им на привлекателност. След това анкетираните трябваше да оценят доколко би им било интересно да разберат какво правят учените, а също и дали смятат, че тези хора се занимават с точни или важни изследвания.

Когато опитът стигна до оценяването на интелектуалните способности на учените, красотата не беше в тяхна полза. Тези, които анкетираните определиха като по-привлекателни и по-общителни, бяха посочени като неспособни за висококачествени изследвания.

Изследователите стигнаха до извода, че външният вид оказва огромно влияние при избора и оценката на информация. Това, че по-красивите учени са подценявани, може да се превърне в предизвикателство, предвид големия брой цифрови средства за масова информация.