Един обикновен разказ с необикновен край

| от | |

books-text

Маргарита Галинова Кунчева

Лола беше момиче на 15 годишна възраст, с черна коса и изумрудено зелени очи, с бледо лице и леки лунички по носа. На пръв поглед човек не би помислил, че е красива, но заглеждайки се в нея разбираш, че е сякаш излязла от някоя ирландска приказка за леприкони, в която тя е прекрасна фея. Лола живееше с родителите си в Портланд. Майка и се казваше Мери и беше главен готвач в местен ресторант, а баща и бе предприемач и го наричаха Роб. Лола ходеше на училище, но нямаше много приятели, защото всички я мислеха за чудато момиче с червената като огън коса. Тя наистина беше различна, защото виждаше всичко около себе си по друг начин от другите. Вярваше ,че някъде съществува съвършената сила, която не може всеки да види. Опитвала се бе да говори за това с малкото си близки съученици, но вместо разбиране получаваше смях, придружен с учудени погледи вперени в нея. Може би от този момент, когато сподели мислите си, другите започнаха да я отбягват.

Един ден баща и се прибра за вечеря и съобщи новината, че го повишават и поради това трябва да се преместят в друг град. Лола си помисли, че може би това е нейният шанс да открие приятели и да срещне нови,  хора с по-различни възгледи.

След няколко седмици те бяха опаковали всичко и заминаха. Новата им къща бе малка, но спретната, на два етажа, с градина и кокетна бяла ограда с малък двор. Кварталът също беше приятен, тих с много дървета, алеи и цветя. Настаниха се и започнаха да нареждат новият си дом. Лола се качи да разгледа стаята си, погледна през прозореца и тогава го видя. Точно срещу нейният прозорец  в съседната къща седеше момче с черна коса, бяла кожа и прекрасни сини очи. Той също я гледаше и помаха с ръка. Лола се смути, но отвърна на поздрава. Цяла нощ не можа да заспи от вълнение, че го видя, а и от еуфорията по преместването и новото начало с непознати за нея хора.

Следващият ден бе първият и ден в ново училище. Първото което забеляза, че всички бяха разделени на групички и мисълта, че ще успее да намери приятели я напусна. По късно тя забеляза момчето от съседната къща, което я гледаше. Първата и мисъл бе, че си въобръзява, защото до този момент не и се беше случвало момче да и обръща внимание. Почувства как бузите и се покриват с лека червенина. Тъкмо събра кураж да му се усмихне и звънецът прекъсна този прекрасен момент.

На другия ден се засякоха на входа и размениха леки  усмивки, а на обяд той седна до нея и  я заговори. Казваше се Джеймс  и беше на нейната възраст. Разговорът им вървеше така сякаш се познават цял живот и времето литна неусетно. Той с лека нотка на съжаление, че се разделят и обеща да я потърси по-късно. Лола беше толкова развълнувана, че не можеше да се съсредоточи върху уроците в час. Прибирайки се в къщи тя усети щастие, а това беше рядко срещано чувство при нея. В мисли за него и слушайки любимата си музика, не чу звънеца на вратата и когато майка и чукайки на вратата и каза че я търсят, тя полетя надолу по стълбите. Джеймс  я чакаше да излязат. Получила позволение от родителите си , тя беше отново щастлива. Разговорът им се лееше леко и непринудено и Лола разбра, че той мисли като нея, че имат еднакви интереси и мечти. Щастлива бе, че има и друга „странна птица”, както тя самата обичаше да се назовава. Надяваше се, че това е началото на една връзка между две сродни души, които след дълго лутане са се намерили. Само времето щеше да покаже така ли е наистина.

След този ден Лола и Джеймс бяха неразделни- в училище стояха един до друг при всяка възможност и разговаряха в захлас, вечер правеха дълги разходки отново потънали в разговори. Една вечер изпращайки я до вратата но къщичката им Джеймс се наведе и я целуна.

Това беше първата целувка на Лола и тя почувства как пеперудки запърхаха  в стомаха и. Състоянието и беше неописуемо и тя  би  употребила фразата, че е на „седмото небе”. Тя влезе тихо в дома си и легна в чаршафите, които миришеха на цветя, затвори очи и мислите за Джеймс веднага нахлуха в главата и. Мислеше за сините му очи, които я гледаха с нежност и  любов, за разговорите им и колко омайващи са думите му. Любимата тема на Джеймс беше за върколаци. Той четеше много и се интересуваше за всичко свързано с историите за тях.Вярваше, че съществуват, а не са само свръхестествено явление или плод на въобръжение.

Тъй като Лола му вярваше той беше доволен, че има с кого да сподели без да го гледат с присмех.

Един ден Джеймс и съобщи, че заминава с по-големият си брат на къмпинг в гората. Лола не искаше той да ходи защото имаше някакво странно лошо предчувствие. Беше пълнолуние ,а тогава според нея свръхестественото добиваше сила. Той я успокои с целувка и каза че нищо няма да се случи. Лола не затвори очи цяла нощ от лоши мисли. На другият ден Джеймс не се прибра. Тя го потърси на мобилният му телефон, но напразно- беше изключен. Изведнъж почувства прилив на паника, която обзе цялото и тяло.

Минаха няколко дни, но Джеймс не се появи, нито се обади. Лола не губеше надежда и чакаше на телефона. И ето , че той се обади, но говореше с различен тон, беше студен и различен. Каза, че си е у дома, но днес няма да може да се видят и затвори телефона без да изчака отговора и. Лола стоеше стъписана и не знаеше какво да мисли.Тя усети , че няма сила да стои права и се отпусна бавно на леглото, като мислите се блъскаха в главата и, причинявайки и болка. Следващият ден се точеше бавно и мъчително за нея, не срещна Джеймс никъде в училище. Прибирайки се в къщи изтича в стаята си с мисълта, че може да го зърне на прозореца, но откри на леглото си писмо от него -”Ще те чакам в 23:00 часа в началото на гората „ Джеймс. Лола се изненада от късната среща-винаги излизаха рано, но тя беше готова на всичко само да го види. Изчака родителите си да заспят и се промъкна тихо навън. Той стоеше в сенките на дърветата, но тя видя силуета му отдалеч, затича се да го прегърне. Джеймс я отблъсна леко и каза, че иска първо да поговорят за нещо важно. Тя усети, че краката и се подкосяват-„нима идваше краят на връзката им” си мислеше. Сълзи нахлуха в очите и. Джеймс видя това но мълчеше.Хвана я за ръка и я поведе навътре в гората. Изведнъж и заговори с тих овладян глас. Каза, че дори и да не иска повече да го види тя трябва да чуе това което има да и сподели. С едва доловими думи заразказва как през нощта в палатката чул шум и излязъл да види какво става, когато го нападнало нещо голямо и силно в тъмнината причинявайки му силна болка от  която той изпаднал в безсъзнание. Събуждайки се по късно видял, че брат му е изчезнал, а той има голяма рана от ухапване. От всички събрани знания за върколаците той моментално разбрал от какво е ухапан и следва трансформацията му в един от тях. Останал в гората докато започнал да се владее. Каза и също, че мисълта за нея му е давала сили да преодолее преобразяването си и че ще я обича завинаги.

След това Джеймс се приближи до нея, погали косата и я погледна дълбоко в очите както едно време. Лола не знаеше какво да направи, не знаеше това сън ли е или истина. Искаше да избяга, но в същото време искаше да го прегърне силно и да остане. Независимо кой е той сега тя го обичаше и нямаше да го остави. Каза мислите си на глас и добави, че ще остане с него завинаги. Джеймс се усмихна и сподели, че това са най-хубавите думи, които е чувал някога.

От тук нататък те бяха неразделни независимо от трудностите, които имаха. Любовта им беше като вечно цвете, което никога не увяхва, което живее в чудна градина огряна от незалязващото слънце на щастието.

 

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

Екстремни тестове за KIA Stinger

| от chronicle.bg |

KIA Stinger навлиза във финалния етап от своя режим на абсолютно екстремни тестове и процеси за усъвършенстване. Програмата за изпитания, която се провежда в различни точки по целия свят както на пътна настилка, така и на писта, трябва да гарантира, че автомобилът притежава нужни качества.

Аеродинамика: как се оформя специфичния гран туризмо дизайн за Stinger:

При разработване екстериора на Stinger – фастбек, дизайнерите на КИА получават напътствия от експертите по аеродинамика в компанията. Развойният център на КИА във Франкфурт използва софтуер, който изчислява динамиката на флуидите (CFD). С него бързо може да се тестват и оценяват разнородни идеи за подобряване на аеродинамичния профил на автомобила, без това да е за сметка на неговия фастбек силует.

След четири седмици съвместна работа на екипите са осъществени леки корекции по екстериора на Stinger с цел подобряване обтекаемостта на автомобила.

Каросерията е леко заострена към задната част, а новите ‘хриле’ са разположени зад предните калници за да намалят завихрянето на въздуха по фланговете на автомобила. Задният аеродинамичен спойлер е с променена форма и изпълнява задачата да редуцира както вертикалните вибрации, така и да увеличи стабилността при високи скорости. В предната част са позиционирани по-големи хоризонтални канали за оптимизиране на охлаждането на спирачките, а специфичната форма на въздушните отвори допълнително спомага за намаляване на вертикални вибрации.

Управление и удоволствие от шофирането: гран туризмо за всякакви условия

Динамиката на Stinger изправя инженерния екип на КИА пред ново предизвикателство. Специализирани в разработката на шасита, инженерите на марката получават буквално бял лист хартия, на който да очертаят схемата със зададените характеристики на окачването и кормилното управление на автомобила. Тяхната задача е да създадат автентичен гран туризмо с динамика на шофирането, която отговаря на неговия фастбек дизайн. Формата на Stinger вдъхновява работата по постигане на оптимално динамично шофиране с максимално високо ниво на контрол над автомобила. В същото време приоритет остава и постигането на баланс между ежедневното шофиране и комфорта при пътуване с високи скорости на дълги разстояния.

Stinger_1_small

За да изпълнят заданието, инженерите на КИА разработват два вида окачване. Stinger е оборудван с предно окачване макферсон и напълно независимо задно окачване мултилинк. В същото време обаче липсата на предшественик на Stinger позволява на инженерите да изградят както традиционна пасивна настройка, така и съвсем нова адаптивна система за електронно регулиране на окачването (Dynamic Stability Damping Control, DSDC). Тя адаптира дължината на хода на амортисьорите в движение и се контролира от група сензори за ускорение, спиране и управление.

С помощта на селектора за избор на режима на шофиране (Drive Mode Selector System), водачът има възможност да променя характеристиките на амортисьорите като избира между два режима: нормален или спортен. И докато при нормалния режим окачването леко се втвърдява при остри завои, този ефект е доста по-слабо изразен при спортния режим. Изборът на спортен режим осигурява значително по-директно предаване на трептенията при всякакви условия на пътя и скъсява дължината на хода на амортисьорите за по-добър контрол и директно управление по време на по-емоционално шофиране. Селекторът DSDC ще бъде включен в пакета от стандартно оборудване на 3,3-литровите V6 версии на Stinger.

Stinger_3_small

Пасивното окачване – част от стандартното оборудване за моделите с 2,0-л бензинов турбодвигател и за всички 2,2-л дизелови модели – е конструирано по същото задание като системата DSDC. Пасивната настройка е подложена на изпитания по състезателната писта „Нюрбургринг Нордшлайфе“ и по конвенционални пътища. Тя предразполага към нужната стабилност при дълги пътувания и криволичещи пътища. Базирано на изключително прецизната концепция на КИА, окачването на Stinger е изцяло преработено за оптимална обратна връзка при управление на автомобила.

Като част от стандартното оборудване на всеки Stinger, R-MDPS позволява на водача да избира между два режима на шофиране – нормален или спортен.
При спортен режим по-късата предавка осигурява по-бърза реакция, намалявайки необходимостта от допълнителни действия. Нормалният режим редуцира усилието при кормуване, което е предпоставка за по-умерени реакции при пътуване. Също така този режим изисква повече усилие при завъртане на волана – чрез линейното натрупване на съпротивление, което дава на водача повече увереност при шофиране.

Спирачна система: как спира най-мощният автомобил в историята на КИА

Със своите 370 к.с., 3,3-литровият V6 двигател с турбокомпресор на КИА Stinger дава възможност на автомобила да постигне ускорение от 0 до 100 км/ч само за 4,9 секунди, което го поставя на първо място по бързина на ускорението в историята на КИА.

Stinger_4_small

С цел да постигнат максимална ефективност на спирачките, много по-добра от всички автомобили на КИА досега, инженерите подлагат Stinger на различни високоскоростни спирачни тестове. Създават набор от впечатляващи предизвикателства за проверка на възможностите им, а екипът от тест пилоти се отправя към известния планински път Гросглокнер в австрийските Алпи за изпитания на спирачната система при постоянно спускане. За тестовете са използвани и някои частни съоръжения в Северна Германия и Източна Испания, както и пистата „Нюрбургринг“.

Мощните 3,3-литрови конфигурации на Stinger са оборудвани със спирачна система, разработена съвместно с Brembo. 18-инчовите дискови спирачки Brembo са специално проектирани да отговорят на високата мощност на двигателя. С перфорация и оребряване те постигат не само по висок термичен капацитет, но и нивата на износване при тежка експлоатация значително намаляват. Спирачките са оборудвани и с най-мощните бутала в историята на КИА.

Качество и надеждност: тестът Грийн Хел

Като всеки автомобил , Stinger е подложен на пълен набор от изпитания, които доказват високата надеждност и стабилност на автомобила. Докато „Нюрбургринг Нордшлайфе“ изигра решаваща роля при изграждане динамичния характер на Stinger, то резултатите от тестовете в Грийн Хел затвърдиха високото качество и надеждност на изцяло новия модел.

Всеки тестови автомобил се подлага на поне 10 000 км шофиране, което се равнява на 480 обиколки на „Нордшлайфе“. Всепризната като перфектна тестова зона, пистата има 73 завоя, 300-метрова денивелация във височината между най-високата и най-ниската точка на трасето, както и максимален наклон от 17%. Комбинацията от рязко ускорение, бързо намаляване на скоростта, остри предизвикателни завои и променящи се повърхности и наклони, е безпрецедентен тест за мощност и динамичност. Разстоянието, изминато по време на разработката на Stinger, се равнява на повече от 160 000 км екстремни изпитания на пътя.

Всеки прототип на Stinger, тестван на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, се подлага на същия „наказателен“ режим на безкомпромисни изпитания на окачването, каросерията и задвижването. Процедурите за изпитване на КИА са предназначени за установяване на износването на задвижващия механизъм и по-специално евентуалното изтичане на течност, както и на характеристиките за топлинния контрол на предавателната кутия. Температурата на спирачките, ауспуха и скоростната кутия на автомобила са под постоянно наблюдение, за да се гарантира, че те работят оптимално през цялото време.

3,3-литровият Stinger към момента е в последната си тестова фаза на „Нюрбургринг Нордшлайфе“, но значителна част от разработката на 2,0л и 2,2-литровите модели – със задвижване на задните и на четирите колела – вече е приключила. Един дизелов прототип е изминал 20 000 км на „Нордшлайфе“. Преди това двигателят е покрил пълния задължителен тестови пробег от 10 000 км, но допълнителната работа по шасито изисква изпитанието на серия нови компоненти. Задвижващата система – двигателят и скоростната кутия – остават същите, но с нови компоненти, а тестването продължава с изминаването на допълнителни 10 000 км.

8-степенната автоматична скоростна кутия на Stinger, която ще се предлага с всеки от трите двигателя, е важен акцент при проверките на задвижването. Изпитанията на „Нордшлайфе“ откриват необходимостта от по-ефективен топлинен контрол в скоростната кутия – ранните тестове сочат, че температурата на маслото се покачва над стойностите, препоръчани от инженерния екип. За да коригират това, инженерите на КИА снабдяват скоростната кутия с охладител на маслото с по-голяма повърхност за да може охлаждането да бъде по-ефективно.

Освен на „Нюрбургринг“ изпитанията на Stinger се провеждат и в други точки по цял свят с над 1,1 милиона километра общ пробег за проверка на издръжливостта, което се равнява на 27 обиколки на Земята около екватора.

Разработката на автомобила се осъществява в цяла Европа, Близкия Изток, Азия, Северна и Южна Америка с цел провеждане на екстремни климатични тестове и проверка на качеството за всички компоненти, използвани в Stinger. Подготвян за международна аудитория, Stinger е подложен на тестове при необичайни студове, горещини и на много висока надморска височина, изправен е пред императиви на пустинята, претоварени градски центрове, планинските проходи и райони с постоянно замръзнала земя.

Производство и продажби

КИА Stinger влиза в производство през втората половина на 2017 г. и ще се предлага на международните пазари от четвъртото тримесечие на годината. Ценообразуването на местните пазари и окончателните спецификации ще бъдат оповестени непосредствено преди пускането на Stinger на пазара.

 
 

„Transformers: The Last Knight“ оглави бокс-офис класацията

| от chronicle.bg, по БТА |

Блокбастърът „Трансформърс: Последният рицар“ оглави бокс-офис класацията на Северна Америка, но приходите от дебютния му уикенд са ниски в сравнение с предишните филми от поредицата, съобщи Асошиейтед прес.

Приходите от уикенда на „Трансформърс: Последният рицар“ в САЩ и Канада са 43,5 милиона, а за петдневния период от сряда – 69,1 милиона. Предишните четири филма дебютираха с над 97 милиона долара.

Филмът, в който Марк Уолбърг за втори път изпълнява главната роля, обаче предизвика по-голям интерес в чужбина, особено в Китай. Приходите му на световния пазар са 196,2 милиона долара, от които 123,4 милиона в Китай.

Засега не е ясно дали „Трансформърс: Последният рицар“ ще успее да покрие направените разходи. Бюджетът му е 217 милиона долара и почти още толкова за маркетинг. Отзивите на критиката за него са по-лоши, отколкото за предишните филми.

Второто място в бокс-офис класацията на Северна Америка си поделиха „Жената чудо“ и „Колите 3″ с приходи от 25,2 милиона долара. Почти месец след като излезе на екран, „Жената чудо“ продължава да привлича интерес. За четири седмици приходите в САЩ и Канада надхвърлиха 300 милиона долара. Продажбата на билети по света донесе 652,9 милиона долара – най-високите постъпления от филм, режисиран от жена.

Четвърти е „47 метра надолу“, а пети – биографичният филм за рапъра Тупак Шакур „All Eyez On Me“.

 
 

Най-доброто от киното на 2017 досега

| от chronicle.bg |

Първата половина на 2017-та мина и е време да направим равносметка какво хубаво ни поднесе киноиндустрията за този период.

Преди време ви показахме най-добрите сериали за първото полугодие на 2017-та, а сега ще направим подбор на най-доброто от широкия екран. Немалко от хитовете досега изненадаха аудиторията. Някои от тях са създадени от млади екип, а сюжетите им впечатляват със своята  зрялост.

Сред оглавяващите  класацията заглавия има както традиционните блокбъстъри, които са гарант за  възвращаемост на бюджета,  така и елитарни продукции,  засягащи типичните за европейското кино теми.

Най-добре сами вижте (в галерията горе) най-успешните филми на 2017-та досега.