Един ден в Париж

| от | |

Емануил Одаджиев

„Това трябва да е!!!“ – казваш си, взирайки се в голямото сияние пред теб, на път от летището към града. Сякаш целия град гори и ти виждаш заревото в тъмнината на вечерта, но истината е съсвсем проста – навлизаш в един от най-добре осветените градове в света.

Париж. Всякакви хора преди това са ти казвали, колко е хубав, колко е гаден, как го мразят, как го обичат, как вони, как мирише на парфюм, колко готини са француз(ойк)ите, какви гадове са…но сам си знаеш, че истината е твоята истина…

На пръв поглед е обикновен, забързан и дори истеричен като София (може би, защото прекалено сме обременени с този град), но в последствие разбираш, че си попаднал в местенце със силно минало, собствено настояще и неизбежно бъдеще, град с Дух. Ако си обикновен, първия ти сблъсък е с метрото – Гранде, както биха казали в съседната страна. И колкото и да е голямо, с много линии и станции, толкова е и организирано и предлага  множество връзки на възлови места и гари. Не може да си позволиш лукса да скучаеш  чакайки, защото влакчетата са през 2 минути. А на повърхността се чудиш, на къде първо да поемеш?! Лувъра, Айфеловата кула, Нотр Дам, Монмартр, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Мулен руж, Болонския лес…

И обратно на туристическата традиция, се запътваш към Ла Дефенс – модерната част на града. Излизаш от дупчицата под земята и се оказваш в Ню Йорк (?!) Не, просто французите също си падат по високите сгради и са си направили бизнес градче, с една Гранде Арк. А тя, арката, наистина е огромна и се чувстваш леко мъничък и нищожен, застанал под нея. Обръщаш се на 180 градуса, взираш в далечината пред теб и виждаш на около 2 км – (изненадаааа!) Триумфалната арка. А пред нея пък, пак в права линия, на около километър е арката пред Лувъра, а пред нея е пирамидата. Милите парижани са направили една наистина дълга осечка с три арки по нея.

Интересно, казваш си, сигурно има смисъл от това, но колкото и да се пънеш, не намираш такъв.Сещаш се за Дан Браун, но нямаш никакво време за конспирации, затова се грабваш и отиваш към Айфеловата кула, като всички останали, защото си още зелен за парижките потайности.

Голяма е, безспорно. И внушителна. Хубав монумент за 100 годишнината от Революцията. Обаче интересното е, че точно под нея група брейк денсъри, развличат обществеността с красивите си танци. Хубаво е. Горе обаче е ветровитито и шапките отхвърчат, но пак е хубаво. Разбираш, че се намираш в един наистина огромен град и си задаваш въпроса, дали парижани са грандомани, а?

Пропуснах да отбележа, че постоянно си в компанията, на хора с апарати, камери, телефони, веещи се карти, сочещи с пръст на някъде. Това е поради простата истина (в началото е трудно да го осъзнаеш), че си един от тях, един от странните и досадни същества наречни туристи. С тях си навсякъде!

Вече си долу и си видял невероятния град от облаците, пееш си „I believe I can fly” и решаваш да се повозиш с лодка по Сена. Обичайният маршрут е от Айфеловата кула до Нотрдам, а на теб много ти се иска да не си обичаен, обаче няма как. Следват забележителностите Musee d’orsay, Louvre, St Germain de pre, Hotel de Ville и Notre Dame. На последната спирка слизаш и се запътваш към прочутата катедрала, очаквайки от някъде да се покаже Квазимодо, гонейки Есмералда. Вътре не е много по различно от всяка една друга голяма катедрала в Европа, а забавната част е, че въпреки многoто табелки със забрана за снимане и сърдитите чичковци, правещи забележки за това, навсякъде се чуват звуци от щтракане, а по смелите дори използавт светкавици. На излизане виждаш как група японци „ограбват” машината за сувенирни монети, сякаш са спечелили джакпот от ротативка.

Време е за среща с гениите, време за малко интелектуално пиршесво. Ето го и Лувъра. Обстановката е като на футболен мач, само дето няма семки за суетящите се туристи. Слизаш под пирамидата и разбираш, че ще ти трябва упътване за да разбереш, къде е Джокондата. А то е там, на около 30 езика, но не и на български, естествено. Взимаш си простосмъртното упътване на англииски и се запътваш към Мона Лиза, защото, няма какво да си кривим душата, 80% от посетителите идват за да видят само нея, въпреки, че определено има какво да се види друго, но то по-скоро е от музеен-исторически характер, докато да видиш творбите на гениите от Импресионизма, Сюрреализма или Кубизма, трябва да обиколиш различни местенца в Париж.

Както и да е, стигаш до мястото и заварваш една тълпа вперила неразбиращи очи в творбата на един неразбран човек, но важното е да се снимаш с прочутата картина на Леонардо от Винчи  и евентуално да я постнеш във Фейсбук.

Един ден в Париж!

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“. 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Москва не разглежда алтернатива за провеждане на „Евровизия 2017″

| от |

Организаторите на конкурса „Евровизия 2017″ опровергаха информацията, че Москва разглежда възможността за алтернативен град за провеждането му. Това се се съобщава на руската версия на сайта на „Дойче веле“.

„Европейският съюз за радио и телевизия, който е организатор на конкурса „Евровизия“, опроверга информацията за възможното му пренасяне от Киев в Москва. Организаторите нямат подобни планове“, се казва в информацията.

Позовавайки се на организационния комитет на конкурса, германският в. „Билд“ вчера писа, че финалът на „Евровизия 2017″ може да се състои в Москва заради проблеми с финансирането му от украинска страна.

Окончателно решение дали Украйна ще получи право за провеждане на „Евровизия“ Европейският съюз за радио и телевизия трябва да вземе на генерална асамблея на 8 декември.

 
 

CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат заедно на сцената на Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Не една, не две, а три от най-големите диско диви се събират в София. Иконите на евродиското от 80-те и 90-те CC Catch, Sandra и Samantha Fox ще се качат на една сцена специално за най-мащабното и лудо шоу, което България някога е виждала.

CC Catch, Sandra и Samantha Fox идват в София за първия концерт на платформата HITS ONLY, която дава сцена на най-обичаните парчета от целия свят, от всевъзможни години и жанрове. HITS ONLY не си поставя стилови граници, а следва един единствен принцип – хитове, хитове и пак хитове. Каква ще бъде следващата гореща комбинация, засега остава тайна. Дотогава обаче всичко е ясно – на 29-и април в София ключовата дума ще бъде ДИСКО!

Трите кралици на този стил, идващи в Арена Армеец за първото грандиозно парти HITS ONLY, едва ли имат нужда от дълго представяне.

CC Catch или Каролина Катерина Мюлер започва да пее още от дете. Големият ѝ пробив е през 1985 г., когато излиза дебютният ѝ сингъл I Can Lose My Heart Tonight. Следва луд успех, 5 албума и 12 хита в топ 20. Незабравими остават още Cause You Are Young, Strangers By Night, Heartbreak Hotel и много други. Открива я Дитер Болен от Modern Talking и съвместната им работа я изстрелва до върха. След момент на кратка пауза CC Catch възобновява кариерата си и от края на 90-те не е спирала с участията си по целия свят.

Sandra Аnn Lauer или просто Sandra е една от най-големите световни диско звезди през 80-те и началото на 90-те. През този период всички знаят наизуст хитовете ѝ (I’ll Never Be) Maria Magdalena, In the Heat of the Night, Everlasting Love, Secret Land, Hiroshima и Don’t Be Aggressive. В пика на своята слава Sandra оставя далеч зад себе си в музикалните класации даже звезди от ранга на Madonna. Дискографията ѝ включва 16 албума, а малцина знаят, че тя е и един от гласовете в албумите на Енигма, проект на понастоящем бившия и съпруг Майкъл Крету, продуцирал още Boney M, Milli Vanilli и Майк Олдфийлд.

Samantha Fox също е родена, за да се представя пред публика и да бъде известна и желана. Освен диско дива, британката е и актриса, еротичен модел, и дори талантлив автор на песни за други изпълнители. През 1986 г. музикалната ѝ кариера се изстрелва в орбитата с хита Touch Me (I Want Your Body), който става номер 1 в 17 държави, а тя се превръща в секссимвол за едно цяло поколение. През 1988 г. получава номинация за най-добра изпълнителка на наградите Brit. Днес в кариерата ѝ блестят 8 албума и десетки хитове, които я правят една от най-големите звезди от края на 80-те. Тя е и първата британска певица с три хита в американския топ 20.

Билетите са в продажба от 11:00 ч. на 6.12.2016 г. и са достъпни в бензиностанции OMV, The Mall, касата на Арена Аремец, Български пощи и мрежата на Eventim.bg. Промоционалните билети са на цени от 35 и 45 лв., след изчерпването им цените ще са 50 и 60 лв.