Един ден в Париж

| от | |

Емануил Одаджиев

„Това трябва да е!!!“ – казваш си, взирайки се в голямото сияние пред теб, на път от летището към града. Сякаш целия град гори и ти виждаш заревото в тъмнината на вечерта, но истината е съсвсем проста – навлизаш в един от най-добре осветените градове в света.

Париж. Всякакви хора преди това са ти казвали, колко е хубав, колко е гаден, как го мразят, как го обичат, как вони, как мирише на парфюм, колко готини са француз(ойк)ите, какви гадове са…но сам си знаеш, че истината е твоята истина…

На пръв поглед е обикновен, забързан и дори истеричен като София (може би, защото прекалено сме обременени с този град), но в последствие разбираш, че си попаднал в местенце със силно минало, собствено настояще и неизбежно бъдеще, град с Дух. Ако си обикновен, първия ти сблъсък е с метрото – Гранде, както биха казали в съседната страна. И колкото и да е голямо, с много линии и станции, толкова е и организирано и предлага  множество връзки на възлови места и гари. Не може да си позволиш лукса да скучаеш  чакайки, защото влакчетата са през 2 минути. А на повърхността се чудиш, на къде първо да поемеш?! Лувъра, Айфеловата кула, Нотр Дам, Монмартр, Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Мулен руж, Болонския лес…

И обратно на туристическата традиция, се запътваш към Ла Дефенс – модерната част на града. Излизаш от дупчицата под земята и се оказваш в Ню Йорк (?!) Не, просто французите също си падат по високите сгради и са си направили бизнес градче, с една Гранде Арк. А тя, арката, наистина е огромна и се чувстваш леко мъничък и нищожен, застанал под нея. Обръщаш се на 180 градуса, взираш в далечината пред теб и виждаш на около 2 км – (изненадаааа!) Триумфалната арка. А пред нея пък, пак в права линия, на около километър е арката пред Лувъра, а пред нея е пирамидата. Милите парижани са направили една наистина дълга осечка с три арки по нея.

Интересно, казваш си, сигурно има смисъл от това, но колкото и да се пънеш, не намираш такъв.Сещаш се за Дан Браун, но нямаш никакво време за конспирации, затова се грабваш и отиваш към Айфеловата кула, като всички останали, защото си още зелен за парижките потайности.

Голяма е, безспорно. И внушителна. Хубав монумент за 100 годишнината от Революцията. Обаче интересното е, че точно под нея група брейк денсъри, развличат обществеността с красивите си танци. Хубаво е. Горе обаче е ветровитито и шапките отхвърчат, но пак е хубаво. Разбираш, че се намираш в един наистина огромен град и си задаваш въпроса, дали парижани са грандомани, а?

Пропуснах да отбележа, че постоянно си в компанията, на хора с апарати, камери, телефони, веещи се карти, сочещи с пръст на някъде. Това е поради простата истина (в началото е трудно да го осъзнаеш), че си един от тях, един от странните и досадни същества наречни туристи. С тях си навсякъде!

Вече си долу и си видял невероятния град от облаците, пееш си „I believe I can fly” и решаваш да се повозиш с лодка по Сена. Обичайният маршрут е от Айфеловата кула до Нотрдам, а на теб много ти се иска да не си обичаен, обаче няма как. Следват забележителностите Musee d’orsay, Louvre, St Germain de pre, Hotel de Ville и Notre Dame. На последната спирка слизаш и се запътваш към прочутата катедрала, очаквайки от някъде да се покаже Квазимодо, гонейки Есмералда. Вътре не е много по различно от всяка една друга голяма катедрала в Европа, а забавната част е, че въпреки многoто табелки със забрана за снимане и сърдитите чичковци, правещи забележки за това, навсякъде се чуват звуци от щтракане, а по смелите дори използавт светкавици. На излизане виждаш как група японци „ограбват” машината за сувенирни монети, сякаш са спечелили джакпот от ротативка.

Време е за среща с гениите, време за малко интелектуално пиршесво. Ето го и Лувъра. Обстановката е като на футболен мач, само дето няма семки за суетящите се туристи. Слизаш под пирамидата и разбираш, че ще ти трябва упътване за да разбереш, къде е Джокондата. А то е там, на около 30 езика, но не и на български, естествено. Взимаш си простосмъртното упътване на англииски и се запътваш към Мона Лиза, защото, няма какво да си кривим душата, 80% от посетителите идват за да видят само нея, въпреки, че определено има какво да се види друго, но то по-скоро е от музеен-исторически характер, докато да видиш творбите на гениите от Импресионизма, Сюрреализма или Кубизма, трябва да обиколиш различни местенца в Париж.

Както и да е, стигаш до мястото и заварваш една тълпа вперила неразбиращи очи в творбата на един неразбран човек, но важното е да се снимаш с прочутата картина на Леонардо от Винчи  и евентуално да я постнеш във Фейсбук.

Един ден в Париж!

 
 

Строителен работник спечели 50 000 лева от билет „Златото на инките“

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

Късметлията Дюнями Садък от старозагорското село Габарево получи страхотен подарък от Лотария България. 56-годишният строителен работник спечели 50 000 лева, само със закупуването на един билет „Златото на инките“.

„Винаги съм вярвал, че когато имаш късмет и един билет е достатъчен. Аз съм живото доказателство затова“, споделя Дюнями.

Разказва, че е купил билета от хранителен магазин в родното си село, който изтрил веднага, а секунди по-късно продавачката потвърдила добрата вест.

„Първоначално онемях, но бързо дойдох на себе си. В този миг нямаше по-щастлив от мен!“, допълва той.

Щастливецът планира с част от парите да си купи малка къщичка, а с другата – ще отиде на почивка. Естествено, ще почерпи и близките си!

Платена публикация

 
 

RIP, авторско право

| от |

Днес е Световният ден на авторското право. Ура! По принцип, на световния ден на СПИН раздават презервативи. На Св. Валентин се раздават презервативи. На световния ден на авторското право съответно трябва да се раздават авторски договори. Искаме авторски договори. Презервативите не са като бананите по комунизма – има ги целогодишно. Тоест са като бананите по демокрацията. Авторското право обаче не е.

Скоро ми подариха грамофон. Лошото на грамофона е, че не можеш да дърпаш нелегално плочи. Можеш да дърпаш нелегално чанти и да си купуваш плочи, но това не е елегантно. Тоест, в последно време плащам за музика. Хубаво ли ми е? Не. Ще отида ли тази събота на битака на лов за грамофонни плочи? Да. Хайде, съдете ме!

Чувството отново да се допреш до този най-екзотичен елемент в света на музиката – авторското право, е приятно. Дали заради ретро тръпката, която някои хора, най-често млади, наивни момичета, изпитват, когато вдишат завладяващия аромат на плесента в старите книги. Или заради латентна хипстърия. Няма значение – кеф цена няма, нали? Затова ставаме рано-рано сутрин за работа. Със сигурност не се чувствам по-добре, когато плащам за музика, все едно съм спасил дърво или съм бил веган 10 минути, пощадявайки половин кокошка, или съм изключил водата, докато си мия зъбите, за да не вземе да остане планетата без вода, не. Просто има нещо приключенско в самия процес на търсене, а и звукът е готин. Нали знаете приказката „Ако отидете в дома на някого и там няма книги, не правете секс с него“. Позволете да парафразирам: „Ако отидете в дома на някого и там има грамофон, вижте за книги и ако няма книги, подхвърлете му няколко и след това правете секс“. Разбира се, това не означава, че всичко, което слушам, е от грамофон. Къде ще намеря плоча на Ку-ку бенд и Слави Трифонов?

Което ни довежда до: Денят на влюбените си има Св. Валентин, а денят на авторското право си има Св. Сиромахов. Да, ще засегнем и това, няма как. Нека разясним с две думи казуса „Народа срещу Иво Сиромахов“ – нашата теза е, че той ни краде статусите, неговата теза е, че веднъж щом си изложил нещо в социалната мрежа, то става народно творчество и е свободно от права.

И все пак… Когато някой напише например шега във фейсбук, отгоре седи името му, отдолу шегата му. Когато Иво вземе тази шега – отгоре седи името, отдолу шегата на човека. Едно е да препечаташ „Дракула“ от Брам Стокър, която няма авторски, и да я продаваш в книжарниците си. Съвсем друго е да я препечаташ и вместо Брам Стокър да пише „Автор: Сиромаха“. Иначе всички мебели, които имам от Икеа, ще са марка „Мартин“.

Не ви карам, очевидно, да спазвате на хората авторското право. Ако бях взел някакви пари по някаква програма – да, но иначе би било глупаво и наивно. Но това, което бих поискал от вас е: идете днес след работа в някой бар, поръчайте си едно уиски и го ударете на екс за правото хората да защитават интелектуалния си труд. После идете в друг бар, където уискито е менте, ударете отново едно на екс и избягайте. Така пазите алкохола оригинален и подпомагате творците по най-добрия начин.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.