Ебола си е…!

| от |

Николай Коев

В годините на сините илюзии от началото на прехода маса заблуден народ пееше в захлас „…времето е наше“. После се оказа, че не било точно така, а и властници в други цветове се опариха от илюзията за безметежно управление на един добър и кадърен, но безкрайно доверчив народ. Сега, повече от две десетилетия след онази еуфория, суверенът отново се лашка от единия на другия полюс в търсенето на спасител. Преди го намери в Правец, след това се появи преобразен от близки и по-далечни географски ширини, а сега им го намериха… в Банкя. Около първите спасители обаче вечно кръжат маса хора, самопровъзгласили се за политическа класа, която барабар с вождовете не може да разбере някои наглед елементарни дадености: че като вселенска енигма времето не принадлежи на никого и изтича безвъзвратно като пясък през отворена длан в миналото. А дори и при спекулата с преносния му смисъл, то многократно доказа своята „временност“, която изглежда потапя в дълбока скръб хората, които си въобразиха, че цял живот ще летят на крилете на народната любов.

Та сега, очевидно, отново се канят да яхат обичта на народа. И дори са склонни да поделят тази любов под формата на съотговорност. На мен лично, без да ангажирам никого с думите си, тази схема ми прилича на групов секс. И там има водещи и подгласници, а резултатът в крайна сметка е известен на всички. А дали удовлетворението ще бъде взаимно, е съвсем друг въпрос. Затова, мисля си, дали водещата с впечатляващата си изборна потентност партия няма да удари райбера и започне своето съвкупление с народа индивидуално с някаква, макар и рехава, подкрепа. Пък там, в коридора, неполучилите толкова доверие да стимулират окуражително основния играч на любовния терен, на който след това съвсем няма да спестят неуспеха, с тайната надежда те да се настанят удобно в оборотната стая.

Излизам бързо от този образ, защото ако продължа, не е изключено да разкажа за безплатното порнообразование за големи и малки в още по-малките часове на деня от вече не толкова малкия екран. Друг, естествено, е въпросът на деня. И той се свежда до простия наглед, но съдбовно важен проблем – кой и как ще ни управлява занапред, след като на народа му се изредиха една сюрия правителства и парламенти, а той така и си остана незадоволен. Затова консултации или преговори ще се водят, е абсолютно безразлично. Далеч по-важно е, надявам се, чрез словесна комуникация да се определят без външна и вътрешна лобистка намеса приоритетите на държавата. Но и персонално и партийно отговорните за тяхното изпълнение. Пък и защо това да не стане на една нова „кръгла маса“ в по-широк формат? Нима политическата поляризация не предполага най-после спешно да се търси съгласие, за да се спаси отечеството ни от отчайващата посредственост и нека го кажем направо – бедност за голяма част от населението. При това не е необходимо за всяко решение да се тича до Брюксел, Вашингтон или Москва, а с достойнство и отговорност да се защитават единствено интересите на държавата и нейното оцеляване. Проявяването на независимост (каква забравена дума!) и национална гордост (пак същото!) едва ли ще се възприемат като отклонение от европейската ни битност. Затова пък изхвърлянето на наши политически представители със зле премислени твърдения за някаква „агресивност“ на големи и влиятелни държави не ни утвърждава с достойнство на полагащо се място в европейската политическа конструкция, пък и в обективната реалност на днешния ден. Така че в зала „Запад“ на Народното събрание, или където и да е, тревожното и за нас време налага отговорни и мъдри решения. Но не в полза на едни в ущърб за други, или за да бъде задоволена лична амбиция или нечий политически нарцисизъм. А в интерес единствено на повечето измъчени хора в България. И това да се случи с прокарването на съединителни линии в различни цветове и нюанси, които да се превърнат в мостове за едно бъдещо управление с нови лица, с нов морал, неизкушени от привилегиите на властта, а обсебени единствено от възможността да дарят безвъзмездно сили и време за отечеството си. Това очевидно налага реалността у нас днес, защото дотам сме я докарали сами с нашата твърде свободна и направо порочна интерпретация за „цивилизационен избор“. Изпуснем ли обаче отново възможността, пътят ни до истината за държавата, която заслужаваме, ще остане дълъг и труден.

И накрая – малко преднамерен оптимизъм. Оказа се, че имаме цели 10 специалисти-медици за справяне със смъртоносната засега ебола. Освен това вероятността заразен от чумата да пристигне у нас била само 0,003%. Дали ще се предпазим обаче от острия политически грип през тази есен, е друг въпрос. Ако не успеем за пореден и кой ли не път, отново май ще кажем по народному „…ебола си е майката!“

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Принц Джофри предизвиква Фотошоп битка

| от chronicle.bg |

Какво получаваш при кръстоска между принц Джофри от „Игра на тронове“ и сладко, но леко разтревожено куче мопс? Получава епична Фотошоп битка! Епична!

Оригиналната снимка се появи в сайта Reddit и не отне много време преди да се появят колажи със страхливия син на Робърт Баратеон и Церсей Ланистър. В ролята, разбира се, е очарователният Джак Глийсън.

Трябва ви специфично чувство за хумор, за да се насладите на галерията. Въпреки това ето едни от най-забавните и сполучливи колажи.

 
 

Супер балон събира информация от близкия космос

| от |

НАСА пусна балон със свръхналягане с размерите на стадион от новозеландския Южен остров, за да събира информация от близкия космос.

Той ще пътешества 100 дни. Седем други опита за пускането на балона бяха осуетени от бури и циклони.
Летателният апарат е специално проектиран от НАСА, за да открива космически частици със свръхвисока енергия, навлизащи в атмосферата на Земята. Той ще обиколи планетата два или три пъти.

„Произходът на тези частици е голяма загадка, която ние искаме да разбулим. Дали те идват от големи черни дупки в центъра на галактиките? Дали са малки, бързо-движещи се звезди, или нещо друго?“, каза проф. Анджела Олинто от университета в Чикаго, която е главен изследовател по проекта.

Следенето на летателния апарат, изстрелян от Уанака, е само началото на дълго проучване, което включва на следващ етап и космическа мисия, подготвяна от НАСА.

Балонът ще събере данни от 34 километра над земната повърхност. Настоящият рекорд за продължителност на полет на балон със свръхналягане е 54 дни. През март миналата година НАСА осъществи изпитание на подобен летателен апарат, изстрелян от Уанака. Полетът му продължи 32 дни, 5 часа и 51 минути.