Ебола си е…!

| от |

Николай Коев

В годините на сините илюзии от началото на прехода маса заблуден народ пееше в захлас „…времето е наше“. После се оказа, че не било точно така, а и властници в други цветове се опариха от илюзията за безметежно управление на един добър и кадърен, но безкрайно доверчив народ. Сега, повече от две десетилетия след онази еуфория, суверенът отново се лашка от единия на другия полюс в търсенето на спасител. Преди го намери в Правец, след това се появи преобразен от близки и по-далечни географски ширини, а сега им го намериха… в Банкя. Около първите спасители обаче вечно кръжат маса хора, самопровъзгласили се за политическа класа, която барабар с вождовете не може да разбере някои наглед елементарни дадености: че като вселенска енигма времето не принадлежи на никого и изтича безвъзвратно като пясък през отворена длан в миналото. А дори и при спекулата с преносния му смисъл, то многократно доказа своята „временност“, която изглежда потапя в дълбока скръб хората, които си въобразиха, че цял живот ще летят на крилете на народната любов.

Та сега, очевидно, отново се канят да яхат обичта на народа. И дори са склонни да поделят тази любов под формата на съотговорност. На мен лично, без да ангажирам никого с думите си, тази схема ми прилича на групов секс. И там има водещи и подгласници, а резултатът в крайна сметка е известен на всички. А дали удовлетворението ще бъде взаимно, е съвсем друг въпрос. Затова, мисля си, дали водещата с впечатляващата си изборна потентност партия няма да удари райбера и започне своето съвкупление с народа индивидуално с някаква, макар и рехава, подкрепа. Пък там, в коридора, неполучилите толкова доверие да стимулират окуражително основния играч на любовния терен, на който след това съвсем няма да спестят неуспеха, с тайната надежда те да се настанят удобно в оборотната стая.

Излизам бързо от този образ, защото ако продължа, не е изключено да разкажа за безплатното порнообразование за големи и малки в още по-малките часове на деня от вече не толкова малкия екран. Друг, естествено, е въпросът на деня. И той се свежда до простия наглед, но съдбовно важен проблем – кой и как ще ни управлява занапред, след като на народа му се изредиха една сюрия правителства и парламенти, а той така и си остана незадоволен. Затова консултации или преговори ще се водят, е абсолютно безразлично. Далеч по-важно е, надявам се, чрез словесна комуникация да се определят без външна и вътрешна лобистка намеса приоритетите на държавата. Но и персонално и партийно отговорните за тяхното изпълнение. Пък и защо това да не стане на една нова „кръгла маса“ в по-широк формат? Нима политическата поляризация не предполага най-после спешно да се търси съгласие, за да се спаси отечеството ни от отчайващата посредственост и нека го кажем направо – бедност за голяма част от населението. При това не е необходимо за всяко решение да се тича до Брюксел, Вашингтон или Москва, а с достойнство и отговорност да се защитават единствено интересите на държавата и нейното оцеляване. Проявяването на независимост (каква забравена дума!) и национална гордост (пак същото!) едва ли ще се възприемат като отклонение от европейската ни битност. Затова пък изхвърлянето на наши политически представители със зле премислени твърдения за някаква „агресивност“ на големи и влиятелни държави не ни утвърждава с достойнство на полагащо се място в европейската политическа конструкция, пък и в обективната реалност на днешния ден. Така че в зала „Запад“ на Народното събрание, или където и да е, тревожното и за нас време налага отговорни и мъдри решения. Но не в полза на едни в ущърб за други, или за да бъде задоволена лична амбиция или нечий политически нарцисизъм. А в интерес единствено на повечето измъчени хора в България. И това да се случи с прокарването на съединителни линии в различни цветове и нюанси, които да се превърнат в мостове за едно бъдещо управление с нови лица, с нов морал, неизкушени от привилегиите на властта, а обсебени единствено от възможността да дарят безвъзмездно сили и време за отечеството си. Това очевидно налага реалността у нас днес, защото дотам сме я докарали сами с нашата твърде свободна и направо порочна интерпретация за „цивилизационен избор“. Изпуснем ли обаче отново възможността, пътят ни до истината за държавата, която заслужаваме, ще остане дълъг и труден.

И накрая – малко преднамерен оптимизъм. Оказа се, че имаме цели 10 специалисти-медици за справяне със смъртоносната засега ебола. Освен това вероятността заразен от чумата да пристигне у нас била само 0,003%. Дали ще се предпазим обаче от острия политически грип през тази есен, е друг въпрос. Ако не успеем за пореден и кой ли не път, отново май ще кажем по народному „…ебола си е майката!“

 
 

Идват нови емоджита

| от chronicle.bg |

Техническият комитет Unicode дава възможност на всички червенокоси хора по земното кълбо и отвъд да се присъединят към света на емоджитата с нов комплект рижави малки картинки.

Комитетът се събира следващата седмица в кампуса на Apple, за да обсъди новата партида емоджита, както и други въпроси. Той дълго време беше критикуван заради липсата на рижави иконки, но сега предстои въвеждането на пълен комплект.

Няма окончателно решение, а нововъведението се очаква най-рано през 2018 година.

Миналата година Durex внесе петиция Комитетът да въведе и емоджи на презерватив към библиотеката. Искът не беше уважен, което накара компанията да поеме нещата в свои ръце като на Международния ден за борба със СПИН излезе с посланието „Отворете чадър с дъждовни капки“ –  това е неофициалната картинка за обозначаване на безопасен секс.

 

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.