Ебола си е…!

| от |

Николай Коев

В годините на сините илюзии от началото на прехода маса заблуден народ пееше в захлас „…времето е наше“. После се оказа, че не било точно така, а и властници в други цветове се опариха от илюзията за безметежно управление на един добър и кадърен, но безкрайно доверчив народ. Сега, повече от две десетилетия след онази еуфория, суверенът отново се лашка от единия на другия полюс в търсенето на спасител. Преди го намери в Правец, след това се появи преобразен от близки и по-далечни географски ширини, а сега им го намериха… в Банкя. Около първите спасители обаче вечно кръжат маса хора, самопровъзгласили се за политическа класа, която барабар с вождовете не може да разбере някои наглед елементарни дадености: че като вселенска енигма времето не принадлежи на никого и изтича безвъзвратно като пясък през отворена длан в миналото. А дори и при спекулата с преносния му смисъл, то многократно доказа своята „временност“, която изглежда потапя в дълбока скръб хората, които си въобразиха, че цял живот ще летят на крилете на народната любов.

Та сега, очевидно, отново се канят да яхат обичта на народа. И дори са склонни да поделят тази любов под формата на съотговорност. На мен лично, без да ангажирам никого с думите си, тази схема ми прилича на групов секс. И там има водещи и подгласници, а резултатът в крайна сметка е известен на всички. А дали удовлетворението ще бъде взаимно, е съвсем друг въпрос. Затова, мисля си, дали водещата с впечатляващата си изборна потентност партия няма да удари райбера и започне своето съвкупление с народа индивидуално с някаква, макар и рехава, подкрепа. Пък там, в коридора, неполучилите толкова доверие да стимулират окуражително основния играч на любовния терен, на който след това съвсем няма да спестят неуспеха, с тайната надежда те да се настанят удобно в оборотната стая.

Излизам бързо от този образ, защото ако продължа, не е изключено да разкажа за безплатното порнообразование за големи и малки в още по-малките часове на деня от вече не толкова малкия екран. Друг, естествено, е въпросът на деня. И той се свежда до простия наглед, но съдбовно важен проблем – кой и как ще ни управлява занапред, след като на народа му се изредиха една сюрия правителства и парламенти, а той така и си остана незадоволен. Затова консултации или преговори ще се водят, е абсолютно безразлично. Далеч по-важно е, надявам се, чрез словесна комуникация да се определят без външна и вътрешна лобистка намеса приоритетите на държавата. Но и персонално и партийно отговорните за тяхното изпълнение. Пък и защо това да не стане на една нова „кръгла маса“ в по-широк формат? Нима политическата поляризация не предполага най-после спешно да се търси съгласие, за да се спаси отечеството ни от отчайващата посредственост и нека го кажем направо – бедност за голяма част от населението. При това не е необходимо за всяко решение да се тича до Брюксел, Вашингтон или Москва, а с достойнство и отговорност да се защитават единствено интересите на държавата и нейното оцеляване. Проявяването на независимост (каква забравена дума!) и национална гордост (пак същото!) едва ли ще се възприемат като отклонение от европейската ни битност. Затова пък изхвърлянето на наши политически представители със зле премислени твърдения за някаква „агресивност“ на големи и влиятелни държави не ни утвърждава с достойнство на полагащо се място в европейската политическа конструкция, пък и в обективната реалност на днешния ден. Така че в зала „Запад“ на Народното събрание, или където и да е, тревожното и за нас време налага отговорни и мъдри решения. Но не в полза на едни в ущърб за други, или за да бъде задоволена лична амбиция или нечий политически нарцисизъм. А в интерес единствено на повечето измъчени хора в България. И това да се случи с прокарването на съединителни линии в различни цветове и нюанси, които да се превърнат в мостове за едно бъдещо управление с нови лица, с нов морал, неизкушени от привилегиите на властта, а обсебени единствено от възможността да дарят безвъзмездно сили и време за отечеството си. Това очевидно налага реалността у нас днес, защото дотам сме я докарали сами с нашата твърде свободна и направо порочна интерпретация за „цивилизационен избор“. Изпуснем ли обаче отново възможността, пътят ни до истината за държавата, която заслужаваме, ще остане дълъг и труден.

И накрая – малко преднамерен оптимизъм. Оказа се, че имаме цели 10 специалисти-медици за справяне със смъртоносната засега ебола. Освен това вероятността заразен от чумата да пристигне у нас била само 0,003%. Дали ще се предпазим обаче от острия политически грип през тази есен, е друг въпрос. Ако не успеем за пореден и кой ли не път, отново май ще кажем по народному „…ебола си е майката!“

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Риана се снима във филм на Netflix

| от chronicle.bg |

Netflix ще снимат филм, режисиран от Ава ДюВерни, с участието на Лупита Нионгo и Риана.

Историята на филма е изключително нестандартна. Идеята идва след като потребител на Twitter публикува снимка на Лупита Нионгo и Риана, които сана модно дефиле. На снимката има следният коментар: „Риана изглежда все едно мами богати бели мъже, а Лупита е компютърно грамотната най-добра приятелка, която помага и й пази гърба.“ Това подтикна потребителите на социалната мрежа към спекулации как този филм би могъл да се развие.

Те също така поискаха режисьор да е Ава ДюВерни, а Иса Рей да напише сценария. И четирите жени по-късно изразиха интерес към подобна продукция.

На Фестивала в Кан Netflix наддава за филма и в крайна сметка печелят наддаването. ДюВерни потвърждава за режисьорската позиция, докато с Рей все още се водят преговори за сценарната. Не е ясно точно колко комедиантката е посветена на сценария в момента, но се твърди, че вече работи по него. Самото студио планира старт на снимките през 2018, когато ДюВерни ще е приключила работата си по „A Wrinkle In Time“.

Това е голям проект за Netflix, които постепенно увеличават портфолиото си. По този повод, а и след като видяхме, че са склонни да взимат идеи от феновете си, искаме да им покажем следващата снимка – на Скалата в ролята на Джони Браво.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.