Джордж Фридман: Сходствата между Германия и Китай

| от |

Миналият уикенд се завърнах от едномесечно пътуване до Югоизточна Азия и Европа. Открих три неща.

Първо, европейците бяха обсебени от Германия и разтревожени от Русия. Второ, азиатците бяха обсебени от Китай и разтревожени от Япония. Трето, посещаването на седем страни от Тихоокеанското до Атлантическото крайбрежие за 29 дни ти дава уникално състояние на съзнанието, при което единственият цвят е сивият и е цяло постижение да знаеш номера на хотелската стая в настоящия си град, а не на тази два града по-рано.

Светът не става по-малък. Няма директен полет от САЩ до Сингапур и пътувах 27 часа, за да стигна до там. Има пряк полет от Мюнхен до Сеул, но откакто потеглих от Париж това пътуване ми отне около 17 часа. Като се има предвид от колко време се е нуждаел Магелан, за да обиколи света и фактът, че е бил убит във Филипините, нямам никакви основания да се оплаквам. Но е факт, че скоростта на пътуването по света е в плато, както и световната икономическа система. В Европа и Азия има общо усещане за опасност. Няма общо разбиране каква е тази опасност.

Бях в Сеул миналата седмица, когато новините за възможна вълна от европейски кризи започнаха да се разпространяват и се появиха индикации, че Германия може би променя гледната си точка за строгите икономии. Удивително е колко малко внимание обърнаха на това високопоставени държавници и бизнес лидери. Бях в Чехия, когато започнаха демонстрациите в Хонконг. Чехите гледаха на тях като на далечно събитие, за което те имат мнение, но е малко вероятно да ги засегне независимо от изхода.

Много се говори за глобализацията и взаимната зависимост, произтичаща от нея. Разбира се, вярно е, че случващото се в една част на света засяга останалата част. Но това просто не е явно. Източният и западният край на Евразия се гледат като през обратната страна на телескопа. Близкото е важно. Далечното е проблем на някой друг далеч.

Германия и Китай като икономически центрове

В тази гледна точка има симетрия. Европа я е грижа за Германия, а Азия – за Китай. По някакъв фундаментален начин тези страни имат много общи неща. Китай е втората по големина икономика в света. Германия е четвъртият най-голям износител в света. И двете страни са в центъра на регионални търговски блокове – Германия официално, Китай – неофициално. Китай и Германия зависят от своя износ. Износът на Германия възлизаше на 51% от нейния БВП или около 1,7 трилиона долара през 2013 г. по данни на Световната банка. Износът на Китай възлизаше на 23,8% от БВП или около 9,4 трилиона долара.

Двете страни в центъра на съответните си регионални системи са изключително ефективни износители. САЩ например изнасят само 14% от своето БВП. Но именно тази способност да изнасят прави както Германия, така и Китай уязвими. И двете създадоха производствени системи, които надхвърлят способността им да потребяват. За Германия увеличаването на потреблението може да бъде твърде малко ефективно, защото тя вече потребява близо до капацитета си. За Китай има повече търсене, но голяма част от него идва от около един милиард души, които нямат покупателната способност да купуват стоките, които страната произвежда за регионалния и глобалния пазар. Китайското общество живее на стръмна скала. На върха на скалата е малцинство, което може да купува стоки. В дълбоката долина са тези, които не могат и също така не могат с готовност да изкачат скалата. Така че подобно на Германия ефективното търсене в Китай не може да абсорбира нейния износ.

Поради това икономическата уязвимост на Германия и Китай зависи до голяма степен от запазването на износа. Независимо колко внасят, техният износ поддържа вътрешния обществен ред, осигурявайки значителен източник на работни места веднага, отколкото в някакъв бъдещ сценарий, включващ ребалансиране на работната им сила.

За Германия, която има спомени за голямо разместване на обществените пластове през 20-те години на миналия век, поддържането на пълна заетост е в основата на обществения ред в страната. За Китай, чиято Комунистическа партия се оформи чрез повишаването на безработицата в Шанхай през 1927 г., поддържането на пълна заетост е защитна крепост за правителството. И двете страни гледат на безработицата не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на обществената стабилност и оцеляването на правителството. Поради това износът не е просто число, а основата на всяка страна.

Проблемът с базирана на износа икономика е, че износителят е заложник на потребителите си. Благосъстоянието на Германия и Китай зависи не само от начина, по който управляват икономиката си, а от начина, по който клиентите им управляват техните собствени икономики. Ако икономиката на клиента се провали, той не може да купува. Няма значение дали проблемът е провал на политиката или цикличен спад, износителят ще пострада. Както Германия, така и Китай съществуват в тази несигурна позиция.

Германия и Китай трябва да се справят с факта, че апетитът на клиентите им за стоки намалява, било то заради ценовата конкуренция или заради икономически спад. Европа е в икономическа криза. Южна Европа страда от голяма безработица, а останалата част от Европа преживява по-бавен икономически растеж, липса на растеж или дори спад. Търсенето на този пазар е от основно значение за Германия и е трудно да поддържа търсенето при тези обстоятелства. Поради това не е изненадващо, че икономиката на Германия изглежда върви към рецесия.

Проблемът на Китай е различен от този на Германия. Световната финансова криза през 2008-2009 г. предизвика рязък спад в износния сектор на Китай. Кризата спря десетилетния бум на евтиния износ, който китайските власти поддържаха жив далеч отвъд естествената продължителност на живота чрез години на систематично намаляване на заплатите и разточителни субсидии, както преки така и непреки, за производителите. В резултат на кризата процентът от китайския БВП, свързан с износа, рязко намаля почти за едно денонощие от 38% през 2007 г. на 24% сега. Това рухване принуди Пекин да поддържа икономиката на изкуствено дишане чрез голямо увеличение на държавните инвестиции в жилищното строителство и инфраструктурата. Бумът в жилищното строителство показва признаци на отминаване.

Пекин възлага надежди отчасти на съживяването на могъществото си в износа на промишлени стоки, не на евтини, с ниска добавена стойност стоки, които някога бяха опората на страната, а все повече стоките с добавена стойност, предлагани от по-развити износни икономики като Южна Корея и Германия. Но това развитие е дългосрочна цел, не такава, която може да бъде постигната за една, две или дори пет години. В същото време Пекин трудно ще запази стабилен растеж и висока заетост при анемичен износен сектор, свиване на жилищното строителство, слабо вътрешно потребление, неадекватни услуги и скъпа промишленост.

Регионалните партньори на Германия и Китай може да не се възползват в дългосрочен план от германската и китайската износна сила. Интересно е, че като цяло всички се страхуват от голямото пренагаждане, което може би идва. Силата и възможностите на Германия да залива пазарите се смятат в регионален план за проблеми, които трябва да бъдат поправени. В същото време регионалните търговски партньори на Германия разбират нестабилността, която ще донесе пренагаждането и са доволни, особено корпоративните и финансовите общности, от запазването на настоящия ред с Германия в центъра. Същото може да се каже за Китай. Когато говорих за слабостта на Китай, вече нямаше противопоставяне на тази идея, каквото имаше преди няколко години. В същото време никой не иска смяна на караула. Западната и източната част на Евразия бяха построени около силата на една-единствена страна – Германия на запад и Китай на изток. Всеки един регион разбира икономическата цена, която плаща за германската и китайската сила и че въртенето около една от тези две страни осигурява елемент на стабилност.

Променливи в Източна Азия и Европа

Във всеки един от регионите съществува заместител. В Европа това е Русия. В Източна Азия, това е Япония. Русия вече активно заявява себе си. Тя не оспорва силата на Германия, тъй като Русия не е индустриален конкурент на германския износ. Страната е износител на енергия, от която Германия и Европа се нуждаят, и е значителна, макар и регионална, военна сила. В Източна Европа, където пътувах, дискусията често е съсредоточена върху въпроса дали Германия и Русия са сключили някакво тайно споразумение във връзка с украинската криза. Ако има споразумение, тогава регионът ще трябва да следва ритъма на Москва и Берлин. Ако няма споразумение, тогава никой не иска да види Германия дестабилизирана. Но също така има усещане, че нищо не може да се направи по въпроса.

В Източна Азия също има усещане, че Япония преоценява своя поствоенен пацифизъм и се готви да играе по-активна военна роля в региона. Безпокойството от японско ремитализиране е много по-малко видимо в Сингапур, отколкото в Корея и никъде не е огромно. Но все още има усещане, че навлизайки в непредвидима фаза икономически, Китай навлиза и в такава политическа и социална фаза. Всички набези на Япония сред малките острови източно от Китай може би вещаят по-агресивни ходове. Моето мнение, че Китай няма военния капацитет, който изглежда, че има, беше еднократно признато, а след това опровергано. В региона не могат да бъдат поемани рискове. Япония е смятана за заместител. Все още третата най-голяма икономика в света с вече значителен военен състав, Япония може да сметне за необходимо да бъде противовес на Китай. В Източна Азия ентусиазмът към подобна възможност е точно толкова голям колкото към руската агресивност в Европа.

Виждане на двете страни на Евразия

Пътуването до Източна Азия и Европа ми позволи да видя две неща, които не бях забелязвал преди това. Първото е симетрията между двата края на Евразия. И двата са изградени около силна износна сила, която в момента е в много опасни води. Нито една от двете износни сили е обичана в своя регион, но малко регионални търговски партньори искат да се справят с рисковете, които може да донесе нестабилността. И във всеки регион има актьор край сцената, който показва мускули и потенциално може да промени начина, по който се играе регионалната игра.

Второто нещо, което забелязах и което нямаше да видя без да пътувам първо до Сингапур, след това до Европа и след това до Южна Корея, е степента, в която двата края на Евразия са разделени. Говорим за глобална взаимозависимост и това е така. Но макар, независимо от икономическата динамика, всеки регион да е интелектуално наясно какво се случва в другия край на Евразия, всеки гледа на другия като на далечен и в крайна сметка несвързан с тревогите му. Те знаят един за друг, но не се тревожат един за друг, тъй като всеки регион играе собствената си игра. Ироничното е колко сходни са двете игри.

Основният въпрос, който хората от двете страни на Евразия задават, е „Какво ще правят САЩ?“. Винаги са ме питали за упадъка на САЩ и в същото време ми задават въпроса какво ще правят САЩ в Украйна, Ирак или Южнокитайско и Източнокитайско море. Има усещане, че Европа и Китай са далеч, а САЩ са близо. Има също така притеснение, че те не са готови да играят роли, които биха послужили на най-добрите интереси на тези региони и вместо това се стремят да преследват собствените си смятани за налудничави цели. Беше добре да чуя това, защото се уверих, че светът не се е разделил напълно.

Разстоянието не изглежда да разединява хората. Пари могат да потекат за милисекунди, а полети да бъдат извършени за (твърде много) часове, но човешкият живот е изграден около близко заобикалящото ни и следователно познато. Всеки регион се смята за уникален. Може да съм се удивил колко общи неща имат и колко сходни са съдбите на Европа и Азия. Но имам усещането, че колкото и да говорим за това колко малък е светът, сходството и свързаността не са едно и също нещо. /БГНЕС

 
 

6 лоши кино римейка

| от |

Този месец, преди точно 15 години, на голям екран излиза великолепната криминална комедия „Бандата на Оушън“. Джордж Клуни, Брад Пит, Мат Деймън, Кейси Афлек, Джулия Робъртс и Анди Гарсия, под режисурата на Стивън Содърбърг и майсторския сценарий на Тед Грифин, създават едно истинско удоволствие за гледане в този кино пъзел.

„Бандата на Оушън“ сам по себе си е римейк на известен филм от 1960-а година с Франк Синатра и Дийн Мартин. Но за разлика от нашата класация тук, е един от добрите примери в киното.

Петнайсет години след модерната си версия филмът вече е нещо като класика, която може да бъде гледана отново и отново, при това винаги да ви носи удовоствие и кеф, макар да знаете отговора на загадката в него. Може би, заради това или поради липсата на свежи идеи, но Холивуд вече прави повторен римейк на този филм, при това с жени.

След „Ловци на духове“ „Бандата на Оушън“ ще е следващия филм, който ще пострада от феминистичния удар, разстлал се като сив похлупак над меката на киното. Разбира се, това са само предположения, за които всеки гледал и двете версии на филма, се надява да не е прав.

Междувременно, докато чакаме женската версия на „Бандата на Оушън“ ние си припомняме шест ужасни римейка, с които киното е сбъркало. Много.

В галерията горе.

 
 

Хайде да идва новият „Шерлок“!

| от |

След няма и година и един месец, минали в тегаво чакане, на малкия екран ще се появи новият, четвърти поред сезон на, нека си признаем честно, един от най-добрите сериали за последните години – „Шерлок“.

Шоуто, което направи Бенедикт Къмбърбач мега звезда, при това за няма и месец, се завръща за четвърти и засега, последен път на екран.

„Кометата на ВВС“, както феновете иронично наричат най-смелия проект на канала, стартира през 2010 година. По онова време модерна версия на най-известния книжен детектив, създаван някога, звучи като лоша научна-фантастика. Та какво може да прави Шерлок Холмс в XXI век и да е все така уникален, като мъжа създаден преди близо два века от сър Артър Конан Дойл? Хората са скептични и по-скоро негативно настроени към проекта, но накрая се оказва, че не са прави.

„Шерлок“ е шоу, в което или се влюбваш веднага или започваш да не понасяш още от първия му епизод. „Study in Pink“, базиран на един от кратките разкази на Дойл, излиза официално на 25 юли 2010 година. Месец по-рано ВВС пускат първата версия на същия епизод онлайн. Гледанията и свалянията са в хиляди. Епизодът по-късно е леко редактиран, променен и премонтиран и излиза официално на екран.

Взависимост от това коя версия сте гледали, може и да не сте харесали сериала още от първите му минути. Неофициалната версия, каквато се води неизлъчения епизод, е по-дълга, по-бавна и да, една идея по-различна.

Ще се учудите, но има хора, които рязко намразват сериала именно заради този епизод и така и не му дават повече шанс. Тяхна грешка. „Шерлок“ е поп-културно явление за телевизионния бизнес и е новаторство във времето, в което зрителят трудно успява да бъде изненадан.

Модерният „Шерлок“ няма време за губене. Сериалът базира първите си два сезона, излезли в рамките на шест месеца един от друг, на най-известните произведения на Конан Дойл и набързо вкарва вътре най-известните персонажи от света на детектива – Айрийн Адлър, професор Мориарти, инспектор Лестрейд, Майкрофт Холмс и разбира се, доктор Уотсън. Ще се учудите, но дори и второстепенните персонажи в сериала са базирани на такива, измислени от британеца и присъстващи в оригиналните му истории.

„Шерлок“ е феномен. На пръв поглед в него няма нищо уникално – та той адаптира произведия написани през 1800 година, не измисля нито един нов случай или персонаж за своя герой – и същевременно е най-новаторското хрумване на модерния развлекателен бизнес. Пълен е със случки и неща, които телевизията сякаш открива чак сега. И най-важното, успява да запали искрата по известния детектив отново.

Всеки век има свой Шерлок, казват различни експерти. Толкова уникално е творението на Артър Конан Дойл. За XXI век този Шерлок се нарича Бенедикт Къмбърбач. Независимо доколко това се харесва на някои или не. Независимо колко пълнометражни филма се направят за този детектив. Независимо колко нови книги излязат, се напишат, адаптират и прочие.

„Шерлок“ изстрелва Къмбърбач и Фрийман в стратосферата на мега-звездите. До момента, близо 40-годишните британци, са играли в телевизията, киното, при това във висококласни продукции, театъра и грандиозният успех все някак им се изплъзва. „Шерлок“ е game changer за тях. Той дава ударен ход на кариерите им и влива свежа кръв в леко скучния пейзаж на новите имена и еднотипни актьори, които се появяват ежегодно в Холивуд.

След грандиозния успех на първите си два сезона „Шерлок“ си взима почивка от цели 2 години. В днешно време, пък и в което и да е време, няма телевизионна продукция, която може да си позволи такава пауза. Това е лукс. Но ето, че „Шерлок“ го прави и това по никакъв начин не намалява фен-базата му. На 24 декември 2013 година, когато Шерлок Холмс трябва да се завърне от мъртвите, Twitter прегрява от тагове, хаштагове и прочие модерни версии на онлайн ентусиазма, заради старта на шоуто. Страницата на ВВС блокира от фенове, решени да гледат новия епизод онлайн.

Сезон 3 минава точно като комета – веднъж на 100 години – и отново отива в почивка, за да се завърне на 1 януари 2015-а (времевите паузи в „Шерлок“ са толкова огромни и различни, че могат да се мерят само с начина, по който Градска мобилност отчита времето между отделните трамваи – тоест, то граничи от сега до плюс безкрайност).

Стивън Мофат и Марк Гатис – сценарист и актьор по професия и създатели на сериала, в едно свое интервю казват, че когато им хрумнала идеята за модерен Шерлок, просто се молели ВВС да кажат „да“ на проекта. Защото телевизията се дърпа в продължение на няколко години. А какво и как ще правят те, за да го осъществят, си е тяхна работа.

В момента екипът на „Шерлок“ – от актьорите през режисьорите и сценаристите – е толкова зает с ангажименти по други проекти, че нямат време да направят нови епизоди за продукта, който ги направи толкова известни и желани. И това е жалко. Защото „Шерлок“ заслужава много сезони.

Сезон 4 обаче е на път. Той вече е изсниман, под строги мерки за сигурност и зоркия поглед на телевизията, в студения Кардиф. „Шерлок“ отдавна не се снима в Лондон. Всъщност от първия си епизод насам, защото вероятността там нещо да остане в тайна и някой да не види някоя сцена, е абсолютно невъзможно.

Ето ви един любопитен факт: първи епизод е сниман на реалната „Бейкър Стрийт“ 221В. Това не се е случвало никога след това. По онова време улицата е затворена и снимките текат, начело с Бенедикт Къмбърбач и Мартин Фрийман на сета, и никой не забелязва или дори и да го прави, не го вълнува какво се случва. Днес този вариант е мираж.

Сезон 4 на „Шерлок“, след един тотално страничен епизод, тръгва на 1 януари 2017 година. След него, в три поредни седмици, следват още 3 епизода. The Six Thatchers, The Lying Detective и The Final Problem, чиято първа снимка показва завръщането на Мориарти, ще бъдат излъчени съответно на 1-ви, 8-ми и 15-ти януари. И оттам-нататък не се знае накъде.

Sherlock Шерлок

Засега „Шерлок“ е в пауза. Но пък е като оргазъм или комета… зависи от гледната точка. Случва се рядко, но пък как!        

 
 

Air France и KLM въвеждат нова тарифна схема за полетите си в Европа

| от CHR Aero |

Air France и KLM въвеждат разнообразие от оферти за икономичната класа за всички свои международни полети в рамките на Европа, Северна Африка и Израел. Клиентите ще могат да избират от три оферти, всяка от които предлага специфични услуги и условия. Те ще са на разположение онлайн за KLM в края на януари 2017.

– Оферта „Лека“ е за пътници, които търсят най-ниската възможна тарифа и пътуват без да регистрират багаж.

– Оферта „Стандарт“ е с допълнителна такса от  40-50 евро и предлага на клиентите допълнителни предимства, като например възможността да регистрират един багаж безплатно и да променят своя билет без такса.

– Оферта „Флекси“ е с допълнителна такса от 70-150 евро и предлага на клиентите максимална гъвкавост (без такси за промяна и връщане, без допълнително заплащане) и възможността да се възползват от услугата SkyPriority, за приоритетен достъп на летището, храна по време на полет. Офертата на Air France и KLM „Флекси“ е в отговор на търсенето на бизнес пътниците,  които могат да се възползват от всички продукти и услуги на двете авиокомпании в мрежата на средни разстояния.

„Прозрачност и разнообразие от възможности за нашите клиенти, са в основата за създаването на тези нови тарифи на Air France и KLM за мрежата на средни разстояния. С въвеждането им клиентите сами избират  услугите, от които се нуждаят. “ – заяви Питър Ботсма, изпълнителен вицепрезидент „Търговска стратегия“ на Air France-KLM.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.