Джордж Фридман: Сходствата между Германия и Китай

| от |

Миналият уикенд се завърнах от едномесечно пътуване до Югоизточна Азия и Европа. Открих три неща.

Първо, европейците бяха обсебени от Германия и разтревожени от Русия. Второ, азиатците бяха обсебени от Китай и разтревожени от Япония. Трето, посещаването на седем страни от Тихоокеанското до Атлантическото крайбрежие за 29 дни ти дава уникално състояние на съзнанието, при което единственият цвят е сивият и е цяло постижение да знаеш номера на хотелската стая в настоящия си град, а не на тази два града по-рано.

Светът не става по-малък. Няма директен полет от САЩ до Сингапур и пътувах 27 часа, за да стигна до там. Има пряк полет от Мюнхен до Сеул, но откакто потеглих от Париж това пътуване ми отне около 17 часа. Като се има предвид от колко време се е нуждаел Магелан, за да обиколи света и фактът, че е бил убит във Филипините, нямам никакви основания да се оплаквам. Но е факт, че скоростта на пътуването по света е в плато, както и световната икономическа система. В Европа и Азия има общо усещане за опасност. Няма общо разбиране каква е тази опасност.

Бях в Сеул миналата седмица, когато новините за възможна вълна от европейски кризи започнаха да се разпространяват и се появиха индикации, че Германия може би променя гледната си точка за строгите икономии. Удивително е колко малко внимание обърнаха на това високопоставени държавници и бизнес лидери. Бях в Чехия, когато започнаха демонстрациите в Хонконг. Чехите гледаха на тях като на далечно събитие, за което те имат мнение, но е малко вероятно да ги засегне независимо от изхода.

Много се говори за глобализацията и взаимната зависимост, произтичаща от нея. Разбира се, вярно е, че случващото се в една част на света засяга останалата част. Но това просто не е явно. Източният и западният край на Евразия се гледат като през обратната страна на телескопа. Близкото е важно. Далечното е проблем на някой друг далеч.

Германия и Китай като икономически центрове

В тази гледна точка има симетрия. Европа я е грижа за Германия, а Азия – за Китай. По някакъв фундаментален начин тези страни имат много общи неща. Китай е втората по големина икономика в света. Германия е четвъртият най-голям износител в света. И двете страни са в центъра на регионални търговски блокове – Германия официално, Китай – неофициално. Китай и Германия зависят от своя износ. Износът на Германия възлизаше на 51% от нейния БВП или около 1,7 трилиона долара през 2013 г. по данни на Световната банка. Износът на Китай възлизаше на 23,8% от БВП или около 9,4 трилиона долара.

Двете страни в центъра на съответните си регионални системи са изключително ефективни износители. САЩ например изнасят само 14% от своето БВП. Но именно тази способност да изнасят прави както Германия, така и Китай уязвими. И двете създадоха производствени системи, които надхвърлят способността им да потребяват. За Германия увеличаването на потреблението може да бъде твърде малко ефективно, защото тя вече потребява близо до капацитета си. За Китай има повече търсене, но голяма част от него идва от около един милиард души, които нямат покупателната способност да купуват стоките, които страната произвежда за регионалния и глобалния пазар. Китайското общество живее на стръмна скала. На върха на скалата е малцинство, което може да купува стоки. В дълбоката долина са тези, които не могат и също така не могат с готовност да изкачат скалата. Така че подобно на Германия ефективното търсене в Китай не може да абсорбира нейния износ.

Поради това икономическата уязвимост на Германия и Китай зависи до голяма степен от запазването на износа. Независимо колко внасят, техният износ поддържа вътрешния обществен ред, осигурявайки значителен източник на работни места веднага, отколкото в някакъв бъдещ сценарий, включващ ребалансиране на работната им сила.

За Германия, която има спомени за голямо разместване на обществените пластове през 20-те години на миналия век, поддържането на пълна заетост е в основата на обществения ред в страната. За Китай, чиято Комунистическа партия се оформи чрез повишаването на безработицата в Шанхай през 1927 г., поддържането на пълна заетост е защитна крепост за правителството. И двете страни гледат на безработицата не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на обществената стабилност и оцеляването на правителството. Поради това износът не е просто число, а основата на всяка страна.

Проблемът с базирана на износа икономика е, че износителят е заложник на потребителите си. Благосъстоянието на Германия и Китай зависи не само от начина, по който управляват икономиката си, а от начина, по който клиентите им управляват техните собствени икономики. Ако икономиката на клиента се провали, той не може да купува. Няма значение дали проблемът е провал на политиката или цикличен спад, износителят ще пострада. Както Германия, така и Китай съществуват в тази несигурна позиция.

Германия и Китай трябва да се справят с факта, че апетитът на клиентите им за стоки намалява, било то заради ценовата конкуренция или заради икономически спад. Европа е в икономическа криза. Южна Европа страда от голяма безработица, а останалата част от Европа преживява по-бавен икономически растеж, липса на растеж или дори спад. Търсенето на този пазар е от основно значение за Германия и е трудно да поддържа търсенето при тези обстоятелства. Поради това не е изненадващо, че икономиката на Германия изглежда върви към рецесия.

Проблемът на Китай е различен от този на Германия. Световната финансова криза през 2008-2009 г. предизвика рязък спад в износния сектор на Китай. Кризата спря десетилетния бум на евтиния износ, който китайските власти поддържаха жив далеч отвъд естествената продължителност на живота чрез години на систематично намаляване на заплатите и разточителни субсидии, както преки така и непреки, за производителите. В резултат на кризата процентът от китайския БВП, свързан с износа, рязко намаля почти за едно денонощие от 38% през 2007 г. на 24% сега. Това рухване принуди Пекин да поддържа икономиката на изкуствено дишане чрез голямо увеличение на държавните инвестиции в жилищното строителство и инфраструктурата. Бумът в жилищното строителство показва признаци на отминаване.

Пекин възлага надежди отчасти на съживяването на могъществото си в износа на промишлени стоки, не на евтини, с ниска добавена стойност стоки, които някога бяха опората на страната, а все повече стоките с добавена стойност, предлагани от по-развити износни икономики като Южна Корея и Германия. Но това развитие е дългосрочна цел, не такава, която може да бъде постигната за една, две или дори пет години. В същото време Пекин трудно ще запази стабилен растеж и висока заетост при анемичен износен сектор, свиване на жилищното строителство, слабо вътрешно потребление, неадекватни услуги и скъпа промишленост.

Регионалните партньори на Германия и Китай може да не се възползват в дългосрочен план от германската и китайската износна сила. Интересно е, че като цяло всички се страхуват от голямото пренагаждане, което може би идва. Силата и възможностите на Германия да залива пазарите се смятат в регионален план за проблеми, които трябва да бъдат поправени. В същото време регионалните търговски партньори на Германия разбират нестабилността, която ще донесе пренагаждането и са доволни, особено корпоративните и финансовите общности, от запазването на настоящия ред с Германия в центъра. Същото може да се каже за Китай. Когато говорих за слабостта на Китай, вече нямаше противопоставяне на тази идея, каквото имаше преди няколко години. В същото време никой не иска смяна на караула. Западната и източната част на Евразия бяха построени около силата на една-единствена страна – Германия на запад и Китай на изток. Всеки един регион разбира икономическата цена, която плаща за германската и китайската сила и че въртенето около една от тези две страни осигурява елемент на стабилност.

Променливи в Източна Азия и Европа

Във всеки един от регионите съществува заместител. В Европа това е Русия. В Източна Азия, това е Япония. Русия вече активно заявява себе си. Тя не оспорва силата на Германия, тъй като Русия не е индустриален конкурент на германския износ. Страната е износител на енергия, от която Германия и Европа се нуждаят, и е значителна, макар и регионална, военна сила. В Източна Европа, където пътувах, дискусията често е съсредоточена върху въпроса дали Германия и Русия са сключили някакво тайно споразумение във връзка с украинската криза. Ако има споразумение, тогава регионът ще трябва да следва ритъма на Москва и Берлин. Ако няма споразумение, тогава никой не иска да види Германия дестабилизирана. Но също така има усещане, че нищо не може да се направи по въпроса.

В Източна Азия също има усещане, че Япония преоценява своя поствоенен пацифизъм и се готви да играе по-активна военна роля в региона. Безпокойството от японско ремитализиране е много по-малко видимо в Сингапур, отколкото в Корея и никъде не е огромно. Но все още има усещане, че навлизайки в непредвидима фаза икономически, Китай навлиза и в такава политическа и социална фаза. Всички набези на Япония сред малките острови източно от Китай може би вещаят по-агресивни ходове. Моето мнение, че Китай няма военния капацитет, който изглежда, че има, беше еднократно признато, а след това опровергано. В региона не могат да бъдат поемани рискове. Япония е смятана за заместител. Все още третата най-голяма икономика в света с вече значителен военен състав, Япония може да сметне за необходимо да бъде противовес на Китай. В Източна Азия ентусиазмът към подобна възможност е точно толкова голям колкото към руската агресивност в Европа.

Виждане на двете страни на Евразия

Пътуването до Източна Азия и Европа ми позволи да видя две неща, които не бях забелязвал преди това. Първото е симетрията между двата края на Евразия. И двата са изградени около силна износна сила, която в момента е в много опасни води. Нито една от двете износни сили е обичана в своя регион, но малко регионални търговски партньори искат да се справят с рисковете, които може да донесе нестабилността. И във всеки регион има актьор край сцената, който показва мускули и потенциално може да промени начина, по който се играе регионалната игра.

Второто нещо, което забелязах и което нямаше да видя без да пътувам първо до Сингапур, след това до Европа и след това до Южна Корея, е степента, в която двата края на Евразия са разделени. Говорим за глобална взаимозависимост и това е така. Но макар, независимо от икономическата динамика, всеки регион да е интелектуално наясно какво се случва в другия край на Евразия, всеки гледа на другия като на далечен и в крайна сметка несвързан с тревогите му. Те знаят един за друг, но не се тревожат един за друг, тъй като всеки регион играе собствената си игра. Ироничното е колко сходни са двете игри.

Основният въпрос, който хората от двете страни на Евразия задават, е „Какво ще правят САЩ?“. Винаги са ме питали за упадъка на САЩ и в същото време ми задават въпроса какво ще правят САЩ в Украйна, Ирак или Южнокитайско и Източнокитайско море. Има усещане, че Европа и Китай са далеч, а САЩ са близо. Има също така притеснение, че те не са готови да играят роли, които биха послужили на най-добрите интереси на тези региони и вместо това се стремят да преследват собствените си смятани за налудничави цели. Беше добре да чуя това, защото се уверих, че светът не се е разделил напълно.

Разстоянието не изглежда да разединява хората. Пари могат да потекат за милисекунди, а полети да бъдат извършени за (твърде много) часове, но човешкият живот е изграден около близко заобикалящото ни и следователно познато. Всеки регион се смята за уникален. Може да съм се удивил колко общи неща имат и колко сходни са съдбите на Европа и Азия. Но имам усещането, че колкото и да говорим за това колко малък е светът, сходството и свързаността не са едно и също нещо. /БГНЕС

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.