Джордж Фридман: Сходствата между Германия и Китай

| от |

Миналият уикенд се завърнах от едномесечно пътуване до Югоизточна Азия и Европа. Открих три неща.

Първо, европейците бяха обсебени от Германия и разтревожени от Русия. Второ, азиатците бяха обсебени от Китай и разтревожени от Япония. Трето, посещаването на седем страни от Тихоокеанското до Атлантическото крайбрежие за 29 дни ти дава уникално състояние на съзнанието, при което единственият цвят е сивият и е цяло постижение да знаеш номера на хотелската стая в настоящия си град, а не на тази два града по-рано.

Светът не става по-малък. Няма директен полет от САЩ до Сингапур и пътувах 27 часа, за да стигна до там. Има пряк полет от Мюнхен до Сеул, но откакто потеглих от Париж това пътуване ми отне около 17 часа. Като се има предвид от колко време се е нуждаел Магелан, за да обиколи света и фактът, че е бил убит във Филипините, нямам никакви основания да се оплаквам. Но е факт, че скоростта на пътуването по света е в плато, както и световната икономическа система. В Европа и Азия има общо усещане за опасност. Няма общо разбиране каква е тази опасност.

Бях в Сеул миналата седмица, когато новините за възможна вълна от европейски кризи започнаха да се разпространяват и се появиха индикации, че Германия може би променя гледната си точка за строгите икономии. Удивително е колко малко внимание обърнаха на това високопоставени държавници и бизнес лидери. Бях в Чехия, когато започнаха демонстрациите в Хонконг. Чехите гледаха на тях като на далечно събитие, за което те имат мнение, но е малко вероятно да ги засегне независимо от изхода.

Много се говори за глобализацията и взаимната зависимост, произтичаща от нея. Разбира се, вярно е, че случващото се в една част на света засяга останалата част. Но това просто не е явно. Източният и западният край на Евразия се гледат като през обратната страна на телескопа. Близкото е важно. Далечното е проблем на някой друг далеч.

Германия и Китай като икономически центрове

В тази гледна точка има симетрия. Европа я е грижа за Германия, а Азия – за Китай. По някакъв фундаментален начин тези страни имат много общи неща. Китай е втората по големина икономика в света. Германия е четвъртият най-голям износител в света. И двете страни са в центъра на регионални търговски блокове – Германия официално, Китай – неофициално. Китай и Германия зависят от своя износ. Износът на Германия възлизаше на 51% от нейния БВП или около 1,7 трилиона долара през 2013 г. по данни на Световната банка. Износът на Китай възлизаше на 23,8% от БВП или около 9,4 трилиона долара.

Двете страни в центъра на съответните си регионални системи са изключително ефективни износители. САЩ например изнасят само 14% от своето БВП. Но именно тази способност да изнасят прави както Германия, така и Китай уязвими. И двете създадоха производствени системи, които надхвърлят способността им да потребяват. За Германия увеличаването на потреблението може да бъде твърде малко ефективно, защото тя вече потребява близо до капацитета си. За Китай има повече търсене, но голяма част от него идва от около един милиард души, които нямат покупателната способност да купуват стоките, които страната произвежда за регионалния и глобалния пазар. Китайското общество живее на стръмна скала. На върха на скалата е малцинство, което може да купува стоки. В дълбоката долина са тези, които не могат и също така не могат с готовност да изкачат скалата. Така че подобно на Германия ефективното търсене в Китай не може да абсорбира нейния износ.

Поради това икономическата уязвимост на Германия и Китай зависи до голяма степен от запазването на износа. Независимо колко внасят, техният износ поддържа вътрешния обществен ред, осигурявайки значителен източник на работни места веднага, отколкото в някакъв бъдещ сценарий, включващ ребалансиране на работната им сила.

За Германия, която има спомени за голямо разместване на обществените пластове през 20-те години на миналия век, поддържането на пълна заетост е в основата на обществения ред в страната. За Китай, чиято Комунистическа партия се оформи чрез повишаването на безработицата в Шанхай през 1927 г., поддържането на пълна заетост е защитна крепост за правителството. И двете страни гледат на безработицата не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на обществената стабилност и оцеляването на правителството. Поради това износът не е просто число, а основата на всяка страна.

Проблемът с базирана на износа икономика е, че износителят е заложник на потребителите си. Благосъстоянието на Германия и Китай зависи не само от начина, по който управляват икономиката си, а от начина, по който клиентите им управляват техните собствени икономики. Ако икономиката на клиента се провали, той не може да купува. Няма значение дали проблемът е провал на политиката или цикличен спад, износителят ще пострада. Както Германия, така и Китай съществуват в тази несигурна позиция.

Германия и Китай трябва да се справят с факта, че апетитът на клиентите им за стоки намалява, било то заради ценовата конкуренция или заради икономически спад. Европа е в икономическа криза. Южна Европа страда от голяма безработица, а останалата част от Европа преживява по-бавен икономически растеж, липса на растеж или дори спад. Търсенето на този пазар е от основно значение за Германия и е трудно да поддържа търсенето при тези обстоятелства. Поради това не е изненадващо, че икономиката на Германия изглежда върви към рецесия.

Проблемът на Китай е различен от този на Германия. Световната финансова криза през 2008-2009 г. предизвика рязък спад в износния сектор на Китай. Кризата спря десетилетния бум на евтиния износ, който китайските власти поддържаха жив далеч отвъд естествената продължителност на живота чрез години на систематично намаляване на заплатите и разточителни субсидии, както преки така и непреки, за производителите. В резултат на кризата процентът от китайския БВП, свързан с износа, рязко намаля почти за едно денонощие от 38% през 2007 г. на 24% сега. Това рухване принуди Пекин да поддържа икономиката на изкуствено дишане чрез голямо увеличение на държавните инвестиции в жилищното строителство и инфраструктурата. Бумът в жилищното строителство показва признаци на отминаване.

Пекин възлага надежди отчасти на съживяването на могъществото си в износа на промишлени стоки, не на евтини, с ниска добавена стойност стоки, които някога бяха опората на страната, а все повече стоките с добавена стойност, предлагани от по-развити износни икономики като Южна Корея и Германия. Но това развитие е дългосрочна цел, не такава, която може да бъде постигната за една, две или дори пет години. В същото време Пекин трудно ще запази стабилен растеж и висока заетост при анемичен износен сектор, свиване на жилищното строителство, слабо вътрешно потребление, неадекватни услуги и скъпа промишленост.

Регионалните партньори на Германия и Китай може да не се възползват в дългосрочен план от германската и китайската износна сила. Интересно е, че като цяло всички се страхуват от голямото пренагаждане, което може би идва. Силата и възможностите на Германия да залива пазарите се смятат в регионален план за проблеми, които трябва да бъдат поправени. В същото време регионалните търговски партньори на Германия разбират нестабилността, която ще донесе пренагаждането и са доволни, особено корпоративните и финансовите общности, от запазването на настоящия ред с Германия в центъра. Същото може да се каже за Китай. Когато говорих за слабостта на Китай, вече нямаше противопоставяне на тази идея, каквото имаше преди няколко години. В същото време никой не иска смяна на караула. Западната и източната част на Евразия бяха построени около силата на една-единствена страна – Германия на запад и Китай на изток. Всеки един регион разбира икономическата цена, която плаща за германската и китайската сила и че въртенето около една от тези две страни осигурява елемент на стабилност.

Променливи в Източна Азия и Европа

Във всеки един от регионите съществува заместител. В Европа това е Русия. В Източна Азия, това е Япония. Русия вече активно заявява себе си. Тя не оспорва силата на Германия, тъй като Русия не е индустриален конкурент на германския износ. Страната е износител на енергия, от която Германия и Европа се нуждаят, и е значителна, макар и регионална, военна сила. В Източна Европа, където пътувах, дискусията често е съсредоточена върху въпроса дали Германия и Русия са сключили някакво тайно споразумение във връзка с украинската криза. Ако има споразумение, тогава регионът ще трябва да следва ритъма на Москва и Берлин. Ако няма споразумение, тогава никой не иска да види Германия дестабилизирана. Но също така има усещане, че нищо не може да се направи по въпроса.

В Източна Азия също има усещане, че Япония преоценява своя поствоенен пацифизъм и се готви да играе по-активна военна роля в региона. Безпокойството от японско ремитализиране е много по-малко видимо в Сингапур, отколкото в Корея и никъде не е огромно. Но все още има усещане, че навлизайки в непредвидима фаза икономически, Китай навлиза и в такава политическа и социална фаза. Всички набези на Япония сред малките острови източно от Китай може би вещаят по-агресивни ходове. Моето мнение, че Китай няма военния капацитет, който изглежда, че има, беше еднократно признато, а след това опровергано. В региона не могат да бъдат поемани рискове. Япония е смятана за заместител. Все още третата най-голяма икономика в света с вече значителен военен състав, Япония може да сметне за необходимо да бъде противовес на Китай. В Източна Азия ентусиазмът към подобна възможност е точно толкова голям колкото към руската агресивност в Европа.

Виждане на двете страни на Евразия

Пътуването до Източна Азия и Европа ми позволи да видя две неща, които не бях забелязвал преди това. Първото е симетрията между двата края на Евразия. И двата са изградени около силна износна сила, която в момента е в много опасни води. Нито една от двете износни сили е обичана в своя регион, но малко регионални търговски партньори искат да се справят с рисковете, които може да донесе нестабилността. И във всеки регион има актьор край сцената, който показва мускули и потенциално може да промени начина, по който се играе регионалната игра.

Второто нещо, което забелязах и което нямаше да видя без да пътувам първо до Сингапур, след това до Европа и след това до Южна Корея, е степента, в която двата края на Евразия са разделени. Говорим за глобална взаимозависимост и това е така. Но макар, независимо от икономическата динамика, всеки регион да е интелектуално наясно какво се случва в другия край на Евразия, всеки гледа на другия като на далечен и в крайна сметка несвързан с тревогите му. Те знаят един за друг, но не се тревожат един за друг, тъй като всеки регион играе собствената си игра. Ироничното е колко сходни са двете игри.

Основният въпрос, който хората от двете страни на Евразия задават, е „Какво ще правят САЩ?“. Винаги са ме питали за упадъка на САЩ и в същото време ми задават въпроса какво ще правят САЩ в Украйна, Ирак или Южнокитайско и Източнокитайско море. Има усещане, че Европа и Китай са далеч, а САЩ са близо. Има също така притеснение, че те не са готови да играят роли, които биха послужили на най-добрите интереси на тези региони и вместо това се стремят да преследват собствените си смятани за налудничави цели. Беше добре да чуя това, защото се уверих, че светът не се е разделил напълно.

Разстоянието не изглежда да разединява хората. Пари могат да потекат за милисекунди, а полети да бъдат извършени за (твърде много) часове, но човешкият живот е изграден около близко заобикалящото ни и следователно познато. Всеки регион се смята за уникален. Може да съм се удивил колко общи неща имат и колко сходни са съдбите на Европа и Азия. Но имам усещането, че колкото и да говорим за това колко малък е светът, сходството и свързаността не са едно и също нещо. /БГНЕС

 
 
Слави Трифонов, цензура

Цен*ура

„Бягство от затвора“ се завръща. Скоро.

| от chronicle.bg |

Легендарният сериал „Бягство от затвора“ се завръща с нови епизоди, в които актьорите от оригиналната продукция пресичат граници в цял свят, за да спасят един от своите.

В новите девет епизода, частично заснети на терен в Мароко, Уентуърт Милър, Доминик Пърсел, Сара Уейн Келис, Амаури Ноласко, Робърт Кнепър, Рокмънд Дънбар и Пол Адълстийн отново влизат в ролите си. Завръща се и създателят на сериала Пол Т. Шойринг.

Премиерата за България на „Бягство от затвора“ е на 6 април (четвъртък) от 22:00 ч. по FOX.

бягство от затвора

Изминаха 8 години до момента, в който завладяващият сериал за измъкване от решетките „Бягство от затвора“ е готов да се завърне. Актьорският състав отново влиза в ролите си и се впуска в ново смело бягство, по-мащабно от досегашните. Предстои вълнуващо приключение, изпълнено с върховна лоялност, саможертва и култ към семейството, което ще уцели зрителите право в сърцето.

Докато се появяват доказателства, че смятаният за мъртъв Майкъл може би е жив, Линкълн и Сара (Сара Уейн Келис, „Colony“, „Живите мъртви“), която продължава да бъде съпруга на Майкъл докато той е смятан за мъртъв, се обединяват, за да планират най-голямото бягство досега.

Трима от най-известните бегълци от затвора Fox River State, Сукре (Ноласко, „Telenovela“), Тибег (Кнепър, „Heroes“) и Стотачката (Дънбар, „The Mentalist“) отново са в играта. Но с Майкъл зад решетките в печално известния затвор Огигия в Йемен, опасността е съвсем реална както в затвора, така и извън него.

„Бягство от затвора“ е номиниран за „Златен глобус“ и „Еми“. Създателят на оригиналната продукция Пол Т. Шойринг също работи и върху новите епизоди и като изпълнителен продуцент заедно с Вон Уилмот, Майкъл Хороуиц, Доун Олмстед, Нелсън МакКормик, Марти Адълстийн, Нийл Мориц и Брет Ратнър. Нелсън МакКормик е и режисьор на новите епизоди.бягство от затвора

 
 

Вижте трейлъра на продължението на култовия „Наистина любов“

| от chronicle.bg |

Наистина любов“ („Love Actually“) безспорно е една от най-добрите и най-обичани романтични комедии в британското кино, а и въобще, затова феновете вероятно ще се радват да чуят, че ще има продължение.

То ще представлява 10-минутна късометражна лента, заснета с благотворителна цел за Comic Relief.

Red Nose Day Actually unit stills

Повечето звезди от оригиналния филм ще се завърнат – Хю Грант, Колин Фърт, Лиъм Нийсън, Кира Найтли, Андрю Линкълн, Бил Най, Чуител Еджиофор, Мартин МакКътчън, Томас Броуди Сангстър, Лусия Монис и Роуън Аткинсън – те всички ще бъдат на линия. За съжаление, няма да видим Алън Рикман, който почина миналата година, а Ема Томпсън е отказала участие, защото с режисьорите са решили, че ще е твърде тъжно да играе (тя играеше съпругата на Рикман във филма).

Red Nose Day Actually unit stills

Краткото продължение на „Наистина любов“ („Love Actually“) ще бъде излъчено по ВВС на 24 май и по NBC на 25 май.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge