Джордж Фридман: Сходствата между Германия и Китай

| от |

Миналият уикенд се завърнах от едномесечно пътуване до Югоизточна Азия и Европа. Открих три неща.

Първо, европейците бяха обсебени от Германия и разтревожени от Русия. Второ, азиатците бяха обсебени от Китай и разтревожени от Япония. Трето, посещаването на седем страни от Тихоокеанското до Атлантическото крайбрежие за 29 дни ти дава уникално състояние на съзнанието, при което единственият цвят е сивият и е цяло постижение да знаеш номера на хотелската стая в настоящия си град, а не на тази два града по-рано.

Светът не става по-малък. Няма директен полет от САЩ до Сингапур и пътувах 27 часа, за да стигна до там. Има пряк полет от Мюнхен до Сеул, но откакто потеглих от Париж това пътуване ми отне около 17 часа. Като се има предвид от колко време се е нуждаел Магелан, за да обиколи света и фактът, че е бил убит във Филипините, нямам никакви основания да се оплаквам. Но е факт, че скоростта на пътуването по света е в плато, както и световната икономическа система. В Европа и Азия има общо усещане за опасност. Няма общо разбиране каква е тази опасност.

Бях в Сеул миналата седмица, когато новините за възможна вълна от европейски кризи започнаха да се разпространяват и се появиха индикации, че Германия може би променя гледната си точка за строгите икономии. Удивително е колко малко внимание обърнаха на това високопоставени държавници и бизнес лидери. Бях в Чехия, когато започнаха демонстрациите в Хонконг. Чехите гледаха на тях като на далечно събитие, за което те имат мнение, но е малко вероятно да ги засегне независимо от изхода.

Много се говори за глобализацията и взаимната зависимост, произтичаща от нея. Разбира се, вярно е, че случващото се в една част на света засяга останалата част. Но това просто не е явно. Източният и западният край на Евразия се гледат като през обратната страна на телескопа. Близкото е важно. Далечното е проблем на някой друг далеч.

Германия и Китай като икономически центрове

В тази гледна точка има симетрия. Европа я е грижа за Германия, а Азия – за Китай. По някакъв фундаментален начин тези страни имат много общи неща. Китай е втората по големина икономика в света. Германия е четвъртият най-голям износител в света. И двете страни са в центъра на регионални търговски блокове – Германия официално, Китай – неофициално. Китай и Германия зависят от своя износ. Износът на Германия възлизаше на 51% от нейния БВП или около 1,7 трилиона долара през 2013 г. по данни на Световната банка. Износът на Китай възлизаше на 23,8% от БВП или около 9,4 трилиона долара.

Двете страни в центъра на съответните си регионални системи са изключително ефективни износители. САЩ например изнасят само 14% от своето БВП. Но именно тази способност да изнасят прави както Германия, така и Китай уязвими. И двете създадоха производствени системи, които надхвърлят способността им да потребяват. За Германия увеличаването на потреблението може да бъде твърде малко ефективно, защото тя вече потребява близо до капацитета си. За Китай има повече търсене, но голяма част от него идва от около един милиард души, които нямат покупателната способност да купуват стоките, които страната произвежда за регионалния и глобалния пазар. Китайското общество живее на стръмна скала. На върха на скалата е малцинство, което може да купува стоки. В дълбоката долина са тези, които не могат и също така не могат с готовност да изкачат скалата. Така че подобно на Германия ефективното търсене в Китай не може да абсорбира нейния износ.

Поради това икономическата уязвимост на Германия и Китай зависи до голяма степен от запазването на износа. Независимо колко внасят, техният износ поддържа вътрешния обществен ред, осигурявайки значителен източник на работни места веднага, отколкото в някакъв бъдещ сценарий, включващ ребалансиране на работната им сила.

За Германия, която има спомени за голямо разместване на обществените пластове през 20-те години на миналия век, поддържането на пълна заетост е в основата на обществения ред в страната. За Китай, чиято Комунистическа партия се оформи чрез повишаването на безработицата в Шанхай през 1927 г., поддържането на пълна заетост е защитна крепост за правителството. И двете страни гледат на безработицата не само от гледна точка на икономиката, но и от гледна точка на обществената стабилност и оцеляването на правителството. Поради това износът не е просто число, а основата на всяка страна.

Проблемът с базирана на износа икономика е, че износителят е заложник на потребителите си. Благосъстоянието на Германия и Китай зависи не само от начина, по който управляват икономиката си, а от начина, по който клиентите им управляват техните собствени икономики. Ако икономиката на клиента се провали, той не може да купува. Няма значение дали проблемът е провал на политиката или цикличен спад, износителят ще пострада. Както Германия, така и Китай съществуват в тази несигурна позиция.

Германия и Китай трябва да се справят с факта, че апетитът на клиентите им за стоки намалява, било то заради ценовата конкуренция или заради икономически спад. Европа е в икономическа криза. Южна Европа страда от голяма безработица, а останалата част от Европа преживява по-бавен икономически растеж, липса на растеж или дори спад. Търсенето на този пазар е от основно значение за Германия и е трудно да поддържа търсенето при тези обстоятелства. Поради това не е изненадващо, че икономиката на Германия изглежда върви към рецесия.

Проблемът на Китай е различен от този на Германия. Световната финансова криза през 2008-2009 г. предизвика рязък спад в износния сектор на Китай. Кризата спря десетилетния бум на евтиния износ, който китайските власти поддържаха жив далеч отвъд естествената продължителност на живота чрез години на систематично намаляване на заплатите и разточителни субсидии, както преки така и непреки, за производителите. В резултат на кризата процентът от китайския БВП, свързан с износа, рязко намаля почти за едно денонощие от 38% през 2007 г. на 24% сега. Това рухване принуди Пекин да поддържа икономиката на изкуствено дишане чрез голямо увеличение на държавните инвестиции в жилищното строителство и инфраструктурата. Бумът в жилищното строителство показва признаци на отминаване.

Пекин възлага надежди отчасти на съживяването на могъществото си в износа на промишлени стоки, не на евтини, с ниска добавена стойност стоки, които някога бяха опората на страната, а все повече стоките с добавена стойност, предлагани от по-развити износни икономики като Южна Корея и Германия. Но това развитие е дългосрочна цел, не такава, която може да бъде постигната за една, две или дори пет години. В същото време Пекин трудно ще запази стабилен растеж и висока заетост при анемичен износен сектор, свиване на жилищното строителство, слабо вътрешно потребление, неадекватни услуги и скъпа промишленост.

Регионалните партньори на Германия и Китай може да не се възползват в дългосрочен план от германската и китайската износна сила. Интересно е, че като цяло всички се страхуват от голямото пренагаждане, което може би идва. Силата и възможностите на Германия да залива пазарите се смятат в регионален план за проблеми, които трябва да бъдат поправени. В същото време регионалните търговски партньори на Германия разбират нестабилността, която ще донесе пренагаждането и са доволни, особено корпоративните и финансовите общности, от запазването на настоящия ред с Германия в центъра. Същото може да се каже за Китай. Когато говорих за слабостта на Китай, вече нямаше противопоставяне на тази идея, каквото имаше преди няколко години. В същото време никой не иска смяна на караула. Западната и източната част на Евразия бяха построени около силата на една-единствена страна – Германия на запад и Китай на изток. Всеки един регион разбира икономическата цена, която плаща за германската и китайската сила и че въртенето около една от тези две страни осигурява елемент на стабилност.

Променливи в Източна Азия и Европа

Във всеки един от регионите съществува заместител. В Европа това е Русия. В Източна Азия, това е Япония. Русия вече активно заявява себе си. Тя не оспорва силата на Германия, тъй като Русия не е индустриален конкурент на германския износ. Страната е износител на енергия, от която Германия и Европа се нуждаят, и е значителна, макар и регионална, военна сила. В Източна Европа, където пътувах, дискусията често е съсредоточена върху въпроса дали Германия и Русия са сключили някакво тайно споразумение във връзка с украинската криза. Ако има споразумение, тогава регионът ще трябва да следва ритъма на Москва и Берлин. Ако няма споразумение, тогава никой не иска да види Германия дестабилизирана. Но също така има усещане, че нищо не може да се направи по въпроса.

В Източна Азия също има усещане, че Япония преоценява своя поствоенен пацифизъм и се готви да играе по-активна военна роля в региона. Безпокойството от японско ремитализиране е много по-малко видимо в Сингапур, отколкото в Корея и никъде не е огромно. Но все още има усещане, че навлизайки в непредвидима фаза икономически, Китай навлиза и в такава политическа и социална фаза. Всички набези на Япония сред малките острови източно от Китай може би вещаят по-агресивни ходове. Моето мнение, че Китай няма военния капацитет, който изглежда, че има, беше еднократно признато, а след това опровергано. В региона не могат да бъдат поемани рискове. Япония е смятана за заместител. Все още третата най-голяма икономика в света с вече значителен военен състав, Япония може да сметне за необходимо да бъде противовес на Китай. В Източна Азия ентусиазмът към подобна възможност е точно толкова голям колкото към руската агресивност в Европа.

Виждане на двете страни на Евразия

Пътуването до Източна Азия и Европа ми позволи да видя две неща, които не бях забелязвал преди това. Първото е симетрията между двата края на Евразия. И двата са изградени около силна износна сила, която в момента е в много опасни води. Нито една от двете износни сили е обичана в своя регион, но малко регионални търговски партньори искат да се справят с рисковете, които може да донесе нестабилността. И във всеки регион има актьор край сцената, който показва мускули и потенциално може да промени начина, по който се играе регионалната игра.

Второто нещо, което забелязах и което нямаше да видя без да пътувам първо до Сингапур, след това до Европа и след това до Южна Корея, е степента, в която двата края на Евразия са разделени. Говорим за глобална взаимозависимост и това е така. Но макар, независимо от икономическата динамика, всеки регион да е интелектуално наясно какво се случва в другия край на Евразия, всеки гледа на другия като на далечен и в крайна сметка несвързан с тревогите му. Те знаят един за друг, но не се тревожат един за друг, тъй като всеки регион играе собствената си игра. Ироничното е колко сходни са двете игри.

Основният въпрос, който хората от двете страни на Евразия задават, е „Какво ще правят САЩ?“. Винаги са ме питали за упадъка на САЩ и в същото време ми задават въпроса какво ще правят САЩ в Украйна, Ирак или Южнокитайско и Източнокитайско море. Има усещане, че Европа и Китай са далеч, а САЩ са близо. Има също така притеснение, че те не са готови да играят роли, които биха послужили на най-добрите интереси на тези региони и вместо това се стремят да преследват собствените си смятани за налудничави цели. Беше добре да чуя това, защото се уверих, че светът не се е разделил напълно.

Разстоянието не изглежда да разединява хората. Пари могат да потекат за милисекунди, а полети да бъдат извършени за (твърде много) часове, но човешкият живот е изграден около близко заобикалящото ни и следователно познато. Всеки регион се смята за уникален. Може да съм се удивил колко общи неща имат и колко сходни са съдбите на Европа и Азия. Но имам усещането, че колкото и да говорим за това колко малък е светът, сходството и свързаността не са едно и също нещо. /БГНЕС

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

Ал Пачино отпразнува рождения си ден с 38-годишната си половинка

| от chronicle.bg |

Възрастта е просто цифра за личности като Ал Пачино. Известният актьор навърши 77 години в началото на седмицата и отпразнува деня със своята половинка  – 28-годишната Лусила Сола.

Двамата бяха забелязани на плаж в Мексико.

Пачино, облечен с тъмна тениска и шорти, се навежда и страстно целува любимата си в един от кадрите, заснети от папараци.

Двамата се срещат от близо десетилетие.

Пачино никога не е сключвал брак. Той обаче има 27-годишна дъщеря от връзката си с Джан Тарант, 16-годишни близнаци – Оливия и Антон, от дългогодишната си партньорка Бевърли Д’анджело.

 

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.