Двойната заплаха за западните ценности

| от |

Автор: Андерс Фог Расмусен (генерален секретар на НАТО), в. „Уолстрийт Джърнал“

Групировката „Ислямска държава“ (ИД) и президентът на Русия Владимир Путин са врагове на свободата, демокрацията и върховенството на закона.

Ужасното обезглавяване на двамата американски журналисти и на британския хуманитарен работник шокираха света. Шок беше и свалянето на самолета на Малайзийските авиолинии МН17 над Източна Украйна. Смъртта на тези невинни хора показва глобалните последици от две големи кризи на прага на Европа: напредването на т.нар. терористична групировка „Ислямска държава“ (ИД) в Ирак и Сирия и агресията на Русия срещу Украйна. Мирът и сигурността в Европа и Северна Америка са под заплаха като никога досега.

Тези предизвикателства ще продължат с години, а ние трябва да застанем лице в лице с реалността.

Организацията на Северноатлантическия договор опитва от дълго време и с цената на много усилия да изгради партньорство, което взема предвид притесненията за сигурността на Русия и което е основано на международните правила и норми. За съжаление Русия отхвърли нашите усилия за сътрудничество. Русия погази всички правила и ангажименти, които поддържаха мира в Европа и извън Европа след края на Студената война. Сега става ясно, че Русия гледа на Запада като на враг, а не като на партньор.

Терористичната заплаха нараства в Сирия и Ирак. Терористите от ИД наливат масло в огъня на разделението на религиите, който гори в Близкия Изток и Северна Африка. Нараства рискът той да се разшири и до нашите брегове.

Срещу нас се изправят сили на потисничество, които отхвърлят нашата либерална демокрация и нашия либерален, основан на правила, международен ред. Макар че техните виждания и идеологии са различни, те са заели опасна позиция срещу Запада и това, което представляваме ние. Те ще сграбчат всяка възможност да подкопаят нашите ценности за лична свобода, демокрация, върховенството на закона и човешките права.

В тази епоха на смут и ревизионизъм свободните общества трябва да останат силни и единни като сила за свобода. Ние трябва да бъдем готови за действие, когато е необходимо. Трябва да работим с държави с подобно мислене. Трябва да покажем увереност в нашите собствени ценности.

На срещата на върха на НАТО по-рано този месец ние засилихме колективната отбрана. Препотвърдихме основния ни ангажимент да защитаваме всеки един от нашите 28 съюзници срещу всяка заплаха. Съгласихме се да имаме продължително присъствие в Източна Европа и да създадем сили за бързо реагиране в размер на няколко хиляди войници, които могат да бъдат разположени в много кратък срок. Също така обещахме да замразим спада на разходите за отбрана и да отделяме до 2% от нашия БВП за отбрана през следващото десетилетие. Защото свободата не е безплатна, а сигурността е безценна.

Военната сила рядко е единственият отговор на една криза, но често е важна част от този отговор. Приветствам стратегията на американския президент Барак Обама за разделяне и пълно унищожение на ИД, работа с други съюзници и партньори на НАТО. Ако новото правителство в Багдад поиска нашата помощ, НАТО като алианс има готовност да обмисли отбранителна мисия за укрепване на силите на иракската армия да защити страната си. Ние можем да помогнем с координацията на провизиите от хуманитарната помощ и въздушния транспорт, необходим за доставката на тези помощи. Съюзническите държави също така ще работят в тясно сътрудничество като разменят информация за чуждестранни бойци, които се връщат в страната си и които представляват заплаха за нашите държави.

Европа и Северна Америка са в центъра на световното общество. Нашата сила не идва само от военната мощ, а от силата на нашите демокрации и нашите икономики. Ние трябва да укрепим нашето общество на свободни страни като продължим да набираме партньори с подобно мислене. Трябва да дадем тласък на нашите икономики чрез търговия и инвестиции, създаване на работни места и като дадем на другите силен пример са поведение. Необходимо е дори по-тясно партньорство между Европейския съюз и НАТО, а вратата за нови членове трябва да остане отворена.

Нашият либерален международен ред, който зачита свободата, демокрацията, пазарната икономика, общоприетите правила и норми и отхвърля завладяването на територии, донесе безпрецедентен мир, напредък и просперитет за милиарди хора. Това е историческо постижение. Ние трябва да защитаваме дори с още по-голяма увереност нашите принципи и ценности.

Тези ценности сега са под заплаха. Те не могат да бъдат приети за даденост. В навечерието на десетата годишнина от началото на войната в Афганистан се появява изкушението за обръщане навътре. Заплахите няма да отминат само защото искаме да извърнем поглед. Ние трябва да запазим глобалната перспектива и да се противопоставим на изолационизма и отстъплението.

Ако не успеем да защитим демокрацията, силите на потисничеството ще се възползват от тази възможност. Това само ще насърчи тираните. Неуспехът в противопоставянето на потисничеството само ще донесе още потисничество. Военните действия винаги са последен изход, но ние трябва да можем да ги използваме, когато имаме нужда. Не за да започваме война, а за да изградим мир.

Сега е време, когато нашите ценности са изправени пред предизвикателство, а нашата воля е подложена на изпитание. Силата на НАТО и обединението в Северна Америка и Европа никога не са били по-важни. Това е единственият начин да защитим нашата свобода, нашите народи и да насърчаваме нашите ценности./БГНЕС

 
 

Ан Бронте – „тайнствената непозната“

| от Дилян Ценов |

По ирония на съдбата такава е дръзката английска писателка, Ан Бронте – като заглавието на едноименния й роман – „Тайнствената непозната“. Дълги години тя остава сравнително непозната за читателите, въпреки гения си. 

За биографията на сестрите Бронте се знае малко. Те са трите от шест деца на бедния английски пастор Патрик Бронте и Мария Брануел. Първите две дъщери на семейството умират на ранна възраст от туберкулоза. Шарлот е най-голямата от трите сестри писателки, следвана от Емили и най-малка е Ан. Семейството има и един син, Патрик Брануел.
Ан Бронте е родена на на 17 януари 1820 г. в графство Йоркшир. Когато е на година и половина майка й умира и грижата за четирите деца, поема леля им, Елизабет. Бащата се грижи те да получат домашно образование. Трите сестри рядко излизат извън границите на имението, а Ан става любимка на леля си Елизабет. Четирите деца на семейство Бронте вземат уроци по музика, литература и изкуство. Оттам тръгва интересът им към създаването на истории. Момичетата обичат да прекарват часове в градината, създавайки свои измислени светове, в който вплитат собствени сюжети и герои. Историите в са фантастични, нереални и приказни.

522165408
Getty Images

Като деца Ан и Емили са неразделни. Оприличават ги на близначки. Но Емили е изпратена в пансион, където поради буйния си нрав не успява да се задържи за дълго и скоро се връща вкъщи, а Ан заема нейното място в пансиона. Противоположно на сестра си, Ан е старателна, амбициозна, копнее да получи добро образование, за да бъде независима – нещо, което по-късно ще се появи като тема в творчеството й. 

След приключване на образованието си Ан работи като гувернантка в заможно семейство. Но след като брат й, който също работи в имението, е уличен в интимна връзка със стопанката, двамата напускат.
Първата книга на сестрите Бронте се появява през 1845. През лятото сестрите са безработни и се връщат в имението на баща си. Там Шарлот открива поезията на Емили. Трите решават да обединят творчеството си в обща книга и плащат за публикуването й. По това време не се гледа с добро око жената да се занимава с писане. Нейната роля е тази на майка и съпруга, всичко друго е отклонение от нормите. Затова трите сестри пишат под псевдоними – Кърър (Шарлот), Елис(Емили) и Актън(Ан) Бел. От книгата са продадени само две копия за една година.
Това не отказва жените и скоро те изпращат три романа на различни издателства. Те излизат през 1946 г. Този на Ан се казва „Агнес Грей“, публикуван е заедно с единствения роман на Емили, „Брулени хълмове“. Година по-късно Шарлот публикува бестселъра „Джейн Еър“.
Първият роман на Ан е най-слабо посрещнат и остава по-скоро в сянката на двата гениални романа на сестрите й. Вторият й роман обаче става събитие, което преобръща представите за съвременна литература.

„Тайнствената непозната“ (The Tenant of Wildfell Hall) е публикуван в края на юни 1848 и веднага предизвиква фурор. За шест седмици тиражът се изчерпва. Тематиката е нестандартна и нова за консервативната Англия.

Популярният роман на Бронте разказва историята на жена, която се нанася в малко селце в Англия със своето дете, и отказва да влезе в обществото. Мистериозността й става повод за слухове и подмятания по неин адрес. Гилбърт Маркъм отказва да повярва и се запознава с „тайнствената непозната“ Хелън Греъм. Първата и третата част са написана под формата на писма, които главният герой пише до свой близък, а втората е разказана от името на Хелън Греъм. Романът е смятан за първия феминистки роман. За първи път ролята на жената е разгледана в друг контекст – тя е видяна като независима, способна сама да вземе живота си в свои ръце. Отказът да остане под крилото на мъжа е нещо немислимо за времето.
Скоро след публикуването му семейството е сполетяно от редица трагедии. През септември същата година умира братът на сестрите Бронте, Патрик (на 31 години). Два месеца по-късно Емили умира от туберкулоза. Това е шок за по-малката й сестра. Здравето й се влошава и в началото на следващата година (1849) се разболява от туберкулоза.

598455647
Getty Images

Ан Бронте умира на днешната дата (28 май) 1849 г. В Йоркшир, Англия на 29 години. След смъртта й Шарлот отказва да даде „Тайнствената непозната“ за преиздаване под претекст, че е твърде революционна и не разглежда изчерпателно и вярно темата за женската роля. Дали мотив за това е обективната преценка на един добър писател, какъвто е Шарлот, или обикновена сестринска завист можем само да предполагаме.

Факт е обаче, че това е най-предизвикателната и революционна творба писана от известното писателско трио и днес вече заема подобаващо място в историята на литературата, а авторката му получава признанието, което заслужава.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Кери Мълиган: нежното лице на Холивуд

| от chronicle.bg |

Кери Мълиган може да изглежда като сладко и невинно момиченце, но е играла на една снимачна площадка с Райън Гослинг, Леонардо ди Каприо и Майкъл Фасбендър. Освен това, е един от ярките таланти на Холивуд и участва във филми, които трябва да присъстват във видеотеката ви (имаме предвид тази в ума ви, явно е, че никой вече не събира касетки“.

Мълиган дебютира в света на филмовото изкуство заедно с Розамунд Пайк и Кийра Найтли в „Гордост и предразсъдъци“ през 2005 година.

Впоследствие тя ще участва в още един филм заедно с Найтли – излязлата през 2010 драма „Никога не ме оставяй“, която й носи отличие за главна женска роля от фестивала в Палм Спрингс и от церемонията на Британските независими награди. По това време престижните награди вече не са новост за Кери, която през 2009 спечели сърцата на зрителите и критиците с ролята на Джени Мелър – гимназиална ученичка, която е на път да получи първите си истински житейски уроци.

Нежната англичанка има рожден ден днес и в галерията може да видите 10 нейни роли, които просто не стават за изпускане.