Друга Европа и друга Евразия

| от |

Фьодор Лукянов, политолог и главен редактор на списание „Россия в глобальной политике“ за „Газета“.

За отношенията между Русия и Евросъюза 2014 г. се превърна в Рубикон, чието преминаване означава невъзможност тези отношения да се върнат в предишното им състояние.

Доскоро официално се смяташе, че страните са свързани със „стратегическо партньорство“ – едно понятие с неясно съдържание, но с многообещаващо звучене. Главното бе, че и в Москва, и в Брюксел официално и неофициално изхождаха от това, че взаимодействието не просто е без алтернатива, но и в бъдеще е предопределено на задълбочаване и разширяване.

Събитията в Украйна показаха, че няма нищо невъзможно. И демонтажът на отношенията, които изглеждаха толкова разнопосочни и икономически необходими за двамата партньори, може да се извърши много бързо. Само по себе си закриването на „Южен поток“ стана заявка за преориентация на политика. „Газпром“ се отказва от предишния модел на работа на европейския пазар, когато целта бе да стигне до крайния потребител. С други думи, да се постигне максимална интеграция в единната икономическа система с Евросъюза. Възможно е преразглеждането на газовата схема да е блъф, чиято цел е пазарлъка. Но напълно вероятно е и друго: това е част от общата преориентация на Русия от Запад на Изток, чийто катализатор станаха събитията от 2014-та година.

В продължение на повече от 40 години системата от газопроводи и дългосрочните газови договори служиха като основа на отношенията между СССР/Русия със Западна (впоследствие обединена) Европа. Стратегическите решения от 60-те и 70-те години плътно обвързаха Москва и европейските столици в отношения на взаимна зависимост – не само икономическа, но и геополитическа. Основата на този подход бе политиката на Западна Германия. Още през 50-те и 60-те години на миналия век ФРГ започна бързо да възстановява присъствието си на източните пазари. Това бе единствената форма на експанзия, която бе разрешена на победената държава (от Втората световна война – бел.ред.). Сибирският газ, който потече към Европа в тръби немско производство, заздрави модела, който издържа на изпитанията и на Студената война, и на германското обединение, и на съветския разпада.

Този модел обаче удари на камък в Украйна. Берлин зае необичайна за Москва позиция, превръщайки се едва ли не в неин главен опонент. И тук проблемът не е в американския шантаж, както мнозина продължават да мислят. Въпросът е, че се променя самата Германия, която възстановява водещите си позиции в Европа – става въпрос именно за политически позиции.

Отчасти това е предизвикано от европейската криза, който застрашава ЕС, а Германия като основна сила не може да допусне провал на проекта. Но има и по-обща причина: Берлин е узрял за лидерска роля, преодолявайки окончателно наследството от миналия век. Сега Берлин е готов да поема отговорност, а където има отговорност, е налице и необходимостта да се вземат болезнени решения. Както за себе си, така и за другите.

Първият сигнал беше миналогодишната история с Кипър, който Берлин фактически фалира, за да промени тамошния икономически модел. По-нататъшните действия за саниране и обновление на ЕС са неизбежни и Германия ще се сблъска с растяща съпротива. Затова е нужна опора и подкрепа за германския проект за изграждане на нова Европа.

А за да я получи, се налага да се откаже от привилегиите от миналото, когато Германия беше сама за себе си. Например, особените и поради тази причина доста изгодни отношение с Русия /наистина преди това Германия си построи отделна тръба за себе си – „Северен поток“, за да си гарантира доставките в случай на пореден срив заради Украйна/.

За Берлин е важно да не бъде заподозрян в оттегляне от принципите на атлантическата солидарност. Иначе противодействието ще бъде много силно.

Парадоксът е в това, че Украйна е може би единствената тема, по която Германия днес може да се солидаризира със САЩ. Отношенията с главния съюзник са прохладни. Откровенията на Едуард Сноудън за мащабите на подслушване на германския елит неприятно сюрпризираха Берлин. Преговорите за Трансатлантическото споразумение за търговия и партньорство текат вяло. А външнополитическите начинания на Вашингтон в Близкия Изток никога на се предизвиквали възторг в Берлин.

И тук започва най-интересното.

В Русия е популярна представата, че Европа има две геополитически алтернативи: атлантическа, под егидата на САЩ, и континентална, евразийска – в партньорство с Русия. Вторият вариант е еманципация на „старата“ Европа, преди всичко Германия, освобождение от натрапчивата опека на Вашингтон и създаването на нещо подобно на съюз с Москва. Руските ресурси плюс европейските технологии – велика сила.

Нещо подобно Владимир Путин предлагаше още в началото на това хилядолетие, започвайки с идеята за „обмяна на активите“. В пра-образ можеше да се превърне в средата на миналото десетилетие проектът „Северен поток“ с пробното излизане на Русия на германския газов пазар.

Но днешното поведение на Германия дава основание да се предполага и трети вариант укрепване на европейската субектност – дистанциране и от Вашингтон, и от Москва, изграждането на някаква отделна Европа. До някаква степен това е развитие на идеите, заложени още при създаването на алтернативната на долара валута – еврото, когато се смяташе, че валутният съюз ще бъде последван от политическата консолидация на Стария свят.

Този курс с нещо напомня подходът на Франция през втората половина на 20 век. Париж се стремеше да запази баланса между Москва и Вашингтон, а европейската интеграция възприемаше като начин за запазване на своята глобална роля. Днес Франция е загубила ресурса за провеждането на тази политика, а Германия го е получила. Цената може да бъде намаляването на равнището на енергийна сигурност, но във водещите страни от ЕС предпочитат да вярват в неизбежността на намирането на алтернативи.

Чисто „европейска“ Европа, както по всичко изглежда я вижда Германия, увеличава вероятността от появата на „евразийска“ Русия.

Вече не в духа на фантазьорите от кръга на любителите на евразийската идея, а в икономически и реален геополитически смисъл. На Русия не й достига собствен потенциал, за да построи Евразия по своя мярка. Така че ще се наложи да се координира с останалите важни играчи в този регион. А за това е нужна същата развита инфраструктура от връзки, която съществува в Европа. Тя започва да се създава. Мащабните газови договори с Китай, намерението да се превърне Турция в най-големия диспечер на руския газ – това са звена от една верига. Фактически на източното направление днес се прави същото, което се правеше на западното през 60-те и 70-те години на 20 век.

„Европейска“ Европа в съответствие с берлинския дизайн може да се сблъска със сериозни трудности и да не се състои. Германия рискува. „Евразийска“ Русия в момента също е покрита с гъста мъгла. Преди всичко заради това, че в случай на нейната успешна реализация Москва може да открие, че тя не е водещата сила в това новосъздало се пространство.

Но и едното, и другото са напълно реални опити за пореден път да се преобрази конфигурацията на континента от Лисабон до Пусан. /БГНЕС

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Варненска компания за изкуствени рифове се бори за 1 млн. долара

| от chronicle.bg |

Варненската компания Sea Harmony, която е разработила свой патент за изкуствени рифове, е българският финалист в надпреварата за част от наградния фонд от 1 млн. долара в конкурса Chivas The Venture.

Компанията започва работа по развиването на вертикални ферми за миди Pisa Reef. За разлика от съществуващите, тяхната разработка дава възможност за инсталиране и извън заливите. Pisa Reef е цяла подводна къща, която бързо се заселва с екологична система – миди, скариди и риби. Хранейки се със свръхпопулациите от зелени водорасли, развили се вследствие на битово замърсяване на водата, ерозия и използване на химикали, новите обитатели на вертикалните ферми пречистват водата. Освен това, създават и добър добив.

Sea Harmony е избрана да продължи към световния финал след няколко етапа, като в последния се състезаваше с още три отличени стартиращи бизнеси с кауза. Компаниите-полуфиналисти в Chivas The Venture са три.

Stackport се класираха със системата за незрящи VAST, която използва очила с камера и приложение за смартфон, за да ориентира хората с нарушено зрение във всекидневни ситуации. Създателите на идеята очакват продуктът им да върне на работните места 15% от незрящите. VAST ще им дава възможност да се ориентират по-добре в непознати пространства, да подобрят възможностите си за четене, пазаруване, придвижване.

Cupffee е компания, създател на вафлена чашка за кафе – тя е вкусна, ядлива, биоразградима и не променя вкуса на кафето. Замърсяването с опаковки за еднократна употреба е огромен световен проблем. Cupffee е много добро решение както за любителите на бисквитката към кафето, така и за околната среда – дори и да изхвърлите чашката, тя се разгражда за няколко дни.

Изкуствената фотосинтеза е в основата на проекта на Wasabi Innovations – третият полуфиналист. Чрез специални сапунени молекули и сапунен мехур, се преработва въглероден двуокис във възобновима енергия с помощта на слънчевата светлина. В резултат на това бизнес начинание може да бъде революционизирана световната енергийна практика и предоставена възможност за обръщане на климатичните промени в света.

Sea Harmony, заедно с финалистите от другите 31 страни, ще участват и в едноседмично обучение за управление на бизнес в Оксфорд. През юли финалистът ни ще представи България на глобалния финал на Chivas The Venture в Лос Анжелис и ще се състезава за дял от милионния награден фонд. Sea Harmony ще презентира идеята си пред световни бизнес лидери и международното жури на Chivas The Venture.

Наградният фонд от 1 000 000 долара ще бъде разпределен на два етапа – 250 000 долара чрез 5-седмично онлайн гласуване, 750 000 долара – от глобално жури между един или повече екипи.

Състезанието за стартиращи компании с кауза Chivas The Venture вече трета година дава възможност на български участници да представят своя бизнес пред общност от инвеститори и да се състезават за част от наградния фонд от 1 млн долара. Тази година в The Venture се включват бизнеси с кауза от 32 държави на шест континента.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.