Друга Европа и друга Евразия

| от |

Фьодор Лукянов, политолог и главен редактор на списание „Россия в глобальной политике“ за „Газета“.

За отношенията между Русия и Евросъюза 2014 г. се превърна в Рубикон, чието преминаване означава невъзможност тези отношения да се върнат в предишното им състояние.

Доскоро официално се смяташе, че страните са свързани със „стратегическо партньорство“ – едно понятие с неясно съдържание, но с многообещаващо звучене. Главното бе, че и в Москва, и в Брюксел официално и неофициално изхождаха от това, че взаимодействието не просто е без алтернатива, но и в бъдеще е предопределено на задълбочаване и разширяване.

Събитията в Украйна показаха, че няма нищо невъзможно. И демонтажът на отношенията, които изглеждаха толкова разнопосочни и икономически необходими за двамата партньори, може да се извърши много бързо. Само по себе си закриването на „Южен поток“ стана заявка за преориентация на политика. „Газпром“ се отказва от предишния модел на работа на европейския пазар, когато целта бе да стигне до крайния потребител. С други думи, да се постигне максимална интеграция в единната икономическа система с Евросъюза. Възможно е преразглеждането на газовата схема да е блъф, чиято цел е пазарлъка. Но напълно вероятно е и друго: това е част от общата преориентация на Русия от Запад на Изток, чийто катализатор станаха събитията от 2014-та година.

В продължение на повече от 40 години системата от газопроводи и дългосрочните газови договори служиха като основа на отношенията между СССР/Русия със Западна (впоследствие обединена) Европа. Стратегическите решения от 60-те и 70-те години плътно обвързаха Москва и европейските столици в отношения на взаимна зависимост – не само икономическа, но и геополитическа. Основата на този подход бе политиката на Западна Германия. Още през 50-те и 60-те години на миналия век ФРГ започна бързо да възстановява присъствието си на източните пазари. Това бе единствената форма на експанзия, която бе разрешена на победената държава (от Втората световна война – бел.ред.). Сибирският газ, който потече към Европа в тръби немско производство, заздрави модела, който издържа на изпитанията и на Студената война, и на германското обединение, и на съветския разпада.

Този модел обаче удари на камък в Украйна. Берлин зае необичайна за Москва позиция, превръщайки се едва ли не в неин главен опонент. И тук проблемът не е в американския шантаж, както мнозина продължават да мислят. Въпросът е, че се променя самата Германия, която възстановява водещите си позиции в Европа – става въпрос именно за политически позиции.

Отчасти това е предизвикано от европейската криза, който застрашава ЕС, а Германия като основна сила не може да допусне провал на проекта. Но има и по-обща причина: Берлин е узрял за лидерска роля, преодолявайки окончателно наследството от миналия век. Сега Берлин е готов да поема отговорност, а където има отговорност, е налице и необходимостта да се вземат болезнени решения. Както за себе си, така и за другите.

Първият сигнал беше миналогодишната история с Кипър, който Берлин фактически фалира, за да промени тамошния икономически модел. По-нататъшните действия за саниране и обновление на ЕС са неизбежни и Германия ще се сблъска с растяща съпротива. Затова е нужна опора и подкрепа за германския проект за изграждане на нова Европа.

А за да я получи, се налага да се откаже от привилегиите от миналото, когато Германия беше сама за себе си. Например, особените и поради тази причина доста изгодни отношение с Русия /наистина преди това Германия си построи отделна тръба за себе си – „Северен поток“, за да си гарантира доставките в случай на пореден срив заради Украйна/.

За Берлин е важно да не бъде заподозрян в оттегляне от принципите на атлантическата солидарност. Иначе противодействието ще бъде много силно.

Парадоксът е в това, че Украйна е може би единствената тема, по която Германия днес може да се солидаризира със САЩ. Отношенията с главния съюзник са прохладни. Откровенията на Едуард Сноудън за мащабите на подслушване на германския елит неприятно сюрпризираха Берлин. Преговорите за Трансатлантическото споразумение за търговия и партньорство текат вяло. А външнополитическите начинания на Вашингтон в Близкия Изток никога на се предизвиквали възторг в Берлин.

И тук започва най-интересното.

В Русия е популярна представата, че Европа има две геополитически алтернативи: атлантическа, под егидата на САЩ, и континентална, евразийска – в партньорство с Русия. Вторият вариант е еманципация на „старата“ Европа, преди всичко Германия, освобождение от натрапчивата опека на Вашингтон и създаването на нещо подобно на съюз с Москва. Руските ресурси плюс европейските технологии – велика сила.

Нещо подобно Владимир Путин предлагаше още в началото на това хилядолетие, започвайки с идеята за „обмяна на активите“. В пра-образ можеше да се превърне в средата на миналото десетилетие проектът „Северен поток“ с пробното излизане на Русия на германския газов пазар.

Но днешното поведение на Германия дава основание да се предполага и трети вариант укрепване на европейската субектност – дистанциране и от Вашингтон, и от Москва, изграждането на някаква отделна Европа. До някаква степен това е развитие на идеите, заложени още при създаването на алтернативната на долара валута – еврото, когато се смяташе, че валутният съюз ще бъде последван от политическата консолидация на Стария свят.

Този курс с нещо напомня подходът на Франция през втората половина на 20 век. Париж се стремеше да запази баланса между Москва и Вашингтон, а европейската интеграция възприемаше като начин за запазване на своята глобална роля. Днес Франция е загубила ресурса за провеждането на тази политика, а Германия го е получила. Цената може да бъде намаляването на равнището на енергийна сигурност, но във водещите страни от ЕС предпочитат да вярват в неизбежността на намирането на алтернативи.

Чисто „европейска“ Европа, както по всичко изглежда я вижда Германия, увеличава вероятността от появата на „евразийска“ Русия.

Вече не в духа на фантазьорите от кръга на любителите на евразийската идея, а в икономически и реален геополитически смисъл. На Русия не й достига собствен потенциал, за да построи Евразия по своя мярка. Така че ще се наложи да се координира с останалите важни играчи в този регион. А за това е нужна същата развита инфраструктура от връзки, която съществува в Европа. Тя започва да се създава. Мащабните газови договори с Китай, намерението да се превърне Турция в най-големия диспечер на руския газ – това са звена от една верига. Фактически на източното направление днес се прави същото, което се правеше на западното през 60-те и 70-те години на 20 век.

„Европейска“ Европа в съответствие с берлинския дизайн може да се сблъска със сериозни трудности и да не се състои. Германия рискува. „Евразийска“ Русия в момента също е покрита с гъста мъгла. Преди всичко заради това, че в случай на нейната успешна реализация Москва може да открие, че тя не е водещата сила в това новосъздало се пространство.

Но и едното, и другото са напълно реални опити за пореден път да се преобрази конфигурацията на континента от Лисабон до Пусан. /БГНЕС

 
 

Кои ще са номинираните за Еми 2017?

| от chronicle.bg |

26 юни вечерта беше крайният срок, в който членовете на Американската академия по телевизионни изкуства и науки можеха да гласуват за сериалите, които да бъдат в списъка с номинациите за най-престижните награди за телевизия – Еми.

Сега очакваме с нетърпение 13 юли, когато ще бъдат обявени номинациите. Церемонията ще се проведе на 12 септември. Изискването е сериалите тази година да са излезли в периода от 1 юни 2016 г. до 31 май 2017 г.

Несъмнено най-очакваните категории за тези за най-добър драматичен сериал и най-добър комедиен сериал. По всички личи, че тази година някои от силните продукции ще отстъпят място на по-нови заглавия. Такъв е примерът с „Игра на тронове“, който по традиция излиза през април, но седмият сезон е насрочен да излезе през юли. А пък хитовата продукция на PBS „Имението Даунтън“ свърши и ще видим дали някой ще заеме мястото й. Телевизионният сезон беше изключително силен и битката ще е оспорвана. Ето кои сериали е най-вероятно да видим в списъка с тазгодишните номинирани:

Най-добър драматичен сериал

„Короната“ (The Crown)

0a5c641e7e2e7050b86ff0dc5d55c7b9acd65ebb

Сериалът на Netflix (за който се твърди, че е най-скъпият досега) има значителна преднина пред останалите, тъй като през зимата отнесе няколко награди Златен глобус, което го прави сериозен претендент за категорията. Към това спокойно можем да прибавим и тематика: Британското кралско семейство, което се явява като идеален заместител на любимия на американците „Имението Даунтън“. Номинацията е сигурна.

„Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

screen shot 2017-02-09 at 50432 pm

Антиутопичният сериал по едноименния роман на Маргарет Атууд има големи шансове да се сдобие не само с тази, но и с още няколко номинации. Сериалът предизвика фурор с премиерата си и разтърси зрителите. Тематиката за жените, които са лишени от всякакви права, а светът се управлява по крайно тоталитарен начин, се оказа плодотворна. Също така присъства и Елизабет Мос, която вече шест пъти е пренебрегвана само с номинация за ролята си в „Луди мъже“, така че да се надяваме, че тя й сериалът ще си получат заслуженото (а то е поне номинация).

„Останалите“ (The Leftovers)

episode-01-06-1280

Този сериал тръгна скромно по HBO през 2014 г., получавайки смесени отзиви от критиците и още по-слаб рейтинг. От втория сезон обаче нещата тръгнаха нагоре и някои от актьорите (Джъстин Теру и Кари Куун) бяха възхвалени. Въпреки това, все още заглавието няма награди Еми. Но това предстои да се промени. Последният трети сезон скоро приключи и беше определен като най-добрият досега. Нека не забравяме и склонността на гласуващите да отличават сериали, които току що са приключили.

„Легион“ (Legion)

legion-series-premiere-1

Членовете на телевизионната академия обичат фантастичните сюжети, това вече е доказвано в минали години със сериали като „Изгубени“, „Герои“ и „Истински детектив“. Имайки предвид силното присъствие на „Легион“ този сезон и похвалите, които получи продукцията на създателят й Ноа Хоули, този сериал е напълно възможно да се окаже изненадата тази година.

„Странни неща“ (Stranger Things)

stranger-things-eleven-2

Научнофантастичният сериал побърка публиката, когато излезе на малкия екран през август. Почти веднага след това беше обявено, че ще има втори сезон през 2017 г. което е своеобразен феномен. А гласуващите често пъти са показвали, че обичат този феномен е много вероятно да изберат сериала, предвид два факта: все още със сигурност им държи влага от първия сезон, а вторият е все по-близо.

„Западен свят“ (Westworld)

Westworld9Hopkins.0

Сериалът излезе през есента на 2016 г. и взаимства елементи от едноименния филм от 1973 г. Нека не забравяме и впечатляващия актьорски състав, в който влизат Антъни Хопкинс, Танди Нютън, Еван Рейчъл Ууд и други, както и многото изненадващи обрати в сюжета. Сериалът няма да се завърне преди 2018 г., така че не е изключено гласуващите да се забързат, за да отдадат дължимото на създателите на поредицата – Джонатан Нолан и Лиса Джой.

Най-добра комедия

В тази категория по всичко личи, че няма да има големи промени. Това означава че сериали като Transparent, Master of None, Silicone Valley, Black-ish, Unbreakable Kimmy Schmidt и разбира се сигурният Veep. Това може би е първият път от много години, когато „Модерно семейство „(Modern Family) няма да се сдобие с номинация. Brooklyn Nine-Nine най-вероятно пак ще е в списъка, така че и на този фронт няма нищо ново. Въпреки това обаче има един сериал, който е нов и свеж и най-вероятно ще получи признание. Това е „Атланта“(Atlanta).

atlanta_ka_p11_1920x1080

Сериалът на Доналд Глоувър, за живота на рапърите от столицата на щата Джорджия спечели Златен глобус в началото на годината, а самият Глоувър взе статуетка за най-добър актьор. Би било голяма изненада да не видим това заглавие в списъка на номинираните на 13 юли.

Най-добър лимитиран сериал

В тази категория попадат сериали, които имат два или повече епизода и общо времетраене не по-малко от 150 минути. Сюжетната линия на сериала трябва да е завършена и да няма възможност да бъде продължавана в следващи сезони. В тази категория се очертават два сигурни претендента. „Черното огледало“(Black Mirror) е единият. Мащабният проект, стана един от най-успешните във Великобритания, след като стана част от платформата на Netflix и беше обявено, че ще бъде пуснат като лимитиран сериал. Номинацията му е много вероятна при тези обстоятелства, тъй като той е по-добър от конкурентите си в групата на лимитираните сериали, за разлика от тази на драматичните.

black_mirror

Другият сигурен претендент, който да се надяваме, че ще отнесе няколко статуетки е „Вражда: Бети и Джоан“(Feud: Bette and Joan). Негов създател е кралят на биографичните сериали – Раян Мърфи. Осемте серии разказват историята на двете легендарни актриси от Златната ера на Холивуд – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. В ролите влизат Созан Сарандън и Джесика Ланг, на които стискаме палци да си тръгнат със собствени награди.

feud-bette-and-joan-pilot-review_2qm1

 
 

Най-добрите филми за наркотици

| от chronicle.bg |

Какво прави човек, когато иска да добави много екшън към филма си за малко пари? Добавя наркотици.

Днес е Международен ден за борба с употребата и нелегалния трафик на наркотици (ООН) и по този повод сме събрали в галерията ни 15 от най-добрите филми с, за и с участието на наркотиците.

Оказа се, че Холивуд е правил филми за всякакви наркотици – леки наркотици, тежки наркотици, както и за всички, които се занимават с наркотици – дилъри, трафиканти. Има от всичко!

Ще сметнем, че знаете разликата между канабис, марихуана и коз.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.