Дръпнете ръчната спирачка на разходите

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

 

Какво трябва да направи служебният кабинет и доколко са реалистични амбициите му за реформи в толкова кратки срокове? Този въпрос, разбира се, че няма еднозначен отговор. Към настоящия момент информацията по сектори от различните министерства изглежда толкова объркана, че практически вземането на отговорно управленско решение изглежда абсурдно. Попаднахме в типично българския капан на безкрайното пъчене и поднасяне на истината за състоянието на публичните финанси под формата на криво огледало.

Пълен нонсенс е тезата на политическите партии, които подкрепяха предишния кабинет, за оставеното ниво на фискалния резерв от над 8 млрд. лева. Нали разбирате, че те са изцяло за сметка на новоемитиран държавен дълг. Само от падежирането на държавни облигации до края на тази година и в началото на следващата година нивото на фискалния резерв ще спадне под изискуемото от закона – такова от 4,5 млрд. лв. в края на годината. Всички социални системи в страната са издънени от дефицити, които безспорно ще нарастват и до края на годината. Нямам никаква идея

как ще изглежда бюджетът през 2015 година

Той трябва да бъде подготвен в работен (драфт) вариант най-късно до края на септември. Да де, но изборите са на 5 октомври. Едно може да се каже със сигурност и то е, че е малко вероятно да станем свидетели на резки реформи, в който и да е сектор. Обществото е със свръхчувствителни сетива и ще реагира незабавно на всяка допълнителна болка, която му се поднесе. Опасявам се, че следващият финансов министър ще бъде изцяло фокусиран най-вече в посока управление на държавния дълг. По-точно е да се каже в посока новоемитиран държавен дълг. Прогнозите за бюджетния дефицит изглеждат по-скоро като гледане на карти „таро“, но със сигурност ще прехвърлим заложената от Брюксел 3%-на граница.

Ако мога да дам някаква препоръка на служебния кабинет, то тя ще бъде само една – да дръпне незабавно ръчната спирачка на държавните разходи. Незабавно! Има ли съмнение от някого, че актуализираният бюджет на НЗОК няма да стигне доникъде? Концентрирането на ресурс в здравната система минава през затварянето на болнични заведения. Да де, но по неофициална статистика активните такива плюс тези с нови лицензи вече надхвърлят 400. Ще го кажа още по-нагледно: това представлява увеличаване на броя на болничните заведения с над 25%. Не искам да се заигравам с темата „здравеопазване“, но това са фактите.

Идеята за създаване на „енергиен борд“

сама по себе си е добра. Преодоляване на дисбалансите в сектора означава увеличаване на сметките за тока. Нали знаете какво го очаква всеки, който си позволи да пипне сметките за ток в посока повишаване – пълни улици и скандирания за оставка. Безкомпромисно подкрепям обещанието на служебния министър на икономиката и енергетиката да бъде поднесена цялата истина за договорите по „Южен поток“ и VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Спомняте ли си колко пъти предшественикът му се потеше в ефир с мъгляви разяснения и нито една точна цифра? Ще разберем ли накрая има ли, или няма подписани договори? Разкриването на ценовите параметри по договорите, ако изобщо ги има, е единственото нещо, което трябва да направи министър Щонов.

Разплащането на 1 млрд. лева към строителния бранш се представя като смела стъпка на служебния кабинет. В интерес на истината това трябваше да стане по време на предишното правителство. Нали се пъчиха с високото ниво на фискалния резерв! Какво стана? Високо ниво на фискален резерв с новоемитиран дълг може да направи всеки първокурсник по финанси. Строителите чакат да си получат парите за извършена работа, а бизнес климатът се бил подобрил?!

Как ли стават тези неща?

Работата с бързото разплащане на ДДС към бизнеса също изглежда малко като прекомерно перчене на правителството, което изпратихме. Разплатеният ДДС към месец юни е малко над 70 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Не знам за кой път трябва да повторя, че разплащането на задълженията на държавата и общините към бизнеса не е реверанс, това е ангажимент по договор. Всичко при нас е обърната пирамида и затова се клатим непрекъснато. Нямаше нито един икономист, който да не изтъкна още през 2013 г., че бюджетът на държавата за 2014 г. е напрегнат. Нека да поясня, че под „напрегнат бюджет“ се разбира единствено и само нереалистични приходи и раздути разходи. Самият бивш финансов министър го отчете като факт. Аман от напрегнати решения. В основата на това напрежение, разбира се, че беше непреодолимата любов на ляво-либералния алианс да харчи под логото „социална политика“. Е, дотук стигнахме. Този вид харчове винаги водят до напрежение. Социално слабите останаха ли подпомогнати? Бизнес климатът подобри ли се? Къде са парите на строителите? Държавният дълг намаля ли? И какво правим сега?

Нямам идея как екоминистърът вижда размразяването на блокираните средства по Оперативна програма „Околна среда“.

Пороците и вредните практики в изграждането на сметища

и водни огледала са толкова дълбоки, че единственото им решение изглежда използването на ядрена бомба и всичко да започне на чисто и отначало. Категоричен съм, че кметовете на общините са основните виновници за това състояние, но ще спестя по-крайно мнение защо това е така. Има ли някой, който да не го знае? Само да спомена и за замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Както виждаме, европейските фондове са попаднали в дълбок ледников период. Нали си спомняте каква оценка получихме от предишния кабинет по същата тема. Нещата не били чак толкова зле. Ама никак даже. Само дето сме потънали дълбоко под вода и някой ни нашепва тихичко: „Дишай спокойно!“ Де да бяхме шарани, та да дишаме. Впрочем май, че сме си. Нямам друго обяснение за оцеляването ни до момента.

Министърът на отбраната в служебния кабинет заложи като приоритет разработването на национална програма за достигане на разходите за отбрана до нивото от 2% от БВП. Звучи отговорно, но сюрреалистично. Само ако можехме да сложим една нула със запетая пред тази двойка. Да, това е тъжната констатация. Парите за отбрана ще намаляват и не защото сме безотговорни към националната ни сигурност, а защото просто не можем да си го позволим. Тези 2% ми звучат като чисто нов полицейски офис в центъра на ромско гето от хартиени къщи.

Задачите пред служебния кабинет могат да бъдат безкрайно много, но ми се струва, че една-единствена е най-важна. Тя е – да научим истината за реалното състояние на държавата. Да, от предишния кабинет разбрахме, че „всичко е нормално“. Това ми изглежда все едно докторът от лудницата да се обръща към своя пациент с думите: „Спокойно, всичко е нормално!“

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.