Дръпнете ръчната спирачка на разходите

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

 

Какво трябва да направи служебният кабинет и доколко са реалистични амбициите му за реформи в толкова кратки срокове? Този въпрос, разбира се, че няма еднозначен отговор. Към настоящия момент информацията по сектори от различните министерства изглежда толкова объркана, че практически вземането на отговорно управленско решение изглежда абсурдно. Попаднахме в типично българския капан на безкрайното пъчене и поднасяне на истината за състоянието на публичните финанси под формата на криво огледало.

Пълен нонсенс е тезата на политическите партии, които подкрепяха предишния кабинет, за оставеното ниво на фискалния резерв от над 8 млрд. лева. Нали разбирате, че те са изцяло за сметка на новоемитиран държавен дълг. Само от падежирането на държавни облигации до края на тази година и в началото на следващата година нивото на фискалния резерв ще спадне под изискуемото от закона – такова от 4,5 млрд. лв. в края на годината. Всички социални системи в страната са издънени от дефицити, които безспорно ще нарастват и до края на годината. Нямам никаква идея

как ще изглежда бюджетът през 2015 година

Той трябва да бъде подготвен в работен (драфт) вариант най-късно до края на септември. Да де, но изборите са на 5 октомври. Едно може да се каже със сигурност и то е, че е малко вероятно да станем свидетели на резки реформи, в който и да е сектор. Обществото е със свръхчувствителни сетива и ще реагира незабавно на всяка допълнителна болка, която му се поднесе. Опасявам се, че следващият финансов министър ще бъде изцяло фокусиран най-вече в посока управление на държавния дълг. По-точно е да се каже в посока новоемитиран държавен дълг. Прогнозите за бюджетния дефицит изглеждат по-скоро като гледане на карти „таро“, но със сигурност ще прехвърлим заложената от Брюксел 3%-на граница.

Ако мога да дам някаква препоръка на служебния кабинет, то тя ще бъде само една – да дръпне незабавно ръчната спирачка на държавните разходи. Незабавно! Има ли съмнение от някого, че актуализираният бюджет на НЗОК няма да стигне доникъде? Концентрирането на ресурс в здравната система минава през затварянето на болнични заведения. Да де, но по неофициална статистика активните такива плюс тези с нови лицензи вече надхвърлят 400. Ще го кажа още по-нагледно: това представлява увеличаване на броя на болничните заведения с над 25%. Не искам да се заигравам с темата „здравеопазване“, но това са фактите.

Идеята за създаване на „енергиен борд“

сама по себе си е добра. Преодоляване на дисбалансите в сектора означава увеличаване на сметките за тока. Нали знаете какво го очаква всеки, който си позволи да пипне сметките за ток в посока повишаване – пълни улици и скандирания за оставка. Безкомпромисно подкрепям обещанието на служебния министър на икономиката и енергетиката да бъде поднесена цялата истина за договорите по „Южен поток“ и VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Спомняте ли си колко пъти предшественикът му се потеше в ефир с мъгляви разяснения и нито една точна цифра? Ще разберем ли накрая има ли, или няма подписани договори? Разкриването на ценовите параметри по договорите, ако изобщо ги има, е единственото нещо, което трябва да направи министър Щонов.

Разплащането на 1 млрд. лева към строителния бранш се представя като смела стъпка на служебния кабинет. В интерес на истината това трябваше да стане по време на предишното правителство. Нали се пъчиха с високото ниво на фискалния резерв! Какво стана? Високо ниво на фискален резерв с новоемитиран дълг може да направи всеки първокурсник по финанси. Строителите чакат да си получат парите за извършена работа, а бизнес климатът се бил подобрил?!

Как ли стават тези неща?

Работата с бързото разплащане на ДДС към бизнеса също изглежда малко като прекомерно перчене на правителството, което изпратихме. Разплатеният ДДС към месец юни е малко над 70 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Не знам за кой път трябва да повторя, че разплащането на задълженията на държавата и общините към бизнеса не е реверанс, това е ангажимент по договор. Всичко при нас е обърната пирамида и затова се клатим непрекъснато. Нямаше нито един икономист, който да не изтъкна още през 2013 г., че бюджетът на държавата за 2014 г. е напрегнат. Нека да поясня, че под „напрегнат бюджет“ се разбира единствено и само нереалистични приходи и раздути разходи. Самият бивш финансов министър го отчете като факт. Аман от напрегнати решения. В основата на това напрежение, разбира се, че беше непреодолимата любов на ляво-либералния алианс да харчи под логото „социална политика“. Е, дотук стигнахме. Този вид харчове винаги водят до напрежение. Социално слабите останаха ли подпомогнати? Бизнес климатът подобри ли се? Къде са парите на строителите? Държавният дълг намаля ли? И какво правим сега?

Нямам идея как екоминистърът вижда размразяването на блокираните средства по Оперативна програма „Околна среда“.

Пороците и вредните практики в изграждането на сметища

и водни огледала са толкова дълбоки, че единственото им решение изглежда използването на ядрена бомба и всичко да започне на чисто и отначало. Категоричен съм, че кметовете на общините са основните виновници за това състояние, но ще спестя по-крайно мнение защо това е така. Има ли някой, който да не го знае? Само да спомена и за замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Както виждаме, европейските фондове са попаднали в дълбок ледников период. Нали си спомняте каква оценка получихме от предишния кабинет по същата тема. Нещата не били чак толкова зле. Ама никак даже. Само дето сме потънали дълбоко под вода и някой ни нашепва тихичко: „Дишай спокойно!“ Де да бяхме шарани, та да дишаме. Впрочем май, че сме си. Нямам друго обяснение за оцеляването ни до момента.

Министърът на отбраната в служебния кабинет заложи като приоритет разработването на национална програма за достигане на разходите за отбрана до нивото от 2% от БВП. Звучи отговорно, но сюрреалистично. Само ако можехме да сложим една нула със запетая пред тази двойка. Да, това е тъжната констатация. Парите за отбрана ще намаляват и не защото сме безотговорни към националната ни сигурност, а защото просто не можем да си го позволим. Тези 2% ми звучат като чисто нов полицейски офис в центъра на ромско гето от хартиени къщи.

Задачите пред служебния кабинет могат да бъдат безкрайно много, но ми се струва, че една-единствена е най-важна. Тя е – да научим истината за реалното състояние на държавата. Да, от предишния кабинет разбрахме, че „всичко е нормално“. Това ми изглежда все едно докторът от лудницата да се обръща към своя пациент с думите: „Спокойно, всичко е нормално!“

 
 

Господин Брана, черпим те!

| от |

Известен като един от най-големите почитатели на Шекспир в наши дни, като един от мъжете, които могат да играят еднакво добре на сцена, на екран и в живота, Кенет Брана е много неща.

Роден в студена Ирландия, този прекрасен представител на седмото изкуство, има пет номинации за „Оскар“, включително по една за режисура и сценарий, пет за „Златен глобус“ и има в джоба си едно Еми и цели 4 награди БАФТА.

Когато е на 23 години, подобно на много хора на Острова, влюбени в Шекспир, Брана се присъединява към Royal Shakespeare Company, където участва в първата си главна роля – тази на Хенри V. А после прави и класиката – „Ромео и Жулиета“.

Благодарение на многообразните вариации и интерпретации на шекспировото творчество Кенет Брана е обявен за патрон на театъра от принц Чарлз, а няколко години по-късно пренася любовта си към британския драматург и на голям екран, като прави киноадаптация на „Много шум за нищо“. Което пък му носи първа номинация за „Златен глобус“, макар и не лична и поименна, в категория „най-добър комедия и мюзикъл“.

Оттам насетне Брана сигурно е един от малкото британски актьори и режисьори, които могат да се похвалят, че са адаптирали огромна част от творчеството на Шекспир, както на сцената, така и на екран. От „Хенри V“, през „Макбет“, до „Както ви харесва“, в богата му биография ще откриете почти всяко известно заглавие на драматурга, направено по различен начин на екран или сцена.

Кенет Брана работи в киното от 1981 година, като режисьорския си дебют прави 8 години по-късно и оттогава не се спира. Освен любимия му Шекспир е правил както комерсиални, така и по-бутикови филми. Някои добри, други лоши, но всички с отличителен белег на лека мелодраматичност, каквато всеки почитател на класическия театър носи в себе си.

Последно гледахме Кенет Брана в „Джак Райън: Теория на хаоса“, където освен, че играе основния злодей и режисира. А скоро очакваме и негова адаптация на „Убийство в Ориент Експрес“ по творба на друго известно британско бижу – мадам Агата Кристи. Там Брана режисира и играе основната роля – тази на известния Еркюл Поаро.

Кенет Брана е един от актьорите, които могат да правят еднакво добре кино, телевизия и театър и затова говорят част от последните му роли – в „Моята седмица с Мерилин“, „Операция Валкирия“ и „Рок радио“, както и режисьорските му неща – като последната „Пепеляшка“. В телевизията може да видите Брана в една доста различна светлина – като нещастния, затворен и тъжен инспектор Валандър в британската адаптация на шведското шоу. Там ви го препоръчваме горещо.

Както казахме в началото Кенет Брана е много неща. Освен това днес е рожденик, защото прави 56 години. А ние се черпим в негова чест с част от прекрасните му роли. Те са в галерията горе.  

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.