Дръпнете ръчната спирачка на разходите

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

 

Какво трябва да направи служебният кабинет и доколко са реалистични амбициите му за реформи в толкова кратки срокове? Този въпрос, разбира се, че няма еднозначен отговор. Към настоящия момент информацията по сектори от различните министерства изглежда толкова объркана, че практически вземането на отговорно управленско решение изглежда абсурдно. Попаднахме в типично българския капан на безкрайното пъчене и поднасяне на истината за състоянието на публичните финанси под формата на криво огледало.

Пълен нонсенс е тезата на политическите партии, които подкрепяха предишния кабинет, за оставеното ниво на фискалния резерв от над 8 млрд. лева. Нали разбирате, че те са изцяло за сметка на новоемитиран държавен дълг. Само от падежирането на държавни облигации до края на тази година и в началото на следващата година нивото на фискалния резерв ще спадне под изискуемото от закона – такова от 4,5 млрд. лв. в края на годината. Всички социални системи в страната са издънени от дефицити, които безспорно ще нарастват и до края на годината. Нямам никаква идея

как ще изглежда бюджетът през 2015 година

Той трябва да бъде подготвен в работен (драфт) вариант най-късно до края на септември. Да де, но изборите са на 5 октомври. Едно може да се каже със сигурност и то е, че е малко вероятно да станем свидетели на резки реформи, в който и да е сектор. Обществото е със свръхчувствителни сетива и ще реагира незабавно на всяка допълнителна болка, която му се поднесе. Опасявам се, че следващият финансов министър ще бъде изцяло фокусиран най-вече в посока управление на държавния дълг. По-точно е да се каже в посока новоемитиран държавен дълг. Прогнозите за бюджетния дефицит изглеждат по-скоро като гледане на карти „таро“, но със сигурност ще прехвърлим заложената от Брюксел 3%-на граница.

Ако мога да дам някаква препоръка на служебния кабинет, то тя ще бъде само една – да дръпне незабавно ръчната спирачка на държавните разходи. Незабавно! Има ли съмнение от някого, че актуализираният бюджет на НЗОК няма да стигне доникъде? Концентрирането на ресурс в здравната система минава през затварянето на болнични заведения. Да де, но по неофициална статистика активните такива плюс тези с нови лицензи вече надхвърлят 400. Ще го кажа още по-нагледно: това представлява увеличаване на броя на болничните заведения с над 25%. Не искам да се заигравам с темата „здравеопазване“, но това са фактите.

Идеята за създаване на „енергиен борд“

сама по себе си е добра. Преодоляване на дисбалансите в сектора означава увеличаване на сметките за тока. Нали знаете какво го очаква всеки, който си позволи да пипне сметките за ток в посока повишаване – пълни улици и скандирания за оставка. Безкомпромисно подкрепям обещанието на служебния министър на икономиката и енергетиката да бъде поднесена цялата истина за договорите по „Южен поток“ и VII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Спомняте ли си колко пъти предшественикът му се потеше в ефир с мъгляви разяснения и нито една точна цифра? Ще разберем ли накрая има ли, или няма подписани договори? Разкриването на ценовите параметри по договорите, ако изобщо ги има, е единственото нещо, което трябва да направи министър Щонов.

Разплащането на 1 млрд. лева към строителния бранш се представя като смела стъпка на служебния кабинет. В интерес на истината това трябваше да стане по време на предишното правителство. Нали се пъчиха с високото ниво на фискалния резерв! Какво стана? Високо ниво на фискален резерв с новоемитиран дълг може да направи всеки първокурсник по финанси. Строителите чакат да си получат парите за извършена работа, а бизнес климатът се бил подобрил?!

Как ли стават тези неща?

Работата с бързото разплащане на ДДС към бизнеса също изглежда малко като прекомерно перчене на правителството, което изпратихме. Разплатеният ДДС към месец юни е малко над 70 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Не знам за кой път трябва да повторя, че разплащането на задълженията на държавата и общините към бизнеса не е реверанс, това е ангажимент по договор. Всичко при нас е обърната пирамида и затова се клатим непрекъснато. Нямаше нито един икономист, който да не изтъкна още през 2013 г., че бюджетът на държавата за 2014 г. е напрегнат. Нека да поясня, че под „напрегнат бюджет“ се разбира единствено и само нереалистични приходи и раздути разходи. Самият бивш финансов министър го отчете като факт. Аман от напрегнати решения. В основата на това напрежение, разбира се, че беше непреодолимата любов на ляво-либералния алианс да харчи под логото „социална политика“. Е, дотук стигнахме. Този вид харчове винаги водят до напрежение. Социално слабите останаха ли подпомогнати? Бизнес климатът подобри ли се? Къде са парите на строителите? Държавният дълг намаля ли? И какво правим сега?

Нямам идея как екоминистърът вижда размразяването на блокираните средства по Оперативна програма „Околна среда“.

Пороците и вредните практики в изграждането на сметища

и водни огледала са толкова дълбоки, че единственото им решение изглежда използването на ядрена бомба и всичко да започне на чисто и отначало. Категоричен съм, че кметовете на общините са основните виновници за това състояние, но ще спестя по-крайно мнение защо това е така. Има ли някой, който да не го знае? Само да спомена и за замразените средства по Оперативна програма „Регионално развитие“. Както виждаме, европейските фондове са попаднали в дълбок ледников период. Нали си спомняте каква оценка получихме от предишния кабинет по същата тема. Нещата не били чак толкова зле. Ама никак даже. Само дето сме потънали дълбоко под вода и някой ни нашепва тихичко: „Дишай спокойно!“ Де да бяхме шарани, та да дишаме. Впрочем май, че сме си. Нямам друго обяснение за оцеляването ни до момента.

Министърът на отбраната в служебния кабинет заложи като приоритет разработването на национална програма за достигане на разходите за отбрана до нивото от 2% от БВП. Звучи отговорно, но сюрреалистично. Само ако можехме да сложим една нула със запетая пред тази двойка. Да, това е тъжната констатация. Парите за отбрана ще намаляват и не защото сме безотговорни към националната ни сигурност, а защото просто не можем да си го позволим. Тези 2% ми звучат като чисто нов полицейски офис в центъра на ромско гето от хартиени къщи.

Задачите пред служебния кабинет могат да бъдат безкрайно много, но ми се струва, че една-единствена е най-важна. Тя е – да научим истината за реалното състояние на държавата. Да, от предишния кабинет разбрахме, че „всичко е нормално“. Това ми изглежда все едно докторът от лудницата да се обръща към своя пациент с думите: „Спокойно, всичко е нормално!“

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не е написала в книгата си нищо, което вече не е било правено някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.