ДОБРИТЕ vs. ЛОШИТЕ храни

| от |

Стоян Мавродиев – експерт по безопасност на храните.

Този път става въпрос за храни – т.е. всичко онова, което приемам през устата с цел да задоволя чувството си на глад. Вариациите (гастрономична наслада, „зависимост” от един или друг продукт – например хубав млечен шоколад) оставям извън полезрението си. И говоря в единствено число за да не ми припомнят досадна руска поговорка. Защото и на поговорки не вярвам.

Оказа се, че въпреки специализираното ми образование по отношение на храните, разнопосочната информация в медии, електронни социални мрежи и не електронни родителски седенки напълно дезориентира компаса ми. И май е нормално, след като и държавните и общински институции се впуснаха в този заговор срещу разбиранията ми.

И сега се главоблъскам: от кварталния магазин ли да купувам, или от хипермаркета на една или друга „западна” верига; български храни или чужди изрезки; по БДС и утвърдени стандарти или по технологични документации на производителите; евтини продукти или скъпи деликатеси; масови храни или сертифицирани био-продукти…

Преди дни ми попадна статия на  Лъчезар Богданов в октомврийския брой на „FORBES”, който от позицията на защита на свободния пазар прокарва критична теза по отношение на намесата в предпочитанията. И бих се съгласил с него, ако не ставаше въпрос за ХРАНА. Защото тя не е обикновено благо, задоволяващо обичайна наша потребност, механистичния микроикономически подход в случая не е в наша услуга, макар и логически да издържа елементарна проверка.

„Хипотезата е, че понеже „здравето е най-важно”, значи и храната става „най-важна”, следователно на пазара трябва да се предлагат само „най-добрите” храни. И се започва манията с еко-био-зелено-домашното – което не е лошо като личен избор, но е спорно като опит за намеса в предпочитанията. Може би хората купуват 10 пъти по-евтин домат и сирене, за да им останат пари за уроци на децата, интернет или лекарства…, казва Лъ чезар Богданов – от Industry Watch в бр.10 на FORBES

В един филм от началото на деветдесетте на миналия век се говореше за „криза на възприятията”. Затова и бих се опитал да вникна в икономическата логика на свободния пазар, стига обществото ни да не беше организирано в държава и тази логика да бъде всеобхватна. И започвам да си давам примери, не проникнати от нея: за да се ограничи консумацията на определени вредни (без кавички) стоки, като концентрирани алкохолни напитки и тютюневи изделия – наложени са акцизи, които поне двукратно повишават цените им; производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, които охотно телата ни биха възприемали са инкриминирани дейности, което значително повишава стойността им заради калкулирания в цената риск; с акцизни ставки се регулира използването на горивата с цел защита на околната среда; такава е и логиката на търговията с въглеродни емисии и пр.  А да – надали някой ще оспори, че сексът без предпазни средства е далеч по-пълноценен и желан, но мисълта за последствията налагат определени ограничения на либидото ни и използване на артефакти като кондоми, спирали, спермициди, противозачатъчни и т.н.

И се връщам към ХРАНАТА. Държавата и сега манипулира предпочитанията ни, уважаеми г-н Богданов. Нормативно, посредством защитата на определени корпоративни интереси, които държавните институции обличат във формата на закони и наредби, които регламентират дейностите по производтво и търговия с храни. Домашното производство е забранено (извинете – разрешено само за собствена консумация); първичното производство на мястото на добиване на суровините (млечни и месни продукти, мед, яйца и др.) е смачкано от безсмислени изисквания и административен произвол); сертифицирането на био-храните се е превърнало невъзможна мисия отново заради нечии лични интереси.

Да припомням ли и безплатната рекламна кампания на Министертвото на земеделието по отношение на месните продукти, на уж натуралните и необработвани пилета, на хляба, лютеницата … Реално същите продукти, с почти същите съставки, но на по-висока цена. Лошото е, че хората са лишени от възможността за информиран избор, за да могат да остойностят и риска от консумация на едно или друго нещо. Да включат към цената на 10 пъти по-евтиния домат или фалшиво сирене цената и на 100 пъти по-скъпите лекарства, на осакатяването на организма, на страданията от заболявания като инсулт, инфаркт, рак, диабет, и импотентност. За съжаление, когато имаме здравето си, нямаме мисълта за превенцията. А след това е късно.

И понеже съм и родител, ще си самозадам един въпрос: какво предпочитам за децата си  – ограничен интернет или ограничен от болести живот?

Но и моето решение на първоначално изложените дилеми е сравнително по-лесно, защото като инсайдер ползвам вътрешна информация, която значително ме облекчава при оценката на алтернативите.

–          И от кварталния магазин, и от „веригите” се опитвам да купувам неща, преминали по-малко обработки.

–          Предпочитам храните, които произхождат от по-близо, ако може от двора на някоя селска къща и от човек, който не се е превърнал в търгаш.

–          Имам доверие на много малко български производители (преки впечатления), и по отношение на определени продукти – бих предпочел немските изрезки.

–          Стандартът за производство е без значение (контролът от страна на Агенцията по безопасност на храните е неефективен) и затова не цената е водеща.

–          Цените на деликатесите са нереално високи, което отдавам на картелно споразумение.

–          Отдавам предпочитания на малките локални производители с ограничен пазар, защото на местно ниво всеки ги познава и отрицателната реклама лесно би ги обърнала.

–          Но най-важното – търся натуралните неща, с малки срокове за съхранение, с минимално или никакви консерванти и оцветители, а каквото мога – правя си го сам. Повече зеленчуци и плодове, домашни туршии и консерви, истински мед, чай от билки, които сам съм набрал. Домашно вино без стабилизатори. Понякога сирене и кашкавал, стига да съм сигурен в млякото и да не ме мързи да ги приготвя.

Ето защо страня от индустриално произведените храни. А стойността на положения от мен труд за събиране и приготвяне у дома приемам за инвестиция в здравето. На семейството ми.

 
 

Какво прави Стефан Икога, когато си забрави телефона вкъщи?

| от chronicle.bg |

774

Стефан Икога е име, което трудно се разбира, но бързо се запомня. Той е онзи човек със солено чувство за хумор и смартфон в ръка, чиито статуси във Facebook често шервате в социалните медии.

Пише и поезия, която чете задължително от екрана на телефона си, задължително пред тълпи от верни фенове, докато създава нови такива.

Нямаше как да не проверим и какво друго крие в телефона си освен поезия. Той е новият гост в рубриката на Chronicle и Samsung.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

0877 08 40 5*

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Августин Господинов.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

Скролвам фийда във Facebook и гледам League of Legends клипчета в Youtube.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

Зависи от разстоянието, което съм изминал, преди да забележа.

Вариант 1: Ако съм близо до вкъщи, притичвам, повдигайки си падащия панталон, изпускайки тролея, псувам, местя котката от стая в стая, намирам телефона, будя Люба, тя ме мрази, но дори пожар да стане, когато съм в тролея и имам дисплей за зяпане – totally worth.

Вариант 2: Не съм близо до вкъщи. Викам си наум : Е*и му майката, животът да го духа.

Приложението, без което не можеш?

Една програмка, на която логото и е „W“ на черен фон. На нея пиша всякакви неща – пазарски списъци, рими, разкази, хрумки. Та, без него или без нек‘во подобно на него, не мога.

Коя е твоята социална медия?

facебог.

 
 

Защо лентите на adidas са вертикални на панталоните, а тези на обувките са под ъгъл?

| от chronicle.bg |

Е, ето ви още една разбулена мистерия, благодарение на интернет.

Замисляли ли сте се защо панталоните adidas имат вертикални ленти, а тези на обувките са под ъгъл?

Явно някой го е направил и благодарение на дискусии в социални мрежи като reddit и imgur, една теория изплува като най-често срещаната.

Както може да се види от снимката, когато човек е клекнал, линиите от панталона биват перфектно продължени от тези на обувките.

Но това не е всичко.

Други забелязаха, че долната част на горнищата adidas също имат ленти. Но те са хоризонтални. И точно в тази поза изглеждат като началото на тази изключително интересна конфигурация.

Разбира се, теорията не е официално потвърдена от спортния гигант, но има смисъл, нали?

Имате да допълните нещо? Направете го в секцията за коментари.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Кошниците за номинираните за „Оскар“ струват 100 000 щатски долара

| от chronicle.bg |

Номинираните за награди „Оскар“ тази година получиха кошници с подаръци на стойност 100 000 щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Фирмата „Distinctive Assets“, която осигурява подаръците, предвиди пътешествия, СПА процедури и безплатни престои в хотели за звездите.

В кошниците бяха включени 3-дневен престой в „Лост коуст ранч“ и едноседмична ваканция в „Голдън дор спа“ в Калифорния, 10 тренировки с треньора на знаменитостите Алексис Селецки, подложки за сядане срещу целулит. Звездите получиха също тоалети, шоколадови бонбони, персонализиран комплект пастели, дамски чанти и лични сомелиерски принадлежности за дома.

Кошниците, предназначени за Ема Стоун, Никол Кидман, Райън Гослинг, Дензъл Уошингтън, Вайола Дейвис и Дев Пател, съдържат още комплекти за поддържане на ходилата, орехи, кленов сироп и диамантени огърлици.

Най-странният от подаръците, но вероятно най-полезният, е обучение по кардио реанимация, която ще помогне номинираните знаменитости да спасят човешки живот, ако попаднат в критична ситуация.