ДОБРИТЕ vs. ЛОШИТЕ храни

| от |

Стоян Мавродиев – експерт по безопасност на храните.

Този път става въпрос за храни – т.е. всичко онова, което приемам през устата с цел да задоволя чувството си на глад. Вариациите (гастрономична наслада, „зависимост” от един или друг продукт – например хубав млечен шоколад) оставям извън полезрението си. И говоря в единствено число за да не ми припомнят досадна руска поговорка. Защото и на поговорки не вярвам.

Оказа се, че въпреки специализираното ми образование по отношение на храните, разнопосочната информация в медии, електронни социални мрежи и не електронни родителски седенки напълно дезориентира компаса ми. И май е нормално, след като и държавните и общински институции се впуснаха в този заговор срещу разбиранията ми.

И сега се главоблъскам: от кварталния магазин ли да купувам, или от хипермаркета на една или друга „западна” верига; български храни или чужди изрезки; по БДС и утвърдени стандарти или по технологични документации на производителите; евтини продукти или скъпи деликатеси; масови храни или сертифицирани био-продукти…

Преди дни ми попадна статия на  Лъчезар Богданов в октомврийския брой на „FORBES”, който от позицията на защита на свободния пазар прокарва критична теза по отношение на намесата в предпочитанията. И бих се съгласил с него, ако не ставаше въпрос за ХРАНА. Защото тя не е обикновено благо, задоволяващо обичайна наша потребност, механистичния микроикономически подход в случая не е в наша услуга, макар и логически да издържа елементарна проверка.

„Хипотезата е, че понеже „здравето е най-важно”, значи и храната става „най-важна”, следователно на пазара трябва да се предлагат само „най-добрите” храни. И се започва манията с еко-био-зелено-домашното – което не е лошо като личен избор, но е спорно като опит за намеса в предпочитанията. Може би хората купуват 10 пъти по-евтин домат и сирене, за да им останат пари за уроци на децата, интернет или лекарства…, казва Лъ чезар Богданов – от Industry Watch в бр.10 на FORBES

В един филм от началото на деветдесетте на миналия век се говореше за „криза на възприятията”. Затова и бих се опитал да вникна в икономическата логика на свободния пазар, стига обществото ни да не беше организирано в държава и тази логика да бъде всеобхватна. И започвам да си давам примери, не проникнати от нея: за да се ограничи консумацията на определени вредни (без кавички) стоки, като концентрирани алкохолни напитки и тютюневи изделия – наложени са акцизи, които поне двукратно повишават цените им; производството, търговията и разпространението на наркотични вещества, които охотно телата ни биха възприемали са инкриминирани дейности, което значително повишава стойността им заради калкулирания в цената риск; с акцизни ставки се регулира използването на горивата с цел защита на околната среда; такава е и логиката на търговията с въглеродни емисии и пр.  А да – надали някой ще оспори, че сексът без предпазни средства е далеч по-пълноценен и желан, но мисълта за последствията налагат определени ограничения на либидото ни и използване на артефакти като кондоми, спирали, спермициди, противозачатъчни и т.н.

И се връщам към ХРАНАТА. Държавата и сега манипулира предпочитанията ни, уважаеми г-н Богданов. Нормативно, посредством защитата на определени корпоративни интереси, които държавните институции обличат във формата на закони и наредби, които регламентират дейностите по производтво и търговия с храни. Домашното производство е забранено (извинете – разрешено само за собствена консумация); първичното производство на мястото на добиване на суровините (млечни и месни продукти, мед, яйца и др.) е смачкано от безсмислени изисквания и административен произвол); сертифицирането на био-храните се е превърнало невъзможна мисия отново заради нечии лични интереси.

Да припомням ли и безплатната рекламна кампания на Министертвото на земеделието по отношение на месните продукти, на уж натуралните и необработвани пилета, на хляба, лютеницата … Реално същите продукти, с почти същите съставки, но на по-висока цена. Лошото е, че хората са лишени от възможността за информиран избор, за да могат да остойностят и риска от консумация на едно или друго нещо. Да включат към цената на 10 пъти по-евтиния домат или фалшиво сирене цената и на 100 пъти по-скъпите лекарства, на осакатяването на организма, на страданията от заболявания като инсулт, инфаркт, рак, диабет, и импотентност. За съжаление, когато имаме здравето си, нямаме мисълта за превенцията. А след това е късно.

И понеже съм и родител, ще си самозадам един въпрос: какво предпочитам за децата си  – ограничен интернет или ограничен от болести живот?

Но и моето решение на първоначално изложените дилеми е сравнително по-лесно, защото като инсайдер ползвам вътрешна информация, която значително ме облекчава при оценката на алтернативите.

–          И от кварталния магазин, и от „веригите” се опитвам да купувам неща, преминали по-малко обработки.

–          Предпочитам храните, които произхождат от по-близо, ако може от двора на някоя селска къща и от човек, който не се е превърнал в търгаш.

–          Имам доверие на много малко български производители (преки впечатления), и по отношение на определени продукти – бих предпочел немските изрезки.

–          Стандартът за производство е без значение (контролът от страна на Агенцията по безопасност на храните е неефективен) и затова не цената е водеща.

–          Цените на деликатесите са нереално високи, което отдавам на картелно споразумение.

–          Отдавам предпочитания на малките локални производители с ограничен пазар, защото на местно ниво всеки ги познава и отрицателната реклама лесно би ги обърнала.

–          Но най-важното – търся натуралните неща, с малки срокове за съхранение, с минимално или никакви консерванти и оцветители, а каквото мога – правя си го сам. Повече зеленчуци и плодове, домашни туршии и консерви, истински мед, чай от билки, които сам съм набрал. Домашно вино без стабилизатори. Понякога сирене и кашкавал, стига да съм сигурен в млякото и да не ме мързи да ги приготвя.

Ето защо страня от индустриално произведените храни. А стойността на положения от мен труд за събиране и приготвяне у дома приемам за инвестиция в здравето. На семейството ми.

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

НТС ще помага на планетата с виртуална реалност

| от chronicle.bg |

НТС основа фонд за виртуална реалност, чиято работа ще е създаването на съдържание и технологии.

Бюджетът е 10 милиона долара, които ще служат за стимулиране на устойчивото развитие по цял свят, предава Venture Beat.

Новият проект на компанията се казва VR for Impact и беше обявен на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Според HTC, VR бизнесът предстои да стане индустрия за 25 милиарда долара към 2021 г. и може да се използва за осигуряване на растеж и стабилност в сфери, които силно се нуждаят от това.

Фондът ще работи в партньорство с инициативата “Цели за устойчиво развитие” на ООН за разработването на идеи, които могат да доведат до промяна и трансформации в области, където такива са жизнено необходими.

Програмата на ООН работи за справяне с крайната бедност, опазване екологичното равновесие на планетата и осигуряване на мир и просперитет. НТС вече стартира кампания за най-добрите идеи за това, как виртуалната реалност може да се използва за постигане на тези цели и първият награден проект ще бъде съобщен в Деня на Земята (22 април).

Източник: Venture Beat

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: