До Тревизо и назад

| от |

Повечето от вас вече познават нашият приятел Стоян Гоцев, който лети от София до… София заради самото летене. (За пропусналите тук.) Е, той има още приятни изненади и интересни разкази за нас.

Здравейте! Пак съм аз. Онзи, който комбинира полетите така, че всеки зрял човек да си каже „Това пък защо?“.

Този път пътуването ми все пак има дестинация макар, че престоят е почти толкова, колкото полетът на отиване и полетът на връщане сумирани.

И така беше Септември 2012. Отдавна бях диагностицирал онази болест, която с насмешка наричаме „керосинозависимост“ и всъщност имаме предвид болестта по летенето. Бях я диагностицирал, но все още не се бях захванал да подтискам симптомите ѝ. Е, не се бях научил как… Та, седях си вкъщи и като по дефиниция се ровех из сайтовете на авиокомпаниите. Тогава забелязах нещо интересно, за което бях чел и преди, но като че ли не се бях замислил много. Самолетът, който летеше по дестинацията София – Тревизо (италианско градче в близост до Венеция) вместо да се върне обратно в София, правеше ротация до Тимишоара и чак след курса Тревизо – Тимишоара – Тревизо се връщаше обратно в София. Това означаваше, че разписанието на авиокомпанията позволява да кацна в Тревизо да прекарам 4 часа и 45 минути на италианска земя и да се върна обратно. Бързо сметнах, че за да направя подобно нещо не се изисква „ни акъл, ни образование“ и по най-бързия начин започнах да търся придружител. Нямаше такива луди! Нямаше, но това не можеше да ме спре. Купих си билет и си казах отивам сам. Седмица по-късно споделих какво съм намислил да правя на един приятел и той взе, че се нави, та и на него взехме билет и станахме двама.

Трескаво изчакахме около 2 месеца и ето че дойде онзи 7 ноември 2013 (денят на полета). Прекарахме безсънна нощ в студентски град при познати и от там се запътихме към Летище София. Натоварихме се на самолета и отлетяхме. Гледките над Далмация (Адриатика) и после над Североизточна Италия бяха неповторими. Пристигнахме там. Купихме билети за градския транспорт и поехме към центъра. Пътуването вървеше с лозунга „На кафе в Италия“, тъй че след като се поогледахме първото нещо, което направихме беше да седнем и да изпием по кафе. Не бях ходил в Италия до тогава и въпреки, че градчето е малко и неизвестно ме впечатли. Пихме по кафе, разходихме се из тесните улички и 2 часа и половина по-късно вече беше дошло време да се насочваме към спирката на автобуса. Отидохме на летището, качихме се на самолета и се прибрахме. В 7:40 сутринта пристигнахме в Тревизо, а в 12:25 на обяд вече бяхме излетели обратно към София.

Прибрахме се, публикувахме снимки в социалните мрежи и познатите ни започнаха да се чудят какво става. Разказах за идеята насам-натам и след седмица вече се самосформира една група от 8 души, които искаха да ги заведа и така аз станах екскурзовод по неволя. Купихме билети и на 16 Януари 2013 ни предстоеше следващия полет. С 8 души група, които разчитаха на мен за всичко, вярвах, че няма да е лесно, но се оказа, че е и доста забавно.

Е, минаха декемврийските празници, дойде януари и ние отново потеглихме към Летище София. Всичко отново по план. Този път Тревизо ни посрещна с дъжд и със същия този дъжд си ни изпрати. Шеговито наричах групата „моето стадо“ и през 5 минути ги броях. На всяко второ преброяване се налагаше да питам „Кой липсва?“. Е, трудно ги организирах, но пък се справих. Този път в един местен супермаркет успяхме и да си напазаруваме разни местни специалитети. На връщане се бяхме разпръснали из целия самолет и общо взето го „вдигнахме във въздуха“ така да се каже. Той и без това беше затоварен на 50-60%. На кацане в София обаче имаше жестока турбуленция. Жените в групата се изплашиха доста, една от тях едва не припадна, друга се разплака, а останалите се зарекоха, че няма да се качат повече на самолет (разбира се, качиха се отново).

Е, дойде краят и на това пътуване, но мълвата вече се беше разчула из града и се появиха още желаещи. Знаех, че няма какво да губя и почти мигновено организирахме трета група. Бяхме 7 души и взехме билети за 3 Март 2013г. Този път обаче не бяхме едиствени. Сутринта видях един познат на летището, който също беше събрал няколко души за няколко часа до Италия. Пак тръгнахме по добре познатия маршрут. Разгледахме градчето и 2 часа по-късно се насочихме обратно към летището.

Изключително евтино и разтоварващо пътуване пълно с много емоции, а също така и с известна доза лудост. Жалко, че Тревизо отпадна като дестинация. Това обаче не е проблем. След по-малко от 2 седмици потеглям с група към Лондон.

Поздрави! Ще ви пиша от нулевия меридиан…

А ето и една страхотна фотогалерия с най-интересните снимки от трите пътувания…

treviso (13)

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Няма да повярвате колко много това момиче прилича на Ариана Гранде

| от |

Тийн идолката Ариана Гранде си има двойничка. Едно към едно!

Името й е Джаки Васкес и 20-годишната американка наистина е абсолютно копие на поп звездата.

Заради приликата си с Гранде, Джаки вече има малка армия от над 200 000 последователи в Instagram, а дори певицата е коментирала част от снимките й, невярвайки на колко много всъщност двете си приличат.

„Ариана коментира една от снимките ми, след като един от братовчедите й й казал, че ме е помислил за нея и не можех да повярвам”, споделя Джаки.

Васкес работи като сервитьорка във Вирджиния и посетители в ресторанта постоянно искат снимки с нея.

„Хората започнаха да ми казват, че изглеждам като Ариана през 2010-а. Оттогава още не мога да осъзная колко много си приличаме”, казва още Джаки.

В галерията може да видите още за Джаки Васкес. Опитайте се да я различите от Ариана Гранде.

 
 

Усмихващите инструкции за безопасен полет – Част 1: Qantas

| от chronicle.bg |

Инструктажът за безопасност преди полет често е досаден за пътниците. Много авиокомпании се опитват да разчупят рутинната процедура със свежи включвания и различни идеи, за да задържат вниманието на пътниците. Такова е и видеото на австралийците от Qantas.

Превозвачът пуска клипа през февруари 2016 г. и представя далечна Австралия като едно уникално място за посещение.

Приятелски настроени жители на Долната Земя и зашеметяващи гледки са част от демонстарациите за безопасност: