До Бразилия като за Световно

| от | |

Таня Жотева

Да отидеш в страна като Бразилия е истинска мечта на много хора. Да отидеш в Бразилия по време на Световното по футбол – неописуемо. Повече от 6 месеца брояхме дните до 10 юни, докато не се качихме на самолета за дългите 12 часа, но мисълта, че отиваме в Рио де Жанейро някак си стопи умората и дискомфорта. В 4 сутринта в деня на откриването – 11 юни, бяхме там. Още с първите крачки в Бразилия разбираш какво е за хората Играта тук! Всички местни са с екипите на националния отбор и с номер 10 на гърба. Номерът на Пеле и на новата звезда – Неймар. Неугледното летище ни посрещна с реклами, плакати, жълто-зелени нюанси навсякъде.

От летището до Копакабана, където беше нашият хотел, стигнахме с shuttlebus за по 12 реала на калпак. Автобусът мина през няколко фавели (кварталите на бедните, познати от филмите за Бразилия). Беше все още тъмно и изглеждаше изключително неприятно. На изгрев бяхме на Копакабана и оставяхме раниците си в хотела. Английският език е предизвикателство тук. Никой не говори, всеки си дърдорка на португалски… Дори в хотелите не се знаят основни думи…

Във всеки от градовете-домакини има изградена фен-зона с големи плазми, бира, танци и усмивки. И Футбол!!! В Рио фен-зоната беше на Копакабана и директно се насочихме натам. Имаше стотици хиляди хора от всякакви държави. Всеки от тях с номера си, в добро настроение и с желание да гледа мача. Преобладаваха хора от Южна Америка, като всички бяха изключително колоритни. Бразилците бяха излезли дори с бебета, кучета… Въобще нямаше живи същества по домовете. Всичко беше навън да гледа мача с хърватите. Това беше един от първите моменти, в които ужасно много ни се прииска България да беше сред страните, играещи в надпреварата. Гледайки всички хора, дошли от целия свят, се замислихме как българите, с емоционалността ни и колорита ни, щяхме да се впишем в този празник на футбола. Носехме българския флаг и аз на бърза ръка сe увих в него. Реших, че е редно да се види, че и нас ни има там.  Българското ни знаме привлече интереса на няколко групи от фенове, като колумбийци дори пожелаха да се снимат с нас, защото не са виждали хора от нашата страна. Чилийци и хондурасци също разпознаха флага ни!

Времето беше неприятно. Облаци и мъгла над статуята на Христос. Все пак решихме да се качим до най-известната Божа статуя. Хванахме градския транспорт (автобус 583 от Копакабана) и стигнахме до влакчетата, които те откарват на върха за 20-на минути. По пътя се разкриват много и все красиви гледки на Рио. Пътувахме с група гърци, които бяха убедени в победата над Колумбия в първия си мач от турнира. Имаха си дори тромпетист, който за зла беда беше седнал до нас и не спря да надува инструмента…

Гледка горе нямаше. Имаше мъгла. Трябваше да изчакаме около 2 часа (в които пихме сок от странния плод асай), за да се разсее поне малко и да хванем част от Рио с фотоапарата. Направихме няколко снимки. Освен нас, както може да се предположи, беше пълно с туристи, огромна част от тях с футболните фланелки на държавата си. Пяха песни, снимаха се на групи за спомен, футболът и Христос бяха едно, а ми се щеше да им напомня, че Господ е българин :)

На следващия ден изпълнихме моята част от разходката из Рио – плажовете. Пуснахме се по цялата крайбрежна алея на Копакабана, през Апроадор (известен като едно от най-посещаваните места за сърфисти) до Ипанема.  За мен беше просто прекрасно. За втори път през живота си бях на Атлантическия бряг, само че в другото полукълбо. Пихме по кайпириня в ресторанта, където е написана песента „A Girl From Ipanema“.

Жените! Много, красиви и пищни. Точно, каквито са ни описвали песните, филмите…

След Garota de Ipanema (мястото с песента) вече беше станало около 14.00 ч. Бяхме решили, че ще видим залеза над Рио от планината Pao de Acucar (Sugarloaf mountain) . Времето беше ясно и щяхме да се изкефим на Рио в пълния му блясък, от високо. Влакчетата за Захарната планина, както май се превежда на български, са на пешеходно разстояние (около 30 мин) от Копакабана. Залезите тук са ранни. Все пак са най-кратките зимни дни и още в 17.30 е тъмно.

Две влакчета те качват, за да видиш прекрасната гледка от върха на планината. Още от първото виждаш голяма част от Рио – небостъргачи, плажове, фавели, статуята на Христос отсреща, всички островчета и планинки.

От второто гледката се разширява съвсем. Това, което се вижда от Захарната планина над Рио на залез не може да се сравни с нищо, което съм видяла в живота си. Слънцето се скри зад планините на запад и остави небето червено, с розови отенъци, за около половин час. От толкова високо ставаш свидетел на огромната разлика в начина на живот в Рио. Виждаш стотиците фавели, пръснати на безбожно красиви места из града, сгушени между хълмовете и свършващи буквално на бреговете на океана. Виждаш елитни квартали, чийто къщи, големи като дворци, всяка със собствен басейн, са се отделили от шума на града. Виждаш огромни небостъргачи и неизмазани порутени къщи… Но гледката спира дъха!

Така след 3 нощи в Рио, трябваше да си тръгнем. Градът е забележителен. Не мога да го сравня с нищо, на което съм ставалa свидетел в живота си. И ако е вярно, че или обичаш или мразиш Рио… Нашият избор е любовта…

Град Салвадор е бил столица на Бразилия в миналото. Населението е около 2.6 милиона души, повечето от които чернокожи. В миналото португалците са преселили голяма част от хората от африканските си колонии точно в Салвадор, защото е нямало кой да работи по плантациите в район Баия. Това е оставило сериозен белег в културата и етническия състав на Салвадор.

На летището ни чакаше кола от хотела, който бяхме резервирали. Като истински звезди, след известно забавяне от страна на шофьора ни (обяснено обстоятелствено на португалски, разбира се), най-накрая се качихме и потеглихме.

Салвадор не е прекрасна гледка. В града има само фавели и малко бизнес сгради, обградени с още фавели. Единствената прилично изглеждаща част се оказа историческият център Пелоуриньо. Но първото ни впечатление за него също хич не беше добро.

Вече се свечеряваше когато се разходихме по павираните улици на Пелоуриньо. Тук, преди доста вече години, Кралят на попа Майкъл Джексън е снимал част от клипа към песента You Dont Care About Us. Групата Olodum също участва във видеото и до днес не са загубили популярността си сред фенове и местни. Имаше тяхно участие, но ние не успяхме да го видим заради многото желаeщи да се насладят на шарените им барабани.

Цялата култура, дори на сувенири и дрехи в Салвадор е повлияна от Африка. Свят много различен за мен. Въпреки опасностите, за които сме предупредени, че дебнат на всяка грешно взета улица (трудно може да стане това, ако имаш и малко съзнание – „безопасните улици“ са украсени празнично, докато там „където местните спят“ са голи като пушки), харесахме много централната част на Салвадор. Нямахме търпение да дойде утре и да видим първия си мач на Световно първенство – Германия – Португалия!

Събудихме се в бутиковото хотелче и слязохме за закуска. Беше обилна и съставена от непознати за нас плодове (имаше фреш от асерола, както и нарязана гуяба). Съдържателят на хотела, изключително мил човечец от Франция, ни каза че в 11.00 часа във фоайето се събира група, която ще тръгне към стадиона. За жалост, до тогава ние трябваше да сме си събрали багажа, защото останалите ни нощувки в Салвадор бяха в друг хотел.

В 10.30 вече бяхме долу и оставяхме раниците си в стаята за багаж. Австралийчето Шон повеждаше групата към стадион „Арена Фонте Нова“, който се оказа на пешеходно разстояние. По центъра имаше много германци. Бяха навсякъде. Нямаше хора, за които да няма билети, каквито щяхме да видим с хиляди няколко дни по-късно в Сао Паоло, за мача на Уругвай с Англия.

Консумацията на алкохол на стадиона е разрешена, заради натиск от един от спонсорите на ФИФА – Будвайзер. Това е едно от нещата, за които почти всеки фен си мечтае – да гледаш хубава игра и да пиеш ледено пиво. Взехме си по бира и час преди началото на мача вече бяхме на трибуните. Постепенно той се изпълваше с хора. Германците преобладаваха.  Аз отидох за бира, а Христо се заговори с англичаните за обичайните неща. Ние за кой отбор сме, откъде сме, за Стоичков, естествено, за Кристиано Роналдо и за загубата на Англия от Италия преди 2 дни. Момчетата имаха добра футболна култура, защото знаеха и Лечков, Балъков и Костадинов. Но не това ме порази. А когато обърнахме разговора към България с единия англичанин… Разказа ни, че е бил в България и Христо го прекъсна..

– На Слънчев бряг, нали?

– Не. Един мой приятел, американец, трябваше да работи в България за няколко месеца. Там той срещна момиче и след известно време се ожени.

– Хм, не е нетипична история. И какво?

– Та ходихме на типична българска сватба в Шумен и после на море във Варна…

– Бил си в Шумен?!?!?

– Да. Означава “noisy”, нали?

Е, тук вече Христо зяпна. На 10000 километра, в град, който е пълен с африкански преселници, да гледаме мач от световното първенство между Германия и Португалия, а до нас да седнат англичани, които са били в Шумен на сватба. Оставаше да каже, че знае за знамето “Шумен мрази Ц(Ка”.

Мога да заключа, че Бело Оризонте е една от приятните изненади на нашето пътуване. Симпaтичен град, както местните се изразяват, със сигурност не е туристическа дестинация, но е приятен за разходки, с хубави заведения, с хубав местен отбор и приятни, дружелюбни хора.

Много обичам да използвам клишето „светът е малък“, но наистина е така, и това, че имахме познати в Бело Оризонте, го потвърждава. Малко преди да тръгнем за Бразилия, дъщерята на семейни приятели на моите родители, с която съм израснала от малка, случайно ми звънна, заприказвахме се и от дума на дума се оказа, че има роднини в Бело! Абсолютен късмет. Веднага разменихме координати с неин братовчед, Габриел, и с неговата прекрасна приятелка Присцила. От момента, в който се видяхме с тях пред нашия хотел, те изцяло поеха грижата за нас, буквално. Бяха толкова мили, толкова добри и сърдечни, че веднага ни спечелиха, с топлото си отношение и искрена радост, че ни виждат и че сме в техния град. Заведоха ни на места, които нямаше да видим сами, на онези скрити и непопулярни точки в града, които само местен може да ти покаже. Имахме хиляди въпроси да им зададем, за всичко онова, което ни беше впечатлило или изненадало, за живота на бразилците извън Световното. Говорихме много за протестите срещу провеждането на форума в тяхната страна, за многото и до голяма степен неразрешими проблеми, с които се сблъскват ежедневно милиони бразилци. И Габриел, и Присцила са идвали в България и говорихме много за това какво още трябва да видят. Мечта на Габриел е да види сняг, защото това не се е случвало досега. Ноември ще дойдат при нас за 4 дни и вече стискаме палци да има снежна приказка тогава.

Един ден и един полет по-късно бяхме отново в Рим, където започнахме преди 12 дни.. Нереално ни е още. Това бяха нашите дни .. Запознахме се с толкова много хора, от целия свят, които няма да видя повече, дори не им знам имената (с малки изключения), но заедно крещяхме и псувахме по време на мачовете, всеки по негово си; бяхме на места, за които всичко е казано/снимано, и пак ти спират дъха на живо; гледахме двама от най-великите футболисти за всички времена на живо; влязохме в дома на бразилци и се почувствах като вкъщи, толкова сърдечни, добри и топли хора бяха; с Ицката се смяхме до рев, неведнъж, дразнихме се един на друг супер много, измислихме си песнички един за друг, напихме се доволно на няколко пъти, щастливяхме си; по време на всички полети, които изминахме, успях да се доубедя колко е прекрасна Джейн Остин; всичко е футбол, светът е футбол там, в другото полукълбо, в страната, където хората са щастливи, и безумно бедни; никога не съм виждала такава любов към играта, много повече от спорт, това е важната съставка, която прави света им още по-шарен, по-зелено-жълт. Няма по-невероятен подарък от този, който моето момче ми направи – подари ми прекрасни дни, нови хоризонти и поредните спомени, натрупани заедно сега напред само, до следващите неща, за които всъщност живеем!

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

2 CELLOS готвят грандиозно шоу в Арена Армеец

| от chronicle.bg |

Супер доброто инструментално дуо 2CELLOS са готови с новия си албум SCORE, който е посветен на филмовата музика. С иновативния си звук и някои от най-популярните мелодии, създавани за класически и съвременни филми, албумът ще е подкрепен с грандиозно шоу и със световно турне, което ще стартира през лятото на 2017.

В България, талантливите музиканти ще видим на 4 декември в зала Арена Армеец с концерт, разделен на две части. В първата 2 Cellos ще бъдат на сцената със струнен оркестър, заедно с който ще ни поведат на пътешествие из филми и сериали като Gladiator, Lord of the Rings, Game of Thrones, The Godfather, Titanic и др. Във втората част компания на сцената ще им прави известен барабанист, заедно с който ще изпълнят всички хитове, с които 2 Cellos станаха популярни у нас – Thunderstruck на AC/DC, Smooth Criminal на Michael Jackson и др.

robe_2cellos_verona_2016_photo_by_sven_kucinic_21

Капацитетът на зала Арена Армеец ще бъде ограничен за това шоу, заради спецификата на продукцията. Всички категории ще предлагат запазено седящо място, а първите 300 билета от най-скъпите две категории, закупени от мрежата на EVENTIM, ще гарантират и запазено място на паркинга на Арена Армеец до 20 минути преди старта на концерта, който е с начален час 20:00 часа.

Продажбата на билети за България стартира на 20 януари 2017 г. на цени от 50 до 110 лева. От 17 януари ще е активна специална предварителна продажба на билети на сайта 2Cellos.com

2 Cellos са сензация още от създаването на видео версията на Smooth Criminal от Michael Jackson, която имаше милиони гледания в YouTube през 2011 г. Хърватските челисти Luka Sulic и Stjepan Hauser са създали общо три високо енергични албума за Sony Music Masterworks. Новият албум ги представя в една различна и по-традиционна светлина. За да е осигурен идеалният звуков фон за тяхната виртуозност, към тях се присъединява и Лондонският симфоничен оркестър с диригент Робин Смит.

Албумът започва с аранжимент от мелодии на Ramin Djawadi, представяйки „Игра на Тронове“, чията кулминация е дръзката и героична главна тема на сериала – https://www.youtube.com/watch?v=DcFpvolRN3w

Темите, които звучат по време на някои от най-епичните моменти във филмовата история също са включени в нови преработки. Някои от тях са: „Титаник“ от Джеймс Хорнър („My hearth will go on“); темата от „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс, както и тази от „Огнените Колесници“, написана от Вангелис; „За любовта на една принцеса“ от „Смело Сърце“, отново на Джеймс Хорнър; „May it be“ от „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“, както и „Now we are free“ от филма Гладиатор, композирана от Ханс Цимер.

От друга страна, вокалната красота от звука на челата, пасва идеално на романтични теми като “Лунна река“ от „Закуска в Тифани“; красиви теми от филми като „Кино Парадисо“ и „Малена“; любовната тема на Нино Рота от „Кръстникът“, спечелилата Оскар тема от филма „Любовна история“ от Франсис Ле, завладяващата песен „Каватина“, която може да бъде чута в „Ловецът на елени“.

Билети за 2CELLOS @ ARENA ARMEEC ще намерите в бензиностанции OMV, The Mall, билетен център НДК, мрежата на Ивентим в цялата страна и онлайн на Eventim.bg

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.