До Александруполис и обратно

| от |

Георги Сталев

Имам любими места в България, които никога не ми омръзват, колкото и пъти да ги посещавам, но в последните години погледът ми е все обърнат на юг.

От много време си мечтаех да видя Бяло море и да се потопя в солените му прозрачни води. Надали това щеше да се сбъдне, но дойдоха годините на демокрацията и, най-важното, „паднаха“ визите, така че човек само с личната си карта сега може да посети много страни.

Дето се казва, сбъдна се вековната мечта на българите – България на три морета. Днес са повече от три – от Черно море до Ламанша и от Северните морета до Средиземноморието. Естествено парички трябват, ама това е друга тема – може и с много, може и с малко. От моя град три дестинации са на еднакво разстояние: София, Бургас, Александруполис – около 250 километра. Първите две, дето се казва, десетки пъти, ама на юг нито един път.

Сиромашка е нашата работа, ама важното е, че се постига целта, а пък последната наистина си оправдава средствата – събота и неделя еднодневни екскурзии до гръцкия град само за плаж.
Винаги е интересно и вълнуващо, когато човек посещава дадено място за първи път. До границата стигнахме за час – КПП „Капитан Петко войвода“. Велик българин, чел съм книгата на Н. Хайтов за него, гледал съм филма, местното Тракийско дружество също организира екскурзии до родното му място Доган Хисар, макар че къщата му я няма, но пък някакъв грък е направил паметник в двора си, възхитен от личността на българина. Удивително е това, но е и прекрасен пример за всички нас как смелостта, свободолюбието, гордостта се уважават независимо от националността на притежателя им. А тук често се крадат и паметници, ама това е друга тема.

На митницата минаваме бързо и сме в Гърция. Вълнението ми е особено, уж съм на чужда територия, пък сякаш всичко ми е познато и близко – от историята ли, дето знам, от друго ли… Дядо ми е бил мобилизиран там през Втората световна война – Дедеагач, както му казват по турски. И аз след приблизително 70 години ще стъпя на брега на Егея, но като турист. По пътя нищо особено като пейзаж, редуват се ниви с житни култури, с царевица, която обаче се полива и е висока два и повече метра. Не пътуваме по магистрала, но шосето е добро, достатъчно широко и спокойно. Няма ги задръстванията, когато тръгнем за Бургас. Минаваме през отделни селца, покрай градовете Орестиада, Димотика и навсякъде ми правят впечатление къщите. В селцата ниски, белички с червени покриви, в градовете до три, четири етажа с големи тераси, опасващи всеки етаж. Но навсякъде се открояват православните храмове – големи, пищни, красиви като доказателство за религиозността на хората и за отношението им към институцията. Гърците са стожерът на православието на Балканите. Изобщо преобладава белият цвят, а небето е чисто и синьо, както би могло да бъде само едно южно небе. В малките селища по кафенетата седят възрастни мъже и някакси веднага правя аналогия с Вазовите чичовци от едноименната повест.

Пътят е почти успореден на река Марица, вляво далеч се виждат минаретата на Одрин/ там е загинал прадядо ми през Балканската война/, а вдясно са се протегнали зелените склонове на Родопите. Минаваме мост над река Арда, която съвсем наблизо ще се влее в Марица и така трите сестри/ и Тунджа/ заедно отиват на юг през областта Еврос, за да стигнат морето.

Пътуваме още около два часа и нещо и навлизаме в индустриалната зона на Александруполис, кръстен на крал Александър I , а не на Александър Македонски, както ни чете екскурзоводът. Вляво е международното летище. Градът е около 50-хиляден и е център на областта. Типична гръцка архитектура с главна улица, крайблежна с хотели и заведения и, разбира се, фарът – голямата забележителност на пристанището, проектиран и построен от руснаците, вторият по височина в света, доколкото разбрах. Няма ги нашите панелни квартали, които с монотонията си са като сиви петна в градовете ни. Сега с външното саниране някак се освежиха, ама има и такива дивотии нашенски, щото един боядисал розово, друг жълто, трети синьо – ужас, поне в моя град има такива примери.
Отиваме на централния плаж, пред който има голям паркинг. За плажа има входна такса от едно евро и половина, за което ползваш чадър, шезлонг, масичка, стол, чистота и спокойствие. Плащаш и задължително получаваш фискален бон. Не е като тук, по нашето море, разни кочанчета, разни билетчета, за цените да не говоря, пък и за мръсотията…За пушачите има и кофички – пепелници, за да не се хвърлят фасовете по пясъка. На по няколко метра кофи за отпадъци, които често се проверяват и почистват. Едно заведение, ако искаш хапваш или пийваш фрапе, ако ли не, вадиш това, което си носиш в чантата. Няма силна музика, няма и провикващи се мургави братя, от които по нашето море разбирам различните названия на царевицата. Минаха последния път гръцки мургавели, но предлагаха дискове с музика. Всичко е подредено – душове за измиване, стаички за преобличане, нормални тоалетни. Няма водни колела, нито джетове да бръмчат, над кабинката на спасителя се синее гръцкото знаме.

Егейско море – бавно се потапям в чистите и топли води. Мечтата ми е сбъдната. Усещам солта на южното море по устните и очите си. Слагам очила и шнорхел, плувам навътре, равно и чисто дъно, няма бутилки, найлонови торбички, водорасли, няма мазутени петна. Далече се вижда фериботът, който прави курс към остров Самотраки. Едвам се виждат очертанията му, но на фона на равната морска повърхност ми изглежда като великан. Мечтая си да бъда и там и да се потопя в някои от девствените заливи на острова. Дано!

Обратно потегляме към пет следобед, изморени, зачервени, но всеки доволен от плажа: и младежите на 15, и хората на 65-70 години. Унасям се, а край мене сякаш бягат маслиновите дръвчета…Събуждам се чак на митницата: „Довиждане Гърция! Здравей България!“

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.