До Александруполис и обратно

| от |

Георги Сталев

Имам любими места в България, които никога не ми омръзват, колкото и пъти да ги посещавам, но в последните години погледът ми е все обърнат на юг.

От много време си мечтаех да видя Бяло море и да се потопя в солените му прозрачни води. Надали това щеше да се сбъдне, но дойдоха годините на демокрацията и, най-важното, „паднаха“ визите, така че човек само с личната си карта сега може да посети много страни.

Дето се казва, сбъдна се вековната мечта на българите – България на три морета. Днес са повече от три – от Черно море до Ламанша и от Северните морета до Средиземноморието. Естествено парички трябват, ама това е друга тема – може и с много, може и с малко. От моя град три дестинации са на еднакво разстояние: София, Бургас, Александруполис – около 250 километра. Първите две, дето се казва, десетки пъти, ама на юг нито един път.

Сиромашка е нашата работа, ама важното е, че се постига целта, а пък последната наистина си оправдава средствата – събота и неделя еднодневни екскурзии до гръцкия град само за плаж.
Винаги е интересно и вълнуващо, когато човек посещава дадено място за първи път. До границата стигнахме за час – КПП „Капитан Петко войвода“. Велик българин, чел съм книгата на Н. Хайтов за него, гледал съм филма, местното Тракийско дружество също организира екскурзии до родното му място Доган Хисар, макар че къщата му я няма, но пък някакъв грък е направил паметник в двора си, възхитен от личността на българина. Удивително е това, но е и прекрасен пример за всички нас как смелостта, свободолюбието, гордостта се уважават независимо от националността на притежателя им. А тук често се крадат и паметници, ама това е друга тема.

На митницата минаваме бързо и сме в Гърция. Вълнението ми е особено, уж съм на чужда територия, пък сякаш всичко ми е познато и близко – от историята ли, дето знам, от друго ли… Дядо ми е бил мобилизиран там през Втората световна война – Дедеагач, както му казват по турски. И аз след приблизително 70 години ще стъпя на брега на Егея, но като турист. По пътя нищо особено като пейзаж, редуват се ниви с житни култури, с царевица, която обаче се полива и е висока два и повече метра. Не пътуваме по магистрала, но шосето е добро, достатъчно широко и спокойно. Няма ги задръстванията, когато тръгнем за Бургас. Минаваме през отделни селца, покрай градовете Орестиада, Димотика и навсякъде ми правят впечатление къщите. В селцата ниски, белички с червени покриви, в градовете до три, четири етажа с големи тераси, опасващи всеки етаж. Но навсякъде се открояват православните храмове – големи, пищни, красиви като доказателство за религиозността на хората и за отношението им към институцията. Гърците са стожерът на православието на Балканите. Изобщо преобладава белият цвят, а небето е чисто и синьо, както би могло да бъде само едно южно небе. В малките селища по кафенетата седят възрастни мъже и някакси веднага правя аналогия с Вазовите чичовци от едноименната повест.

Пътят е почти успореден на река Марица, вляво далеч се виждат минаретата на Одрин/ там е загинал прадядо ми през Балканската война/, а вдясно са се протегнали зелените склонове на Родопите. Минаваме мост над река Арда, която съвсем наблизо ще се влее в Марица и така трите сестри/ и Тунджа/ заедно отиват на юг през областта Еврос, за да стигнат морето.

Пътуваме още около два часа и нещо и навлизаме в индустриалната зона на Александруполис, кръстен на крал Александър I , а не на Александър Македонски, както ни чете екскурзоводът. Вляво е международното летище. Градът е около 50-хиляден и е център на областта. Типична гръцка архитектура с главна улица, крайблежна с хотели и заведения и, разбира се, фарът – голямата забележителност на пристанището, проектиран и построен от руснаците, вторият по височина в света, доколкото разбрах. Няма ги нашите панелни квартали, които с монотонията си са като сиви петна в градовете ни. Сега с външното саниране някак се освежиха, ама има и такива дивотии нашенски, щото един боядисал розово, друг жълто, трети синьо – ужас, поне в моя град има такива примери.
Отиваме на централния плаж, пред който има голям паркинг. За плажа има входна такса от едно евро и половина, за което ползваш чадър, шезлонг, масичка, стол, чистота и спокойствие. Плащаш и задължително получаваш фискален бон. Не е като тук, по нашето море, разни кочанчета, разни билетчета, за цените да не говоря, пък и за мръсотията…За пушачите има и кофички – пепелници, за да не се хвърлят фасовете по пясъка. На по няколко метра кофи за отпадъци, които често се проверяват и почистват. Едно заведение, ако искаш хапваш или пийваш фрапе, ако ли не, вадиш това, което си носиш в чантата. Няма силна музика, няма и провикващи се мургави братя, от които по нашето море разбирам различните названия на царевицата. Минаха последния път гръцки мургавели, но предлагаха дискове с музика. Всичко е подредено – душове за измиване, стаички за преобличане, нормални тоалетни. Няма водни колела, нито джетове да бръмчат, над кабинката на спасителя се синее гръцкото знаме.

Егейско море – бавно се потапям в чистите и топли води. Мечтата ми е сбъдната. Усещам солта на южното море по устните и очите си. Слагам очила и шнорхел, плувам навътре, равно и чисто дъно, няма бутилки, найлонови торбички, водорасли, няма мазутени петна. Далече се вижда фериботът, който прави курс към остров Самотраки. Едвам се виждат очертанията му, но на фона на равната морска повърхност ми изглежда като великан. Мечтая си да бъда и там и да се потопя в някои от девствените заливи на острова. Дано!

Обратно потегляме към пет следобед, изморени, зачервени, но всеки доволен от плажа: и младежите на 15, и хората на 65-70 години. Унасям се, а край мене сякаш бягат маслиновите дръвчета…Събуждам се чак на митницата: „Довиждане Гърция! Здравей България!“

 
 

Bookclub: Откъс от новата книга на Фредерик Бакман

| от chronicle.bg |

Нова книга от шведския писател Фредерик Бакман излиза на българския пазар. Бакман е познат в България с „Човек на име Уве“, „Баба праща поздрави и се извинява“ и „Брит-Мари беше тук“. Броени дни след Коледа на български излезе и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

Смъртта е единственото нещо, което е сигурно в нашия живот. Въпреки това обикновено за нас е трудно, често дори изглежда невъзможно, да си представим живота след като близък човек си отиде. Загубата на роднина или приятел може да бъде непосилно тежка, особено ако той си отиде внезапно. А колко по-тежка може да бъде, ако знаем, че времето на човека  изтича и обратното броене вече е започнало? Колко воля е нужна, за да запазиш самообладание, когато виждаш как близък човек чезне пред очите ти? Колко сила изисква да сдържаш сълзите си пред този, за когото знаеш, че си отива бавно, но сигурно?

В търсене на отговорите на тези въпроси добре познатият Фредрик Бакман, който се радва на нечуван читателски интерес по целия свят, написва новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.

vsqka_sutrin_putqt_kum_doma_cover

Предлагаме ви откъс от новелата:

В края на един живот има болница, в която някой е опънал зелена палатка насред стаята.

В нея се събужда човек. Задъхан и изплашен е, не знае къде се намира. До него седи млад мъж, който прошепва:

– Не се страхувай.

И това ако не е най-хубавата възраст, мисли си стар мъж, щом поглежда внука си. Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме. Стъпалата на Ноа не докосват земята, когато провесва крака от ръба на пейката, но главата му достига космоса, защото още не е живял толкова дълго, че да позволи на хората да закотвят мислите му за земята. До него седи дядо му, който е нечувано, нечувано стар, разбира се. Толкова стар, че хората вече са се отказали да му натякват да се държи като възрастен. Толкова стар, че вече е твърде късно да порасне.

Тази възраст също не е толкова лоша.

Ноа примигва тежко и сънено към изгрева отвъд площада, където се намира пейката. Не иска да признае пред дядо, че не знае къде са, защото това е тяхната игра: Ноа затваря очи, а дядо го отвежда някъде, където никога не са ходили. Понякога момчето трябва здраво, здраво да стиска очи, докато с дядо сменят четири автобуса в града. Друг път пък дядо го отвежда право в гората зад къщата до езерото. Понякога излизат с лодката и често плават толкова дълго, че Ноа заспива, а когато се отдалечат достатъчно, дядо прошепва „отвори очи“ и Ноа получава карта, компас и задачата да изчисли как да се върнат обратно. Дядо винаги е сигурен, че той ще се справи, защото има две неща, в които вярва непоклатимо: математиката и Ноа.

Когато дядо бил млад, група учени измислили как да пратят трима души на Луната. Именно математиката ги отвела дотам и обратно. Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път.

Но това място няма координати. Не е отбелязано на картата и оттук не минават пътища.

Ноа помни, че днес дядо го помоли да затвори очи. Помни, че се измъкнаха от дядовата къща, и знае, че отидоха до езерото, защото познава всички шумове и песни на водата, независимо дали е с отворени очи, или не. Спомня си мокрите дъски под краката им, когато влязоха в лодката, но нищо повече. Не знае как двамата с дядо са се озовали тук, на пейка до кръгъл площад. Мястото е ново за него, но всичко тук му е познато. Сякаш някой е откраднал всички вещи, с които е израснал, и ги е наредил в нечий чужд дом. Малко по-нататък има бюро, точно като това в кабинета на дядо, с калкулатор и карирана хартия отгоре. Дядо свири някаква тъжна мелодия с уста. Спира за малко, за да прошепне:

– Площадът пак се е смалил през нощта.

После продължава да свири. Момчето го поглежда въпросително и дядо се изненадва, едва сега осъзнавайки, че е казал думите на глас.

– Извинявай, Ноаноа, забравих, че тук мислите се чуват.

Дядо винаги го нарича Ноаноа, защото харесва името на внука си два пъти повече от всички останали имена. Допира ръка до косата на момчето. Не я разрошва, просто отпуска пръстите си върху нея.

– Няма от какво да се страхуваш, Ноаноа.

Под пейката цъфтят зюмбюли. Милион мънички ръце се протягат над стеблата, за да прегърнат слънцето. Момчето ги разпознава – това се цветята на баба и миришат на Коледа. Други деца може би свързват празника с джинджифилови сладки и гльог, но ако някога си имал баба, която обича растения, то твоята Коледа винаги мирише на зюмбюли. Между цветята проблясват парченца стъкло и ключове, сякаш ги е носил в буркан, но се е спънал и го е изпуснал.

– Закъде са всички ключове? – пита момчето.

– Какви ключове? – пита дядо.

Погледът на стария мъж изглежда странно стъклен. Той почуква объркано слепоочията си. Момчето отваря уста, за да каже нещо, но щом го вижда, се спира. Мълчи и прави това, което дядо му го е научил да прави, когато се изгуби: оглежда околностите и търси следи и ориентири. Пейката е обградена от дървета – дядо ги обича, защото на тях не им пука какво мислят хората. Птичи силуети литват от клоните, разпръскват се по небосвода и се отпускат уверено, носени от ветровете. Дракон, зелен и сънен, прекосява площада. В един ъгъл пък спи пингвин, върху чийто корем има малки отпечатъци от длани с цвят на шоколад. До него седи пухкав бухал само с едно око. Ноа си ги спомня, едно време бяха негови. Дядо му подари дракона, когато Ноа беше още бебе, защото баба каза, че не било уместно да се дават плюшени дракони на новородени, а дядо отвърна, че не искал да има уместен внук.

По площада вървят хора, но фигурите им са размазани. Щом момчето опитва да се съсредоточи върху чертите им, те се изплъзват от погледа му като слънчеви лъчи между щори. Един от тях спира и махва на дядо. Дядо отвръща на поздрава и опитва да изглежда уверено.

– Кой е това? – пита момчето.

– Това е…  аз…  не си спомням, Ноаноа. Беше отдавна… струва ми се…

Той млъква, поколебава се, търси нещо в джобовете си.

– Днес не ми даде карта и компас, нищо, на което да разчитам. Не знам как да открия пътя към вкъщи – прошепва Ноа.

– Боя се, че тези неща няма да са ни от полза тук, Ноаноа.

– Къде сме, дядо?

Дядо заплаква, тихо и без сълзи, така че внукът му да не разбере.

– Трудно е да се обясни, Ноаноа. Много, много трудно е да се обясни.

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.

 
 

CHR Седмичен хороскоп: Време за приключване на вредни навици

| от Селена Астро |

Седмичен астрологичен обзор (от 16.01. до 22.01.)

Понеделник и вторник Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много практични, взискателни, скептични и обърнати към подробностите.

Този период не е добър за подаването на документи и заявления, както и за явяване на изпити или провеждането на важни разговори, но за сметка на това е идеален за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Пред тези два дни земните знаци Дева, Телец и Козирог, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци е възможно да положат началото на нещо значимо в техния живот и да се отдадат на постигането му, влагайки изключително старание и самодисциплина.
Сряда и четвъртък Луната ще преминава през знака Везни, което й разположение ще направи тези дни добри за активно общуване с другите, обръщане на внимание на любим човек, сключване на сделки и споразумения, решаване на правни въпроси.

Най-добре ще се чувстват през периода въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще получат сериозна похвала или възнаграждение за наскоро положени усилия и благодарение на това ще се почувстват наистина удовлетворени.

Петък, събота и неделя Луната ще се намира в знака Скорпион. Поради тази причина през тези три дни ще сме склонни да изкривяваме и драматизираме нормални житейски ситуации.

Периодът няма да е подходящ за медицински интервенции или стартиране на важни проекти, но за сметка на това е добър за работа с чужди пари, наследства или друг вид семейни въпроси.

Най-напрегнати от това разположение ще бъдат неподвижните знаци Скорпион, Водолей, Лъв и Телец. При тях има риск нещата и в личен и в професионален план по един или друг начин да се объркват, което е възможно доста да ги изнерви и да ги кара да действат или говорят прибързано и това от своя страна ще затрудни общуването им с околните и може да ги вкара в излишни конфликти. Поради тази причина на тях им се препоръчва да използват дните за размисъл и плануване, занимавайки се повече със себе си, отколкото с останалите. Добре би било също така да се постараят да намерят позитивен отдушник на своите емоции, като творчески занимания, разчистване или разместване в жилището или активни спортни активности.

През цялата седмица Венера, планетата на любовта, хармонията и разбирателството ще бъде в съвпад с Нептун, небесното тяло, което отговаря за размиването на границите на егото и жертването му в името на по-голяма цялост и смисъл, за състрадателността и жертвата.
Когато тези две енергии се срещнат е възможно да сме много силно идеалистични по отношение на любовните въпроси и да сме склонни да правим компромиси за важен за нас човек, силно идеализирайки го и жертвайки неща, които са важни за нас.

Добре е през периода да не даваме прибързани обещания и да не се спускаме в не добре преценени любовни авантюри, понеже има риск да ни заблудят или излъжат.

Най-отнесени и романтични се очаква да са водните знаци Рак, Скорпион и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях са възможни много страстни срещи и наелектризирани любовни обяснения, които силно ще ги развълнуват и ще ги накарат да мечтаят за по нататъшно задълбочаване на отношенията с любимия.