Дневникът на една стюардеса

| от | | |

Автор: Лола Монтескьо (повече от нея на chuime.bg)

Или как се научих да се справям с волен пасажер, който ме замеря с фъстъци

Бях на осем, когато реших да стана стюардеса. Мечтаех си да летя като волна птица в синьото небе, стегната в ония готини униформи на каките от авиокомпания „Балкан” с кепе като на главната героиня в някой петъчен съветски филм (заради тия филми по едно време и партизанка исках да ставам, ама то не се знае. Както вървят нещата, може и тая мечта да ми се изпълни). Да ходя всяка седмица я до Берлин, я до Париж, я до Белград и да се връщам с куфар, пълен с чорапогащи, марлборо и тоблерони. Не че на осем пушех, но исках и аз да си имам от ония роботи от кутии червено боро на етажерката в хола.

catch-me-if-you-can

На десет за кратко се разколебах в мечтата си. Изкушиха ме две нови възможности – мозъчен хирург или продавачка на кебапчета на гарата. Мозъчен хирург просто звучеше готино. А кебапчетата на гарата (тогава още нямаше улични кучета) си остават най-вкусните кебапчета, които съм яла някога. В ония времена обаче опосканият от планова икономика социализъм учеше гражданите на суров реализъм от най-ранна детска възраст. Затова бързо осъзнах, че с тая невзрачна рода от висшисти няма кой да ме вкара в далаверата с бакалските продукти и скара-бирата и се върнах към първото си желание. Волна стюардеса…

Никога не съм подозирала, че това е професия, изискваща толкова много качества. Едно време като почвах, искаха от нас да знаем език, да сме физически издръжливи и достатъчно слаби, за да минаваме с два подноса и торбичка повръщано по тясната пътека на Ту-то. С годините обаче се прибавят все повече изисквания. 20-ина икономически и политически кризи по-късно вече съм преквалифицирана и освен да сервирам и да показвам как се слага кислородна маска, мога да преговарям с терористи, да приземявам самолет, да крада керосин на летищата в чужбина, да обезвреждам с жиу-жицу пушачи в тоалетната, да сменям името на авиокомпанията ни върху самолета в полет, да пренареждам багажното, да израждам бебета, да превеждам на внуци-имигранти и бабите им, да се моля на четири основни бога и няколко по-малки божества и да играя един хавайски танц за успокоение на по-нервните. Това с хавайските танци обаче изнервя самите стюардеси, затова върнахме обратно сервирането на алкохол.

И въпреки това отново се оказа, че има какво да учим. Сега ни пращат на курс по една нова дисциплина: авиопсихиатрия. За да се справяме по-лесно с пасажерите, казват. Имало вече доста волни, дето се разхождали напред-назад.

Курсът почна в понеделник и вече научих толкова много нови и интересни неща. Темата първия ден бе: „Как да се предпазим от пътник, който ни замеря с фъстъци?” Лектор бе Цвети Пиронкова. Вместо тенис ракета, използвахме поднос. Тренирахме упорито повече от 6 часа – форхенд, бекхенд, сервиз. Похвали ме. Каза, че ако оцелея при следващия полет с волните пасажери, ще ме препоръча в някой международен тенис клуб. Спечелих възхищението й, след като успях за 3 минути да върна с подноса обратно цели осем пакетчета фъстъци. Една колежка ме замеряше, а аз отбивах ударите и връщах всеки фъстък обратно в пакетчето му. Успоредно с това сервирах кафе и чай. Цвети каза, че световният тенис е загубил една нова Щефи Граф в мое лице. Жалко, аз Агаси толкова го харесвах…  Не знам само как ще се справя на тясна пътека в самолета. При всички положения ще трябва да помоля алергичните към фъстъци пътници да залегнат.

Вторник усложнихме ситуацията. Към замерящ с фъстъци волен пасажер се прибави и волна пасажерка, която ме следва навсякъде в самолета, плътно прилепена към ухото ми и крещяща: „Тебкойтеназнамича, сипиускинашефама, койтиплащама, тизнаешликоясъмазма?” Провалих се. На всяко „койтиплащама” нервите ми не издържаха и избухвах в плач. Не са ни плащали от ноември.

Сряда ни представиха нов вид колани за пътници. При проблем, можем да ги затегнем дистанционно около буйстващия. Лектор беше някакъв пич от киностудия „Бояна”. Вдъхновил се бил от „Мълчанието на агнетата”. Коланът му малко прилича на усмирителната риза на Ханибъл Лектър. Оная с маската на лицето, за да не хапе. Хареса ми. Само дето не можах после да освободя лектора и се наложи да викат специалисти. Санитари от психиатрията.

Четвъртък. Днес имахме чуждестранен лектор. Румънец. Това е тежката артилерия на авиокомпаниите. За неспасяеми случаи. Такива, които нито българска, нито германска полиция, нито жандармерията, нито френското посолство, нито целият парламент може да озапти. Човекът демонстрира почти шаолински умения. С един скок от пилотската кабина стигна до ред 16, седалка А. Като един нинджа се спусна после бавно върху куклата, имитираща пътник, и заби дървен кол в сърцето й! Брррр. Утре ще ни тренира и в точна стрелба със сребърен куршум. Каза, ако не придобием уменията му, да си сложим чесън около врата. Някои създания се плашели от това. Мисля да последвам съвета му. В събота ще летя до Варна и видях, че бизнескласата вече е разпродадена. Имало поръчка от парламента да се заредим с повече уиски. Всички предусещаме какво ще се случи. Като видя нареждането за пиячката, първият пилот изпадна в нервна криза. Вторият пък разучава някакви нови карти. Мисля, че планира в краен случай да отвлече самолета и да се предаде на американците. Дано не се стига дотам. Румънецът ме покани на вечеря. Ще приема. Има интересни заострени зъбки. Няма да се съпротивлявам. В събота все пак ще летя за Варна.

 
 

Появи се трейлър на дебютния филм на дъщерята на Скорсезе

| от chronicle.bg |

Доменика Камерън-Скорсезе е дъщеря на великия Мартин Скорсезе и съвсем логично е решила да поеме по пътя на баща си.

Дебютният й филм се нарича „Almost Paris” и е семейна драма. Беше показана за първи път в програмата на Трайбека Филм Фестивал преди няколко месеца.

Прочетете синопсиса на лентата и вижте трейлъра:

В началото на кризата, свързана с ипотеки върху жилища, един бивш банкер се завръща в родния си град. Срещите със семейството и приятелите от детството го карат да осъзнае последствията от действията на финансистите и той се стреми да компенсира любимите си хора… Възстановява отново връзките с приятели и близки роднини в Ойстър Бей, Ню Йорк и се превръща в онзи мъж, който винаги е мечтал да бъде…

Очаква се „Almost Paris” да се разпространява през 2017, но към момента подробности не са известни.

 
 

9 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Иван Бондоков

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес продължаваме с Иван Бондоков: съ-основател на Limacon – първият център за развитие на социален капитал в България. Занимава се с маркетинг и PR, развиване на социален капитал на личностно и общностно ниво и е китарист и поет по душа.

Ето какво каза той за любимите си реклами, като предварително заяви, че не се притеснява, че повечето от тях са леко нецензурни:

За мен най-добрите реклами са тези, които не адресират директно продукта на фирмата. Тези реклами, които не навират в лицето на зрителя колко готин и нужен е дадения продукт за него. Обожавам интелигентните реклами и нереализирана мечта ми е да направя подобна реклама за култов бранд.

Bud Light „Cut The Cheese“

Феноменална реклама, която се заиграва с няколко жаргонни израза за различни физиологични процеси, които извършваме в ежедневието си! За повечето от вас, както и за мен, ще е нужно да прочетете коментарите под видеото, за да разберете гениалността на сценаристите. Велико!

Bud Light Swear Jar

Продължавам с „вулгарните“ реклами, които са били забранени за масово разпространение. Феноменалните Ab InBev, които произвеждат едни от най-известните марки бира в света, отново къртят с тази реклама и нейната сестра в третото видео! Мисля, че няма нужда от разяснение защо е феноменална.

Bud Light Clothing Drive

Пак да кажа – тези хора правят най-великите реклами! Насладете се на това заиграване с една вътрешно-фирмена кауза, а именно да се даряват дрехи за бедните в замяна на една биричка.

Old Spice | The Man Your Man Could Smell Like

Не мога да пропусна великите реклами на Old Spice, които странно защо от скоро взеха да се въртят по българските телевизии, но и ние си знаем, че за много неща сме назад от всички други. Изключително работещо е да изграждаш рекламна стратегия около един човек/актьор, който да се превърне в лице на целия продук. Разгледайте и видеата, в които перфектно сложения мъж отговаря на коментари под неговите реклами в youtube – супер смарт!

Bud Light – „Candle Light“ Horse 

Разък завой отново към Bud Light и тази реклама, която е апогей на „вулгарността“. Нечовешки добре измислено.

Metallica – Hardwired….To Self-Destruct

Като върл фен на Metallica не мога да не ви споделя този душевен оргазъм. Страхотно измислено и няма как човек освен да иска да си купи тавата, да не тръгне да търси и такива ръкавици.

Mercedes Benz – Library 

За тази яка реклама говор просто слоганът накрая – красива отвън, умна отвътре.

Porsche 911 commercial

Рекламата на любимата ми марка коли, която много точно обрисува една човешка мечта. Завършвам с този майсторски миг на интелигентност, стил, страст и човечност. Настръхвам като я гледам просто. Велико!

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 

 
 

Книга на седмицата: „Другият сън” от Владимир Полеганов

| от chronicle.bg |

Ученият Стивън Хокинг предупреди преди дни, че живеем в най-опасното време за планетата. Какво обаче ще се случи след това? В близкото бъдеще, когато технологиите са заели още по-голяма част от живота ни, работата се върши единствено на екрани, малки роботчета почистват домовете ни, а природата се е оттеглила от света наоколо?

Действието в „Другият сън” на Владимир Полеганов се развива именно в близкото бъдеще, когато все повече разчитаме на технологиите за всичко в живота си. След странен телефонен разговор млад мъж се озовава в непознат свят, в който постепенно се появяват странни предмети и хора. Непознатият свят не е приказен, той е чужд и различен. Героят се опитва да вкара в познатите форми всичко, което вижда, въпреки че то не напомня на някоя от тях.

Разказът се води така, сякаш четящият е наясно с начина, по който се развива всекидневието в този нов свят и всичко се подрежда като пъзел – парче по парче, което читателят трябва да прецени къде да сложи.

Специфична характеристика на романа на Владимир Полеганов е липсата на абзаци – читателят потъва в потока от мислите на героя, като постепенно навлиза в неговия странен свят, проследява лутанията на паметта му и опитите да конструира от хаоса реалност.

„Другият сън” е определян като психологически роман, маскиран като фантастичен. Той предлага невероятно пътешествие навътре във въображението и си играе със способността на читателя да отговаря на въпроси, които никога не си е задавал.

Владимир Полеганов е завършил клинична психология и творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски”. Носител е на наградата за къс разказ „Рашко Сугарев”. През 2015 година разказът му „Птиците” е включен в антологията Best European Fiction на издеателство Dalkey Archive Press. Негови творби са публикувани в престижни български и чуждестранни издания. Автор е на сборника с разкази „”Деконструкцията на Томас С.”

 
 

И ние можем да пеем на английски… и не само!

| от |

#ЗТП е популярен хаштаг в Twitter и означава ‘Земи тоя превод. В случая можем да добавим и ‘Земи това изпълнение! Предлагаме ви избрана селекция песни, в която български изпълнители пеят на чужд език! Резултатът е разтърсващ… от смях.

Започваме, разбира се, с песента, която „подлуди социалните мрежи“. Макар Издислав да се появи едва миналата седмица, със сигурност заслужава първото място.

Когато Екстра Нина пееше на френски, Фики и ръце нямаше, не само крака :)

Шоуто на Слави обаче държи рекорда по брой „шедьоври“ от времето, когато реши да интернационализира патриотичния фолклор. Резултатът е изключителен.

Камон, камон шаутед

дъ Туркиш дженерал

фром дъ таун оф Панагюрище.

Айм дъ мейкър оф дъ флаг,
дъ продюсър оф дъ знак
деф ор либъртииииии….

И ако вече сте с отворена уста само чуйте “Get back, get back, maiden Kalino”!

Има и вариант на “Sitting down is Djore dos”

И нашият фаворит… засега…
Иф ай дай ор иф дей кил ми,
дончу край тунайт фор ми,
Гоу ту дринк уиски енд биър,
рокендрол фореевър!

Но ако си мислите, че Слави се е сетил единствен бъркате! Поп фолка отдавна е „Danger zone“ за езика на ШекспирТ!

Дори Лили Иванова владее този език още от времето на първите английски крале…

А поп-фолка помни полиглота Коста Марков, който пееше песните си на два езика едновременно… (От 01:50 за английски превод)
Оунли ю кен чуз хус дъ уан ху уил люз!

А кака ви Сашка поздрави немскоговорящите с Камъните падат на… швейцарски както сама каза. Няма да казваме какво чуваме…

Tук се затруднихме, но Уна пасиооооон е може би песен, на може би испански…

Дори Луна пропя на английски… или на нещо, което прилича…

Ако се сетите за някоя пропусната песен, заслужаваща място тук, пишете!

Ние завършваме с Бейби юр он май майнд на Преслава…