Диалог с шофьор на такси (Нощен епизод)

| от | | |

books-text

Цветелина Стефанова

И така прибирам се от милонга* една нощ сдухана, защото кавалерът ми си е тръгнал сърдит от лошите ми стъпки и несправяне с танца… Настроение – нулево, хващам първото спряло такси на ъгъла на „Витошка” и „Солунска” и съобщавам вяло-заповеднически посоката. Сядам мълчаливо и попадам на разговорлив шофьор:

– Как беше бингото тая вечер?

– Какво бинго? Аз идвам от танго – казвам.

– Какво танго? – учудва се той.

– Аржентинско! – казвам с гордост.

– Танцуваш аржентинско танго? – още по-изненадан е шофьорът, поглеждайки ме в тъмното.

– Да, всяка вечер.

– Всяка вечер танцуваш аржентинско танго?

– Да, без петък.

– Ще ми танцува танго тя, как те търпят вкъщи, бе? – пита шофьорът, имитирайки глас на някой, който ме „търпи” вкъщи…

Разсмивам се:

– О, отдавна съм го минала етапа, в който някой да ме търпи или не. Сега ми е добре.

– Чакай, чакай, че ми стана интересно – казва шофьорът, – с кого танцуваш това танго, имаш ли си партньор?

– Имам си. Е, танцувам с различни партньори, но имам един постоянен…

– Чакай, чакай, ще те питам нещо, ама няма да ми се сърдиш… – прави уговорка шофьорът.

– Знам какво ще ме питаш – отвръщам, подсмихвайки се.

– Откъде знаеш?..

– Знам и няма да се сърдя. Ще питаш, както казва един мой близък художник, когото заведох веднъж на тангото: „Това танго отебава ли се после, защото иначе няма смисъл?..”

Шофьорът (смее се):

–  Точно това щях да питам… Е?

–  Е-е, зависи…

– Чакай, чакай, как зависи? Ти откога танцуваш с тоя твой партньор?

–  Амиии, от 2-3 месеца, знам ли?..

–  И от 2-3 месеца нищо ли няма? Само танцувате?

–  Да, само танцуваме – казвам.

–  Как така? Не излизате ли някъде? – пита шофьорът.

–  Не, само на танго и на уроци у тях.

–  А, на уроци у тях, и нищо? – още по-учуден е шофьорът.

–  Да.

–  Не, не, ти нещо ме будалкаш, не е нормална тая работа.

Вече и аз се разсмивам.

– Чакай де, той не те ли опипва, докато танцувате? – пита шофьорът, явно му е трудно да си представи танца без „друго”…

– Не. Поне не сексуално – казвам, затруднена как да обясня точно за какво става дума, и продължавам: – всъщност целият танц е…

– Чакай де, той не го ли дърви, докато танцувате?

– Не, все едно да те питам става ли ти, докато тренираш тенис? – казвам.

– А-а, на тениса аз съм тука, пък тя е ей чак там… – отговаря убедително шофьорът.

Смея се, логично е, но аз не мога да обясня… Той продължава заинтересуван:

–  Добре де, ти не го ли предразполагаш?

–  Не, мисля, че не – отговарям колебливо.

–  Защо?

–  Защото ми е неудобно.

–  Защо ти е неудобно?

–  Защото съм по-възрастна от него…

–  Чакай, чакай, какъв е тоя човек, на колко години е?

–  Ами той е на 38-39, ерген, а аз съм на 52.

– Добре де, защо да ти е неудобно, ние мъжете, като сме с нещо по-младо, как ни е хубаво и се хвалим?.. – недоумява шофьорът.

–  Е, да, ама тука случаят е обратен…

– Защо да е обратен? Организмът ти не го ли иска? Защо не го предразположиш?..

– Защото се притеснявам, че ще ми откаже и ще ми стане кофти.

–  Е добре де, не си ли пийвате, да се отпуснете?

–  Не, той не пие.

– О, Боже, не е нормална тая работа, я му купи на този бисквити и бонбонки и ми се обади някой ден. Я си запиши телефона ми!

– А, не, не! – категорична съм аз, вече сме стигнали и аз отварям вратата на таксито, плащайки.

– А бе като такси ме запиши! Да ме викаш да те карам. Аз работя само нощем… – диктува номер на централа – „Три двойки” ще кажеш, ако кажеш „Жоро”, диспечерката не ме знае така, ще кажеш: „Да дойдат три двойки!” И аз идвам…

––––––-

*Милонга – парти, на което се танцува аржентинско танго.

 
 

15 роли на Кийра Найтли, които можем да гледаме отново и отново

| от chronicle.bg |

На днешния ден празнува разкошната Кийра Найтли, която днес навършва 32 години.

Два пъти номинирана за Оскар, Найтли е от онези актриси, които доказват, че можеш да бъдеш едновременно красавица и добра актриса.

По случай рождения й ден ви черпим с галерия с нейни роли, които трябва да си доставите.

 
 

Google работи по групово фото приложение

| от chronicle.bg |

Google обяви, че работи по ново приложение за групово редактиране и споделяне на снимки.

То ще наподобява Moments на Facebook, а говорителите на компанията са казали, че това е просто един експеримент и не се знае кога и дали това ново приложение ще стане достъпно за всички.

Тъй като все повече потребители използват приложенията на Facebook, Twitter и Snapchat, вместо да търсят в интернет, т.е. чрез търсачката на  Google, е нормално да имаме такава реакция от Google.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.