Диалог с шофьор на такси (Нощен епизод)

| от | | |

books-text

Цветелина Стефанова

И така прибирам се от милонга* една нощ сдухана, защото кавалерът ми си е тръгнал сърдит от лошите ми стъпки и несправяне с танца… Настроение – нулево, хващам първото спряло такси на ъгъла на „Витошка” и „Солунска” и съобщавам вяло-заповеднически посоката. Сядам мълчаливо и попадам на разговорлив шофьор:

– Как беше бингото тая вечер?

– Какво бинго? Аз идвам от танго – казвам.

– Какво танго? – учудва се той.

– Аржентинско! – казвам с гордост.

– Танцуваш аржентинско танго? – още по-изненадан е шофьорът, поглеждайки ме в тъмното.

– Да, всяка вечер.

– Всяка вечер танцуваш аржентинско танго?

– Да, без петък.

– Ще ми танцува танго тя, как те търпят вкъщи, бе? – пита шофьорът, имитирайки глас на някой, който ме „търпи” вкъщи…

Разсмивам се:

– О, отдавна съм го минала етапа, в който някой да ме търпи или не. Сега ми е добре.

– Чакай, чакай, че ми стана интересно – казва шофьорът, – с кого танцуваш това танго, имаш ли си партньор?

– Имам си. Е, танцувам с различни партньори, но имам един постоянен…

– Чакай, чакай, ще те питам нещо, ама няма да ми се сърдиш… – прави уговорка шофьорът.

– Знам какво ще ме питаш – отвръщам, подсмихвайки се.

– Откъде знаеш?..

– Знам и няма да се сърдя. Ще питаш, както казва един мой близък художник, когото заведох веднъж на тангото: „Това танго отебава ли се после, защото иначе няма смисъл?..”

Шофьорът (смее се):

–  Точно това щях да питам… Е?

–  Е-е, зависи…

– Чакай, чакай, как зависи? Ти откога танцуваш с тоя твой партньор?

–  Амиии, от 2-3 месеца, знам ли?..

–  И от 2-3 месеца нищо ли няма? Само танцувате?

–  Да, само танцуваме – казвам.

–  Как така? Не излизате ли някъде? – пита шофьорът.

–  Не, само на танго и на уроци у тях.

–  А, на уроци у тях, и нищо? – още по-учуден е шофьорът.

–  Да.

–  Не, не, ти нещо ме будалкаш, не е нормална тая работа.

Вече и аз се разсмивам.

– Чакай де, той не те ли опипва, докато танцувате? – пита шофьорът, явно му е трудно да си представи танца без „друго”…

– Не. Поне не сексуално – казвам, затруднена как да обясня точно за какво става дума, и продължавам: – всъщност целият танц е…

– Чакай де, той не го ли дърви, докато танцувате?

– Не, все едно да те питам става ли ти, докато тренираш тенис? – казвам.

– А-а, на тениса аз съм тука, пък тя е ей чак там… – отговаря убедително шофьорът.

Смея се, логично е, но аз не мога да обясня… Той продължава заинтересуван:

–  Добре де, ти не го ли предразполагаш?

–  Не, мисля, че не – отговарям колебливо.

–  Защо?

–  Защото ми е неудобно.

–  Защо ти е неудобно?

–  Защото съм по-възрастна от него…

–  Чакай, чакай, какъв е тоя човек, на колко години е?

–  Ами той е на 38-39, ерген, а аз съм на 52.

– Добре де, защо да ти е неудобно, ние мъжете, като сме с нещо по-младо, как ни е хубаво и се хвалим?.. – недоумява шофьорът.

–  Е, да, ама тука случаят е обратен…

– Защо да е обратен? Организмът ти не го ли иска? Защо не го предразположиш?..

– Защото се притеснявам, че ще ми откаже и ще ми стане кофти.

–  Е добре де, не си ли пийвате, да се отпуснете?

–  Не, той не пие.

– О, Боже, не е нормална тая работа, я му купи на този бисквити и бонбонки и ми се обади някой ден. Я си запиши телефона ми!

– А, не, не! – категорична съм аз, вече сме стигнали и аз отварям вратата на таксито, плащайки.

– А бе като такси ме запиши! Да ме викаш да те карам. Аз работя само нощем… – диктува номер на централа – „Три двойки” ще кажеш, ако кажеш „Жоро”, диспечерката не ме знае така, ще кажеш: „Да дойдат три двойки!” И аз идвам…

––––––-

*Милонга – парти, на което се танцува аржентинско танго.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.

 
 

„Гластънбъри“ завърши с концерт на Ед Шийрън

| от chronicle.bg |

Фестивалът Гластънбъри приключи с концерт на Ед Шийран пред хиляди фенове, съобщи БТА.

Изпълнението му – както обичайно сам на сцената само с лууп педал, раздвои почитателите му.

Ед Шийран изпя хитовете си, като „Castle on the Hill“, „The A-Team“, „Shape of You“. Той направи също снимка на публиката и заяви, че не е и мечтал да успее да стане хедлайнер на фестивала. За финал обаче реши да демонстрира майсторството си на китарата. То не се оказа чак на такава висота и някои го определиха като посредствено, особено след изпълненията на Найл Роджърс и „Шик“ на същата сцена няколко часа по-рано.

В последния ден на фестивала Гластънбъри концерт в програмата „Легенди“ изнесе и Бари Гиб. Той вдигна цялата публика на крака с хита „Stayin’Alive“, а песента „Words“ посвети на пострадалите от терористичните атаки в Манчестър и Лондон.

 

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Tака щяха да изглеждат, ако бяха дебели

| от chronicle.b(i)g |

Стопли се и започнаха голотиите! Супер! Гледаме момичета по телевизията, по корици, в трамвая – всичките едни кльощави, едни еднакви. Има толкова малко по тях, че тъкмо ги разгледаш и ти станат скучни.

Друго си е да има плът и пичовете от сайта fatworld.wikia.com го осъзнават много добре. Какво да ви кажем за този сайт. Велик е! Така не сме се смели от похищението на Волен в НАТФИЗ, а тогава отворихме две хернии от смях.

Сайтът представя снимки на известни личности, жени основно, които са манипулирани така, че те да изглеждат дебели. Резултатът е велик, както можете да се убедите от галерията ни.

Имаме една забележка към сайта и тя е, че никнеймът на админа не е Рубенс. Всичко останало е съвършено, както можете да видите в галерията!