Девет жени, които ме вдъхновяват. И един мъж на токчета за разкош*

| от |

Когато започнахме рубриката „Десет човека, на които се възхищавам“ нямаше как да не се сетим за Мария Георгиева, главен редактор на списание ELLE България. И освен, че наистина ѝ се възхищаваме, я помолихме да се включи. Тя каза „Да, но не точно“. И днес ни изненада с това. Една изключително приятна изненада.

292548_10150987084398989_1661795076_n

01_Kelly

Кели Дейвидсън 

33-годишната канадка е победила рака три пъти! На 11 г. за пръв път се сблъсква с болестта, на 27 губи едната си гърда, на 28 – и другата, на 31 продължава да се бори с рак на щитовидната жлеза. Заслужава възхищение и заради тежките битки с болестта, и заради смелостта да покаже в ELLE новото си тяло – с красива татуировка там, където преди са били двете ѝ гърди. „Гърдите не те правят повече жена“, убеди ме Кели в ексклузивното интервю, което ми даде преди няколко месеца. Неотдавна тя се омъжи и твърдо вярва, че ще има деца. Явно няма скала, която да измери гигантския ѝ кураж!

 

 

Искра Татарска

02_Iskra

Понякога се чудя кое е по-тежко – да прекараш около 7 години от живота си в бременности, или да отгледаш и възпиташ 8 деца? „Отдаденост, търпение и постоянство“, отговаря ми Искра Татарска, пред която се покланям до земята, защото освен че има 8 деца, не смята, че раждането или отглеждането им са тежест. Освен това доказва, че една многодетна майка може да бъде образована и работеща – Искра е детска учителка. Срам ме е за всички онези моменти, в които на глас или на ум се оплаках колко е тежко да си работеща майка на… две деца!

ELLE_1305

Ивет Лалова

Респектира ме не толкова с колекцията си от медали, колкото с цената им. Буквално! Още помня как Ивет след инцидент през 2005 г. на тренировъчния стадион в Гърция счупи крак и претърпя тежка операция, последвана от сложно възстановяване, след което й се наложи да бяга с 38-сантиметров пирон в бедрената кост. И въпреки лошите лекарски прогнози, тя се върна не само към състезанията, но и към победите. Ти ме гордееш до сълзи, Ивет!

 

 

 

Веселина Георгиева

04_Vesi

Историята на 20-годишното момиче от Септември ме разплака. Потресе ме размаха, с който съдбата не спира да се гаври с нея, откакто се е родила. Малко преди да навърши годинка я оперират от злокачествен тумор на лявото око. Веси губи окото си, но протезата деформира черепа й. Следват още 13 тежки операции, като при последната й отварят черепа, за да изградят наново част от лицето й. Нужни са още медицински интервенции и миналата година майката на момичето започва да търси начини да събере средства. През септември обаче внезапно умира, едва 38-годишна… Веси остава с 5-годишния си брат Тошко, който също се нуждае от операции. Той се е родил преждевременно, имал е брат близнак, който е починал на третия ден след раждането. Днес Веси е и сестра, и майка, и приятел на Тошко! И твърди, че е винаги усмихната и че знае цената на щастието. А е само на 20… Та колко труден е вашият живот, казвате?

Кармен дел Орефис

Stephane Rolland: Runway - Paris Fashion Week Haute-Couture Spring/Summer 2013

Най-възрастният работещ модел в света – на 3 юни т.г. тя ще навърши 83! Родена в Ню Йорк, израснала в бедност, 13-годишна тя позира на Салвадор Дали само за 7 долара. Няколко години по-късно вече е по кориците на модните списания и дефилетата в Париж. И така до днес, след цели 70 години моделска кариера! Наскоро дори френският дизайнер Стефан Ролан я обяви за своя муза и Кармен стана главно действащо лице на ревюто му в Париж. Възхищавам се на смелостта на 82-годишната американка да дели подиум с 13-годишни момичета, но повече се възхищавам на чувството й за хумор – когато я попитали как би искала да си отиде от този свят, тя отговорила: „С обувки на висок ток!“

Тара Лин

_

Още един модел, който ми е много по-симпатичен от Кейт Мос или Кристи Търлингтън, защото се възхищавам на смелите и различните! А Тара Лин е точно това – закръгленото момиче, което направи истинска революция в моделските среди точно когато светът беше обърнал поглед към плашещата статистика с анорексията заради подражанието на свръхкльощави модели като Кейт Мос. А Тара се появи и върна надеждата на милиони жени, че анорексичната версия на хубостта има алтернатива, която не си е отишла с епохата на Рубенс!

Нина Добрев

07_Nina

„Толкова се гордея, че съм българка!“ С тези думи тя ме спечели още на първата ни виртуална среща през 2009 г! Правихме материала от корицата чрез мейл, защото Нина нямаше възможност да се върне до България. Тогава ни изпрати и една нейна детска интерпретация на Вазов: „Аз съм българче свободно, в край далечен аз живея“. Изписала го беше с латински букви. Леко засрамена, поиска да направим интервюто й на английски, защото така думите й идвали по-лесно. Но въпреки това нейното българско самосъзнание пролича през хилядите километри разстояние, които я делят от родното място. А там, на другия бряг на Атлантика, Нина Добрев е звезда – най-успешната българка в Холивуд. Нейни билбордове красят цял Ел Ей като безмълвни свидетели на една сбъдната мечта. Найс, а?

Коко Шанел

08_Coco

Не се възхищавам само на дизайнерския ѝ талант, макар че ми е сред любимките в модата. Вдъхновяват ме думите ѝ: „Най-добрите неща в живота са безплатни. Вторите най-добри неща са страшно скъпи!“

Елентина Петрова

09_Elentina

49-годишната художничка е с детска церебрална парализа, но успява да рисува. Без ръце! Заради парезата на краката и ръцете може да ползва единствено главата си. Към нея майка й прикрепя обръч с накрайник за рисуване и така Елентина създава своите пейзажи. Има две самостоятелни изложби, втората – благотворителна в помощ на момче с онкологично заболяване. Това, с което Елентина ме изумява, е, че не се оплаква от съдбата си, напротив – усмихва се! И не спира да мечтае – да се гримира сама, да стане дизайнер на дрехи… А след това постига мечтите си. Невероятно е, но с помощта на приспособление тя прави своя макиаж, а с помощта на майка си – своите тоалети. Синята рокля на кадъра е модел на Елентина! Като сините й очи, пълни с радост от живота, въпреки пречките, които един човек в инвалидна количка среща в една страна като България.

10 Башар Рахал

10_Bashar

С връзки е в класацията ми, признавам си. Учили сме заедно в английската в София. В онези години за пръв път ме впечатли, след като дойде с изрисувано трабантче на абитуриентския бал във време, когато снобарията процъфтяваше (особено в английската!). Причината с днешна дата да му отдам почит е специалният проект на ELLE “Мъже с поли и бради“, в който изтормозихме осем мъже да се качат на токчета, да изпитат болката, да си спомнят за всички свои приятелки, които ежедневно са подложени на това усещане. Най-искрено признание към собствения си пол усетих в думите на Башар: „Преживяването във „вашите обувки“ ми напомни още веднъж, че никак не ви е лесно. Целувам ви ръка, мили момичета!“ Защото уважението трябва да се практикува дори и от звездите. Най-вече от тях, защото ги сочим за пример!

*Част от хората в този списък са главни действащи лица в новия брой на ELLE, посветен на жените, които са пример и вдъхновение

И още от юбилейния стотен брой на списание ELLE:

ELLE_1403

  • Каква жена се крие зад маската на Миролюба Бенатова? Дали извън кадър тя сваля маската, респектирала мнозина? Дали силният характер й пречи или помага в личния живот? Дали е готова откровено да признае за бронята, зад която са надниквали само най-близките й хора?
  • Коя е първата българка, обучена за пилот на изтребител?
  • Как бизнес светът се феминизира и защо новият модел залага на женствеността като тип поведение с характерните за нежния пол качества като съпричастност, чувствителност, тактичност?
  • Защо според психотерапевта Мадлен Алгафари всеки трябва да присъства поне веднъж на раждане, за да оцени живота?
  • Кои са тв сериалите, които ни правят сапиосексуални и ни карат да се възбуждаме от интелект вместо от бицепси.
  • Как изглеждат осем мъже с поли и бради, провокирани от специалния проект на фотографа Темелко Темелков и списание ELLE?

Новият брой на ELLE излиза на 20 февруари. 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Cheers! В очакване на „Гепи“

| от |

 През 2000 година британският режисьор Гай Ричи прави най-добрия филм в кариерата си до момента – ганстреската черна комедия „Гепи“. „Две димящи дула“ са излезли две години по-рано и са показали Ричи като хрисим мъж, който има интересна визия и различен начин на киноразказ.

Гай Ричи е черно и саркастично откровение за модерното кино, именно заради „Гепи“.

Брад Пит сам отива при него за роля, а Джейсън Стейтъм става звездата, която е, именно благодарение на рижия британец.

В „Гепи“ се псува („Fuck“ присъства точно 163 пъти) и се убива (26 трупа, ако трябва да сме точни), Бенисио Дел Торо умира в самото начало, въпреки че е една от звездите на филма, а имената на Джейсън Стейтъм, Денис Фарина, Вини Джоунс и Алън Форд блесват ярко.

„Гепи“ е великански филм, изтупал гангстерския жанр по приятен начин и прекроил го в нещо различно. Може да си го причините няколко пъти и всеки един ще е все така нелепо як.

Оттогава са изминали 17 години. „Гепи“ не печели нито една важна награда, но е поп-културен култ и ще остане във времето като пример за добро кино. Малко филми могат да се похвалят с това в действителност. Евала, Гай Ричи!

Само след няколко дни на малкия екран ще се появи британски сериал, пронстранствено адаптиращ този вкусен кървав и нелеп филм. В цели 10 серии „Гепи“ ще разказва за група дребни ганстрери, които се забъркват в голяма схема без да го осъзнават.

Дали тънкият ироничен хумор на Ричи, динамичният му диалог и великолепните му сцени ще бъдат претворени адекватно на телевизионния екран, още не е ясно. Ще го разберем на 25 април, когато „Гепи“ прави премиера на родния екран по AXN. Дотогава можем само да се надяваме.

Няколко млади британски звезди са облекли нелепи костюми и халати, взели са пушки и са извадили най-добрия кокни акцент, който вербалният им диапазон притежава, за да направят този сериал визуалното и ментално удоволствие, което филмът беше през 2000-та и все още е, 17 години по-късно.

Най-голямата звезда на шоуто е Рупърт Гринт. И той е такъв, заради дългогодишното си участие в поредицата за Хари Потър. За разлика от Даниел Радклиф и Ема Уотсън, Рубърт все още има жесток проблем с излизането от образа на Рон Уизли, толкова години по-късно. Може би ролята в „Гепи“ е онази, която ще го извади от недрата на британските клишета най-после.

Истината е, че Рубърт Гринт е чудесен актьор и порасна добре, за разлика от много деца-звезди. Големият му проблем е, че е толкова специфичен и образи като Рон Уизли му се лепват като неприятна дъвка за обувката. Той така и не намери своето място в киното и може би затова, това е и първото му телевизионно шоу. Да се надяваме, че малкият екран е неговото лоби и той ще се развие подобаващо за таланта си там.

Към него добавяме не по-малко чудесните Люк Паскуалино и Ед Уестуик, и много, много други британски имена, разбира се, които тепърва ще показват какво могат. Люк се появява за първи път пред широката публика в британската истерия „Skins“ и съответно нейните 3 и 4 сезон. „Skins“ не е лъжица за всяка уста, защото е хистерично и депресиращо шоу за младите хора в Бристъл, но е един от поп-феномените на модерната британска телевизия. Част от актьорите на Game of Thrones са дошли оттам, а най-големите звезди, с които може да се похвали са Дев Пател, Никълъс Холт и Джак О`Конъл – всички минали през школовката на шарения „Skins“.

Ед Уестуик от друга страна има дългогодишна практика в телевизията. Младите почитатели на сериалите го познават добре от „Клюкарката“, където играе надутия женкар Чък Бас. Именно благодарение на Ед Чък е един от най-обичаните копелдаци в модерната тийн-сапупена телевизия.

Всички тези младежи, в комбинация с няколко прелестни дами, правят телевизионния коктейл „Гепи“. Отделни групи от малки ганстери, участват в престъпни схеми, които се връщат, за да ги захапят отзад. Звучи като нещо, което няма как да се обърка. Особено при наличието на оригинал като този на Гай Ричи. Не, сериалът няма да задмине филма и никой не очаква това от него, но пък се надяваме да се постарае да е поне на същото ниво.

Дотогава (датата на премиерата е 25.04.) ето ви един трейлър пълен с мехурчета и зле прикрити мъжки задници и няколко снимки от шоуто в галерията горе. Cheers, mates!     

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.