Дете взриви мрежата с писмо до Супергероите

| от |

Петък следобяд е, време е за поредното включване от Лола Монтескьо (още много неща от нея, както и ред други интересни статии при нашите приятели от chuime.bg).

Винаги съм се старала да давам максималното на сина ми. Бременна ходих на английски за ембриони – така плодът свиква на този важен език, още докато е в утробата. В първите месеци след раждането пък се записах на курсове по бебешки. В тях родителите учат с помощта на опитен лингвист-екзистенциалист и акушерка-вегетарианка какво означават гугуканията на наследника.

Примерно гу-гуу и усмивка означава „обичам те”. А гу-гуу и рев означава „гладен съм”. Или „спи ми се”. „Или наакан съм”. А също така може да означава и „не знам какво искам, но престани да ме гледаш така, сякаш ти говоря на китайски!” По тази последна точка лингвистът и акушерката имаха различни трактовки на превода и така се скараха, че курсът бе прекратен. Както и да е. Синът ми на две можеше да чете, на три прописа (включително и поезия), сега е на пет и взима частни уроци за вундеркинди-пианисти. Не, не може още да свири на пиано, но учителката обясни, че първите шест месеца за нея по-важното е да ги научи да изразяват свободно емоциите си. Сега децата в групата млатят по клавишите с пръчки. Според мен синът ми е най-талантлив, май се увлича по джаза. Абе вундеркинд!

How-To-Write-A-Letter-To-Santa

Сами виждате, колко много неща правя, за да може детето един ден да е щастливо и успешно. Но ето, че тия дни ме обзеха страшни съмнения. Изоставам! Има нов връх за изкачвания в трудната материя на ранната педагогика, а аз съм го пропуснала. Казва се „Дете пише писмо”. На министър ли ще е, на Левски ли ще е, писма до икони пишат хорските деца, ние докато си играем на полиглоти и музиканти.

А едно време децата пишеха писма само на Дядо Коледа. А още по-едно време на непознато съветско другарче. Аз пишех много талантливи писма. Най-добре ми се получаваха тия от лагера в Обзор до нашите. Ходили ли сте на пионерски лагер в Обзор? Не знам как е сега там, но по мое време спяхме по дузина в едно помещение без прозорец, с две гардеробчета и въшливи дюшеци по железните кревати. Половината започваха да реват, още влизайки в стаята. Други се отчайваха на закуската – чай в метална паница и дебели комати хляб с халва. А най-твърдите копелета се предаваха пред общите кенефи – описанието им ще ви спестя. Та аз още на втория ден откривах канонада с покъртителни писма до коравосърдечните си родители, в които с научни подробности описвах страховитата епидемия от пълзяща екзема, която застрашава крехкия ми живот, с патос разкривах извратените страни от характера на възпитателите, които ни измъчваха със задължителни пържения под слънцето на плажа (пет минути по гръб, пет минути по корем), и сълзливо завършвах с: „Ако не дойдете да ме вземете, поне пратете нещо за ядене!” Тези писма още се пазят у нас под предлога, че свидетелстват от рано за литературния ми талант. (А според мен, за да ги показват един ден на лекуващия лекар, ако се наложи.)

Но днес децата не ходят на пионерски лагер. Нямат си съветски другарчета. И откакто Баумгартнер скочи с редбул от Космоса, на никой не му пука за Дядо Коледа и неговата кока-кола, с която едвам-едвам се издига в облаците с шейната си. Така че си търсят нови чудеса.

Затова пишат на министър Дянков. И той даже им се обажда по телефона. К’во нещо са технологиите. Ама не, моля ви се, след като „дете взриви фейсбук с писмо до Дянков” (според заглавията в медиите) само за 24 часа финансовият министър издирил самоличността, адреса и телефона на невръстната авторка… Бреееей, добре че не е писала на Цветанов, сигурно той щеше още същия ден да вечеря у тях! Представяте ли си едно време да напишеш на непознатото съветско другарче, а то да вземе на другия ден да ти звънне у дома: „Молодец, как дела? А у папа как дела? Он еще западная музыка слушаеть? Не хорошо, не хорошо, надо эму тоже позвонить.”
Бе Дянков дали вече е звънил и на таткото на момичето с писмото? Сигурна съм, че той си е платил данъците.

Аз от обаждания на Дянков не се притеснявам, защото съм от онези, които винаги и всичко плащат. Така че синът ми смело можеше да му пише, ако темата вече не бе предъвкана. Ще трябва да му потърся ново другарче. Левски, разбира се, щеше да е право в десятката, ама там пък „единадесетокласничка взриви фейсбук” още миналата година. Ще трябва да е нещо съвсем ново. Нещо неконвенционално. Има толкова много проблеми за оправяне на този свят – еврокриза, цени на газа, Близък Изток, съседът-чалгар отгоре… Там могат да помогнат само отбор супергерои. Ми да, „Дъ Суперхироус”! Ето какво написа синът ми до тях:

„Скъпи суперхироус! Аз съм малко българско дете от софийския квартал „Красна поляна”! Най-големият ми проблем е, че няма къде да играя. В София на 80 блока се пада един пясъчник. Делим си го около 600 деца и 200 кучета. При това само до 6 вечерта, щото тогава в него паркира един джип. Скъпи супергерои, моля ви, донесете ни поне нов пясък. Но по-едричък, че да не става за мазилка, щото иначе ще ни го свият веднага. А ако може и ни изкопайте тунел от блок 333 до пясъчника, защото не мога да стигна до него. Тротоари няма, откакто върху тях построиха кооперации, а самата улицата е най-сигурно да я пресичаш с танк или хеликоптер. Но аз танк си нямам. И хеликоптер също. Чух, че и армията си нямала. Скъпи Супергерои, това за вас са дреболии, затова ще ви помоля ви и за няколко чудеса.

1.Има една госпожа, заради която нашите вкъщи много се карат. И съседите се карат, а зимата тате се закани, че ще изгони баба, а мама, че ще изгони тате. Затова я намерете и поговорете с нея. Кажете ѝ да ни върне парите, дето ни ги взе. Топлофикация се казва, но адресът ѝ не знам.
2.Направете така, че съседът отгоре да започне да чува по-добре. Тогава вече сигурно няма да си пуска музиката толкова силно и мама ще спре да плаче.
3.Също така, ако може тази година зелето на всички в блока да стане толкова добро, че да си го изядат преди август. Щото иначе много мирише.
4.Моля още гадната доматена супа в детската градина винаги да се превръща в пудинг.
5.Ако може да пуснат метрото от нас до Ахтопол, защото много обичам да ходя на море.
6. Иска ми се да има и много места за паркиране пред блока ни, за да спрат да му пукат гумите на тате. Ако не му пукат гумите, той пък няма да им маже с лютеница колите.Така най-сетне ще мога лютеницата в къщи да си я ям аз!
7.По телевизията вместо новини и сериали да пускат само „Бен Тен”.
8.Мама каза да пожелая и всички деца на света да са здрави и щастливи, затова го пожелавам. А ако може към това да ми донесете и един динозавър от „Лего” за Коледа.
Общо взето това е. Благодаря ви много, може и да ми се обадите утре, телефонът го знае мама, искрено ваш Ники!”

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.