Дете взриви мрежата с писмо до Супергероите

| от |

Петък следобяд е, време е за поредното включване от Лола Монтескьо (още много неща от нея, както и ред други интересни статии при нашите приятели от chuime.bg).

Винаги съм се старала да давам максималното на сина ми. Бременна ходих на английски за ембриони – така плодът свиква на този важен език, още докато е в утробата. В първите месеци след раждането пък се записах на курсове по бебешки. В тях родителите учат с помощта на опитен лингвист-екзистенциалист и акушерка-вегетарианка какво означават гугуканията на наследника.

Примерно гу-гуу и усмивка означава „обичам те”. А гу-гуу и рев означава „гладен съм”. Или „спи ми се”. „Или наакан съм”. А също така може да означава и „не знам какво искам, но престани да ме гледаш така, сякаш ти говоря на китайски!” По тази последна точка лингвистът и акушерката имаха различни трактовки на превода и така се скараха, че курсът бе прекратен. Както и да е. Синът ми на две можеше да чете, на три прописа (включително и поезия), сега е на пет и взима частни уроци за вундеркинди-пианисти. Не, не може още да свири на пиано, но учителката обясни, че първите шест месеца за нея по-важното е да ги научи да изразяват свободно емоциите си. Сега децата в групата млатят по клавишите с пръчки. Според мен синът ми е най-талантлив, май се увлича по джаза. Абе вундеркинд!

How-To-Write-A-Letter-To-Santa

Сами виждате, колко много неща правя, за да може детето един ден да е щастливо и успешно. Но ето, че тия дни ме обзеха страшни съмнения. Изоставам! Има нов връх за изкачвания в трудната материя на ранната педагогика, а аз съм го пропуснала. Казва се „Дете пише писмо”. На министър ли ще е, на Левски ли ще е, писма до икони пишат хорските деца, ние докато си играем на полиглоти и музиканти.

А едно време децата пишеха писма само на Дядо Коледа. А още по-едно време на непознато съветско другарче. Аз пишех много талантливи писма. Най-добре ми се получаваха тия от лагера в Обзор до нашите. Ходили ли сте на пионерски лагер в Обзор? Не знам как е сега там, но по мое време спяхме по дузина в едно помещение без прозорец, с две гардеробчета и въшливи дюшеци по железните кревати. Половината започваха да реват, още влизайки в стаята. Други се отчайваха на закуската – чай в метална паница и дебели комати хляб с халва. А най-твърдите копелета се предаваха пред общите кенефи – описанието им ще ви спестя. Та аз още на втория ден откривах канонада с покъртителни писма до коравосърдечните си родители, в които с научни подробности описвах страховитата епидемия от пълзяща екзема, която застрашава крехкия ми живот, с патос разкривах извратените страни от характера на възпитателите, които ни измъчваха със задължителни пържения под слънцето на плажа (пет минути по гръб, пет минути по корем), и сълзливо завършвах с: „Ако не дойдете да ме вземете, поне пратете нещо за ядене!” Тези писма още се пазят у нас под предлога, че свидетелстват от рано за литературния ми талант. (А според мен, за да ги показват един ден на лекуващия лекар, ако се наложи.)

Но днес децата не ходят на пионерски лагер. Нямат си съветски другарчета. И откакто Баумгартнер скочи с редбул от Космоса, на никой не му пука за Дядо Коледа и неговата кока-кола, с която едвам-едвам се издига в облаците с шейната си. Така че си търсят нови чудеса.

Затова пишат на министър Дянков. И той даже им се обажда по телефона. К’во нещо са технологиите. Ама не, моля ви се, след като „дете взриви фейсбук с писмо до Дянков” (според заглавията в медиите) само за 24 часа финансовият министър издирил самоличността, адреса и телефона на невръстната авторка… Бреееей, добре че не е писала на Цветанов, сигурно той щеше още същия ден да вечеря у тях! Представяте ли си едно време да напишеш на непознатото съветско другарче, а то да вземе на другия ден да ти звънне у дома: „Молодец, как дела? А у папа как дела? Он еще западная музыка слушаеть? Не хорошо, не хорошо, надо эму тоже позвонить.”
Бе Дянков дали вече е звънил и на таткото на момичето с писмото? Сигурна съм, че той си е платил данъците.

Аз от обаждания на Дянков не се притеснявам, защото съм от онези, които винаги и всичко плащат. Така че синът ми смело можеше да му пише, ако темата вече не бе предъвкана. Ще трябва да му потърся ново другарче. Левски, разбира се, щеше да е право в десятката, ама там пък „единадесетокласничка взриви фейсбук” още миналата година. Ще трябва да е нещо съвсем ново. Нещо неконвенционално. Има толкова много проблеми за оправяне на този свят – еврокриза, цени на газа, Близък Изток, съседът-чалгар отгоре… Там могат да помогнат само отбор супергерои. Ми да, „Дъ Суперхироус”! Ето какво написа синът ми до тях:

„Скъпи суперхироус! Аз съм малко българско дете от софийския квартал „Красна поляна”! Най-големият ми проблем е, че няма къде да играя. В София на 80 блока се пада един пясъчник. Делим си го около 600 деца и 200 кучета. При това само до 6 вечерта, щото тогава в него паркира един джип. Скъпи супергерои, моля ви, донесете ни поне нов пясък. Но по-едричък, че да не става за мазилка, щото иначе ще ни го свият веднага. А ако може и ни изкопайте тунел от блок 333 до пясъчника, защото не мога да стигна до него. Тротоари няма, откакто върху тях построиха кооперации, а самата улицата е най-сигурно да я пресичаш с танк или хеликоптер. Но аз танк си нямам. И хеликоптер също. Чух, че и армията си нямала. Скъпи Супергерои, това за вас са дреболии, затова ще ви помоля ви и за няколко чудеса.

1.Има една госпожа, заради която нашите вкъщи много се карат. И съседите се карат, а зимата тате се закани, че ще изгони баба, а мама, че ще изгони тате. Затова я намерете и поговорете с нея. Кажете ѝ да ни върне парите, дето ни ги взе. Топлофикация се казва, но адресът ѝ не знам.
2.Направете така, че съседът отгоре да започне да чува по-добре. Тогава вече сигурно няма да си пуска музиката толкова силно и мама ще спре да плаче.
3.Също така, ако може тази година зелето на всички в блока да стане толкова добро, че да си го изядат преди август. Щото иначе много мирише.
4.Моля още гадната доматена супа в детската градина винаги да се превръща в пудинг.
5.Ако може да пуснат метрото от нас до Ахтопол, защото много обичам да ходя на море.
6. Иска ми се да има и много места за паркиране пред блока ни, за да спрат да му пукат гумите на тате. Ако не му пукат гумите, той пък няма да им маже с лютеница колите.Така най-сетне ще мога лютеницата в къщи да си я ям аз!
7.По телевизията вместо новини и сериали да пускат само „Бен Тен”.
8.Мама каза да пожелая и всички деца на света да са здрави и щастливи, затова го пожелавам. А ако може към това да ми донесете и един динозавър от „Лего” за Коледа.
Общо взето това е. Благодаря ви много, може и да ми се обадите утре, телефонът го знае мама, искрено ваш Ники!”

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Едно от най-интересните неща за Чернобил, разказвани от дядо ми е драстичния мор по пчелите. Той цял живот си беше пчелар и началото на май месец е най-активния период в развитието на пчелните семейства, цъфтят акациите и т.н., но точно нея година вместо да се развиват семействата рязко отслабнали вместо да изпълват кошерите спаднали на по няколко рамки пчела. С останалите колеги са търсели като причина някоя нова болест, която не познават, но нищо не успели да открият. Впоследствие чак като обявили за аварията, станало ясно защо… Интересно също е и есента нея година при изкупуването на меда са правили тестове за радиация, защото се е изнасял за ГДР и Швеция и са установили, че въпреки повсеместното замърсяване с радиация, пчелния мед не съдържал изобщо такава. Обяснението било, че или пчелите погълнали замърсен нектар умират и не могат да го донесат в кошера или най-вероятно усещат, кои растения за замърсени радиационно и ги избягват и не събират мед от тях.“, К.Л., 40г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.

 
 

Чанинг Тейтъм: 12 роли за чудо и приказ

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик Чанинг Тейтъм първоначално става известен с външния си вид. Няма какво да се лъжем, човекът е секси, мускулест, с леко приматовиден, но безспорен сексапил, и разкошно, фотошопнато тяло.

Признаваме, че не го приемахме на сериозно като актьор. Може би заради глупавите продукции, в които се снимаше отначало, а може би заради клопката, в която попадат много красиви актьори, които биват подценявани заради външния си вид. Като Брад Пит, Леонардо ди Каприо, Джейк Джиленхол, Хийт Леджър др. Подобно на изброените, Тейтъм успя да се измъкне от този имидж и да докаже, че има актьорски качества. В последните няколко години.

Тейтъм е роден на 26 април 1980 в Кълман, Алабама. Той има френски, ирландски и американски произход. Семейството му се премества на Мисисипи, когато той е на шест , макар че посещава Алабама всяко лято, където все още живеят баба му и дядо му.

Тейтъм израства по поречието на река Мисисипи, където той се наслаждава на дивия живот, включително на “всички алигатори и гърмящи змии, които едно момче може да преследва, риболов всеки ден, футболна лига Pop Warner и други подобни неща”. Тейтъм е атлетичен още докато расте, играе футбол, бейзбол и се подготвя за военно училище, макар, че той казва, че “девойките са неговото най-голямо увлечение в училище”.

Първият опит на Тейтъм е в модния бизнес, като фотомодел. Участва като танцьор, във видеоклипа на Рики Мартин за песента “She Bangs“, след прослушване в Орландо, Флорида. Впоследствие подписва с модна агенция от Майями, Страница 305 (кодекса на Модната Агенция) включва и появяване на корицата на Vogue. Той скоро се появява и в рекламите на Abercrombie & Fitch, Nautica, Dolce & Gabbana, American Eagle Outfitters. Тейтъм се снима също в рекламите на American Eagle Outfitters, Pepsi и Mountain Dew, и е избран за един от „50 най-красиви лица” за месец октомври 2001.

Неговата първа отличителна роля е през 2005 в училищната драма Coach Carter. В ролята на Джейсън Лайл – умно улично момче, което играе много добре баскетбол.

Чанинг също се появява и във видеото на туиста „HOPE”, чиято песен е саундтрак на филма „HOPE”. През същата година Чанинг играе незначителна роля във „Войната на световете“, както и един от топ мотокрос рейсърите в „SUPERCROSS” и поддържаща роля във „HAVOC”.

В галерията може да видите нашия подбор на роли на Чанинг Тейтъм, където може да се насладите на таланта му. И на тялото му, естествено.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!