Дела, а не думи са нужни в Украйна

| от |

s_u01_RTX17LRX

Дейвид Креймър*, в. „Вашингтон пост

По време на посещението на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън в Киев, той трябва да намери време да мине през Майдана, където ще види импровизирани паметници на над 100-имата украинци, загубили живота си, борейки се за по-добре бъдеще за своята страна.

Това е изключително трогателно преживяване. От ноември те и стотиците хиляди други, които излязоха на улиците, искаха свобода и върховенство на закона, достойнство и зачитане на човешките права, край на корупцията и възможност за задълбочаване на интеграцията с Европа – с две думи, обратното на всичко, което представляват Виктор Янукович и Владимир Путин.

Посещението на Байдън последва кръг на преговори в Женева миналата седмица, получил лоши оценки от протестиращите, които все още са струпани в центъра на Киев. Изявлението, публикувано след преговорите в четвъртък, не споменаваше десетките хиляди руски войници, струпани по руско-украинската граница, нито анексирането на Крим от Русия.

Преговорите между Украйна, Русия, ЕС и САЩ не доведоха до призив за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. Спомената бе обаче необходимостта конституционният процес в Украйна да бъде „прозрачен, ясен и да не изключва никого“, макар че това подпомага стремежа на Путин да се намесва във вътрешните работи на Украйна. Няма ясни механизми за прилагане на споразумението от миналата седмица, а проруските сили в Донецк вече обявиха, че то не е приложимо към тях. Дори президентът Обама изрази съмнения, че резултатите от Женева ще решат кризата.

Подобен скептицизъм е оправдан. Тези, които казват, че е било по-добре страните да преговарят, трябва да разберат че самото решение да се приеме подобна среща спечели на Путин отлагане на възможността на допълнителни, по-тежки санкции. В това отношение Женева причини повече вреди, отколкото ползи. Санкциите са единствената сериозна надежда да бъде накаран Путин да преосмисли своята агресия и да се създаде опозиция срещу неговата политика в Русия.

Сега Съединените щати и Европейският съюз вероятно ще искат да дадат на процеса от Женева време да бъде доведен до край, преди да обмислят по-нататъшни санкции. Това ще усложни програмата на Байдън, защото украинските власти и гражданско общество искат дела, а не думи.

Украинците, с които се срещнах по време на неотдавнашното си посещение в Киев, се оплакаха от пасивната позиция на Запада и се чудеха защо САЩ и ЕС не се опитат да предотвратят или изпреварят по-нататъшните руски опити за дестабилизация на тяхната страна. От тяхна гледна точка Путин определя дневния ред, а Западът го догонва. Украинците са уморени от станалия всеобщ рефрен в европейските столици, че САЩ и ЕС „обмислят допълнителни санкции, ако Русия продължи действията си“.

Превземането на Крим от страна на Путин, оправдано с фалшиви твърдения, че живеещите там етнически руснаци са заплашени, беше ускорено от свалянето от поста през февруари на украинския президент Виктор Янукович. Това увеличи несигурността и засили параноята на Путин, че същото може да се случи в Русия. След като анексирането на Крим се оказа забележително лесно, Путин се насочи към други части от Източна Украйна, за да дестабилизира своя съсед с двойната цел стремежите на хората на Майдана никога да не се сбъднат – и да не станат възможен пример за руснаците – и за да може Западът да загуби интерес към задълбочаването на отношенията с все по-хаотичната Украйна.

Досега на Путин се наложи да плати ниска цена за този гамбит: два кръга ограничени санкции от страна на ЕС и САЩ, които изобщо не стигат достатъчно далеч. Дори да действа от чувство на параноя и слабост, Путин смята, че печели. Путин вижда Запада като още по-слаб, отколкото е, и подозира, че той няма да приеме тежки санкции, защото подобни мерки ще причинят финансови и икономически притеснения на Европа – независимо че те могат и да нанесат сериозни вреди на вече свиващата се руска икономика.

Преди преговорите в Женева в четвъртък, САЩ трябваше да приемат трети кръг от санкции, засягащи руски банки като Газпромбанк и Сбербанк. По същия начин, някои от приближените на Путин – като Игор Сечин, ръководител на най-голямата руска компания Роснефт; Алексей Милер, ръководител на Газпром; и Сергей Чемезов, председател на предприятието Рособоронекспорт, насочено към износ на отбранителни материали – фирмите, които те управляват, трябваше вече да са станали обект на санкции, и да бъдат санкционирани сега. Ако Западът, или поне САЩ, бяха обявили нова серия сериозни санкции преди Женева, на Путин щеше да се наложи да се защитава, вместо да преговаря от позиция на относителна сила. Прилагането на подобни мерки преди Байдън да пристигне в Киев щеше да изпрати силно послание за подкрепа към Украйна и укор към Москва.
Визитата на Байдън дава на Съединените щати възможност да покажат солидарност с украинския народ. Едно посещение на Майдана би било особено трогателно и би подчертало факта, че сегашната криза се дължи на желанието на украинците да бъдат свободни – и на усилията на Путин да не им позволи това. /БТА/ /Асен Георгиев/

********************
б. изд.: Дейвид Креймър е президент на Фрийдъм Хаус (Freedom House). Той беше заместник-държавен секретар на САЩ за Русия и Украйна при администрацията на президента Джордж Буш-младши.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.

 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“