Действията на Русия – основание за прозападната позиция на България

| от |

Автор: Джонатан Алън, посланик на Великобритания в София (http://blogs.fco.gov.uk/jonathanallen/bg)

Паметникът на Цар Освободител се издига срещу Народното събрание. Наскоро реставриран, Царят с манифест с позлатени букви в ръка, е впечатляващ. Но бдителния му поглед и разположението му срещу парламента, символ на българската демокрация, му придава известна двузначност, още повече заради случващото се в Украйна.

Тази двузначност се наблюдава системно в най-новата история на България. През 1878 г. Русия е освободителка. През 1944 г., като съюзничка на Обединеното кралство, тя сваля от власт фашисткото правителство. Следват обаче 45 години на комунистическа репресия. В сравнение с бившите комунистически държава, България е може би страната с най-бавен и продължителен преход, което означава, че много овластени фигури, чиято лоялност не се е променила, са запазили влиятелните си позиции. Има хора, които изпитват носталгия по този период.

Много българи са свързани с Русия и руския народ чрез силни културни и лични връзки. За руснаците България отдавна е ваканционна дестинация, а сега и място за инвестиции в недвижима собственост. Търговските връзки са устойчиви, значителни, но не и преобладаващи: Русия е седмият по значение експортен пазар за България (първите шест са държави-членки на ЕС). Но Русия държи много от енергийните карти в България. Често чувам и чета, че в България има силни бизнесмени с икономически интереси и политическо влияние, които са свързани с Русия.

Всички фактори, предпоставящи към тази двузначност, могат да бъдат доловени както в разделението на общественото мнение в България спрямо Русия, така и във вътрешнопартийните различия. Една интересна графика, появила се наскоро в блога на Раул Рупарел от „Отворена Европа”, отразява отношението на държавите-членки на ЕС към санкциите срещу Русия. Тя показва България в крайна позиция, което е необичайно за нея предвид умерения ѝ подход.

dh_scale_2-500x300

Все пак ситуацията в Украйна е ясна. Само дни след изненадващото решение на президента Янукович да избяга от столицата, вместо да се изправи пред протестиращите, Русия разположи войски и окупира Крим, организира „референдум”, провел се без каквото и да е свобода, и промени собствената си конституция, за да може да анексира територията. С други думи, Русия завзе със сила част от европейска държава за по-малко време, отколкото е нужно да се купи къща.

Русия демонстрира незачитане на върховенството на закона и международната правна система. Стана ясно, че претекстът ѝ за действия е несъдържателен. ООН, ОССЕ и Съветът на Европа (организации, в които Русия членува) не откриха доказателства за наличието на каквато и да било агресия спрямо рускоговорящите малцинства в Украйна. Сега модела на Крим се прилага и в Източна Украйна, като контролираната от Кремъл руска телевизия подготвя пропагандната почва, за да обоснове евентуална военна намеса. Не може да има претенция, че Източна Украйна е част от Русия. Не е за вярване, че в ХХІ век в Европа се случва подобно нещо.

Като демокрации, страните-членки на Европейския съюз (и политическите партии с европейски ценности) трябва да се обединят и гласно да се обявят срещу руската агресия. Трябва ясно да покажем, че по-нататъшна ескалация няма да бъде толерирана и ще има икономически и политически последици. Трябва да работим заедно, за да убедим Русия да преустанови военния подход и да продължи дипломатическия диалог с украйнското правителство. Русия и страните, подписали Женевското споразумение от 17 април, трябва да подплатят думите си с дела и да използват влиянието си за деескалация на ситуацията в Източна Украйна и намаляване на напрежението. Държавите-членки на ЕС трябва да подберат правилния пакет от санкции в подкрепа на думите ни. Трябва също да вземем бързи мерки за освобождаване на нашите икономики от зависимостта от руски енергийни източници.

Не вярвам, че България трябва да се безпокои за последиците от санкциите. България има основателни притеснения в отделни сектори и трябва да продължава да търси гаранции, че партньорите ѝ го осъзнават. Тези притеснения се разбират и изслушват внимателно. Решения по подобни въпроси налагат съгласието на всички държави-членки, включително България.

Но дебатите по санкциите не трябва да прикриват ясното и недвусмислено послание, което ние, като демократични нации, вярващи във върховенството на закона, трябва да изпратим на руското правителство. България и балканските ѝ съседи са уязвими пред една агресивна Русия, която продължава да действа незаконно заради собствените си интереси. Солидарност и решимост сред държавите-членки на ЕС и НАТО, включително България, са нашата най-добра защита.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.