Де го Криско чука, де го СЕМ пука

| от |

Де го чукаш, де се пука!“ – казва поговорката за случаите, когато планираш или очакваш едно, а излиза съвсем друго.

Валидността на този фразеологизъм бе потвърдена и от коментарите след гневното писмо на зрителка до СЕМ във връзка с песента „Видимо доволни“ на Криско и Мария Илиева. Достатъчно бе регулаторът да обяви, че на база на сигнала ще осъществи проверка, че като наизскачаха цели плеяди от борци, чак свят да ти се завие. Но не борци примерно срещу назадничавия родителски контрол или срещу прекомерно строгите порядки в училище, мобилизирали на времето съпротивителните сили и на моето поколение. Не и срещу политиката на поредното правителство, нито пък – сакън! – срещу системата. Нароилите се бунтари се опълчват срещу… цензурата.

 Най-меко казано, нелепо е да се говори за цензура в страна, в която няма никакви прегради пред масовото опростачване, освен наложените от европейските норми и в немалка степен, уви, побългарени. В държава, в която властта си признава, че се разбира с хората тъкмо когато и защото са прости. „Не сме Северна Корея!“ – възкликна известен продуцент и тази реакция е типична за повечето противници на въображаемата цензура. Те са убедени, че забраните са нашенска приумица и патент на социализма. Кой да им каже, че когато през 1966 г. „Бийтълс“ в България все пак се слушаха, пееха и дори пускаха по радиото, излъчването на песните им беше забранено на цялата територия на САЩ. А в Лонгвил, щата Тексас, техни плочи дори бяха публично изгорени. И то даже не заради предизвикателни текстове, а заради изявлението на Джон Ленън, че ливърпулската четворка е по-популярна и от Исус Христос. При добро желание бунтарите биха могли да си припомнят поне закриването на Олимпиадата в Пекин през 2008 г., когато от песента на „Лед Цепелин“ Whole Lotta Love заради думите I`m gonna give you every inch of my love (Ще ти дам всеки инч от любовта си) беше махнат целият трети куплет. Тъкмо това е грижата за добрите нрави, чиито смисъл някои все се правят, че не разбират, защото никъде не бил записан черно на бяло.

При тези нагласи не е чудно, че във фокуса на недоволството най-често е СЕМ. Той е виновен, когато бездейства, но и когато действа. Когато закъснее, но и когато избърза. Когато си затваря очите, но и когато глобява. Виновен е дори, когато предприема нещо не по своя инициатива, а защото е сезиран. Критикува се на едро, без ни най-малка представа за  правомощията на регулатора. Без да се знае, че СЕМ не може да спира предаване, песен, филм или каквото и да е. И че той не е последна инстанция, наказателните му постановления подлежат на обжалване. А съдът понякога отменя глоба за телевизия, на чийто екран в гледано и от деца време известна сексоложка цветисто е инструктирала аудиторията как се прави фелацио. С мотив, че подобни демонстрации на плътска техника не скандализират обществото, защото неговият праг на чувствителност вече бил достатъчно висок. Това, разбира се, остава скрито за публиката, контрата и в тези случаи е у регулатора.

„Музиката не е възпитателен уред“ – каза в разгърналата се полемика Криско. Децата трябва да се възпитават в семейството и в училище.“ За тази своя песен той несъмнено е прав – тя не възпитава. Но тя формира. Дава пример за подражание, внушава модел за поведение. Представя секса като животински акт, в който „човешкото“ е само пиенето и друсането. Любовта тук отсъства не само като дума, но липсва и в контекста. Романтичният някога Съни бийч вече е Слънчака, сексът е пукане, а от момичето се иска да покаже как се мята, как го движи и как се бара.

Не само според Криско работа най-вече на семейството е да се изправи срещу мощното цунами на невъзпитаващата музика. Но как да го стори, като всеки трети брак се разпада, а в големите градове – дори всеки втори? И като се знае, че формирането на немалко от сегашните майки и татковци бе повлияно от най-първите след промените вълни на простотия и пошлост. Ако родителите са се възторгвали по „само да те гепна, дънките ш`ти цепна“ и „ох, банана, кеф ми става, щом го хвана“, трудно е да си представим, че ще насочват децата си към нещо, по-различно от сегашното пукане, мятане и баране.

 В тази ситуация едва ли най-доброто е обществото не просто да стои със скръстени ръце, но и да реагира срещу всеки опит нещо да се промени. Още повече, че в случая проблемът е не само в пошлостта на песента, но и – най-вече – в преценката на една телевизия, че тъкмо тя е подходящият поздрав за деца!? Това говори за извънредно ниското ниво на саморегулация в тази медия, и то когато пряко се нарушава законов текст, свързан с неподходящо за деца съдържание. Ето защо евентуалната санкция срещу такъв оператор може да звучи като цензура само в ушите  на онзи, който си представя демокрацията като система без каквито и да е правила.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Вижте победителя в Eco Drive Bulgaria 2017

| от chronicle.bg |

Между 16 и 18 юни се проведе второто по рода си състезание Eco drive България 2017г. В организираното събитие се включиха 30 участници, които в екипи от по 2 човека, управляваха общо 15 автомобила. Според регламента победител във всяка една от категориите стана този, който е изразходил най-малко Енергия (гориво в литри или ел.енергия) спрямо теглото на конкретния автомобил.

Автомобилите бяха разделени на следните групи:

1. Автомобили с алтернативни горива- пропан- бутан или метан.
2. Електромобили и хибридни автомобили.
3. Автомобили с конвенционални горива- бензин или дизел.

Участниците преминаха за три дни маршрута от около 550 км от София до Арбанаси, Арбанаси – Пловдив, Пловдив – София.

След края на състезанието техническата комисия окончателно премери разхода на автомобилите за целия пробег. С най-добър разход и за най-икономичен автомобил беше обявен електрическият КИА Соул, който измина 554 км със завиден разход от 6.91л за целия пробег. КИА Соул получи наградата за най-екологичен и икономичен автомобил.

Соул бе представен от Киа Моторс през април 2015 като първият корейски изцяло електрически модел с нулево ниво на вредни емисии. От няколко месеца на пазара е усъвършенствана версия на модела – Батерията на KIA Soul EV 2018 e с увеличена енергийна плътност и капацитет за съхранение на енергия, което резултира в 18% по-голям пробег до 250 км с едно зареждане. В допълнение за по-добра ефективност, моделът е оптимизиран с аеродинамична предна решетка и подобрена регенеративна спирачна система.

През 2015г. стартира и пилотният проект на компанията Yellow Taxi с КИА Соул, който в момента оперира като първото редовно електрическо такси в София. От Yellow планират увеличаване на елелектромобилния си автопарк.

Част от зелената политика на КИА Моторс България е изграждането на мрежа от електростанции на територията на страната. Към момента електростанции с безплатен заряд са монтирани пред търговско-сервизния комплекс на КИА в София, Таксиметрова компания Йелоу 333, България Мол, Булстрад АД – централен офис, централния офис на Дарик радио и Националният дворец на културата (НДК).

 
 

Гъзи, бузи, буцуни: мина ли времето на „Ъпсурт“?

| от chronicle.bg |

Феновете на Ъпсурт чакат всеки техен летен хит с нетърпение. И нормално.

Не сме забравили как драскахме листото на марихуаната и текста на „Нон-стоп“ в тетрадките си през 1999 г. Не сме забравили и как целият български народ се напомпа с национална гордост от това, че шкембето в неделя сутрин бе възпято. Никога преди това музиканти или поети не бяха издигали на пиедестал шкембе чорбата и рефренът на „Неделя сутрин“ завинаги влезе в езиковата артилерия на българите. Може и да имаше леко шокирани индивиди от старата генерация, която не можеха да преглътнат текста на „Хвани ме за тръбата“. Но пък и ние вече отричахме „Щурците“ и „Диана експрес“. И „Ъпсурт“ бяха символ на борбата между две поколения.

През 2001-ва всички пеехме с тях и Васко Найденов „нон стоп масури има ли луди питай Тони Джи. Чекай малко скъпа, давай салати. Колко нестандартен съм, питай Кати.“. Ъпсурт се катереха нагоре към сърцата на хората и изобщо нямаше изглед да спрат.

Албумът им „PopFolk“ от 2003-та не беше най-силния момент в творчеството им, но след това дойде 2005 г. и цяла София вибрираше в порочността на „3 в 1″. Всеки има свой личен спомен с фразата „мацки винаги има жадни, с майни имаме малки тайни. Южни душици непослушни, морски и софиянки. Две отворени дърти чанти, отварям – скърцат панти. Неочаквана комбинация, не 3, а 2 в едно – фелацио.“ Дори не можем да си представим колко бири са се изпили на тази песен, колко неща са се изпушили и колко хора са се забили, докато са я слушали.

Изобщо 2005-а бе златна година за Ъпсурт. Тогава Хазарта изпя „жълти зъбки и нерви лабави, не гепи кабели, гепи кабари/ Като стрида в маршрутките, аз съм сам в държавата на проститутките“ в парчето „Колега“ и всички пяхме с него. Песента неслучайно бе определена за химн на народа. Същата година се роди и сингъла „И твойта майка също“ с Белослава, който стана част от саундтрака на едноименния филм. И всички бяхме горди.
Текстовете на „Ъпсурт“ бяха поезия висша категория. В лириката им бъкаше от препратки, които караха хората да си задават въпроси. Беше необходимо леко интелектуално усилие, за да разбереш, че хората не звънят по телефона с фонокартите си в тоалетната. С всеки техен пореден албум, стилът на изразяване в текстовете се подобряваше мощно и Ъпсурт се превърнаха в икони.
След известен период на творческо затишие, „Ъпсурт“ се завърнаха на бял кон с „Ослушай се“ през 2013-та и сингълът им отново кънтеше във всички барове. Освен яките мацки, въртящи крака на пилон, в песента отново имаше запомнящи се фрази и социална нишка, макар и тя да не можеше да се мери с „Колега“.
И като отново стана дума за „Колега“… може би е време да чуете новата песен на Ъпсурт:

Мдам. Никога няма да спрем да обичаме „Ъпсурт“, както никога няма да спрем да харесваме захарен памук, макар че знаем, че е вреден, а не е и толкова вкусен. Пораснахме с техните рими, говорим с техни думи и никога няма да ги оплюем с чисто сърце. Освен това, още утре по улиците ще минават кабриолети, от които ще кънти „Големо дупе, мамо, ме гони, големо дупе“. И в морските барове много пияни хора ще пеят „Гъзи бузи буцуни буцуни гъзи бузи“.

Но трябва да признаем, че този път „Ъпсурт“ не са се постарали. И опасно се въртят около границата, която дели техния хип-хоп от този на Криско бийтс. А ако я прекрачат, отиваме „дома на бира и миш-маш“ и си режем вените.

 
 

Какво ни очаква на A to Jazz

| от chronicle.bg |

Остават по-малко от две седмици до срещата ни с А to JazZ 2017 в Южен парк II.

Освен музикалната програма, събитието ще предложи разнообразие от активности, като пъстрия арт-базар, специалния A to JazZ & Rush щанд с официален мърчандайз, детска образователна програма A to JazZ KIDS и вълнуващите джем сешъни, които традиоционно се провеждат всяка вечер след фестивалната програма.

Няма как да объркате арт-базара на А to JazZ, защото той се отличава с най-пъстрите и креативни творчески идеи, дело на български творци и концептуални марки. И тази година базара ще събере разнообразие от изложители, предлагащи на всеки възможността да отнесе със себе си цветно късче преживяване.

Най-верните фенове на фестивала пък могат да намерят специалния A to JazZ & Rush щанд, на който ще се предлага официалният мърчъндайз на фестивала, изработен от италианския дизайнер Марио Гуалиели, познат на аудиторията като Brus.

Следвайки една от основните мисии на А to JazZ, a именно възпитание на децата и младежите в една по-добра музикална и емоционална среда, на 8-ми и 9-ти юли във фестивалния Южен парк II ще се проведе oбразователната програма A to JazZ KIDS. Най-малките любители на музиката ще имат възможността да опознаят основите на това изкуство, като ритъм и мелодия, облечени в забавни детски игри, приказки и истории.

Програмата ще включва интерактивния концерт „Приказки за джаза”, в който ще бъде представена историята на джаза, най-популярните инструменти в него, тяхната технология на звукоизвличане, както и много интересни и популярни джаз пиеси. Заедно с това, ще бъде представен и уъркшопът “Латино джаз“, който ще запознае децата с появата на едно от най-популярните течения в джаза, съпроводено с много танци и игри.

Разбира се, няма как да подминем и традиционните джем сешъни, които са неизменна част от А to JazZ. Тази година Havana Club Jam Sessions ще се проведат след края на всеки фестивален ден от 23:00 часа на открито в бар Caché, който се намира в непосредствена близост до фестивалния парк. Водещите на музикалните вечери ще са българските джаз звезди Михаил Йосифов, Вили Стоянов и Димитър Льолев, като към тях ще се присъединят Стоян Янкулов – Стунджи, Васил Спасов, Наско Попов, Митко Шанов, Борислав Петров и Милен Кокошаров. Всички те ще се впуснат в една вълнуваща музикална импровизация, в която смело ще предизвикват в джазово надсвирване хедлайнерите на A to JazZ.