Датата 10 август и Майкъл Джаксън

| от | |

В света на популярната музика и в този на шоубизнеса има едно име, сред чиито синоними са думите успех, рекорд, ненадминат и прочее. Това е Кралят на попа – Майкъл Джаксън. Датата 10 август спокойно може да бъде определена като бележита в неговите кариера и живот.

През 1979 г., 19 дни преди Майкъл да навърши 21 години, точно на 10 август е издаден първият му солов албум „Off The Wall“. Албумът е продуциран от Майкъл и небезизвестният Куинси Джоунс. Двамата се запознават на снимачната площадка на филма „The Wiz“, в който Кралят на поп музиката си партнира с Даяна Рос.

Звукозаписните сесии се провеждат между декември 1978 и юни 1979 г. По време на работата по „Off The Wall“, Джаксън си сътрудничи с редица автори и изпълнители, сред които Пол Макартни, Стиви Уондър и Род Темпъртън.

Издадени са пет сингъла от албума. Три са клипирани. Три са и песните, които Майкъл е написал сам, включително и водещият и сертифициран с платинен статус „Don’t Stop ‘Til You Get Enough“.

Освен изключително успешен първи албум и заявка за бъдещо сътрудничество между Майкъл Джаксън и Куинси Джоунс, „Off The Wall“ представя Майкъл като пораснала суперзвезда, готова да бъде коронована за Крал на поп музиката. През 1980г., Майкъл печели три статуетки на Американските музикални награди, грабва две награди по време Музикалните награди „Билборд“, както и „Грами“ в категория „Най-добро мъжко R&B изпълнение“.

„Off The Wall“ е сертифициран с 8 пъти мулти-платинен статус. През 2008г. „Off The Wall“ e официално въведен в Grammy Hall of Fame.

Успехът е огромен, но недостатъчен за Майкъл Джаксън и обещава още по-големи постижения със следващия си албум. Той заявява, че иска с композирани от него песни ще се превърне в „най-голямата звезда на планетата”, но тези му амбиции са посрещнати и приети с насмешка. Никой не подозира, какво ще се случи само няколко години по-късно.

Едва ли някой е предполагал, че вторият му солов албум „Трилър” (1982) ще се превърне в най-успешния и най-продавания солов албум на всички времена. Феномен, останал ненадминат и до днес. „Трилър” разбива рекорд след рекорд с всяка изминаваща седмица. Той печели на Майкъл Джаксън невижданите дотогава осем награди „Грами” (за една вечер), задържа се в топ 10 на Billboard 200 цели 87 седмици, като 37 от тях е на първо място. „Джаксън манията” вече е факт. Но за „Трилър“ – през ноември, когато ще се навършат 32 години от издаването му.

Отново на 10 август, но през 1985, Майкъл се превръща в собственик на огромен музикален каталог с над 4000 композиции. В каталога ATV са включени и 251 песни на The Beatles, както и хитове от Pat Benatar, Little Richard, The Pointer Sisters and The Pretenders.

Преговорите протичат в продължение на 10 месеца и Майкъл Джаксън плаща сумата от 47 500 000$, за да придобие правата върху песните. В знак на признателност за помощта, която му оказват по време на „сделката Бийтълс“, Майкъл Джаксън възнаграждава адвоката си Джон Бранка и мениджъра си Франк Дилео с по един Ролс Ройс.

Тази историческа бизнес сделка слага край на десетгодишното приятелство между Краля на попа и Пол Макартни. По ирония на съдбата, Пол Макартни е изигрва водеща роля за това, Майкъл да се насочи към този бизнес, без да подозира, че това ще го засегне лично. По време на записите на дуета „Say Say Say“ на двете легенди, Джаксън остава в дома на Пол и съпругата му Линда. По време на една от вечерите, Макартни показва на Майкъл каталога с всички песни, на които той притежава издателските права и пояснява, че бизнесът с издаване на музика е изключително доходоносен. Тогава Майкъл му отговаря, че един ден ще притежава правата върху песните на Бийтълс. „Чудесно! Добра шега“, засмял се Макартни.

Пол Макартни губи собственост върху правата на песните си през 1969г. Възможностите да си върне правата са били почти никакви, поради високите офертни цени.

Майкъл бързо въвежда новата си покупка в действие и скоро след финализирането на сделката продава песента „Revolution“ на Джон Ленън за реклама на обувки „Nike“.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Истинският Париж през погледа на гениите

| от Дилян Ценов |

 Париж – мястото, което не може да бъде сложено в никакви рамки. Не можеш да опишеш Париж. В този град всеки ще намери онова, от което се нуждае – така е било и така ще бъде винаги.

Магията там е навсякъде – в кварталите с тесните улички, познали падението и възхода, в големите булеварди, в спокойните води на Сена и под нейните мостове. Тя е в нощния мрак, който те изкушава да захвърлиш задръжките и страховете.  Париж е копнежът, който всички носим в себе си.

Но в последните три години обликът на града се промени под влиянието на тероризма. Атаките, на които все по-често става мишена, са удар по всички ценности, зад които той стои вече столетия наред. Страхът лесно измества фокуса на населението, и превръща Париж в опасно място, свързвано със заплахи за нови атентати. И се оказва много лесно  да забравим, че именно в Париж живеят и творят легенди като Едит Пиаф, Ив Сен Лоран, Жан Кокто, Оноре дьо Балзак, Виктор Юго, Хемингуей, Фицжералд и още стотици. Забравяме, че Париж е и винаги ще бъде град на творческата свобода и  вдъхновение за артистите, писателите, художниците на всяка епоха.

За него Фридрих Ницше казва: „Хората на изкуството имат един дом в Европа и това е Париж“.

Замисляли ли сте се защо атмосферата му не може да остави никого равнодушен? Кое е преходното и кое непреходното в този град? Как да продължим да гледаме на него като на люлка на изкуствата и културата?

Може би най-добрият подход в тази насока е ретроспекцията. Изкуството е онова, което запечатва истинския облик на града. Личностите, които едновременно черпят сили от града, но и създават образа му – те са Париж и той е тях. Французи или не, градът ги приема, както винаги ще приема всички хора на изкуството.

Нашата галерия ще ви припомни истинския Париж, защото един поглед назад във времето понякога върши учудващо добра работа.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Какво да очакваме от новия сезон на сериала „Короната“?

| от chronicle.bg |

 Амбициозният проект на Netflix с рекорден бюджет (над 100 млн. долара), историческата драма „Короната“, се нарежда сред най-добрите заглавия в телевизията за последния телевизионен сезон. Сериалът спечели 2 статуетки „Златен Глобус“, беше номиниран в 12 категории за награда БАФТА, и се спряга за един от фаворитите на таздгодишните награди Еми през есента.

Феновете вече с нетърпение очакват втория сезон през ноември.

Сюжетът на първия сезон обхващаше периода от 1951-ва до 1955-а и на фокус бяха първите години от управлението на кралица Елизабет II. Вторият сезон ще се концентрира върху образите на принц Филип и принц Чарлз. Разбира се, кралицата отново ще бъде в центъра, но ще виждаме повече от мъжете в живота й.

„Ще се фокусираме върху принц Чарлз, неговото детство и образование, както и върху принц Филип и личната му биография. Сложността на образа му е душата на втория сезон. Намирам го за много интересна личност.“ – това заявява Питър Морган, създател на хитовата поредица. През годините е имало много спекулации и слухове относно интимните връзки на херцога на Единбург. Дали те ще бъдат застъпени в сюжета, Морган поне засега отказва да разкрие. Актьорът Пат Смит, който влиза в ролята на принц Филип казва за The Hollywood Reporter: „Ще научите много за миналото на прин Филип във втория сезон. Истината е, че той е имал много „лудо“ минало и ние го описваме в детайли.“

the-crown-julian-broad-ss06
По-голямата част от актьорският състав ще остане същата. Клеър Фой ще играе кралица Елизабет II, Мат Смит – принц Филип, Ванеса Кирби –  принцеса Марагрет и Виктория Хамилтън ще бъде кралицата-майка. По всяка вероятност няма да видим Джон Литгоу като Уинстън Чърчил във втория сезон. В ролята на министър-председател ще влезе Джеръми Нортън (Антъни Идън, който поема властта след оставката на Чърчил).

И в този сезон в ролята на кралица Елизабет II влиза Клеър Фой. Но за последен път. Проектът на Netflix ще бъде дългосрочен и по неофициална информация ще обхваща шест сезона, което значи, че ще видим кралица Елизабет във всички етапи на нейното управление.

Действието този път ще се развива в продължение на почти десет години и върховата точка е 1964-та.  „Мисля, че в момента, в който достигнем до 1963-та и 64-та, няма да можем да използваме Клеър Фой, без да прибягваме до абсурден грим, за да не изглежда млада. Просто не можем да променим факта, че е млада.“ Морган планира скок във времето между втори и трети сезон и един между четвърти и пети, което по всяка вероятност ще наложи промяна в състава повече от веднъж.

the-crown-netflix-release
Британският елит ще срещне американския в лицето на Джон Кенеди и неговата съпруга Джаки. В ролите влизат Майкъл Хол и Джоди Балфур. Двете години, в които Кенеди е президент, влизат в периода, в който се развива действието, което означава, че встъпването му в длъжност, първата му вечеря в Бъкингамският дворец през 1961 и убийството му могат да бъдат застъпени в сюжета. Все още не е ясно до каква степен.

Ново попълнение в актьорския състав ще бъде Матю Гуд, познат на публиката от шедьовъра на PBS „Имението Даунтън“. Там той играе втория съпруг на аристократичната лейди Мери Кроули, а в „Короната“ ще се превъплъти в ухажора на принцеса Маргарет, лорд Суонтън, който впоследствие става неин съпруг.

Все още не е обявена официална дата, на която сезонът ще стартира, макар че по непотвърдена информация става дума за началото на ноември. По това време на годината се появи първият сезон.

Когато и да се случи това, можем да бъдем сигурни, че вторият  сезон на поредицата ще оправдае очакванията – поне всички предпоставки за това са налице.