Да залепиш словото

| от Цвети Иванова |

Когато бях малка, в живота ми имаше три чудовища. Страховитият заек генерал Рана от ужасяващото анимационно „детско“ Water Ship Down, един тиранозавър от друго манга детско и бабата на Моника. Последната беше възпитателка в детската градина с къса, бяла коса и яркосини очи, която веднъж реши, че е много възпитателно на молбата ми да отида до тоалетната по време на следобедния сън, да отговори с шамар със засилка по бедрото. Червената следа на крака ми се мултиплицира в детското ми съзнание и остави парещ белег извън тялото.

Вчера друга възпитателка в друга детска градина е залепила с тиксо устата на дете, което не е спазвало правилата и е говорило по време на занимания по рисуване, грънчарство, икебана или каквото правят четиригодишните в детските градини. След сигнал на майка на едно от децата, присъствали на странното наказание, възпитателката е обяснила, че лепенката е била символично наказание. Така е, залепването на устата не причинява физическа болка, както един шамар, но точно там е и проблемът на тази санкция. В символичното.

Заковаването на словото е спусъкът, чието дърпане може да доведе до дълбоки и непоправими следи – в детето, в семейството, в обществото. Запушването на устата няма само практически ефект, а именно спиране на говоренето. То има сериозна смислова тежест. „Ако не спазваш правилата, няма да можеш да говориш“. Цяло направление в психотерапевтичната практика се бори с последствията от това послание. Индивидуалната психоаналитична психодрама за деца и юноши работи с инхибирани деца и младежи, които не могат да вербализират чувствата и емоциите си, вследствие на което редица физически и психологични симптоми избуяват като гъби след дъжд. А една възпитателка в детска градина с един жест срива цялата философия на психолози и терапевти, които се борят със зъби и нокти да уравновесят разбутаната детска психика.

Наказанието, което възпитателката е избрала за непослушното хлапе, за съжаление перфектно се вписва в културата на обществото ни – културата на мълчанието. Мълчанието, с което удостояваме виковете, говорещи за домашно насилие у съседите, мълчанието, което демонстрираме към наглостта на някои институции, мълчанието, което практикуваме, когато пред очите ни таксиметрови шофьори бият полицаи, които бият пияни хора, които бият трезви хора, които засичат таксиметрови шофьори, които…

Темата за правилното отношение към децата е голяма и богато нюансирана. Естествено, децата могат да бъдат дразнещо непоносими, непослушни, невъзпитани и агресивни. И особено когато са тридесет в една стая, това може да бъде подлудяващо. Хората, които се грижат за тях, следва зорко да пазят авторитета си, ако не искат да бъдат завлечени в дискурса на детската лигня. Но „символичните“ наказания като залепяне на тиксо на устата, са меко казано педагогически грешни. Те са порочни и опасни и имат последици на символично равнище. Които, вярвам, са по-значими от онези, които оставя един здрав, балкански шамар.

Защото децата трябва да бъдат наказвани, но те трябва да бъдат и чувани. Липсата на чуваемост ерозира самите устои на психичното здраве. Но това възпитателките от едно поостаряло поколение не го знаят. А нови такива няма.

Специалността „педагогика“ е най-нежеланата специалност в Софийския университет. Публична тайна е, че педагогика записват само неуспели социолози или психолози, които влизат в тази специалност заради нисък бал и след един, два курса, обичайно се прехвърлят в друга специалност. Или дори да завършат педагогика, след това започват да се занимават с нещо по-престижно, по-високоплатено и не толкова срамно. Тъй като и завършването на специалност „педагогика“ е едно от поредните неща, за които се говори тихичко, под сурдинка, с доза срам. Както се говори за депресията. И за тревожността. И за тъгата. И за насилието. И за травматичните детски спомени, наблъскани на дъното на лимбичната ни система.

А това ни уврежда. Защото сме хора и при нас всичко се случва през словото.

 
 

Мадрид поиска на заем от Париж името „Град на любовта“

| от chronicle.bg, По БТА |

Мадрид, където хората с различна сексуална ориентация празнуват цяла седмица с Уърлдпрайд, поиска от Париж на заем името „Град на любовта“ и го получи, съобщи АФП. Кметът на Париж Ан Идалго отговори утвърдително на искането на мадридчани.

Жители на Мадрид се обърнаха с това искане към Града на светлината във видео, разпространено от кметството в социалните мрежи, с подкрепата на кмета Мануела Кармена. „Ти винаги си бил град на влюбените . . . Искам да те помоля да ни дадеш на заем името си и да стана Мадрид, столица на любовта“ – казват различни хора във видеото.

„Няма значение кого обичаш, Мадрид те обича, искаш ли да ни дадеш на заем това красиво име, което ти принадлежи – столица на любовта?“ – пита накрая Мануела Кармена.

„Скъпа Мануела Кармена, скъпи приятели на Мадрид, Париж Ви обича и споделя с вас името град на любовта“ – написа Ан Идалго в Туитър.

Испанската столица от петък е изпъстрена със знамена с цветовете на дъгата за 8-дневния празник на гей гордостта. Той ще приключи в събота с голям парад.

 
 

Фондацията на Салвадор Дали ще обжалва решението за ексхумацията му

| от chronicle.bg, по БТА |

Фондацията „Гала- Салвадор Дали“ ще обжалва решението на първоинстационния мадридски съд за ексумацията на тленните останки на художника във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщава агенция ТАСС.

Ищцата Пилар Абел пожела да бъдат извършени ДНК тестове от биологичен материал на твореца, за да докаже, че той е неин биологичен баща.

От фондацията подчертаха, че се подготвя иск, за да не бъде допусната ексхумацията и да бъде отменено решението на мадридския съд на по-горна инстанция. Наети от нея юристи работят над необходимите документи. Обжалването ще бъде внесено в съда в близките дни.

Родената през 1957 година в каталунския град Жирона Пилар Абел твърди, че Салвадор Дали е неин баща. От 2007 година тя води дела за установяване на неговото бащинство. Нейната майка имала тайна връзка с художника в малкото испанско селце Порт Лигат.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас

 
 

Хари Потър навърши 20 години

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Потър навърши 20 години, тъй като първата книга от поредицата за детето магьосник „Хари Потър и Философския камък“ беше публикувана на 26 юни 1997 година, съобщи в. „Дейли мирър“.

За две десетилетия сиракът с белег на челото измина дълъг път от килера под стълбите на ул. „Привит драйв“ 4 до франчайза на стойност почти 24,5 милиарда щатски долара.

Освен в книгите, филмите и тематичните паркове, любимецът на Хогуортс размаха магическа пръчка и в Уест енд в Лондон. Пиесата „Хари Потър и Прокълнатото дете“ спечели безпрецедентните 9 награди „лорънс Оливие“. Има и успешен сайт „Потърмор“, търговски артикули и, разбира се, втори спин-оф на „Фантастични животни“ с Еди Редмейн в главната роля, който скоро ще излезе в кината.

„Смятам,че може да очаквате внуците Ви да се редят на опашка, за да гледат новите филмови адаптации след 50 години и повече“, каза Джон Грейнджър, който е автор на книга за поредицата и пише докторантура за героя.

„Когато хората говорят за популярна литература след 100 години, те ще наричат това века на Джоан К. Роулинг, както в наши дни говорим за епохата на Дикенс. Имайки предвид, че „Уорнър брадърс“ притежават правата на адаптациите, смятам, че ще виждаме такива, както и спин-офи, дори след като Роулинг не е сред нас“, добави той.

„Книгите са изпълнени с приключения и обрати. Наскоро направихме проучване и Хари Потър отново беше най-предпочитан при 16 до 24-годишните. Причините бяха забележителни. Една от основните беше, че книгите показват, че няма нищо лошо да бъдеш различен и да водиш вътрешна борба с чувствата си. Те съдържат онзи елемент за тийнейджърите, които воюват срещу злото, но след това се обръщат към проблеми от истинския живот. Книгите говорят директно на децата и младежите“, каза Сю Уилкинсън, директор на благотворителна читателска организация.

Самата история как е създаден Хари Потър, е почти магическа. Джоан К. Роулинг била самотна майка на помощи. Идеята за Хари й дошла, докато чакала закъсняващ влак през 1990 г. Тя започнала да пише всеки ден в две квартални кафенета в Единбург. През 1995 г. изпратила първия ръкопис на 12 издатели, но получила само откази. Година по-късно обаче, писателката имала късмет. Издателство „Блумсбъри“ харесало историята, следвайки съвета на Алис Нютън – 8-годишната дъщеря на един от шефовете. Те издали първите 1000 копия на 26 юни 1997 г. и бързо осъзнали, че трябват още. След 5 години Джоан К. Роулинг спечелила почти 306 милиона щатски долара, а днес състоянието й е над 772 милиона долара.

Умението й да надгражда възрастовата граница на поредицата заедно с това на читателите й, се оказа печелившо. Ако първата книга бе насочена основно към 8-годишните, последната прикова интереса на по-големи тийнейджъри. Темите ставаха по-мрачни, чувствата по-сложни, а насилието по-явно.

Вероятно също толкова важен е и умелият начин, по който 51-годишната Джоан К. Роулинг привлече и двата пола. Хари е от мъжки пол, защото писателката осъзнала, че малките момчета не четат за малки момичета.

След като историите станаха по-мрачни, „Блумсбъри“ публикуваха книгите с корици за възрастни, за да заяви, че вече адресатите са и от различно поколение, освен от различни полове.

Джоан К. Роулинг отказа да се обвърже с фирми, които според нея щяха да злоупотребят с Хари Потър или не се вписваха в собствените й убеждения, като „Макдоналдс“.

Според Джулиан Харисън, куратор на изложбата „Хари Потър: История на магията“ в Британската библиотека, има още един фактор за успеха на героя. Това е, че някои от историите в книгите, са заимствани от митове и легенди, които вече познаваме, като съществуването на еднорозите.

„Историите изглеждат свежи, но може да се каже, че ни е генетично заложено да ги харесваме. Това е гениално“, каза той

 
 

Какво се случва със Зейн Малик?

| от chronicle.bg, по БТА |

Зейн Малик отмени планираните си концерти в Япония, като феновете ще получат обратно парите за купените билети.

Изпълнителят на хита „Still Got Time“ трябваше да изнесе няколко концерта в Япония миналата седмица, които бяха отменени през януари поради негови ангажименти със звукозаписи. Сега става ясно, че Зейн отменил концертите, защото иска те да са част от планирано световно турне. Концертите вече се пренасрочени за по-късни дати.

24-годишният Малик напусна бандата „Уан дайрекшън“ през 2015 г., за да започне соло кариера. Той обаче имаше малко изяви като соло изпълнител поради психични проблеми, свързани с тревожност. По-рано този месец Зейн увери феновете, че се е научил да се справя по-добре с тези проблеми.