Да залепиш словото

| от Цвети Иванова |

Когато бях малка, в живота ми имаше три чудовища. Страховитият заек генерал Рана от ужасяващото анимационно „детско“ Water Ship Down, един тиранозавър от друго манга детско и бабата на Моника. Последната беше възпитателка в детската градина с къса, бяла коса и яркосини очи, която веднъж реши, че е много възпитателно на молбата ми да отида до тоалетната по време на следобедния сън, да отговори с шамар със засилка по бедрото. Червената следа на крака ми се мултиплицира в детското ми съзнание и остави парещ белег извън тялото.

Вчера друга възпитателка в друга детска градина е залепила с тиксо устата на дете, което не е спазвало правилата и е говорило по време на занимания по рисуване, грънчарство, икебана или каквото правят четиригодишните в детските градини. След сигнал на майка на едно от децата, присъствали на странното наказание, възпитателката е обяснила, че лепенката е била символично наказание. Така е, залепването на устата не причинява физическа болка, както един шамар, но точно там е и проблемът на тази санкция. В символичното.

Заковаването на словото е спусъкът, чието дърпане може да доведе до дълбоки и непоправими следи – в детето, в семейството, в обществото. Запушването на устата няма само практически ефект, а именно спиране на говоренето. То има сериозна смислова тежест. „Ако не спазваш правилата, няма да можеш да говориш“. Цяло направление в психотерапевтичната практика се бори с последствията от това послание. Индивидуалната психоаналитична психодрама за деца и юноши работи с инхибирани деца и младежи, които не могат да вербализират чувствата и емоциите си, вследствие на което редица физически и психологични симптоми избуяват като гъби след дъжд. А една възпитателка в детска градина с един жест срива цялата философия на психолози и терапевти, които се борят със зъби и нокти да уравновесят разбутаната детска психика.

Наказанието, което възпитателката е избрала за непослушното хлапе, за съжаление перфектно се вписва в културата на обществото ни – културата на мълчанието. Мълчанието, с което удостояваме виковете, говорещи за домашно насилие у съседите, мълчанието, което демонстрираме към наглостта на някои институции, мълчанието, което практикуваме, когато пред очите ни таксиметрови шофьори бият полицаи, които бият пияни хора, които бият трезви хора, които засичат таксиметрови шофьори, които…

Темата за правилното отношение към децата е голяма и богато нюансирана. Естествено, децата могат да бъдат дразнещо непоносими, непослушни, невъзпитани и агресивни. И особено когато са тридесет в една стая, това може да бъде подлудяващо. Хората, които се грижат за тях, следва зорко да пазят авторитета си, ако не искат да бъдат завлечени в дискурса на детската лигня. Но „символичните“ наказания като залепяне на тиксо на устата, са меко казано педагогически грешни. Те са порочни и опасни и имат последици на символично равнище. Които, вярвам, са по-значими от онези, които оставя един здрав, балкански шамар.

Защото децата трябва да бъдат наказвани, но те трябва да бъдат и чувани. Липсата на чуваемост ерозира самите устои на психичното здраве. Но това възпитателките от едно поостаряло поколение не го знаят. А нови такива няма.

Специалността „педагогика“ е най-нежеланата специалност в Софийския университет. Публична тайна е, че педагогика записват само неуспели социолози или психолози, които влизат в тази специалност заради нисък бал и след един, два курса, обичайно се прехвърлят в друга специалност. Или дори да завършат педагогика, след това започват да се занимават с нещо по-престижно, по-високоплатено и не толкова срамно. Тъй като и завършването на специалност „педагогика“ е едно от поредните неща, за които се говори тихичко, под сурдинка, с доза срам. Както се говори за депресията. И за тревожността. И за тъгата. И за насилието. И за травматичните детски спомени, наблъскани на дъното на лимбичната ни система.

А това ни уврежда. Защото сме хора и при нас всичко се случва през словото.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.