Да залепиш словото

| от Цвети Иванова |

Когато бях малка, в живота ми имаше три чудовища. Страховитият заек генерал Рана от ужасяващото анимационно „детско“ Water Ship Down, един тиранозавър от друго манга детско и бабата на Моника. Последната беше възпитателка в детската градина с къса, бяла коса и яркосини очи, която веднъж реши, че е много възпитателно на молбата ми да отида до тоалетната по време на следобедния сън, да отговори с шамар със засилка по бедрото. Червената следа на крака ми се мултиплицира в детското ми съзнание и остави парещ белег извън тялото.

Вчера друга възпитателка в друга детска градина е залепила с тиксо устата на дете, което не е спазвало правилата и е говорило по време на занимания по рисуване, грънчарство, икебана или каквото правят четиригодишните в детските градини. След сигнал на майка на едно от децата, присъствали на странното наказание, възпитателката е обяснила, че лепенката е била символично наказание. Така е, залепването на устата не причинява физическа болка, както един шамар, но точно там е и проблемът на тази санкция. В символичното.

Заковаването на словото е спусъкът, чието дърпане може да доведе до дълбоки и непоправими следи – в детето, в семейството, в обществото. Запушването на устата няма само практически ефект, а именно спиране на говоренето. То има сериозна смислова тежест. „Ако не спазваш правилата, няма да можеш да говориш“. Цяло направление в психотерапевтичната практика се бори с последствията от това послание. Индивидуалната психоаналитична психодрама за деца и юноши работи с инхибирани деца и младежи, които не могат да вербализират чувствата и емоциите си, вследствие на което редица физически и психологични симптоми избуяват като гъби след дъжд. А една възпитателка в детска градина с един жест срива цялата философия на психолози и терапевти, които се борят със зъби и нокти да уравновесят разбутаната детска психика.

Наказанието, което възпитателката е избрала за непослушното хлапе, за съжаление перфектно се вписва в културата на обществото ни – културата на мълчанието. Мълчанието, с което удостояваме виковете, говорещи за домашно насилие у съседите, мълчанието, което демонстрираме към наглостта на някои институции, мълчанието, което практикуваме, когато пред очите ни таксиметрови шофьори бият полицаи, които бият пияни хора, които бият трезви хора, които засичат таксиметрови шофьори, които…

Темата за правилното отношение към децата е голяма и богато нюансирана. Естествено, децата могат да бъдат дразнещо непоносими, непослушни, невъзпитани и агресивни. И особено когато са тридесет в една стая, това може да бъде подлудяващо. Хората, които се грижат за тях, следва зорко да пазят авторитета си, ако не искат да бъдат завлечени в дискурса на детската лигня. Но „символичните“ наказания като залепяне на тиксо на устата, са меко казано педагогически грешни. Те са порочни и опасни и имат последици на символично равнище. Които, вярвам, са по-значими от онези, които оставя един здрав, балкански шамар.

Защото децата трябва да бъдат наказвани, но те трябва да бъдат и чувани. Липсата на чуваемост ерозира самите устои на психичното здраве. Но това възпитателките от едно поостаряло поколение не го знаят. А нови такива няма.

Специалността „педагогика“ е най-нежеланата специалност в Софийския университет. Публична тайна е, че педагогика записват само неуспели социолози или психолози, които влизат в тази специалност заради нисък бал и след един, два курса, обичайно се прехвърлят в друга специалност. Или дори да завършат педагогика, след това започват да се занимават с нещо по-престижно, по-високоплатено и не толкова срамно. Тъй като и завършването на специалност „педагогика“ е едно от поредните неща, за които се говори тихичко, под сурдинка, с доза срам. Както се говори за депресията. И за тревожността. И за тъгата. И за насилието. И за травматичните детски спомени, наблъскани на дъното на лимбичната ни система.

А това ни уврежда. Защото сме хора и при нас всичко се случва през словото.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Българският сателит BulgariaSat-1 се подготвя за излитане в космоса

| от chronicle.bg |

Първият български геостационарен комуникационен сателит BulgariaSat-1 приключи успешно всички основни процедури по монтажа и тестването от компанията Space Systems/Loral (SSL) в Пало Алто, Калифорния. В момента се извършва подготовка за транспортирането на сателита до площадката за изстрелване в Кейп Канаверал, съобщиха от компанията България Сат, цитирани от БТА.

Когато бъде изстрелян, сателитът ще бъде позициониран в орбита на 36 000 км над Земята, осигурявайки директно до домовете телевизионни и комуникационни услуги на Балканите и в други европейски региони.

Преди да започнат подготовката по транспортирането, инженерите на SSL и България Сат са направили финални проверки на BulgariaSat-1, включително тест, предназначен да симулира разгръщането на слънчевите панели на сателита в среда с нулева гравитация, финална интеграция и проверка на антените на сателита, както и няколко други важни теста, които гарантират, че сателитът ще работи безупречно през предвидения полезен живот.

За целите на транспортирането до стартовата площадка в Кейп Канаверал, Флорида, сателитът ще бъде опакован в специален контейнер, в контролирана среда, който гарантира, че въздухът около него е свободен от частици и че температурата и влажността вътре в контейнера са регулирани.

Когато сателитът пристигне на стартовата площадка, екипите на SSL, SpaceX и България Сат ще работят заедно, за да го интегрират към ракетата-носител Falcon 9 на компанията SpaceX, и да го заредят с гориво.

След като бъде изстрелян от ракетата носител Falcon 9 до геостационарната трансферна орбита, сателитът ще използва своите двигатели, за да достигне до Българската позиция на геостационарната орбита. В рамките на 30 дни след изстрелването, сателитът ще е в оперативна готовност да излъчва голям брой и с високо качество ТВ програми за крайните потребители, информират от компанията.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.