Да скриеш съседа с финес

| от |

Юлия Кръстева

Някога по нашите географски ширини хората са имали навици, малко по-различни от сегашните. Едно от любимите ми, характерни за миналото неща, е при покупката на нов имот да се прави проучване за съседите – кои са, какви са, какви роднини имат, какви навици имат, какво е общественото мнение за тях, защо е свободен имота до техния. В известна степен някои от тях биха могли да са актуални и сега, но сега не е тогава и навиците не са същите. Ако направим кратко проучване за мнението на съседите едни за други, ще разберем колко много не се познават или знаят предимно лошите си черти или в идеалния случай са нещо повече от приятели. Мъдрите казват „Съседът е повече от роднина”, дали обаче е от родата на жена ти, никой не казва.

2014-gradinarsko-5(1)

Когато живеем или просто прекарваме дълго време на малко пространство с хора, които не желаем да се мяркат на погледа ни е мъчително. Мъчително е и да имаме алтернативно на същото това място, но с още по-кофти съседи. Без лоши чувства моите бивши съседи не обичаха да изхвърлят нищо и трупаха най-разнoродни по вид, материал, форма и размери вещи, които никога не ползваха, но винаги „може да потрябват за нещо”. Знаех, че ще ми е трудно да живея с тази гледка, но също така знаех и колко бих ги засегнала ако издигна стена помежду ни, но все нещо трябваше да се направи по въпроса. Ама разбира се, жива, много красива през сезоните преграда би решила тези проблеми. И така, идва ред на най-сложната част – избора на растения за моята жива стена.

2014-gradinarsko-5(2)

Едно от най-често срещаите решения за живи стени са вечнозелените растения. Те могат да са както иглолистни, така и широколистни. Важно за избора е колко голяма искаме да бъде, геометрична или свободна форма, какви са екологичните характеристики на мястото (или какви условия за живот предлагаме на нашите растения), какви допълнителни условия или забележки имаме. Например някои хора предпочитат телена оградна мрежа или друг вид ажурна ограда, по която пълзи Орлов нокът (Lonicera japonica), Текома (Tecoma/Campsis), Глициния (Wisteria), роза или нещо друго обилно цъфтящо. Прекрасен избор с красиви цветове, особено когато цъфтежът е обилен. Когато избираме такъв вид растения, превръщаме границата на имота в колоритна, ароматна феерия и може дори да забравим какво има зад нея. В общи линии това е и целта. Малките недостатъци са, че вегетационния сезон свършва и листата падат, гледката към съседа отново се разкрива, макар и не изцяло, някои цветове привличат жилещи насекоми или предизвикват алергични реакции заради силния си аромат.

2014-gradinarsko-5(3)

Вечнозелените катерливи/увивни растения са адекватна алтернатива, стига да могат да се развиват добре на мястото. Техният малък недостатък е, че хората бързо се отегчават от еднообразната гледка. Ето защо е добре да помислим и за този детайл. Има много варианти за постигане на разнообразие, специалистите предлагат доста, според спецификите на мястото и желанието на стопанина.

Живата стена с геометрична форма е една от най-популярните. Тя разбира се, изисква своите специални грижи, но нали все пак говорим за жив организъм. Тук разнообразието е толкова голямо, че специално ще се спра на него в друг текст. Същото се отнася и за живите стени със свободна форма, т.е. характерната форма за конкретния растителен вид. В тези случаи можем да избираме и по: цвят на листата, цветовете, плодовете. Наличието на шипове и бодли не радва особено съседското куче (или самия съсед), но ако искаме да го държим далеч от личното си пространство това е добър избор.

2014-gradinarsko-5(4)

Каквото и да изберем в крайна сметка би било добре да знаем, че: постигането на желания ефект може да отнеме известно време; не винаги когато искаме красива рамка на екстериорното пространство имаме нежелан съсед; за живите стени е необходима постоянна грижа; добре е да няма лоши чувства от двете ù страни (или поне от едната); подлежи на корекция и може да се подчинява на последните модни тенденции или просто да ни служи при изпълняването на различни ритуали и обичаи, трябва да сме сигурни, особено ако има деца наоколо, че няма да погълнат някоя отровна част от нашата преградна, но тъй красива, визуална бариера.

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.