Да си патриот не значи да си тъп

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Дори на моя омерзен от медиите поглед през последните дни се натрапва един дискурс на тема новини на турски език по националната телевизия. Спорът е стар и в очите на смълчаната общественост той винаги е изглеждал така, сякаш от едната страна на барикадата са застанали някакви лигави либерали, които се вайкат за правата на всевъзможни малцинства, включително и на турскоезичното такова, а от другата страна националисти плющят знамена със „Свобода или смърт“ и с лев, стъпкал полумесец.

Признавам, че наистина е възмутително в една православна страна да се толерират неправославни вероизповедания, но що се отнася до езика и то в медиите, не съм сигурен дали чистият и свят национален пуризъм е дори и логично оправдан. Какво казват либералите? Либералите казват: „Всеки има право да изучава майчиния си език и след това да се информира на него!“ (защо именно майчиния, а не бащиния – не знам и винаги ще остане мистерия за мен). Всеки има право, казват либералите, да осъществява обществена комуникация на майчиния си език, както всеки мъж би трябвало да има право да се ожени за сестра си, а защо не и за брат си.

Какво отговарят на това националистите? Те, в общи линии, казват следното: „За това ли загинаха Левски и Ботев? За да се каканиже на турски по телевизора?! Къде е националната ни гордост?! Ние българи ли сме или лукови глàви?!…“. Така ще кажат националистите, готови да жертват, ако не живота си, то поне профилите си в социалните мрежи в името на националния идеал (който обикновено не знаят какъв е поради отсъствието на национална доктрина) и на националния интерес, за който изобщо не се замислят. Защото, ако се замисляха, сигурно щяха да стигнат до съвсем други заключения и щяха да заемат съвсем различна позиция.

Представете си една телевизионна аудитория, която разбира сравнително добре турски език и почти никак български. Тази аудитория всяка вечер включва телевизора и чака да чуе какво ще ѝ кажат от него. Телевизията е пропаганда – къде в добрия, къде в лошия смисъл на думата. Е, какво предпочитаме ние, патриотите и в частност националистите? Тази аудитория да бъде облъчвана с българска пропаганда на турски език или с турска пропаганда на турски език? Какво предпочитаме: тази аудитория да научи какво е „Ислямска държава“ от българската или от турската телевизия?

Ама не е само това, ще се провикнат националистите. Дайте тогава централните новини да вървят и на цигански, и на арменски, и на иврит! Първо, циганите нямат и никога не са имали национално самосъзнание (може да са имали само някакво етническо) и второ, което е важното и същественото, ние не граничим с тяхна държава, в чиито предели сме били в продължение на половината си история. Що се отнася до арменците и евреите, то те не са хора, които срещат езикови бариери при общуването в нашето общество и върху тях отникъде не се осъществява идеологически натиск на етническа и национална основа, на който е наложително да се противодейства със средствата на медиите. Както е при турскоговорещите (защото много от тях не са даже етнически турци).

Да се излъчват централните новини и на турски език е не само комуникация, при която адресираният трябва да успее да разбере какво се мъчи да му каже адресиращият. Това е и мощен пропаганден инструмент. Националистите не само не трябва да протестират срещу него, а да бъдат първи негови застъпници. Сочи го елементарната интелигентност и най-простата сметка. И то сметка от гледна точка на националните интереси. В Лос Анжелис има цели медии на испански език, но не се е чуло да има някакво сериозно гражданско движение, което с „Янки Дудъл“ на уста да се е хвърлило да предупреждава как Мексико ще погълне Щатите (при все че този въпрос е достатъчно болезнен в Калифорния).

Да си националист означава наистина спокойно и пресметливо да калкулираш националния и държавния интерес, а не да крещиш банални лозунги. Да излъчваш централните новини на турски език не е нищо повече от това още няколко хиляди граждани на България (с избирателни права) да чуят какво е направил днес българският (а не турският) президент и българското (а не турското) правителство. Да чуят, да оценят и да се почувстват част от една политическа общност – българската. Със съответните ангажименти и отговорности. Кой националист е против това?

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.

 
 

10 страхотни роли на Ейми Адамс

| от chronicle.bg |

Покрай не безпричинната шумотевица около филмите „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, името на Ейми Адамс започна често да се върти в устата на критици и фенове.

Адамс определено е една от отличните актриси на Холивуд и прецизните й изпълнения със замах я вадят от клишето, че красивите жени не са добри актриси и обратното. Тя е носителка на награда „Сатурн“ , награда на „Гилдията на актьорите“ и две награди „Златен глобус“, номинирана е по пет пъти за награда на „БАФТА“  и награда „Оскар“  и шест пъти за „Сателит“.

Ако не сте гледали „Първи контакт“ и „Хищници в мрака“, ви препоръчваме максимално скоро да наваксате. През това време, вижте в галерията 10 роли на Ейми, които доказват, че освен красавица, е силна актриса.

 
 

И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

| от в. "Сега" |

През последната седмица новостите в света на българската песенна култура бият като барабанен огън.

Социалните мрежи се възпалиха и кипнаха първо на почва Издислав и Фики Стораро, сега естетите и меломаниаците анализират Гери-Никол и новата й песен. Стръвта, на която кълват възмутените и вдъхновените, е рефренът: „яката дупара – кой ще я бара?“

Общо взето на Шопенхауер му е все тая, ама само Шопенхауер ли е естет на тоя свят? Едно магаре ли се казва Марко? И ний сме естети, и ний сме гледали на Ким Кардашиян дупарата!

***

Неслучайно на български основният офис на една компания се нарича седалище; и по-рядко – главен офис. У нас е по-важно да имаш дупара, нежели глава. Това е видимо и при други идиоми. На английски се казва – „трябва да имаш черва за еди-какво си“ (to have guts); на български за същото казваме – „трябва да имаш дупе“ (или евентуално топки). В дупарата сме куражлии!

***

Българо-македонският фолклор пази различни бивалици и небивалици с такава постройка: една работа се върши или с пари, или с дупара; пари нема – действайте.

***

В днешно време обаче има лидери едновременно с голяма и щедра дупара, но и приказно богати. От двете страни на един шпигел имаме две прекрасни корпулентни дупари. И не са стиснати – особено едната! Много обича да дава. На народа дава, но и на заслужили дупари дава – предимно обществени поръчки.

***

Благоразумието и прагматизмът ни учат: ако искаш мира, стой си на дупарата и кротувай! Но един неблагодарен дупарин пиян на мотика изрече непристойни и клеветнически думи за приключенията на Голямата дупара в Симитли.

***

Напънала се планината и родила мишка. Напънала се дупарата…

***

Дянков щеше да пляска дупарата на руската мечка. В действителност отиде и целуна пръстена, с извинение – влезе в управлението на голяма руска банка и икономически институт. На това му се вика дупара с две лица, казано на изящен език – това е стилът на Двуликия Анус.

***

И Христо Ботев е писал за Musculus gluteus maximus, но с ето такива възрожденски думи:

„Отзад кир Михалаки беше някак по-деликатен: вратът му – като талията на свинята, гърбът – като табашки кош, а под гърба – кръгла манастирска трапеза.“

Текстът е публикуван във в. „Сега“.