Да се буташ или да не се буташ?

| от |

Една от любимите ми новини всяка Коледа е онази, в която се обяснява колко време човек е прекарал висейки в задръстване, докато е пазарувал подаръци или храна. Новият рекорд е 6 часа. В паркинг. На мол. Някой от софийските.

Ясно помня зимата, в която се прибрах пеша от „Солунска“ до вкъщи, защото улиците бяха пълни с коли и трамваи, които не помръдваха. Светът беше застинал, а аз се движех бавно. Истерията продължи няколко дни, но хората така и не се научиха и до 25 декември ходенето беше най-бързият, удобен и лесен транспорт, ако искаш да си стигнеш вкъщи навреме за белобрадия старец.

Годините след този случай нещата леко се поуспокоиха, може би защото кризата дойде и някак споменаването й, като името на Онзи-който-не-се-назовава, леко потушиха нещата. Шопингът беше намален. След това обаче се появиха моловете. Те накацаха из София като спасителните самолети, които ти носят продукти на половин цена. Истерията на пазаруването в мола може да се сравни само с онази зима, в която София беше задръстена от коли и от нервирани хора затворени в тях.

Всяка година разказите кой колко време е прекарал, не пазарувайки подаръци, а излизайки от шопинг дестинацията си, достигат нови висини и времетраене. Коледният шопинг от удоволствие се превръща в кошмар, заради ограничения капацитет на паркинги и пространство за коли, което улиците в Столицата предлагат. Или може би проблемът е в хората?

Всяка година те, хората се кълнат, че този път, тази година, пазаруването ще бъде направено по-рано, няма да участват в истерията, ще намислят и напазаруват много по-рано. И всяка година това желание бива забравено покрай някакъв бит, липса на намаления, злият работодател, който не те пуска да си ходиш по-рано, за да си пазаруваш, майката, сестрата, съпругата, ония тъпанари на пътя и прочие външни елементи, които влияят на спокойното зимно предколедно шопване, за да звучим повече като западняри.

Истерията в мола и по-точно в паркинга на мола обаче, е най-страшното нещо, което можеш да преживееш точно преди празниците. Искрено вярвам в това. Няма по-лошо нещо от група нервирани хора затворени в тясно пространство, което бавно, но сигурно се пълни с газове от запалените им автомобили. Единственото по-страшно нещо сигурно е концертът на Massive Attack в София преди години. Хората се променят, настървяват се, когато се почувстват затворени като животни, макар и на сигурно в собствените си коли. Плашещото чувство, че няма да излезеш никога е много по-силно от теб. То е като онзи кошмар, в който тичаш гол по улицата и не стига това, че нямаш дрехи, ами и тичаш наистина бавно и онова, което те гони, те настига бързо.

Кога коледният шопинг от удоволствие се превърна в повод за болки в главата, каране, биене за рокли и корсети, крещене, разграбване, висене на тясно и затворено?

Покрай празниците често си припомням, че човешката памет е наистина кратка за някои неща. Че независимо колко сме се развили като интелект и колко сме добри в едно, битът винаги ще ни побеждава. Няма коледно чудо, няма удоволствие да зарадваш някой, няма приятно прекарване, което приключва с джинджифилово лате. Желанието да свършиш по-бързо и да купиш каквото и да било, е по-силно от теб и всяка светла и щастлива емоция, която някога си имал.

Висенето шест часа в паркинга на мола е просто грешно и нередно. Нямам идея, от кого зависи това да се поправи, може би по малко от всеки, който обвинява останалите.

Да се блъскаш или да не се блъскаш е въпросът, за който човек се подготвя всяка Коледа. Задава си го, поема си дъх, нарамва търпение си, облича най-удобните си дрехи и тръгва като на война. Хилядите приказки, оплаквания и коментари няма да спрат това да се случва всяка година. Единственото, което е по-притеснително е, че истерията някак порасва с времето. Всяка година тя е по-голяма от предишната.

Спомням си как една година чаках над 20 минути, за да се кача на ескалатора в мола. Никога повече не го повторих.

Може би е редно коледният шопинг да бъде част от равносметката ни за догодина. Не да го правим много по-рано и като някакви назидателни циници да обясняваме, че така им се пада на по-глупавите от нас, които са го оставили за последния момент. Обясняването на някого, че е по-тъп от теб не го прави такъв, но не съм сигурна за обратното.  Може би ни трябват повече молове или повече паркинги. Но и една равносметка ще ни свърши работа.  

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Как да кажем „Наздраве!“ на 50 езика

| от chronicle.bg |

Все по-лесно е да стигнем до другия край на света и да създадем нови приятелства. А думичката „Наздраве“, докато вдигате тост с традиционна местна напитка отваря много врати.

На много места по света можете да използвате английската дума “Cheers!”. Ето как да кажете „Наздраве“ на други 49 езика.

Език            Пише се        Произнася се

Африканс  Gesondheid  Ge-sund-hate
Албански   Gëzuar          Geh-zoo-ah
Арабски(Египет) فى صحتك:  Fe sahetek
Aрменски Կէնաձդ  Genatzt
Азербайджански Nuş olsun Nush ohlsun
Босненски Živjeli Zhee-vi-lee
Бирмански Aung myin par say Au-ng my-in par say
Каталунски Salut Sah-lut
Chamorro (Гуам) Biba Bih-bah
Китайски (Mandarin) 干杯 gān bēi Gan bay
Хърватски Živjeli / Nazdravlje Zhee-ve-lee / Naz-dra-vlee
Чешки Na zdravi Naz-drah vi
Датски Skål Skoal
Нидерлански Proost Prohst
Естонски Terviseks Ter-vih-sex
Филипински Mabuhay Mah-boo-hay
Финландски Kippis Kip-piss
Френски Santé / A la votre Sahn-tay / Ah la vo-tre
Галисийски Salud Saw-lood
Немски Prost / Zum wohl Prohst / Tsum vohl
Гръцки ΥΓΕΙΑ Yamas
Хавайски Å’kålè ma’luna Okole maluna
Иврит לחיים L’chaim
Исландски Skál Sk-owl
Ирландски Sláinte Slawn-cha
Италиански Salute / Cin cin Saw-lutay / Chin chin
Японски 乾杯 Kanpai  Kan-pie
Корейски 건배 Gun bae
Латвийски Priekā / Prosit Pree-eh-ka / Proh-sit
Литовски į sveikatą Ee sweh-kata
Македонски На здравје Na zdravye
Монголски Эрүүл мэндийн төлөө / Tulgatsgaaya ErUHl mehdiin toloo / Tul-gats-gAH-ya
Норвежки Skål Skawl
Полски Na zdrowie Naz-droh-vee-ay
Португалски Saúde Saw-OO-de
Румънски Noroc / Sanatate No-rock / Sahn-atate
Руски Будем здоровы / На здоровье Budem zdorovi/ Na zdorovie
Сръбски živeli Zhee-ve-lee
Словашки Na zdravie Naz-drah-vee-ay
Словенски Na zdravje  Naz-drah-vee
Испански Salud Sah-lud
Шведски Skål Skawl
Тайландски Chok dee Chok dee
Турски Şerefe Sher-i-feh
Украински будьмо Boodmo
Виетнамски Dô / Vô / Một hai ba, yo  Jou / Dzo/ Moat hi bah, yo
Уелски Iechyd da Yeh-chid dah
Идиш Sei gesund Say geh-sund

Унгарски Egészségedre или Fenékig  Egg-esh ay-ged-reh Fehn-eh-keg

 
 

Адел посвети изпълнение на жертвите в Лондон

| от chronicle.bg, БТА |

Адел посвети песента си „Make You Feel My Love“ на жертвите от терористичната атака в Лондон.

По време на свой концерт в Окланд, Нова Зеландия, на 22 март тя изпя парчето в памет на загиналите.

„Днес имаше терористична атака в родния ми град Лондон – заяви пред зрителите 28-годишната певица преди началото на концерта. – Аз съм буквално на другия край на света и искам хората да видят запалените тук свещи и да ни чуят. Странно е, че не съм вкъщи. Всичко, което искам, е да бъде у дома заедно с приятелите и семейството си. Всички те са добре, но искам да посветя изпълненията си тази вечер на жертвите на терористичната атака и на родния си град.“

45 000 зрители на стадиона „Маунт Смарт“ в Окланд запалиха свещи, докато носителката на „Грами“ изпълняваше хита си.

Адел в момента изнася концерти в Австралия и Нова Зеландия в рамките на световното си турне. То ще приключи с нейни шоута на стадион „Уембли“ в Лондон през юни и юли.