Да ни е честит българският празник Хелоуин

| от |

Александър Цонков,www.misterlostov.wordpress.com

Точно преди две години написах тази статия за Хелоуин в първия ми блог. По случай случая я качвам в основния си блог с малък коментар.

Може би ако бях писал долните редове сега, щях да съм една идея по-малко рязък и краен. Но само една идея, не повече. Накратко: лошо няма – на който му се празнува, нека празнува. Разсъждавайки сега от позицията на родител разбирам, че в крайна сметка за децата това е един много приятен повод за веселие и смях. Както и за всеки, който просто иска да си прекара забавно с приятели и т.н.

Погледнато от другата му страна, за мен това е един глобален търговски ден, в който се харчат милиарди в името на това да се маскираме, декорираме къщата и т.н. и т.н. На фона на всички хора, преживяйки в недоимък, глад и болести това ми се струва малко нелепо, като се има предвид, че всички тези милиарди биха могли да бъдат оползотворени по много по-добър и полезен начин. Но това важи за всички по-известни празници, които са се комерсиализирали до някаква абсурдна степен и всичко опира до търговия и пари. Относно празнуването на Хелоуин в България – не ме учудва, като се има предвид, че 45 години сме живели в комунистическа изолация от западния свят и сега (не сега, а образно казано) подобен празник ни се струва интересен, различен, забавен. И наистина лошо няма, но едно голямо НО. Забелязвам, че улисани в истерията на чужди празници като Хелоуин все по-малко хора обръщат внимание или знаят достатъчно основни неща за българските празници, традиции и ценности. И това се забелязва сред подрастващото поколение. Предполагам защото нашите събития не им се струват толкова атрактивни може би. В крайна сметка всички ние, българите, сме длъжни да съхраняваме (и обогатяваме при добро желание) нашите вековни традиции, празници и обичаи. На фона на това масово незнание и опростачване на маса български народ в наши дни в комбинация с празник като Хелоуин, започвам да изпитвам опасение, че лека-полека с годините се обезличаваме като нация и загубваме българското в себе си. Та затова няма лошо да се радваме на чуждото, но нека не забравяме кои сме ние и да помним и уважаваме хилядолетния българския дух както подобава. От уважение към дедите ни, от уважение към самите нас и нашите деца.

Честито да ни е. Да палим свещи в страшни тикви и да пуснем децата да чукат по вратите на хората с думите „trick or treat”. Лошо няма, това винаги сме го правили, нали? Да се маскираме като идиоти да се съберем някъде и да се напием до безпаметност. Е, ние така или иначе си се напиваме до безпаметност и не ни трябват костюми, за да се маскираме. Това винаги сме го правили.

„Защо винаги се намира някой, който да хейтва някой празник? Пречи ли някому?“

Ама аз не го хейтвам хич даже, просто ненавиждам факта, че сульо и пульо в България се юрнаха да празнуват нещо, което и те самите не знаят какво е… ама нали ‘щото е яко и се обличаме в страшни костюми и ходим да плашим хората.. и тикви си имаме даже… А някой наясно ли е откъде произлиза този празник? Не, не от Щатите, а от Ирландия. И първоначално не е било с тиква, а с ряпа… ама както и да е – да не издребняваме.

Всички тези празници като Хелоуин, Св. Валентин та дори и Коледа, Великден и т.н. са се изродили в една много доходоносна пазарна ниша за компании, фирми и всякакви търговци. Традицията започва да избледнява на фона на масово харчене на пари за тези празници. Манипулация страхотна. Или по-скоро “мoney””pull”ация ако ми разбирате играта на думи…. Ако ви кажа, че само в Щатите хамериканците изхарчват няколко милиарда долара за Хелоуин не знам дали ще ми повярвате… Милиарди тук, милиарди там, после защо сме в криза. Е нищо, федералният резерв ще напечата още долари, споко.

Замислете се от тази гледна точка. От колко време се говори за Хелоуин? Поне от няколко седмици, нали? А утрешният ден, в който честваме Денят на народните будители едва ли вълнува някого. Ами разбира се, какво ще им честваме? Та те не са интересни. Някакви неща от едно време.. Дори и тикви си нямат, пфу!

Айде сега наречете ме хейтър и всичко да си дойде на мястото…

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Норвегия строи единствения в света корабен тунел

| от chronicle.bg |

През последните години десетки моряци са изгубили живота си във водите, където се срещат Норвежко и Северно море.

Заради това крайбрежната агенция на Норвегия е решила да изкопае „корабен тунел“ – за да  създаде едно по-сигурно преминаване на търговските плавателни съдове.

По план съоръжението ще струва 272 милиона щатски долара.

Тунелът ще бъде с височина от 46 метра, 36 метра широк и дълъг една миля (1,6км). Норвежкият парламент е отделил един милиард норвежки крона за проекта „Национален план за транспорта за 2014-2023″. Очаква се строителство да започне през 2018г.

Корабите ще осъществяват достъп до тунела от север в Селе, с южен достъп чрез Молдфйорд. Това е най-тясното място на полуостров Стад. Настоящото предложение за тунела включва и мост в близост до южния достъп, така че пешеходците да могат да виждат корабите, които преминават.

Източник: The Verge