Да гледаш Бербатов насред Олд Трафорд – безценно

| от |

football-books

Милен Георгиев

Много се зарадвах, когато един ден разбрах, че след дълго време продължили слухове и спекулации, Димитър Бербатов най-после е подписал с Червените дяволи. Постепенно той взе все по-често да излиза титуляр и да играе все по-добре. Стартира и сезон 2010/2011 и Берба бележеше гол след гол още от първите мачове. Помислих си, че трябва да отида поне веднъж на Олд Трафорд, за да наблюдавам брилянтната игра на Бербатов, докато все още имам такава физическа възможност, макар че една такава екскурзийка щеше да ме удари сериозно по джоба. Само фактът, че българин е главна действаща фигура в може би най-известният футболен клуб в света, правеше посещението на Олд Трафорд от всеки български футболен запалянко задължително.

Започнах да се интересувам, как мога да се сдобия с билет за домакински мач на Манчестър Юнайтед, защото това определено не беше толкова просто, като да си вземеш билет за мач на ЦСКА или Левски. Научих, че в България има официален фен клуб на Манчестър Юнайтед и реших да се срещна с тях, за да проуча как стои въпроса с посещението на мачове на отбора.

В края на 2010-а година беше планирана традиционната вече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България, която щеше да се проведе във Велико Търново, където всъщност е седалището на фен клуба. И реших да присъствам Срещата беше в един ресторант на един хотел. Запознаваха ни с целите и плановете на дружеството. Разказваха ни интересни истории, свързани с футболния клуб. Бяха поканили и Бончо Генчев, ако не се лъжа, който пък ни разказваше интересни случки от своята кариера. Същата вечер предстоеше мача между отборите на Манчестър Юнайтед и Блекбърн, който беше плануван да се гледа от присъстващите. Аз имах желание да го гледам, но тъй като нямах излишни пари за хотел, предпочетох да си хвана последния автобус за деня за моя град. Отидох аз на автогарата, взех си билет и се качих в автобуса. Докато пътувах, не се стърпях и се обадих на сестра ми, за да я помоля да провери в интернет как е завършил мача. 7:1 за Манчестър Юнайтед ми казва. Колко гола е вкарал Бербатов, питам я аз, тайно надявайки се да е направил хет-трик. Започва да ми ги брои един по един – 1, 2, 3, 4, 5, 5 гола е вкарал. Не можах да повярвам, мислейки си, че нещо се е объркала. Викам й, я пак ги преброй колко са. Брои ми тя головете отново на глас – 1, 2, 3, абе толкова са, 5 са. Хем адски много се изкефих, хем се тюхках, че не съм останал с агитката да гледам мача, защото със сигурност е било невероятно преживяване. Едва ли Бербатов е знаел предварително за тази национална среща, но със сигурност е усетил по някакъв начин подкрепата ни, след като отбелязва 5-те гола в момент, точно когато тече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България. Без да му мисля много, станах официален член на фен клуба, а малко по-късно благодарение на основателите му Емил Йорданов и Димитър Чобанов, си закупих билет за мач между отборите на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити, известен като градското дерби.

Настъпи и денят, в който вече бях в град Манчестър и в който трябваше да се играе въпросният мач, за който имах билет. Имаше още цели 2 часа преди началото на срещата, а вече бях в непосредствена близост до стадион Олд Трафорд. Противно на очакванията ми там имаше почти същите тараби с всякакви стоки менте с логото на Манчестър Юнайтед, каквито бяхме свикнали да виждаме в България. Така че не си мислете, че фалшиви стоки има едва ли не само в България, Турция и Китай. От външната страна на стадиона има и голям фирмен магазин с почти всякакви артикули на Манчестър Юнайтед, но не и фланелка с името на Бербатов на гърба. Въпреки че в него момент българинът беше голмайстор не само на отбора, но и на цялата Висша лига, той оставаше не особено любим футболист на англичаните. Англичаните харесваха буйния нрав на Руни и сякаш изобщо не забелязваха красивата и креативна игра на Бербатов. Докато разглеждах различните артикули в магазина, един от агитката ни ми показа едно списание, в което за моя изненада имаше снимка от гореспоменатата ни национална среща между феновете, където успях да се разпозная. Реших, че не мога да изляза от магазина, без да си закупя едно списание с моя лик в него. Обаче за мое съжаление, не можах да намеря други такива списания по рафта, май ме бяха преварили вече. И точно тогава ми се случи нещо, което в България не може да ти се случи. Един англичанин държеше таман три екземпляра от въпросното списание. Попитах го,от кой стилаж ги е взел, за да си взема и аз. Човекът погледна там, откъдето явно ги беше взел и видя, че явно са свършили. И ми подаде едното от тях с думите, че вече ги е платил и ми го подарява. А го виждах за първи път, както и той мен. Много се зарадвах естествено, но с моя български манталитет гледах с недоверие на думите му и се молих на ум да не свирне алармата на изхода и да излезе, че съм го откраднал и заради някакво списание да стана за смях. Излязох притеснен от магазина, психически подготвен да бера срам, но нищо не свирна за мое успокоение.

Направихме си няколко снимки пред стадиона и се отправихме към входовете. Очаквах, че контролът ще е като на летището, но стюардът чисто по задължение ми опипа раницата за няколко секунди, но нито за миг не се позаинтересува какво има в нея. Там манталитетът им не позволява, че може да носиш нещо, с което да нараниш някой. Иначе в България не само могат да преровят чантата ти, но могат да поискат и да се съблечеш, да не би случайно да носиш някоя пластмасова бутилка с минерална вода, която да хвърлиш по съдията още при първото грешно според теб отсъждане.

По време на мача очаквах познатата от телевизионния екран гюрултия на екзалтирани английски фенове, но хората си гледаха най-културно. Телевизията обаче често лъже, убедих се и на живо. Видях Алекс Фъргюсън. Гледах и играта на Димитър Бербатов, който все по-рядко и по-рядко влизаше в титулярния състав в последните мачове, въпреки че вкарваше доволно количество голове От време на време снимах с камерата, за да мога да си припомням тези моменти. Докато снимах, изведнъж Манчестър Юнайтед вкараха топката във вратата на противника. Само че най-куриозното беше, че аз нито видях кой вкара гола, нито как. Чак като го гледах на камерата, видях, че голът го е вкарал местният любимец Уейн Рууни със задна ножица, който е един от най-красивите му голове, да не казвам най-красивият.

Димитър Бербатов отдавна не играе в Манчестър Юнайтед, но аз съм щастлив, че успях да го гледам на живо по това време и често си го припомням. Алекс Фюргюсън го освободи съвсем незаслужено от отбора, но той остави следа в него, като стана голмайстор не само на Манчестър Юнайтед, но и на Висшата лига, а освен това стана и един от едва няколкото играчи, отбелязали цели 5 гола в един мач от Висшата лига.

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.

 
 

Сериали, базирани на филми

| от |

Качественото кино има навика да се провира дори и през най-малките пролуки, които комерсиалните бомбастични заглавия му оставят. То намира своите почитатели и оставя приятна следа и послевкус в зрителя.

Доброто кино ще съществува, независимо колко комерсиални екшъна и филми за надяждане с пуканки се направят. Същото важи и за добрата телевизия.

В нашата селекция днес двете се срещат. Някъде по средата, където е най-удобно.

Избрали сме шест сериала, които са базирани на шест качествени филма, които ако не сте гледали, е добре да се засрамите.

За останалите – всичко е горе в галерията.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола