Да гледаш Бербатов насред Олд Трафорд – безценно

| от |

football-books

Милен Георгиев

Много се зарадвах, когато един ден разбрах, че след дълго време продължили слухове и спекулации, Димитър Бербатов най-после е подписал с Червените дяволи. Постепенно той взе все по-често да излиза титуляр и да играе все по-добре. Стартира и сезон 2010/2011 и Берба бележеше гол след гол още от първите мачове. Помислих си, че трябва да отида поне веднъж на Олд Трафорд, за да наблюдавам брилянтната игра на Бербатов, докато все още имам такава физическа възможност, макар че една такава екскурзийка щеше да ме удари сериозно по джоба. Само фактът, че българин е главна действаща фигура в може би най-известният футболен клуб в света, правеше посещението на Олд Трафорд от всеки български футболен запалянко задължително.

Започнах да се интересувам, как мога да се сдобия с билет за домакински мач на Манчестър Юнайтед, защото това определено не беше толкова просто, като да си вземеш билет за мач на ЦСКА или Левски. Научих, че в България има официален фен клуб на Манчестър Юнайтед и реших да се срещна с тях, за да проуча как стои въпроса с посещението на мачове на отбора.

В края на 2010-а година беше планирана традиционната вече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България, която щеше да се проведе във Велико Търново, където всъщност е седалището на фен клуба. И реших да присъствам Срещата беше в един ресторант на един хотел. Запознаваха ни с целите и плановете на дружеството. Разказваха ни интересни истории, свързани с футболния клуб. Бяха поканили и Бончо Генчев, ако не се лъжа, който пък ни разказваше интересни случки от своята кариера. Същата вечер предстоеше мача между отборите на Манчестър Юнайтед и Блекбърн, който беше плануван да се гледа от присъстващите. Аз имах желание да го гледам, но тъй като нямах излишни пари за хотел, предпочетох да си хвана последния автобус за деня за моя град. Отидох аз на автогарата, взех си билет и се качих в автобуса. Докато пътувах, не се стърпях и се обадих на сестра ми, за да я помоля да провери в интернет как е завършил мача. 7:1 за Манчестър Юнайтед ми казва. Колко гола е вкарал Бербатов, питам я аз, тайно надявайки се да е направил хет-трик. Започва да ми ги брои един по един – 1, 2, 3, 4, 5, 5 гола е вкарал. Не можах да повярвам, мислейки си, че нещо се е объркала. Викам й, я пак ги преброй колко са. Брои ми тя головете отново на глас – 1, 2, 3, абе толкова са, 5 са. Хем адски много се изкефих, хем се тюхках, че не съм останал с агитката да гледам мача, защото със сигурност е било невероятно преживяване. Едва ли Бербатов е знаел предварително за тази национална среща, но със сигурност е усетил по някакъв начин подкрепата ни, след като отбелязва 5-те гола в момент, точно когато тече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България. Без да му мисля много, станах официален член на фен клуба, а малко по-късно благодарение на основателите му Емил Йорданов и Димитър Чобанов, си закупих билет за мач между отборите на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити, известен като градското дерби.

Настъпи и денят, в който вече бях в град Манчестър и в който трябваше да се играе въпросният мач, за който имах билет. Имаше още цели 2 часа преди началото на срещата, а вече бях в непосредствена близост до стадион Олд Трафорд. Противно на очакванията ми там имаше почти същите тараби с всякакви стоки менте с логото на Манчестър Юнайтед, каквито бяхме свикнали да виждаме в България. Така че не си мислете, че фалшиви стоки има едва ли не само в България, Турция и Китай. От външната страна на стадиона има и голям фирмен магазин с почти всякакви артикули на Манчестър Юнайтед, но не и фланелка с името на Бербатов на гърба. Въпреки че в него момент българинът беше голмайстор не само на отбора, но и на цялата Висша лига, той оставаше не особено любим футболист на англичаните. Англичаните харесваха буйния нрав на Руни и сякаш изобщо не забелязваха красивата и креативна игра на Бербатов. Докато разглеждах различните артикули в магазина, един от агитката ни ми показа едно списание, в което за моя изненада имаше снимка от гореспоменатата ни национална среща между феновете, където успях да се разпозная. Реших, че не мога да изляза от магазина, без да си закупя едно списание с моя лик в него. Обаче за мое съжаление, не можах да намеря други такива списания по рафта, май ме бяха преварили вече. И точно тогава ми се случи нещо, което в България не може да ти се случи. Един англичанин държеше таман три екземпляра от въпросното списание. Попитах го,от кой стилаж ги е взел, за да си взема и аз. Човекът погледна там, откъдето явно ги беше взел и видя, че явно са свършили. И ми подаде едното от тях с думите, че вече ги е платил и ми го подарява. А го виждах за първи път, както и той мен. Много се зарадвах естествено, но с моя български манталитет гледах с недоверие на думите му и се молих на ум да не свирне алармата на изхода и да излезе, че съм го откраднал и заради някакво списание да стана за смях. Излязох притеснен от магазина, психически подготвен да бера срам, но нищо не свирна за мое успокоение.

Направихме си няколко снимки пред стадиона и се отправихме към входовете. Очаквах, че контролът ще е като на летището, но стюардът чисто по задължение ми опипа раницата за няколко секунди, но нито за миг не се позаинтересува какво има в нея. Там манталитетът им не позволява, че може да носиш нещо, с което да нараниш някой. Иначе в България не само могат да преровят чантата ти, но могат да поискат и да се съблечеш, да не би случайно да носиш някоя пластмасова бутилка с минерална вода, която да хвърлиш по съдията още при първото грешно според теб отсъждане.

По време на мача очаквах познатата от телевизионния екран гюрултия на екзалтирани английски фенове, но хората си гледаха най-културно. Телевизията обаче често лъже, убедих се и на живо. Видях Алекс Фъргюсън. Гледах и играта на Димитър Бербатов, който все по-рядко и по-рядко влизаше в титулярния състав в последните мачове, въпреки че вкарваше доволно количество голове От време на време снимах с камерата, за да мога да си припомням тези моменти. Докато снимах, изведнъж Манчестър Юнайтед вкараха топката във вратата на противника. Само че най-куриозното беше, че аз нито видях кой вкара гола, нито как. Чак като го гледах на камерата, видях, че голът го е вкарал местният любимец Уейн Рууни със задна ножица, който е един от най-красивите му голове, да не казвам най-красивият.

Димитър Бербатов отдавна не играе в Манчестър Юнайтед, но аз съм щастлив, че успях да го гледам на живо по това време и често си го припомням. Алекс Фюргюсън го освободи съвсем незаслужено от отбора, но той остави следа в него, като стана голмайстор не само на Манчестър Юнайтед, но и на Висшата лига, а освен това стана и един от едва няколкото играчи, отбелязали цели 5 гола в един мач от Висшата лига.

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Може ли човек да бъде щастлив?

| от Спонсорирано съдържание |

Френският философ, социолог и човек Филип Льоноар разкрива пред читателя необятния свят на трима от най-проникновените духовни учители, а именно Сократ, Иисус и Буда.

„Ученията на Буда, Сократ и Иисус са преминали през вековете и хилядолетията, безд аостареятилиотживеятвреметоси. Товасеобясняваповсякавероятност с образцовияхарактернатехнияживот, с дълбоконоваторскиядухнатяхнатамисъл в сравнение с господстващите в съответнатаепохапредстави и с универсалнияобхватнатехнитепослания.

В началните страници писателят удря читателите с едни от най-страшните въпроси. Тези за смисъла, величието, осъзнаването и онова, което е вътре във всеки от нас. „Криза“ от старогръцки означава преценка, решение…нещата, които другите трябва да решат. И именно това е един от най-трудните баланси, с които трябва да се справим в битието си. Защото нима някой отрича факта, че самото решение понякога не е толкова трудно за вземане, но се изисква мъдрост и търпение после да се живее с последиците от него.

Филип Льоноар проследява и сравнява митовете, произхода на легендите и фактите, в които са забулени пътищата на Сократ, Иисус и Буда.  С невероятно прецизно и увлекателно слово той се отърква о мисълта на всеки един от тях и ни въвлича в неподозираните дълбини на умовете ни.

човек

„Може ли човек да е щастлив и да живее в хармония с ближните си в цивилизация, построена изцяло върху „притежанието“? “

Съществува една едничка добродетел, по-важна и от справедливостта. Любовта. Любовта и страданието. Редом с тях пътят на тримата е съпроводен от остро равнодушие към материалното. Равнодушие, което с времето се превръща в ненавист и омерзение към парите.

Стремежът към материалните блага и сладости често ни води до отричане на всичко „грешно“ и плътско. Води до намиране на висшия смисъл, чиято светлина е пътеводна.  Подобни твърдения има за Буда, който в ранните си години е тънел в сласт и изобилие, докато в един момент не се пренасища, решавайки да обърне поглед към големия смисъл. Съществуват твърдения, че Сократ е изпитвал влечения към млади момчета. Но това отново никога не би могло да бъде причина за отклоняване от пътя.

Книгата е безценна и с това, че дава отговори на вечно задавани въпроси. Съществували ли са тримата наистина? Каква е била сексуалността им и има ли някакви свидетелства за техни житейски партньори. Дългокос и слаб ли е бил Иисус, в какви културни среди са родени и кои точно са мъдростите, които са ги превърнали в едни от най-красивите умове на всички времена…

„Сократ, Иисус и Буда“ е книга, която има силата да разкрие пред погледа нови хоризонти, да обърне читателя навътре към себе си и да му помогне да открие истинската си същност.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Поглед зад кулисите на новия сезон на „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

Същите актьори, малко остарели, малко променени, малко по-зловещи от преди.

„Туин Пийкс“ се завръща 26 години след последния си епизод, за да ни разкаже още една порция от историята.

Зад епизодите стоят Дейвид Линч и Марк Фрост – оригиналното дуо, създало култовия сериал. „Туин Пийкс“ промени телевизията завинаги, залагайки различен метод за разказване на криминални истории.

Очаква се трети сезон да бъде на екран от 21 май и ще включва 18 епизода.

В тях ще участват както Кайл Маклоклан в ролята си на агент Дейл Купър, така и нови имена като Наоми Уотс, Тим Рот и Моника Белучи.

Entertainment Weekly представи серия от снимки, които показват героите на сериала 25 години по-късно. Сред тях са Дана Ашбрук, Медхен Еймик, Шерилин Фен, Уенди Роби и Шерил Лий.

Вижте ги в галерията.