Да гледаш Бербатов насред Олд Трафорд – безценно

| от |

football-books

Милен Георгиев

Много се зарадвах, когато един ден разбрах, че след дълго време продължили слухове и спекулации, Димитър Бербатов най-после е подписал с Червените дяволи. Постепенно той взе все по-често да излиза титуляр и да играе все по-добре. Стартира и сезон 2010/2011 и Берба бележеше гол след гол още от първите мачове. Помислих си, че трябва да отида поне веднъж на Олд Трафорд, за да наблюдавам брилянтната игра на Бербатов, докато все още имам такава физическа възможност, макар че една такава екскурзийка щеше да ме удари сериозно по джоба. Само фактът, че българин е главна действаща фигура в може би най-известният футболен клуб в света, правеше посещението на Олд Трафорд от всеки български футболен запалянко задължително.

Започнах да се интересувам, как мога да се сдобия с билет за домакински мач на Манчестър Юнайтед, защото това определено не беше толкова просто, като да си вземеш билет за мач на ЦСКА или Левски. Научих, че в България има официален фен клуб на Манчестър Юнайтед и реших да се срещна с тях, за да проуча как стои въпроса с посещението на мачове на отбора.

В края на 2010-а година беше планирана традиционната вече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България, която щеше да се проведе във Велико Търново, където всъщност е седалището на фен клуба. И реших да присъствам Срещата беше в един ресторант на един хотел. Запознаваха ни с целите и плановете на дружеството. Разказваха ни интересни истории, свързани с футболния клуб. Бяха поканили и Бончо Генчев, ако не се лъжа, който пък ни разказваше интересни случки от своята кариера. Същата вечер предстоеше мача между отборите на Манчестър Юнайтед и Блекбърн, който беше плануван да се гледа от присъстващите. Аз имах желание да го гледам, но тъй като нямах излишни пари за хотел, предпочетох да си хвана последния автобус за деня за моя град. Отидох аз на автогарата, взех си билет и се качих в автобуса. Докато пътувах, не се стърпях и се обадих на сестра ми, за да я помоля да провери в интернет как е завършил мача. 7:1 за Манчестър Юнайтед ми казва. Колко гола е вкарал Бербатов, питам я аз, тайно надявайки се да е направил хет-трик. Започва да ми ги брои един по един – 1, 2, 3, 4, 5, 5 гола е вкарал. Не можах да повярвам, мислейки си, че нещо се е объркала. Викам й, я пак ги преброй колко са. Брои ми тя головете отново на глас – 1, 2, 3, абе толкова са, 5 са. Хем адски много се изкефих, хем се тюхках, че не съм останал с агитката да гледам мача, защото със сигурност е било невероятно преживяване. Едва ли Бербатов е знаел предварително за тази национална среща, но със сигурност е усетил по някакъв начин подкрепата ни, след като отбелязва 5-те гола в момент, точно когато тече национална среща на феновете на Манчестър Юнайтед в България. Без да му мисля много, станах официален член на фен клуба, а малко по-късно благодарение на основателите му Емил Йорданов и Димитър Чобанов, си закупих билет за мач между отборите на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити, известен като градското дерби.

Настъпи и денят, в който вече бях в град Манчестър и в който трябваше да се играе въпросният мач, за който имах билет. Имаше още цели 2 часа преди началото на срещата, а вече бях в непосредствена близост до стадион Олд Трафорд. Противно на очакванията ми там имаше почти същите тараби с всякакви стоки менте с логото на Манчестър Юнайтед, каквито бяхме свикнали да виждаме в България. Така че не си мислете, че фалшиви стоки има едва ли не само в България, Турция и Китай. От външната страна на стадиона има и голям фирмен магазин с почти всякакви артикули на Манчестър Юнайтед, но не и фланелка с името на Бербатов на гърба. Въпреки че в него момент българинът беше голмайстор не само на отбора, но и на цялата Висша лига, той оставаше не особено любим футболист на англичаните. Англичаните харесваха буйния нрав на Руни и сякаш изобщо не забелязваха красивата и креативна игра на Бербатов. Докато разглеждах различните артикули в магазина, един от агитката ни ми показа едно списание, в което за моя изненада имаше снимка от гореспоменатата ни национална среща между феновете, където успях да се разпозная. Реших, че не мога да изляза от магазина, без да си закупя едно списание с моя лик в него. Обаче за мое съжаление, не можах да намеря други такива списания по рафта, май ме бяха преварили вече. И точно тогава ми се случи нещо, което в България не може да ти се случи. Един англичанин държеше таман три екземпляра от въпросното списание. Попитах го,от кой стилаж ги е взел, за да си взема и аз. Човекът погледна там, откъдето явно ги беше взел и видя, че явно са свършили. И ми подаде едното от тях с думите, че вече ги е платил и ми го подарява. А го виждах за първи път, както и той мен. Много се зарадвах естествено, но с моя български манталитет гледах с недоверие на думите му и се молих на ум да не свирне алармата на изхода и да излезе, че съм го откраднал и заради някакво списание да стана за смях. Излязох притеснен от магазина, психически подготвен да бера срам, но нищо не свирна за мое успокоение.

Направихме си няколко снимки пред стадиона и се отправихме към входовете. Очаквах, че контролът ще е като на летището, но стюардът чисто по задължение ми опипа раницата за няколко секунди, но нито за миг не се позаинтересува какво има в нея. Там манталитетът им не позволява, че може да носиш нещо, с което да нараниш някой. Иначе в България не само могат да преровят чантата ти, но могат да поискат и да се съблечеш, да не би случайно да носиш някоя пластмасова бутилка с минерална вода, която да хвърлиш по съдията още при първото грешно според теб отсъждане.

По време на мача очаквах познатата от телевизионния екран гюрултия на екзалтирани английски фенове, но хората си гледаха най-културно. Телевизията обаче често лъже, убедих се и на живо. Видях Алекс Фъргюсън. Гледах и играта на Димитър Бербатов, който все по-рядко и по-рядко влизаше в титулярния състав в последните мачове, въпреки че вкарваше доволно количество голове От време на време снимах с камерата, за да мога да си припомням тези моменти. Докато снимах, изведнъж Манчестър Юнайтед вкараха топката във вратата на противника. Само че най-куриозното беше, че аз нито видях кой вкара гола, нито как. Чак като го гледах на камерата, видях, че голът го е вкарал местният любимец Уейн Рууни със задна ножица, който е един от най-красивите му голове, да не казвам най-красивият.

Димитър Бербатов отдавна не играе в Манчестър Юнайтед, но аз съм щастлив, че успях да го гледам на живо по това време и често си го припомням. Алекс Фюргюсън го освободи съвсем незаслужено от отбора, но той остави следа в него, като стана голмайстор не само на Манчестър Юнайтед, но и на Висшата лига, а освен това стана и един от едва няколкото играчи, отбелязали цели 5 гола в един мач от Висшата лига.

 
 

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени

| от chronicle.bg |

Близо 900 полета на Lufthansa са отменени днес заради поредната стачка на пилотите, които са недоволни от размера на възнагражденията си. Представители на наземния персонал на превозвача подготвят контрадемонстрация във Франкфурт, предаде БНР.

Аргументът им е, че с протеста си летците нанасят на компанията значителни финансови загуби, които трябва да бъдат компенсирани от всички останали служители.

 
 

Съседите, които всеки познава

| от Калин Василев |

1.Винаги има една възрастна баба, която е информирана за всичко

Когато се нанасяш ще ти нахвърля устно кой кой е в блока, кое ти е мазето, кога е ремонтиран апартамента ти от предишните му собственици. С голяма вероятност познава баба ти, тъй като през 1968 г. са били в съседни квартири. Тя се движи бавно и регистрира всичко и всеки. Информацията споделя охотно, но на уше. Ако си мекушав може да те хване за слушател и да ти предизвика суицидни мисли от досадни подробности;

Плюсове: винаги може да я попиташ за рецепта против разстройство или баница. Или кой е бил партийния секретар на града преди 40 години;

Минуси: да знаеш, че те разнася кой влиза и излиза у вас. Ако те спре на вратата с ново гадже ще пита дали тя е сестричка на онова момиче;

2. Домоуправителят

След трийсет безуспешни събрания на входа, на които присъствате между 6-8 души, никой не иска да стане домоуправител /макар и платен/. Инцидентно през входа по време на събрание преминава най-младият съсед – див купонджия. Той поздравява вяло и пита защо е тоя митинг /като на ум мисли дали не се наговаряте да го изхвърлите от блока/. Когато разбира причината без запъване предлага той да кара влака. На всички пада камък от сърцето, че гордиевият възел е разсечен и най-сетне има домоуправител. Първите две седмици той не ебава нищо и никого. След това забелязвате как е докарал машинка и коси тревата отпред, инициативно събира пари за ремонт на фоаето, сменя пощенските кутии, появяват се картини от левчето по стените на първия етаж и входа става „цице“ /бижу/. Внезапно обаче асансьорът е спрян, а същата вечер се провежда полицейска екшън акция и прибират домоуправителя в патрулка. След два дни е пуснат от ареста – не било екстази това в дома му, а обикновен парацетамол и не било трева, а чай от лайка. Всички прозорци от 1-ия до 8-ия етаж ги измива лично. Слага се стенен часовник на партера. И така до следващата спецакция;

Плюсове: човекът е пич и винаги можеш да си намериш чрез него разни неща– леки наркотици /с отстъпката по комшийски/, момичета /за компания/, момичета /за консумация/, момчета /за к‘вот ти трябват, включително и да ти нацепят дървата или да ти изперат килимите/, разни крадени вещи /акумулатори, касетофони, кожени якета, турски дънки/, човешки органи /донори на органи/, пари на заем /срещу хубава лихва/;

Минуси: ако си му съсед на етажа ще се принудиш да си продадеш жилището или да си прережеш вените Глобите на полицията за нарушаване на обществения ред не го плашат.

3. Вечният критик

Във всеки блок има една жена около 50-те, която е яростен критик на всичко – защо входната врата се отваря навътре, а не навън, защо на шестия етаж крушката е от 60 вата, а не от 75 /тя живее на втори/, защо на бай Пешо изтривалката пред вратата е кафява, след като на едно събрание през 92-а се решило да са черни, защо някаква котка й била влязла в мазето, защо не се раждат деца в блока, защо не се въведат чипове на асансьора /услугата струва 640 лв., а тя отказва да плаща променената от 1,90 лв. на 2,20 лв. такса за осветление с мотива, че на референдума преди три години е гласува „за“ атомната централа в Белене/. Тя е готова да спори с всекиго, дори и със себе си, стига да намери съмишленици на първото си аз. Тя идва и се кара с теб с 6:30 ч. в събота сутрин понеже някакъв гълъб ти кацнал на ламарината на кухнята и „ти не знаеш, колко са токсични техните изпражнения, разяждат желязо и ще скапят сглобките на блока и канализацията, и затова тече покрива“. След което те плаши със съд – „Съдебен спор“ по „Нова“.

Плюсове: понякога нейната упоритост и склонност за кавги успяват да накарат и най-големите „мърди“ да свършат нещо. Макар и безполезно – например да се преместят пощенските кутии от дясната стена на лявата. „Аз съм левичарка, как не го запомнихте, от кога повтарям, от жанвиденово-време“.

Минуси: изпитваш бурно желание да я удариш почти всеки път, когато се разминаваш с нея. Дори си мислил как може да направиш шашма с асансьора и да я метнеш в шахтата.

4. Две палави наемателки

Едната версия за тях е, че разработват бардак и съответно укриват данъци от стопанска дейност, а другата е, че интензивно се радват на младостта си. Хубавото е, че на никого не правят лошо, напротив. Сега имало някакви вопли и стенания, които съседът им чувал, но се предполага, че неговото е жалба по младост. По-големият проблем е, че регулярно от тяхната тераса се изхвърлят кондоми и падат в градинката, а деца играят вън. След като съседката, която е кожен и венерически лекар, невинно остави едни специални брошури пред вратата им кондомите изчезнаха. Запуши се канализацията, но следите водят в различни посоки.

Плюсове: едно ергенче от входа заяви от собствен опит, че им е гостувал и си прекарал много добре. Сиреч, добър лек срещу самотата са.

Минуси: няма.

5. Скандалджиите

Има едно семейство, което правят великолепни скандали през два-три дни. По традиция жената започва дълъг монолог, в който на висок тон описва кусурите на мъжа си. Монологът си тече много гладко и спокойно до момента в който вербално не бъде засегната свекървата. В този момент се отваря кухненския прозорец и полита някаква вещ, която се стоварва пред входа – саксия, микровълнова, тиган, леген с пране, кутия за гримове, табуретка, затварачка за буркани. Чест прави на мъжа, че той не отговаря на обидите, а само разчиства през прозореца ненужните вещи. Част от тях стават неизползваеми, поради гравитацията от шестия етаж до долу. Чест прави на жената, че не е вещоманка, а продължава бурно, почти истерично, да излага мотивите от неудовлетворителното си съжителстване и продължава да реди обиди. Добре, че във входа кипи сътрудничество и в пика на скандала техният съсед – домоуправителят, пуска мощна уредба, с която заглушава жената, което е знак за почти глухата чистачка от третия етаж да излезе навън и да събере разни вещи, които на следващия ден да предаде на въпросното семейство.

Плюсове: въпреки особеностите си, това са най-гостоприемните и услужливи хора във входа – ако се наложи, ще ти загледат малко дете, за да четеш за изпити, ще ти помогнат да си събереш въглищата, ще помогнат за ремонта и т.н.;

Минуси: пази се от падащи предмети;

6. Във всеки блок по статистическа логика се пада по един (не)официален луд

Проблемът е при малките кооперации, където математиката малко куца и се налага хората да се редуват в тази част. Всъщност лудият се разминава с теб и най-невинно така те удря по гърба, че едва не се разплескваш на стълбите. Не можеш да му търсиш никаква отговорност, защото „е освободен от данъци“, няма места по лудниците, а и отделно е як за трима. Леките телесни повреди се търпят, обаче лятно време го ударя сачмата и тръгва гол навън, което често се явява отправна точка за ориентир в обикновени разговори „значи, това се намира на двеста метра от блока на Гоше Лудия, дето се съблича“.

Плюсове: всички лесно се ориентират къде живееш. Понякога и на него му писва от скандалджиите, затова се качва при тях, първо „респектира“ жената, сетне сяда да кърка с мъжа. Очаква се в скоро време жената да вдигне такъв скандал, че мъжът й да изхвърли лудия през прозореца;

Минуси: множество животозастрашаващи ситуации. Оплакванията при кварталния не вършат работа. Отговорът е – не му обръщайте внимание, момчето не си е добре.

 
 

Бременната Ирина Шейк в сцената с грънчарство от филма „Призрак“

| от chronicle.bg, по boredomtherapy.com |

Един от най-лесните начини да направиш една реклама гледаема е да включиш малко плът. Никой няма против малко плът. Във видеото на Шейк има много.

То е реклама на списание Love. Всеки декември списанието прави секси видеа като рекламен подход. На 1 декември те показаха видео с модела на Victoria’s Secret Бела Хадид, която играе фитнес инструктор.

 

На 2 декември е ред на друго ангелче на фирмата за бельо – бременната Ирина Шейк. Тя преви римейк на сцената от филма „Призрак“, Деми Мур върти грънчарско колело заедно с духа на покойният си приятел Патрик Суейзи.

 

 
 

„Can`t stop the feeling“ на Джъстин Тимбърлейк е най-лошата песен на 2016

| от chronicle.bg, БТА |

Летният хит „Can’t Stop The Feeling“ на Джъстин Тимбърлейк изненадващо оглави класацията на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г., съобщи Контактмюзик.

Денс парчето на Тимбърлейк от анимацията „Тролчета“ покори върховете на музикалните чартове по света. Песента обаче явно не допада на всеки вкус, след като съставителите на класацията не са се поколебали да й отредят първенството сред най-лошите записи на годината.

В черния списък попада и друг хит, представил се добре в музикалните чартове – „7 years“ на датската група „Лукас Греъм“.

Топ 10 на сп. „Тайм“ за най-лошите песни на 2016 г. включва:

1. Can’t Stop The Feeling на Джъстин Тимбърлейк
2. „Mom“ на Меган Трейнър
3. „Team“ на Иги Азалия
4. „Ghostbusters (I’m Not Afraid)“ на „Фол аут бой“ и Миси Елиът 5. „Bad Things“ на Машин Гън Кели
6. „I Took a Pill in Ibiza“ на Майк Поснър
7. „i hate u, i love u“ на gnash
8. „NO“ на Меган Трейнър
9. „Private Show“ на Бритни Спиърс
10. „7 Years“ на „Лукас Греъм“